Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 06.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 16318 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.М.И. срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“ на МВР, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1479.11 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 210
часа за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 175.91 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на
съответния тримесечен период до 30.09.2019г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на
10.02.2020г. изменение на исковете).
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 15.10.2016г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в ГПУ летище-гр.
Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение към Главна дирекция
“Гранична полиция” при МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1432 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1636.77 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1479.11
лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочените по-горе
суми, ведно със сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, депозира отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 09.12.2019г.,
обявен за окончателен в проведеното на 10.02.2020г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 15.10.2016г. до 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „старши
полицай“ в ГПУ летище-гр. Варна към РДГП-ГКПП-Аерогари, което е структурно
подчинено на ГД “Гранична полиция” при МВР.
От приобщените по делото платежни бележки (л. 17-52) се установява, че
ответникът е начислил на ищеца за периода 15.10.2016г. до 30.09.2019г. възнаграждение за положен нощен труд, както
следва: през м. 12.2016г. - 112ч.; през м. 01.2017г. - 16ч.; през м. 02.2017г.
- 16ч.; през м. 03.2017г. - 8ч.; през м. 04.2017г. - 40ч.; през м. 05.2017г. - 32ч.;
през м. 06.2017г. - 56ч.; през м. 07.2017г. - 72ч.; през м. 08.2017г. - 56ч.; през
м. 09.2017г. - 48ч.; през м. 10.2017г. - 56ч.; през м. 11.2017г. - 48ч.; през
м. 12.2017г. - 24ч.; през м. 01.2018г. - 32ч.; през м. 02.2018г. - 16ч.; през
м. 04.2018г. - 48ч.; през м. 05.2018г. - 32ч.; през м. 06.2018г. - 64ч.; през
м. 07.2018г. - 56ч.; през м. 08.2018г. - 72ч.; през м. 09.2018г. - 56ч.; през
м. 10.2018г. - 32ч.; през м. 11.2018г. - 40ч.; през м. 12.2018г. - 8ч.; през м.
01.2019г. - 48ч.; през м. 02.2019г. - 16ч.; през м. 03.2019г. - 24ч.; през м.
04.2019г. - 40ч.; през м. 05.2019г. - 64ч.; през м. 06.2019г. - 64ч.; през м.
07.2019г. - 64ч.; през м. 08.2019г. - 48ч. и през м. 09.2019г. - 48ч.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1436ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1641ч. Установява се,
че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не
са заплати 210ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 1479.11 лева. Обезщетението за забава е в
размер на 175.91 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „старши полицай”
и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се
спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени,
включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил 1436ч. нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо
на 1641ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден труд след
преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 210ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1479.11
лева, а обезщетението за забава – 175.91 лева. Следователно предявените искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат
уважени в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 259.16 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 109.16 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“, № 1, да заплати на М.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 1479.11 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 210 часа за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 175.91 лева /сто седемдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния
тримесечен период до 30.09.2019г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“, № 1, да заплати на М.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“, № 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 259.16
лева /двеста петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: