РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2316/14.12.2023г.
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян
Димитров, като разгледа докладваното от
съдия Несторова КАНД № 2211 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл.208
и следв. от АПК във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Ви Ти груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Крайречна“ № 26, ет.4,
ап.13, представлявано от управителя В.Ц.в, чрез адвокат И.С., против Решение
№ 1164 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 1117/2023 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XXII н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 682547-F683343
от 19.12.2022 г., издадено от директора на дирекция "Контрол" в ТД на
НАП- гр. Пловдив, с което на основание чл.180
ал.2 във връзка ал.1
от ЗДДС са му определени и наложени две административни наказания
"имуществена санкция“, както следва: - 6 801.24 лв. за
административно нарушение на чл.180 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.86
ал.1 т.1, т.2, и т.3 и ал.2 във връзка с чл.102 ал.4 във връзка с чл.25 ал.1,
ал.2 и ал.6 т.1 и чл.113 ал.1 и ал.4 от ЗДДС и в размер на 4 250.00 лв. за
административно нарушение чл.180 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.86 ал.1
т.1, т.2, т.3 и ал.2 във връзка с чл.102 ал.4 във връзка с чл.25 ал.1, ал.2 и
ал.6 т.1 и чл.113 ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател излага съображения, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли за неговата
отмяна. Счита, че размерът на реализирания облагаем доход от страна на
дружеството не е установен с влязъл в сила ревизионен акт, както и, че няма
достатъчно данни за самите доставки – вид, предмет, дата на плащане, размер на
всяка от тях, за да се провери дали формират облагаемия оборот за процесния
период. По отношение на тези липсващи данни е направено препращане към
приложение № 1 на АУАН, което според касационния жалбоподател е недопустимо да
се препраща към други документи и приложения, без тяхното съдържание да бъде
възпроизведено в АУАН, респ., в НП, което обстоятелство нарушава правота на
защита на наказаното лице, с оглед на което, НП се явява незаконосъобразно и
необосновано, поради което нарушение на процесуалните правила. На следващо
място се твърди, че нарушението е първо такова за „Ви Ти груп“ ЕООД, което го
квалифицира като маловажен случай, и АНО е следвало да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна
на оспореното решение, респ. отмяна на потвърденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се представлява.
Касационният ответник, в писмен отговор, депозиран чрез юриск.
М.М., счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно решение
за правилно и законосъобразно. Излага подробно становище в подкрепа на
твърдението си. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в
сила.
Касационният съдебен състав, след като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет на обжалване е НП № 682547-F683343 от 19.12.2022 г., издадено
въз основа на АУАН с № F683343 от 02.11.2022 г., съставен от свид. С.Д.П.,
главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, с което е привлечено към
отговорност "Ви Ти груп" ЕООД, за това, че като данъчно задължено
лице по ЗДДС, установено на територията на страната, не е начислило ДДС по
облагаеми доставки, извършени за периода 13.07.2022 г. – 09.08.2022 г., когато
лицето не е било регистрирано по същия закон, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок относно два броя административни нарушения на чл.180 ал.2
във връзка с ал.1 във връзка чл.86
ал.1 т.1, т.2 и т.3 и
ал.2 във
връзка с чл.102 ал.4 във връзка с чл.25 ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 и чл.113 ал.4 от ЗДДС.
Горните обстоятелства са установени в хода на извършвана
ревизия на дружеството с УИН № Р16001622004252, в който е установено, че на
13.07.2022 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96 ал.1 /изр. второ/ и ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. /54 527.05 лв./,
формиран от продажби на едро слънчогледов и соев шрот. Оборотът бил реализиран
към данъчнозадължено лице – „Консорциум Агробизнес“ АД, ЕИК *********, като от
страна на „Ви Ти Труп“ ЕООД са 6 бр. фактури за периода от 18.06.2023 г. до 13.07.2023
г., като същите са подробно описани в оспореното съдебно решение.
С доставката по фактура № 00000000025/13.07.2022 г. на
стойност 7 250 лв.дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лв. по
смисъла на чл.96 ал.1 изр. 2-ро от ЗДДС в размер на 54 526.25 лв. и е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 20.07.2022 г.
включително. От лицето е подадено заявление за регистрация по ЗДДС по реда на
чл.100 ал.1 от ЗДДС - регистрация по избор за лице, на 27.07.2022 г. с вх. № 163912203182989/27.07.2022
г., и второ заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС,
като лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 10.08.2022 г. - датата на
връчване на Акт за регистрация № 160422203326468/10.08.2022 г.Нарушението е извършено
на 16.08.2022г.
Посочено е от съда, че на основание чл.102 ал.4 от ЗДДС, за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък, т.е. в
конкретния случай се дължи ДДС за доставката, документирана по фактура №
00000000025/13.07.2022 г. и за следващите доставки до датата, предхождаща
датата на регистрацията на „ВИ ТИ ГРУП“ ЕООД по ЗДДС на 10.08.2022 г., т. е. до
09.08.2022 г.
Установено е също така, че за периода 01.08.2022 г. -
09.08.2022 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, „ВИ ТИ ГРУП”
ЕООД не е начислило ДДС в общ размер 4 250.00 лв. по облагаема доставка -
продажба на царевица към данъчнозадължено лице – “Консорциум Агробизнес” АД,
ЕИК *********, на стойност 25 500.00 лв. /в това число данъчна основа: 21
250,00 лв., и ДДС 20% 4250,00 лв., съгласно чл. 66 ал. 1 от ЗДДС/,
документирана чрез издадена фактура, описана в приложение № 2, неразделна част
от АУАН.
Данъчното събитие по описаната в приложение № 2 доставка е
настъпило на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на датата, на която е
извършена продажбата на стоката, като тази дата съвпада с датата на издаване на
фактурата и на същата дата ДДС е станал изискуем съгласно чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС.
В решението се посочва също така, че, ако лицето е било
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в размер на
4 250.00 лв. за осъществената от него през периода 01.08.2022 г. -
09.08.2022 г. облагаема доставка, като в 5-дневния срок по чл.113 ал.4 от ЗДДС
от изискуемостта на ДДС издаде фактура по чл.113 ал.1 от ЗДДС с посочен в
данъчния документ данък и като отрази размера на ДДС по така издадената фактура
в дневника за продажбите съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и в справка-декларация
за данъчен период мeсец 08.2022 г., които е следвало да се подадат в ТД на НАП
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно: до 14.09.2022 г.,
включително.
Нарушението е извършено на 15.09.2022 г. в гр. Пловдив и е
открито на 12.10.2022 г. с присъединяване на документи с протокол обр. Кд-73,
cep. АА, № 1761662/12.10.2022г., представени в хода на проверка за регистрация
по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС.
При така установеното ПРС е приел, че тази фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, при което намира за безспорно установено, че „Ви Т груп“ ЕООД,
като данъчно задължено лице по ЗДДС, установено на територията на страната, не
е начислило ДДС по облагаеми доставки, извършени за периода 13.07.2022 г.
-09.08.2022 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в срок.
За да потвърди НП, РС – Пловдив е приел, също така, че
правилно са констатирани две нарушения, доколкото касаят различни периоди от
време; изрично в АУАН и НП са отразени датите на нарушенията; описанието е в
достатъчна степен пълно, точно и ясно, както и, че действително процесните
фактури са описани в приложения № 1 и № 2, но изрично, в обстоятелствената част
на АУАН са предявени на представляващия дружеството-жалбоподател, удостоверил
този факт с подписа си. Като е извършил подробен анализ на нормативната уредба,
регулираща този вид финансови отношения с държавата, РС – Пловдив е приел, че
начисляването на дължимия данък е станало в хода на ревизията от контролните
органи, а не по усмотрение на дружеството-жалбоподател, с което се изключва
приложението на привилегированите хипотези на ал.3 и ал.4 на чл.180 от ЗДДС,
поради което и, правилно е определена квалификацията на установените два
административни нарушения и правилно са били определени наказанията на
конкретните санкционни норми. Изчерпателни мотиви са изложени и в насока
приложението на чл.102 ал.4 от ЗДДС, както и относно приложението и на чл.28 от ЗАНН. От страна на въззивната инстанция е констатирано, че при издаването на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и да бъдат основание за
отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Съгласно чл.
63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК. Съгласно чл.
218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, следи
служебно.
Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на
съда за липса на съществени пороци на проведения административнонаказателен
процес се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от компетентен
административнонаказващ орган в изпълнение на законово регламентираните
изисквания по чл.
57 от ЗАНН. Като основание за ангажиране на административно – наказателната
отговорност на дружеството са посочени обстоятелствата по извършените две
административни нарушения в съставения АУАН, които са описани при пълнота и
конкретна яснота на нарушението и обстоятелствата, при които те са осъществени.
АУАН като формална предпоставка за издаване на НП е съставен в резултат на
проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното
нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта.
Обстоятелствата, обективирани в АУАН, въз основа на който, в последствие, се
издава Наказателно постановление в рамките на административно-наказателния
процес, се явяват границите на конкретното административно нарушение, за което
се налага административно наказание, като на основание чл.53
ал.2 от ЗАНН законосъобразно е прието от наказващият орган, че е
установена по безспорен начин самоличността на нарушителя, неговата вина, както
и извършените нарушения, при необходимата пълното и описание на конкретно
посочени обстоятелствата, при които то е извършено, както и на доказателства,
които да го потвърждават. Правилно е прието, че деянието не съставлява
маловажно административно нарушение по смисъла на чл.
28 ЗАНН и обуславя налагането на административните наказания. Ето
защо първоинстанционният съд законосъобразен и обосновано е приел, че са налице
основания за привличането на „Ви Ти груп“ ЕООД към административно наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите
на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях. Наведените в касационната жалба
оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд
изводи се явяват обосновани относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Що се отнася до възражението, че размерът на реализирания
облагаем доход на дружеството не е установен с влязъл в сила акт, то безспорно
е установено, че тези задължения са установени в хода на ревизионно
производство
От приложените по административната преписка материали се
установява, че с Резолюция за извършване на проверка №
162692203184294/27.07.2022 г. е разпоредено, на „Ви Ти груп“ ЕООД, да бъде
извършена проверка за наличието на основания за регистрация по ЗДДС. От изложеното
в Протокол за установяване на факти и обстоятелства № 161832203267986/04.08.2022
г. се установява, че нарушението на
чл.96 ал.1 от ЗДДС именно за периода 18.06.2022 – 13.07.2022 г., като в
7-дневния срок /20 07.2022 г./ ЗЛ не е извършило регистрация по ЗДДС, а от
приложените по делото материали се установява, че ревизията на „Ви Ти груп“
ЕООД е възложена със ЗВР № Р-16001622002452-020-001/18.08.2022г.
В хода на тази проверка е установено, че за периода 18.06.2022
г. – 13.07.2022 г. проверяваното лице има реализиран облагаем оборот в размер
на 54 527.05 лв. от продажби на едро на слънчогледов и соев шрот. При тази
проверка са били установени съставомерните обстоятелства по въведеното по
делото административно нарушение за периода, както е посочен по-горе в настоящото
изложение, респ. в АУАН и в НП, и ЗЛ не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС до 20.07.2022 г., което е констатирано като нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС и е посочено, че на ЗЛ ще бъде издаден АУАН. Този протокол е присъединен
към ревизионното производство с Протокол № 1761662/12.10.2022 г. по реда на
чл.37 от ДОПК.
Със съставянето на горепосочения протокол
по чл.110 от ДОПК, е била налице пълна яснота относно всички фактически
признаци на нарушението. Независимо от текста на чл.102
ал.4 от ЗДДС, юрисдикционните органи не могат да откажат прилагането на разпоредбите
на ЗАНН, вкл. на чл.34 от него, тъй като е явно, че нарушителят е бил открит с
Протокола от 04.08.2022 г., откогато е започнал да тече релевираният срок,
въпреки спецификата на състава на процесното административно нарушение,
свързана с установяване на размера на дължимия и неначислен ДДС. Нещо повече,
разпоредбата на чл.193
ал.1 от специалния ЗДДС, регламентира установяването на
нарушенията на този
закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването,
обжалването и изпълнението на НП, да се извършват по реда на ЗАНН, като не са
отделени нарушенията, за които санкцията е обвързана с установяване на ДДС.
Недопустимо е да се смесват правната същност и последиците на
ревизионното производство по ДОПК, завършващо с акт по чл.119
от ДОПК, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК, от една страна, и административнонаказателното производство
по ЗАНН, завършващо с властнически акт, който поражда наказателноправни
последици и е правен резултат от санкционираща административна дейност, от
друга. В този смисъл издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила,
не е необходима предпоставка за определяне размера на административното наказание.
Административнонаказателното производство е със самостоятелно правно битие и не
е поставено в зависимост от ревизионното такова по ДОПК.
За целите на настоящото произнасяне, относно взаимната
обвързаност и отношение на административни и административнонаказателни правни
институти и норми, се налага открояването на данъчното правоотношение, като вид
административно правоотношение, което възниква и се развива между държавата /в
лицето на компетентния публичен орган по приходите/ и физическите или
юридическите лица. Данъчнозадължени лица са тези, които следва в предвидените
от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание.
Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на съответната
норма се осъществява, в повечето случаи, именно от данъчнозадължените лица,
например, чрез подаване на данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС,
заявление за регистрация и други. Следователно, данъчните задължения възникват
ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в ЗДДС падеж, а
ревизионният акт е резултат от извършена ревизия (чл.112 и следв. от ДОПК), като една от
формите за осъществяване на данъчноосигурителния контрол от органите по
приходите. Публичните задължения са определени по основание, субект и размер в
съответните специални закони, т. е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с
настъпването на датата на падежа им, стават и изискуеми. А, когато едно
ликвидно и изискуемо публично задължение не бъде изпълнено доброволно, то може
да бъде събрано по принудителен ред. Следователно, основната функция на
ревизионния акт, като правен инструмент, е да послужи като изпълнителен титул и
в този смисъл не би могъл да се третира и като юридически факт по отношение на
данъчното задължение. С РА само се констатира вече възникналото по силата на
закона задължение, поради което и не може да има значението, което му е придал
съдът. Изцяло в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г., Наказателна колегия.
От изложеното следва извод за автономност и независимост на
административното производство по ДОПК и административнонаказателното по ЗАНН.
Ето защо, изводът на първата съдебна инстанция в тази насока е правилен и
законосъобразен, а възражението – неоснователно.
Що
се отнася до възражението, че е недопустимо към АУАН да има приложения, съдът
намира, че първоинстанционният съд е изложил достатъчно ясни и подробни мотиви
в тази насока, но само за сведение следва да се посочи още, че АУАН съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.42 ал.1 от ЗАНН, като в т.10 изрично е
посочено, че съдържа и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има
такива, и кому са поверени за пазене. В случая в АУАН и в НП също изрично е
посочено, че съдържат приложения; АУАН е подписан от задълженото лице без
възражения, подписани от него са и приложения № 1 и №2, от които безспорно се
установяват необходимите данни, а именно: - фактура №, дата на издаване,
контрагент, предмет на сделката, начина на плащане, дата на данъчното събитие,
изискуемост на ДДС, сума, данъчна основа и ДДС %. В този смисъл, съдът намира, че не
са налице твърдените пропуски в АУАН и в НП, както и, че по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на наказаното лице.
Неоснователно е и искането в касационната жалба да се
възприеме законосъобразната теза, че деянието се отнася за маловажен случай на
административно нарушение и това е така, тъй като в по-обща план следва да се
посочи, че в чл.
28 ЗАНН е предвидено, че в "маловажни
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
В Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл.28
от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Ако съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Видно от оплакванията в касационната жалба, жалбоподателят
счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, поради което и наказващият орган, като не ги е приложил, е
постановил едно незаконосъобразно НП, респ., съдът от своя страна като е
отказал да ги приложил също е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93
т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11
от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл.93
т.9 от НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на
първостепенния съд, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите
последици, водещи до загуба за фиска, фактът, че същото на практика не може да
бъде разгледано изолирано от развилите се в един значителен период от време
отношения – това не е единственият данъчен период, за който лицето като е било
длъжно не е начислило дължимия ДДС във връзка с осъществените от него облагаеми
доставки, случаят не може да бъде приет за маловажен
по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Т. е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни
последици за фиска, че нарушението на практика е изолиран случай по отношение
спазване от едноличния търговец на задълженията му за начисляването на ДДС като
задължения към бюджета и неговото последващо разчитане по установения за това
ред, т. е., случаят не се отнася до извършено административно нарушение с
незначителни общественоопасни последици и същото не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28
б."а" ЗАНН.
При това положение не са налице касационните основания по чл.348
ал.1 т.1 и т.2
НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон, във връзка с чл.221
ал.1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден
да заплати на НАП – София сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет) лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определена съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХII състав:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1164 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 1117/2023 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XXII н. с.
ОСЪЖДА „Ви Ти груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Крайречна“
№ 26, ет.4, ап.13, представлявано от управителя В.Ц.в, да заплати на Национална
агенция за приходите – София сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.