Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2028 12.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове :ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на
прокурор Владимир Вълев
като разгледа докладваното
от съдия
Д.Матеева КАН дело № 2026 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от В.С.В.,ЕГН **********,с настоящ адрес:г*** против Решение № 1012
от 29.06.2020г. постановено по АНД № 924 по описа за 2020г. на Районен съд
–Пловдив, XXI н.с.,с което е потвърдено Наказателно
постановление/НП/№19-030-010901/18.11.2019г.,издадено от Д.Г.В.- *** при ОДМВР-
Пловдив,сектор „Пътна полиция“,с което на В.С.В. ,на основание чл.183,ал.4,т.6
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/,е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Касаторът поддържа,че решението на
въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона-касационно
основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК във вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН.Поддържа се,че
фактическите констатации,изложени в АУАН и в издаденото въз основа на него
НП,са неправилни.Отделно от това ,се твърди,че неправилно съдът е преценил,че
не е налице нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,като нарушението не е описано с всички релевантни обстоятелства ,както
и с доказателствата,които го подкрепят.Поддържа се нарушение и на чл.40,ал.1 от ЗАНН.
С
оглед горното се иска да бъде отменено решението на районния съд и се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив не взима становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба ,предявена
от В.С.В. против Наказателно постановление/НП/№19-030-010901/ 18.11.2019г.,издадено
от Д.Г.В.-***при ОДМВР- Пловдив,сектор „Пътна полиция“,с което на В.С.В. ,на
основание чл.183,ал.4,т.6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/,е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а
от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение
се основава на това,че на 24.10.2019 г. около 17:00 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Копривщица“ срещу № 80, жалбоподателят В.В. управлявал лек автомобил марка
„Шевролет“ модел „Круз“ с рег. № РВ 2419ТС, като по време на движение използвал
мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си. Жалбоподателят не
ползвал устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
По същото време и на посочения пътен участък ,служители в група „Сигма“, сектор
СПС при ОДМВР-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по контрол за
спазването на правилата за движение. Същите забелязали, че жалбоподателят си
служел с мобилен телефон по време на движение, но без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете. Тогава *** Н.спрял
управлявания от В. автомобил за проверка. В хода на същата *** Н.съставил акт
за установяване на административно нарушение с бл. № 216578 против
жалбоподателя, на когото бил връчен препис срещу разписка. Актът бил съставен в
присъствието и на *** Б..Въз основа на АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено оспореното НП при възприемане на така
описаната фактическа обстановка.
За да потвърди оспореното НП районният
съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104а във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, като при
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Счетено в тази насока е, че както в АУАН, така и в НП нарушението е ясно
и недвусмислено описано, нарушителят е точно индивидуализиран и не е налице
съмнение около неговата идентичност. При съставяне на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са налице и нарушения правото на защита на
наказаното лице в хода на производството. Доводът на защитата, че са налице
пороци при съставянето на АУАН поради липсата на поне двама свидетели , е приет
от въззивния съд за неоснователен,тъй като актът е бил подписан от свидетел
очевидец,присъствал на нарушението и не е било необходимо осигуряването на
други двама свидетели по чл.40,ал.3 от ЗАНН.Подробно районният съд е изложил
мотиви,че липсва нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и е налице ,както в
АУАН,така и в НП описание на нарушението по ясен и категоричен начин.Съдът е
посочил,че в настоящия случай не се касае и за маловажен случай.
Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
Във връзка с поддържаните касационни доводи,
достатъчно е да се посочи, че според нормата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая не
са събрани доказателства, които да опровергаят отразеното в акта, който както
вече бе казано е приет за редовно съставен.
Казано с други думи, след като "не
е доказано противното" по смисъл на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, какъвто е
настоящия случай, процесният АУАН като редовно съставен има доказателствена
сила.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление
против В., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1012 от 29.06.2020г. постановено по
АНД № 924 по описа за 2020г. на Районен съд –Пловдив, XXI н.с
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.