Р Е Ш Е Н И Е
08.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
28.01. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 866 2020
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ПК-33-А-16/25.08.2020 г., издадено от Ирена Петкова - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на М.Х.Ч. *** със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предложение първо от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 7 000 /седем хиляди/ лв., за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., които поддържа жалбата и направеното с нея искане. При условията на евентуалност желае наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размера на наложената глоба до минимално предвидения в закона.
Въззиваемата страна чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Д. оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
На 27.11.2019 г. е извършена проверка от служители на РИОСВ-София на депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на гр. Дупница, м. ,,Злево“, поземлен имот с идентификатор № 68789.27.518 с отредена площ на депото 21.919 дка, собственост на Община Дупница. При проверката било установено, че в ляво на пътя непосредствено преди входа на депото са налични купчини, състоящи се от асфалтови парчета и къртен бетон. Същите са разположени на разстояние не по-малко от 200-300 метра по протежение на пътя. След входа на депото, в ляво от него, непосредствено пред постройката използвана от наличния на депото персонал е видна голяма купчина, състояща се от едрогабаритни отпадъци с произход от домакинствата – счупени дивани, столове, табуретки, дървени плоскости, шкафове и др. Част от заравнения терен на депото е ограден от метална ограда. Оставени са портали, достъпи за преминаване на тежкотоварни камиони и техника. На място са установени следи от такива. Площта на този заграден терен е приблизително около 2 дка, включващ и изградената постройка. В лявата част на описания терен, зад оградата са налични множество купчини, състоящи се от смесени битови отпадъци. Към момента на проверката едната от тях се е самозапалила и от нея излиза дим. Същите видимо са с вместимостта и големината на сметоизвозващ камион. Замърсената площ с отпадъци не може да бъде определена окомерно. Достъпа до ската на депото е частично ограден. Липсва голяма част от оградата, намираща се срещу входа на депото.
При извършената на място проверка е установено, че кмета на общината не е изпълнил задължението си и не предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено място – депо с прекратена експлоатация. За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол № 775/27.11.2019 г., подписан и от Д.Б. – началник отдел ,,Екология“ в Община Дупница, присъствала на проверката.
За така извършеното нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО е бил съставен АУАН № 16/26.02.2020 г. на М.Х.Ч. в качеството му на кмет на Община Дупница. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени възражения срещу съставения му акт. Въз основа на последния е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическа обстановка, изложена и в АУАН.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.М. и Л.Г., както и от писмените доказателства по делото. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. От показанията на св. Б. се установява, че е присъствала на проверката на депото на 27.11.2019 г., като същата не оспорва, че били установени струпани купчини с отпадъци, главно от ремонтни дейности на територията на Община Дупница. Сключен е договор за транспортиране на отпадъците извън територията на общината, но тази дейност е нерентабилна, тъй като отпадъка трябва да се закара до Костинброд и разходите за общината са значителни.
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното:
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4, вр. чл. 151, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, а за актосъставителя е представена Заповед № РД-60 от 16.06.2017 г. на Директора на РИОСВ – Перник. При издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да организира почистването на отпадъците от неразрешени за това места. Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, а неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл. 151, ал. 2, т. 6, предложение последно от ЗУО, както коректно е посочено в НП. От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа страна и е правилно квалифицирано.
Нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. последно от ЗУО възлага в отговорност на кмета да организира почистването на отпадъци от неразрешени за това места. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението 19.07.2019 г. на депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на гр. Дупница, м. ,,Злево“ поземлен имот с идентификатор 68789.27.518, собственост на Община Дупница, са разположени различни по вид отпадъци /обстоятелството, че имота е неразрешено място за изхвърляне на отпадъци не е спорно по делото/. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката на 27.11.2019 г., който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Данните в протокола са потвърдени и от приобщените гласни доказателства по делото. Съдът намира за неоснователни възраженията на нарушителя за наличие на активни действия във връзка със задължението по чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. последно от ЗУО. Надлежното изпълнение на последното предполага организиране на човешки и технически ресурс, който да провежда постоянно почистване на отпадъците от процесния общински имот, а събраните доказателства установяват неефективна и спорадична дейност на общинската администрация. Назначаването на комисия за проверка, сезирането на отдела по строителство към общината и на дружеството, с което последната е сключила договор за събиране и извозване на строителните отпадъци, не освобождават кмета от отговорност, тъй като визираните действия не са довели до изпълнение на законовото задължение. Отделно от това, законът не предвижда освобождаване от отговорност на кмета при възлагане на правомощията на други длъжностни лица. Предвид горното, съдът намира, че е доказано неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. последно от ЗУО, с което е осъществен състава на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. последно от ЗУО.
В случая, не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Настоящият състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, случаят не може да се квалифицира като маловажен. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 6, предложение първо, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер от 3 000 лева до 10 000 лева.
При определяне размера на имуществената санкция обаче, АНО не е съобразил критериите по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Надлежното приложение на същите обоснова изводи за налагане на имуществена санкция в минималния определен от законодателя размер от 3000 лв. В случая наказанието следва да бъде изменено и определено в минимален размер, тъй като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна РИОСВ-София следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № ПК-33-А-16/25.08.2020 г., издадено от Ирена Петкова - директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на М.Х.Ч.
*** със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, на основание чл.
151, ал. 2, т. 6, предложение първо от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лв., за нарушение на чл.
19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО, като намалява размера на наложеното административно наказание ,,глоба“
от 7 000 лв. на 3000 лв.
ОСЪЖДА М.Х.Ч. *** със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, да заплати в полза на РИОСВ-София сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: