Р Е Ш Е Н И Е
№ 734
град Пловдив, 29 март
2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив ,IХ с-в, в открито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Велизар Русинов
при секретаря Д. Й.
, като разгледа докладваното от председателя
административно дело №2378 по описа за
2015 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ .
Образувано е по жалба на К.П.У. ЕГН********** ,в
качеството муу на ЕТ „П.Е.Ф.- К.У.“ с адрес по чл.8
от ДОПК ; с.С.,общ.С.срещу ревизионен акт /РА/№
Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 656 от 13.08.2015г. на
ДД“ОДОП“-Пловдив на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно
установените с него задължения за ДДС , данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ
,ДОО и ЗО ,както следва:
|
№ по ред |
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
1.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2008г. |
235,53 |
149,91 |
|
2.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2009г. |
269,80 |
141,04 |
|
3.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2010г. |
1218,84 |
512,17 |
|
4.
|
Данък върху добавената стойност |
01.01.2008г.30.11.2013г. |
80072,75 |
39897,93 |
|
5.
|
Вноски за ДОО |
2008г. |
408.69 |
413.43 |
|
6.
|
Вноски за ЗО |
2008г. |
111.46 |
71.15 |
|
7.
|
Вноски за ДОО |
2009г. |
750.10 |
599.99 |
|
8.
|
Вноски за ЗО |
2009г. |
333.38 |
175.55 |
|
9.
|
Вноски за ДОО |
2010г. |
2 327.58 |
1 375.62 |
|
10.
|
Вноски за ЗО |
2010г. |
1 163.79 |
489.98 |
|
11.
|
Вноски за ДОО |
2011г. |
0.00 |
0.92 |
|
12.
|
Вноски за ЗО |
2011г. |
0.00 |
0.20 |
|
13. |
Вноски за ДОО |
2012г. |
0.00 |
2.87 |
|
14. |
Вноски за ЗО |
2012г. |
0.00 |
0.95 |
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, като се претендира неговата отмяна , поради допуснати
според жалбапудатиля
съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост и
противоречие с материалния закон.В съдебно заседание и пис.бележки жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа искане на ответника
от о.с.з. ,състояло се на 31.01.2018г. , алтернативно подадената жалба.
Претендира и присъждане на направените
разноски по производството . Ответникът-
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител,формулира искане по хода на производството
в о.с.з. ,състояло се на 31.01.2018г. ,
алтернативно оспорва подадената жалба.
Счита жалбата за неоснователна по доводи в о.с.з. и писмена защита и
претендира присъждане на направените разноски
по производството в тава число юрисконсултско възнаграждение . Съдът в този
състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването. Ревизионният акт е обжалван пред контролния орган в структурата
на НАП, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директор на Дирекция "ОДОП" - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната
допустимост.Разгледана по същество е
частично основателна.Предмет на настоящото производство е Ревизионен
акт/РА/№Р-16001314001768-091-001 от 08.06.2015г.,потвърден с Решение № 656 от
13.08.2015г. на ДД“ОДОП“-Пловдив и е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № -16001314001768-020-01/22.10.2014г. изменена със ЗВР/приложени
по делото/ от ТД на НАП - гр. Пловдив. Определеният краен срок за приключване на
ревизионното производство е надлежно продължен със ЗВР.В хода на ревизионно
производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-16001314001768-092-001 от
11.5.2015г, Въз основа на така съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният
в настоящото производство Ревизионен акт № Ревизионен
акт/РА/№Р-16001314001768-091-001 от 08.06.2015г.,с който :
|
№ по ред |
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
1.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2008г. |
235,53 |
149,91 |
|
2.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2009г. |
269,80 |
141,04 |
|
3.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2010г. |
1218,84 |
512,17 |
|
4.
|
Данък върху добавената стойност |
01.01.2008г.30.11.2013г. |
80072,75 |
39897,93 |
|
5.
|
Вноски за ДОО |
2008г. |
408.69 |
413.43 |
|
6.
|
Вноски за ЗО |
2008г. |
111.46 |
71.15 |
|
7.
|
Вноски за ДОО |
2009г. |
750.10 |
599.99 |
|
8.
|
Вноски за ЗО |
2009г. |
333.38 |
175.55 |
|
9.
|
Вноски за ДОО |
2010г. |
2 327.58 |
1 375.62 |
|
10.
|
Вноски за ЗО |
2010г. |
1 163.79 |
489.98 |
|
11.
|
Вноски за ДОО |
2011г. |
0.00 |
0.92 |
|
12.
|
Вноски за ЗО |
2011г. |
0.00 |
0.20 |
|
13. |
Вноски за ДОО |
2012г. |
0.00 |
2.87 |
|
14. |
Вноски за ЗО |
2012г. |
0.00 |
0.95 |
който задължения
са предмет на настоящия спор . Относно делегирането на правомощия за
възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл. 112 и
съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г
. От фактическа страна съдът намира
за установена по безспорен начин
следната фактическа обстановка ,установена от ответника в хода на ревизиятя , която съставът приема: Ревизията по
ЗДДС,ЗДДФЛ,КСО и ЗЗО обхваща периодите от 01.01.2008г.
до 30.11.2013г. При ревизията са
установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на
жалбоподателя -К.П.У. ЕГН********** ,в качеството муу
на ЕТ „П.Е.Ф.- К.У.“и данните за извършени продажби от доставчици на същия.Жалбата
е срещу ревизионен акт № Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г., издаден от
Петър Димитров Стоев на длъжност началник сектор „Ревизии” - възложил ревизията
и Анка Николова Ботева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр.Кърджали, с който допълнително са установени следните задължения:
|
№ по ред |
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
13.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2008г. |
235,53 |
149,91 |
|
14.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2009г. |
269,80 |
141,04 |
|
15.
|
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2010г. |
1218,84 |
512,17 |
|
16.
|
Данък върху добавената стойност |
01.01.2008г.30.11.2013г. |
80072,75 |
39897,93 |
|
17.
|
Вноски за ДОО |
2008г. |
408.69 |
413.43 |
|
18.
|
Вноски за ЗО |
2008г. |
111.46 |
71.15 |
|
19.
|
Вноски за ДОО |
2009г. |
750.10 |
599.99 |
|
20.
|
Вноски за ЗО |
2009г. |
333.38 |
175.55 |
|
21.
|
Вноски за ДОО |
2010г. |
2 327.58 |
1 375.62 |
|
22.
|
Вноски за ЗО |
2010г. |
1 163.79 |
489.98 |
|
23.
|
Вноски за ДОО |
2011г. |
0.00 |
0.92 |
|
24.
|
Вноски за ЗО |
2011г. |
0.00 |
0.20 |
|
13. |
Вноски за ДОО |
2012г. |
0.00 |
2.87 |
|
14. |
Вноски за ЗО |
2012г. |
0.00 |
0.95 |
При
разглеждане на възраженията в жалбата са съобразени от ответника разпоредбите
на ДОПК, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО, ЗЗО, Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Към нея не са приложени
допълнителни доказателства.Ревизията е втора по ред и е във връзка с Решение №
1027/2014г. на директора на дирекция ОДОП- Пловдив.Относно ЗДДФЛ за ревизирания
период К.П.У. в качеството си на физическо лице и на ЕТ „П.Е.Ф. - К.У.” е подавал ГДД с декларирани следните данни:за
2008г. деклариран доход, подлежащ на
облагане с окончателен годишен патентен данък в „Приложение № 7 – „по реда на
ЗМДТ”, облагаем доход- 0,00 лв. ;за 2009г. - деклариран доход, подлежащ на
облагане с окончателен годишен патентен данък в „Приложение № 7 – „по реда на
ЗМДТ”, облагаем доход- 0,00 лв.; за 2010г. - деклариран доход, подлежащ на
облагане с окончателен годишен патентен данък в „Приложение № 7 – „по реда на
ЗМДТ”, облагаем доход- 0,00 лв. ;за 2011г. - деклариран доход, подлежащ на
облагане с окончателен годишен патентен данък в „Приложение № 7 – „по реда на
ЗМДТ”, облагаем доход- 4 446,72 лв. ;за 2012г. - деклариран доход,
подлежащ на облагане с окончателен годишен патентен данък в „Приложение № 7 –
„по реда на ЗМДТ”, облагаем доход- 0,00 лв. ;Предприятието на едноличният
търговец-жалбоподателя е с основна дейност търговия на дребно с лекарства, медицински
изделия и козметика.С Протокол № 0687316/21.01.2015г. са приобщени
доказателства събрани при предходно ревизионно производство приключило с РА №
*********/28.07.2014г.На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са изпратени
Искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица.
Извършени са насрещни проверки на основание чл.45 от ДОПК на основни
контрагенти на ЕТ „П.Е.Ф. - К.У.” както следва:
„Е. Е. Д. Ф. Б.” ЕАД; „С.” АД;„Л.”
ЕАД с правоприемник „Ф.Ф.” ЕООД; „С.Т.” АД; „Б.2000” ЕООД; „А.Ф.”
АД;Резултатите от извършените проверки на основните контрагенти на ЗЛ са
подробно описани от органите по
приходите в РД стр.28-35. С ИПДПОЗЛ от ревизираното лице/жалбападател/ са
изискани документи, декларации и писмени обяснения на основание чл. 37, ал. 3,
чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК. Изискани са обяснения относно това дали подробно
описаните в РД фактури са намерили отражение в съответните разчетни счетоводни
сметки на фирмата. Направен е извод, че след като подробно описаните в РД
фактури, издадени от изследваните контрагенти, не са осчетоводени през 2008 г.,
2009 г., 2010 г., 2011г. и 2012г., като
стоките /лекарства и фармацевтични стоки/ не са отразени в материалната книга,
не са осчетоводени липси и излишъци на стоки, то тези стоки са продадени, като
не са отчетени приходи от ЕТ „П.Е.Ф. - К.У.”. Предвид това, ревизиращият орган
е приел, че са налице данни за укрити приходи. Ревизиращият екип е приел, че
стоките по неосчетоводените фактури са реализирани с 8 % надценка за проверявания период. Процентът на
надценката е определен на база представените ГДД, като съотношение между
покупната и продажната стойност на закупената стока за ревизирания период. В РД
и РА е записано, че са налице данни за укрити приходи и че воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, т.е. установено е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК.След извършен анализ на относимите обстоятелства
по т.1 до т.16 от ал.2 на чл.122 на ДОПК са определени при ревизията годишен
доход за облагане от източник – дейност като ЕТ, по години както следва:2008г. - 4 737,66 лв.; 2009г. – загуба 2 071,12 лв.; 2010г. - загуба 3
165,75 лв.;2011г. - 3 944,31 лв.
;2012г. - загуба 9 652,67 лв.;В хода на
ревизията е направен анализ на извършваните дейности, източниците на получените
приходи и доходи от задълженото лице/ЗЛ/ и отразените такива в счетоводството
на фирмата и декларирани пред НАП, извършените през периода разходи от
домакинството, внесени суми в банкови сметки, както и в ЕТ „П.Е.Ф. - К.У.”. Ревизията е установила, че семейството на
жалбоподателя-К.У. се състои от него и съпругата му М.М.У.
с ЕГН **********.От събраните данни, във връзка с получените доходи и източници
на средства е установено, че ЗЛ е разполагало с налични парични средства към 01.01.2008г.
в размер на 0,00 лв. Несъответствието на приходите и разходите през ревизирания
период е онагледено с изготвени таблици, в които е извършена съпоставката им по
години. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените
документи от лицето и получени документи от други източници, като са взети
предвид разпоредбите на СК относно семейната имуществена общност. При
съпоставката на установените доходи и разходи на семейството на жалбоподателят
и съпругата му за направените разходи за живот за 2008г., 2009 г., 2010 г. ,
2011г. и 2012г. е взет предвид критерият „общ потребителски разход на едно
домакинство” по данни на Националния статистически институт /НСИ/. По отношение
на разходите за издръжка и живот, за които са събрани документи по реда на
ДОПК, е взет предвид действително установеният размер на направените разходи,
като този вид разход по статистическите данни на НСИ, е изключен. От страна на
органите по приходите е извършена съпоставка на направените разходи и
доказаните приходи, за установяване на причините за несъответствието между тях,
с оглед прилагането на разпоредбата на
чл.123 от ДОПК. В резултат на извършения анализ и изготвения паричен поток на
ЗЛ, ревизиращият екип е преценил, че
за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. е
налице обстоятелството, визирано в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно
„декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период”. Въз основа на събраните при ревизията доказателства и
установеното обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.7 от ДОПК на ЗЛ е
връчено Уведомление, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК същото е
уведомено, че основата му за облагане с данък върху доходите на физическите лица
за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. ще
бъде определена по реда на чл. 122 - 124
от ДОПК. От изготвения паричен поток
органът по приходите констатира превишение на
направените разходи над получените парични доходи/средства и отрицателно крайно
парично салдо за К.У. по години, както следва:за 2009 година -
7 287,23 лв.; за 2010 година
- 19 587,40 лв.;Въз
основа на извършения анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при ревизията е
определена годишна данъчната основа за облагане на доходите на ревизираното
лице с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.Върху изчислените данъчни основи от доходи с
неустановен произход и данъчните основи от дейност като едноличен търговец се
установяват дължимите суми за данъци със съответните лихви, предмет на
настоящата жалба.Жалбоподателят оспорва горните констатации с мотива, че в
разглеждания случай не били според жалбоподатиле
налице предпоставките за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2, т.4 и т.7 от ДОПК, поради което РА не следвало според същия да се ползва от презумпцията за
вярност на фактическите констатации. В нарушение на принципите на данъчния
процес за служебното начало и обективност не били според жалбоподателя събрани относими по
ревизионната преписка доказателства, а по отношение на представените такива била
според оспорващия/жалбоподателя/ЗЛ/ извършена едностранна и неправилна
интерпретация, което водело пак според жалбоподателя и в погрешни правни изводи
на ревизиращия екип. Основните му доставчици са представили изисканите фактури,
но липсва подпис на получател.В жалбата си лицето сочи, че според контролните
органи щом като е налице издадена фактура, осчетоводена в счетоводството на
дружеството - доставчик, е налице реална доставка. Реалното наличие на доставка
не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му
в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния
период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените
доставки, в случая посочените като предмет в процесните
фактури доставки на стоки. След извършен в хода на административно обжалване преглед на
направените от страна на органа по приходите изводи и заключения, на
приложените по преписката документи и доказателства, както и на изтъкнатите
доводи в жалбата, е установено правилно
от ответника ,че доводите в
жалбата са неоснователни. В РД и РА са отразени
извършените насрещни проверки на основните доставчици на ЗЛ. Съставът
приема ,че органите по приходите са събрали данни и са извършили
необходимия анализ на механизма на доставките,
които са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателят, като са го
съпоставили с тези, при които ЗЛ не ги е отразило. Тезата на ревизиращия орган
се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите доставки.
Неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с получател
жалбоподателя. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е заприходил в счетоводството на ЕТ си други фактури,
издадени от същите доставчици / при наличието на същите данни и реквизити по
тях/. В резултат на това е установено в обжалвания ревизионен акт обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.2, т.4 от ДОПК. ДОПК предвижда изключение от общия принцип -
в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от
страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него основа.Нормата на чл. 122 от ДОПК следва да даде
възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за
установяване на данъчните задължения, съобразно приложимите норми на
материалния закон не са налице,какъвто е процесния.
Целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при
заместване на изискуемите се по материалния закон данни - декларации, отчети и
други, с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна,
макар и косвена представа за дейността на задълженото лице. Аргумент за
приложение на разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити
приходи или доходи. Граматическото тълкуване на посочената норма и по-конкретно
на употребената в нея дума "данни" води до извода, че за да се приеме
наличието на тази хипотеза е достатъчно да са налице индикации, дори не и
категорични доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай,
протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи
с доказателствена
сила във връзка с констатациите в тях, че фактурите са издадени от доставчиците
на вписания в тях получател на доставките, който е жалбоподателя. Безспорно
установен е фактът, че процесните фактури са
осчетоводени при доставчиците, стойността по фактурите е платена от посочения в
тях получател в брой, приходите са осчетоводени при доставчиците. За получените
приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците възникват определени
данъчни задължения, които те са изпълнили. Тезата на ревизиращия орган, че
неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с получател
ревизираното лице се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите
доставки и установения потенциал у доставчиците. Проверяваните доставчици са
посочили точно и ясно каква е организацията на работа. Стоките се разнасят на
място до обекта на клиента, продавани са регулярно-ежедневно. При този вид
продажби стоките се транспортират в множество обекти на даденото населено
място. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че процесните
фактури не могат да се третират като първични счетоводни документи, притежаващи
доказателствена сила. Фактурата като първичен
счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция. При преценката за съдържащите се във фактурата реквизити,
за целите на данъчното облагане, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството
има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. В хода на ревизията
са установени и други фактури, издадени от същите доставчици, които при
наличието на същите данни и реквизити по тях, са намерили отражение в
счетоводството на жалбоподателя , а стоките, доставени по тях са идентични с
описаните в спорните фактурите и са заприходени в
счетоводството на жалбоподателят. Предвид факта, че неосчетоводените фактури
имат за предмет стоки, които съвпадат с търговската дейност на жалбоподателят -
продаваните стоки са такива, които лицето е продавало в няколкото
си търговскит обекти, броят на доставчиците и
категоричните доказателства по тяхното отразяване в отчетните регистри на тези
търговци, в хода на административното обжалване се установява, че защитната
теза на жалбоподателят за неполучени стоки, не се подкрепя от доказателствата
по преписката,това не беше опровергано от жалбоподателя и в хода на съдебното производство
въпреки осигурената му възможност в рамките на единадесет съдебни заседания по
делото.Предвид установените факти и обстоятелства съставът спозделя
изводът на ответника ,че следва да се приеме, че процесните
доставки са осъществени. Органът по приходите е преценил, че К.У. в качеството
си на едноличен търговец е в състояние да извърши така определените от
ревизията продажби, вземайки ПРЕДВИД И ФАКТА, ЧЕ ЗА ПРОЦЕСНИТЕ ПЕРИОДИ
ТЪРГОВЕЦЪТ РАЗПОЛАГА С ПЕРСОНАЛ /ЗАЕТИ ЛИЦА ПО ТРУДОВИ ДОГОВОРИ/.В този смисъл
е и протокол №19/17 от извършена СПочЕ от
13.02.2017г.,като в преобладаващата част от фактурите подпис за
получател-/жалбоподателя/ са на неизвестно лице,което изцяло кореспондира с
изводите на ответника като се съобрази обстоятелството ,че жалбоподателят
осъществява тър.дейност в няколко търговски обекта в процесния период,които са в различни населени места и се
обслужват от различни лица ПЕРСОНАЛ /ЗАЕТИ ЛИЦА ПО ТРУДОВИ ДОГОВОРИ/с
жалбоподателя и респективно именно тези лица ПЕРСОНАЛ на жалбоподателя
,ежедневно в различните му обекти са получавали стоки по процесните фактури
и респективно са полагали подписи в същите. При положение, че процесните доставки не са отразени в счетоводството на
търговеца, а през тези периоди не са установени липси или излишъци, то следва
да се приеме както правилно е приел ответника, че стоките по фактурите са били
реализирани на вътрешния пазар, а полученият приход от тях – не е отчетен от
жалбоподателя. По този начин реализираният приход от тях се явява укрит, а
прекият данък - неотчетен като задължение към бюджета. Удостоверяването на
горните факти е станало със съответните документи, представени от контрагентите
на жалбоподателя . Правилно еприето от ревизиращия
орган, че така създалата се фактическа обстановка предполага наличие на хипотезата по чл. 122,
ал.1, т.2, т.4 от ДОПК.Съгласно чл.122, ал.1, т.007 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато е налице следното обстоятелство - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.Чл.122
от ДОПК е процесуална норма. Тя урежда процедурата за определянето на данъчната
основа в случаите, когато в резултат на поведението на данъчно задълженото лице
обективно това не може да стане. Наличието на само една от предпоставките, посочени в ал.1 е достатъчно
основание за прилагането й, при спазването на особените правила за ревизия на
чл.124 от ДОПК. В случая е очевидно, че
е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните
периоди. Определянето на данъчната
основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален
начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Конкретният размер на данъчната
основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е
задължително да се приложат всички те. Ясно е, че определената данъчна основа
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде
напълно точна.В задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки
принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода
на процесното ревизионно производство са извършени
редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства,
които са подложени на обективна преценка и анализ. В ДОПК не е дадена легална
дефиниция на понятието „доказателства” и
като такива следва да бъдат приемани данни, които са свързани с факти и
обстоятелства от значение за определяне на задълженията на субектите за данъци
и задължителни осигурителни вноски, които допринасят за тяхното изясняване и са
установени по реда, предвиден в ДОПК. Следователно доказателствата са данни,
имащи значение за законосъобразността на акта, който предстои да бъде издаден,
изяснявани чрез допустимите по ДОПК доказателствени
средства. Доказателствата се установяват чрез различните видове доказателствени средства - ревизии и проверки, писмени
обяснения, справки и декларации на задължените лица или техни представители,
свидетелски показания, протоколи за действията на приходните органи, експертизи
и други средства, предвидени в ДОПК. С оглед описаното и при всички събрани в
хода на ревизията доказателства, правилно е записано в мотивната
част на РА, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 07 от ДОПК.От гореизложените факти и
обстоятелства е видно, че в жалбата си и
в хода на съдебното дирене данъчният субект не привежда нито едно конкретно
доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации за всички
периоди и по отношение определените му задължения по ЗДДФЛ за 2008г. - 2012г.,
а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт,
изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за
верни до доказване на противното.Ревизията по ЗДДС е за периода 01.01.2008 г. – 30.11.2013г. и се извършва по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по
ал. 1, т.2, т.4 и т.7 от същия. Лицето не се е регистрирало по ЗДДС до
01.007.2013г.От ответник в хода на ревизията при запознаване с представените
счетоводни документи е установено, че Касова книга на предприятието на
жалбоподателя не дава реална информация за получените суми /теглени от банкова
сметка ***/ и платени суми за извършени разходи за материали и външни услуги
или теглени суми, които са внесени по банкова сметка ***. В същата са описани
отчетни стойности на продадени стоки, които реално са платени в различни
периоди и отразяването им не е свързано с реално плащане към момента на
отразяване. Книгата е изготвена за целите на представяне на ГФО и не дава вярна
представа за финансовото състояние на предприятието.От ответника по отношение
Книгата за материалните запаси на жалбоподателя е установено, че не
кореспондира с Книгата за разходи и Книгата за приходи на ЕТ „****.”, като са
налице разминавания в хиляди левове за един отчетен период. Материалната книга
представена в хода на ревизионното производство се доближава до информацията,
декларирана в НАП от регулярните доставчици чрез подаване на СД по ДДС и
дневниците за продажби към тях за 2012г., поради което се дължи несъотвествието между налични стоки по справка към ГФО за 2011г.,получени
и изписани стоки и наличните по справка към ГФО за 2012г.От изложеното е
направен извод от ответника ,който ставът споделя, че
воденото счетоводство от жалбоподателя не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане за целия ревизиран период.В хода на ревизията от
страна на жалбоподателя са представени 3 броя актове за брак на стоково
материални ценности поради изтекъл срок на годност, ведно с опис на лекарства и
фармацевтични продукти. Органите по приходите приемат, че тези актове са
съставени за целите на извършвана проверка на лицето. Основание за този извод
са установени в хода на ревизията обстоятелства , а именно:не са представени
годишни инвентаризации, от които да е видно, че е констатирано наличие на стоки
с изтекъл срок на годност;според представените счетоводни документи, към датите
на назначаване на комисия за извършване на инвентаризация и към
31 декември на съответната година, не са изписвани стоки поради
брак;ревизираното лице не е връщало лекарства, бракувани поради изтекъл срок на
годност, на дружествата доставчици,
които имат задължение да ги приемат и унищожат /чл.2, ал.1, т.1 от Наредба
№28/14.12.2000г. за условията и реда за унищожаването или използването за други
цели на лекарства/. При извършените проверки от ответника са събрани
доказателства и е получена информация, доказваща, че на ревизираното лице са
издавани фактури, с които са закупувани стоки, предназначени за търговската му
дейност. Стоките не са заведени в счетоводните му книги. Не е осчетоводено
тяхното заприхождаване и текущото им изписване и със
сумата на придобиването им не е формирано салдо в края на всеки месец и в края
на отчетната година, т.е. стоките са придобити и продадени в месеца на
придобиването им и до края на отчетната година. Прието е, че с така придобитите
стоки задълженото лице се е разпоредило, като е предоставило собствеността
върху тях на друго лице, без да издаде документ за това и съответно без да
отчете приходи от продажбата, както и да начисли дължимия за това ДДС, тъй като
продажбите на процесните стоки са облагаеми доставки
по смисъла на ЗДДС.Предвид тези обстоятелства ревизиращият екип правилно приема, че са налице данни за укрити
приходи/доходи, поради което е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и
на основание чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК, изготвя и връчва Уведомление изх.№
Р16001314001768-113-01/19.02.2015г. и Уведомление изх.№
Р16001314001768-139-01/19.02.2015г., с които жалбоподателя е уведомен, че
данъчната основа на задълженията му по ЗДДС ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. За определяне на
основата за облагане с ДДС за периода 01.01.2008г.-30.11.2013г.,
органът по приходи извършва анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по реда,
посочен в тази правна норма. Направен е извод, че закупените стоки са
реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ,
а получените приходи не са отчетени като такива. В отчетността на ревизираното
лице не са заведени установени липси или излишъци на стоково-материални запаси
към края на всяка отчетна година и не са налични стоки. От извършените проверки
и справки в информационната система на НАП, установените при ревизията
неотразени /недекларирани приходи от продажба и отразените такива, органите по
приходи установяват, че към 31.12.2007г.
лицето/жалбоподател/ е
реализирало облагаем оборот в размер на126291,64лв. Данъчната основа на
извършените от лицето доставки е
получена като сбор от стойността на закупените стоки и процентът
надценка, определен от него. Член 102, ал.3, т.2 от ЗДДС , предвижда че
задълженото лице дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от
изтичането на срока на подаване на заявлението за регистрация до датата, на
която са отпаднали основанията за регистрация. Тази разпоредба определя за
дата, от която е дължимо начисляването на данък 15.01.2008г. Дата на отпадане
на задължението за начисляване на ДДС е 31.12.2012г. Установеният от ревизията
оборот за следващите месеци показва, че задължение за регистрация по ЗДДС е
настъпило още веднъж за периодите, попадащи в ревизирания обхват – към
31.5.2013г., като отпадането на задължение за начисляване не е настъпило до
края на ревизирания период.За стоките по фактури, които не са отразени в
счетоводството на жалбоподателя, ревизиращият екип правилно приема, че са
налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради това, че тези стоки не са
налични по счетоводни данни. Доставките са облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1
от ЗДДС, поради това, че са с място на изпълнение на територията на страната и
са извършени от данъчнозадължено лице по ЗДДС. Съгласно чл.66 от ЗДДС, за всяка
извършена от регистрираното лице облагаема доставка се начислява ДДС - 20 %
върху стойността на доставката. На основание чл.86 от ЗДДС в хода на ревизията
е начислен ДДС за периодите, попадащи в хипотезата на чл.102, ал.3 от закона
/от 15.01.2008г. до 31.12.2012г./- 78446,23лв. и за м.11.2013г.- 1626,52лв. или
общо 80072,75лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за
невнесените в срок суми са начислени и прилежащи лихви в размер 39897,93лв
.Жалбоподателят твърди, че констатациите в обжалвания акт са незаконосъобразни,
не отговарят на установените факти и не кореспондират със събраните при
ревизията доказателства. Посочва, че осчетоводените от доставчиците стоки не са
получени от него и не са продадени. Не е налице данъчно събитие, за което той
дължи ДДС. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, в
случая по: т. 2 – налице са данни за укрити приходи или доходи. Това обстоятелство е установено след преглед
на представените от жалбоподателя първични счетоводни документи и счетоводни
регистри, както и събраните при извършените насрещни проверки доказателства. В
изпълнение на указанията от предходното решение на директора на ДОДОП са
извършени насрещни проверки, като от получената информация от доставчиците и по
връчените ИПДПОЗЛ, както и при извършени проверки в информационните масиви на
НАП, е установено, че същите са издавали фактури с получател жалбоподателя,
които фактури са включени в дневниците за продажби, справките-декларации за
съответните периоди и счетоводните им регистри. ЗА ПОЛУЧЕНИТЕ ПРИХОДИ ОТ
ПРОДАЖБИТЕ ПО СПОРНИТЕ ФАКТУРИ ЗА ДОСТАВЧИЦИТЕ ВЪЗНИКВАТ ОПРЕДЕЛЕНИ ДАНЪЧНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ТЕ СА ИЗПЪЛНИЛИ. Тезата на ревизиращия орган, че
неосчетоводените фактури удостоверяват фак. доставени
стоки с получател жалбоподателя, се подкрепя от установения потенциал у
доставчиците, установения механизъм на извършване на самите доставки и
организацията на работа. Предвид установените факти и обстоятелства правилно е
прието от ответника, че процесните доставки са
осъществени. При положение, че те не са отразени в счетоводството на
жалбоподателя , то правилно е прието от ответника, че стоките по фактурите са
били реализирани на вътрешния пазар, а полученият приход от тях – не е отчетен.
Предвид факта, че неосчетоводените фактури имат за предмет стоки, които
съвпадат с търговската дейност на жалбоподателя - продаваните стоки са такива,
които лицето е продавало в търговскити си обекти,
броят на доставчиците и категоричните доказателства по тяхното отразяване в
отчетните регистри на тези търговци, в хода на административното обжалване се
установява, че защитната теза на жалбоподателя за неполучени стоки, недоказана
реална доставка, респ. липсата на укрити приходи от продажбата им, не се подкрепя
от доказателствата по преписката,както и в хода на съдебното обжалване на процесния РА. В
случая, не се касае за единични неотразени фактури от един доставчик, а
регулярно за значителен брой фактури и доставчици, което оформя профила на
жалбоподателя. Установените в хода на ревизията непълноти и несъответствия при
воденето на различни счетоводни регистри от страна на търговеца, потвърждават
установения факт и тезата на ревизиращите органи, че жалбоподателя не е отчитал редовно и коректно всички
получени от него фактури в съответния период.Доказателства за установяване на
настъпване на данъчно събитие и в частност получаване на стоката, са относими при приложението на материалния закон – ЗДДС.
Същите обаче са неотносими, когато данъчната основа
се определя по особения ред на чл. 122 от ДОПК, до който ред се е стигнало в
резултат на поведението на жалбоподателя , и при който ред при липса на
осчетоводени фактури няма как да бъде установено наличието на предаването на
стоки, които впоследствие са били продадени, без да бъдат съставени съответните
счетоводни документи в този смисъл
решения на ВАС /Решение № 16416/10.12.2013г., по адм.
дело № 10841/2013г. , І отд. на ВАС/.Приложеният от
органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с косвен данък
за ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е,
с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не
могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените
обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка,
съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият
данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на
облагаема основа по възможно най-достоверния начин. Разпоредбата на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК,предвижда че в производството по обжалването на РА при извършена
ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази
презумпция се ползва и процесният РА, предвид
събраните в хода на ревизията доказателства. Освен това, в настоящото
производство жалбоподателят не представи доказателства, които да обосноват друг
правен извод, различен от този на органа по приходите. Предвид изложеното,
констатацията на органите по приходите за начислен ДДС в размер на 80072,75лв.
с прилежащи лихви в размер на 39897,93лв. като правилна е потвърдена от ответника .Ревизия е и по КСО и
ЗЗО относно установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски
/ЗОВ/ на К.П.У. с ЕТ „***” за периода
01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. Задълженото лице
обжалва изцяло издадения РА
№Р-16001314001768-091-001 от 08.06.2014г, в т.ч. и определените задължения за
задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, като счита, че същите са определени
върху несъществуващи данъчни основи по години. От прегледа на обжалвания акт,
приложенията към него и доводите в жалбата, касаещи констатациите се установи
следното: При ревизията органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец с фирма „***” и за периода включен в обхвата на ревизията,
е осъществявал дейност – търговия на
дребно с фармацевтични стоки, козметика и медицински принадлежности. С подадена
декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, ЗЛ е декларирало начало на дейност и
начало на осигуряване, с вид осигуряване за инвалидност поради общо заболяване,
за старост и за смърт, считано от 01.01.1999 г., а от 01.01.2012 г. е избран
вид осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и
професионална болест и безработица. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно
осигуряване, върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗБДОО за съответната година, като по-голямата част от тях са внесени със
закъснение, в нарушение на чл.7, ал.4 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Подадена е информация с декларация обр.1 (чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8/2005г.
на МФ) за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на
осигурителните вноски /за ДОО – само за фонд «Пенсии»/ за самоосигуряващото
се лице, а с декларация обр.6 (чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) е
деклариран размерът на дължимите вноски за ЗОВ за периода 2008 г. - 2012 г.
Декларираните данни с декл. обр.6 са обвързани с
декларирания доход с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и минималния размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО за съответната година, като не е правено годишно
изравняване, тъй като декларирания годишен осигурителен доход е под минималния
осигурителен доход.На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, ревизираното лице
попада в обхвата на лицата задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец през ревизирания период. По свой
избор жалбоподателят се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4
от КСО/ за 2012 г. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО К.У. е самоосигуряващо
се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6, ал.2 от КСО. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.7 от КСО самоосигуряващите
се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя
сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда
на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните
вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд
«Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за
подаване на данъчната декларация (чл.6, ал.8 и чл.157 от КСО и чл.2, ал.4 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).Предвид
разпоредбата на чл. 127, ал.1 от КСО, жалбоподателят дължи осигурителни вноски
за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31
декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните
вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за
ДОО.
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице,
образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и
лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи
се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от
дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл.6, ал.8 от КСО”.От изготвения при ревизията баланс на паричните
потоци на К.У. и определеното превишение на
направените разходи над размера на получените доходи/приходи за 2009 г. и 2010
г., е установено наличие на данни за реализирани доходи, недекларирани по
надлежния ред, т.е. укрити доходи, конкретния източник на които не е установен.
Констатирано е наличие на обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК -
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период. След извършен анализ на относимите
обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични
разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е установил, че
недостигът на парични средства за покриване на извършените разходи от
жалбоподателя е в размер на: 7 287.23 лв. за 2009 г. и 19 587.40 лв. за
2010 г. Установеният недостиг на парични
средства е определен от органите по
приходите като доход с неустановен произход. В хода на ревизионното
производство е установено, че от ЕТ „***”
са реализирани приходи, които не са отчетени съгласно установените
нормативни актове и не са намерили отражение
в счетоводството му. Установено,
че са получени стоки по издадени фактури от доставчици на едноличния търговец,
които не са налични към края на данъчния период, през който са получени.
Направена е констатация, че от предприятието на ЕТ не е отчетена последващата продажба на стоките по тези фактури.
Обстоятелството е констатирано, въз основа на документи от извършени проверки
на основните доставчици на ЗЛ, като са установени издадени и получени фактури
за стоки, които не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ и не е отчетен приход
от продажбата на тези стоки. Предвид това, ревизиращият орган е приел, че е
налице обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - установени са данни за
укрити приходи или доходи. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено
Уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителния доход,
върху който се дължат ЗОВ и основата за
облагане с преки и косвени данъци ще бъдат определени по реда на чл.122 от
същия кодекс.След извършен анализ на относимите
обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК,
органът по приходите е определил облагаеми доходи за ревизирания период,
както следва:от дейност като ЕТ: за 2008 г. – 4 737.66 лв.;за 2011 г. – 3
944.31 лв.;доход с неустановен произход:за 2009 г. – 7 287.23 лв.;за 2010 г. –
19 587.40 лв.При извършване на ревизия органите по приходите могат да установят
осигурителен доход, различен от дохода заявен от самоосигуряващото
се лице в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ. Основание за това са разпоредбите на
чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите,
върху които се правят осигурителни вноски, според които при определяне
окончателният размер на осигурителният доход за самоосигуряващите
се лица - еднолични търговци, упражняващи трудова дейност – следва да се вземе
в предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с
размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и премии/вноски по
договори за застраховки „Живот” и застраховки „Живот”, ако са свързани с
инвестиционен фонд. Ревизираното лице не е представило и доказателства за
произхода на средствата необходими за финансиране на установеното при ревизията
несъответствие между получените приходи/доходи и направените разходи. По тази
причина органът по приходите е приел, че К.П.У. е извършвал трудова дейност, от
която са реализирани посочените по-горе доходи и на основание чл.124а от ДОПК
следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху дохода определен по реда на
чл. 122 – 124 от ДОПК. При липса на други доказателства, размерът на
установеното превишение на извършените от ЗЛ разходи
над доказаните приходи/доходи е прието като осигурителен доход за цялата
година. Върху установения с ревизията нов размер на облагаемия доход /в който е
включен дохода от ЕТ и дохода с неустановен произход/ за посочените години, на
основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил задължения за задължителни осигурителни
вноски и прилежащи лихви, които са предмет на обжалване. Производството по реда
на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на
органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са
налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия
ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане
в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите
прилагат разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК съответно и за установяване на
задълженията за задължителни осигурителни вноски. В хода на ревизионното
производство е доказано наличието на
предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци
по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата
на чл. 124а от ДОПК. Когато органите по приходите установят данни за доходи с
неустановен произход, и задълженото лице не може да предостави доказателства за
произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е
извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо
се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 –
124 от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като
лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на
извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са
придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и
ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на
доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен.
Като последица от определената по реда на чл. 122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при
условията на чл. 124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателният
размер на осигурителния доход за ревизираните периоди, съгласно реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне
на допълнителни осигурителни вноски, като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни
вноски.Случаите, в които се допуска извършване на ревизия при особени случаи,
са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Същите се
намират в отношение на алтернативност, а не на кумулативност - наличието само на едно от тях е достатъчно
основание за приложимостта на нормата. Предвид констатираното в хода на
ревизията на К.У. наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл.124 „а” от ДОПК
и е преминал към установяване на осигурителния доход на ЗЛ по реда на чл.122 –
124 от с.з.Така определеният осигурителен доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, ще се различава от обективно
осъществения осигурителен фактически състав, но това е резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало
и не е заплатило ЗОВ за процесния период. В случая и
доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на
противното, органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими ЗОВ от жалбоподателя като самоосигуряващо се лице. Налице е обоснован извод, че
установеното несъответствие между приходите и разходите на ЗЛ и укритият доход
от търговска дейност води до неплащане на задължение за задължителни
осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход
установен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В тази насока са и решения на ВАС
- Решение №10417 от 10.07.2013 г. и
Решение №5234 от 15.04.2014 г., съгласно които в производството по реда на чл.122
от ДОПК законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за
допълнително определяне на задължения за ЗОВ. След като при ревизията е
установено, че са налице укрити доходи и доходи с неустановен произход, които
представляват облагаем доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, то техният размер
следва да се приеме за доход от дейност на самоосигуряващо
се лице.С РА №Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г. осигурителният доход, върху
който са дължими вноски за ЗОВ за 2008
г., 2009 г. и 2010 г. от К.У., в качеството му на самоосигуряващо
се лице, е определен по реда на чл.122 – 124 ДОПК, във връзка с чл.124а от
с.з., а размерът на осигурителните
вноски е съгласно определените в материалните закони – КСО и ЗЗО, за
ревизираните години. При определяне на годишния размер на осигурителния доход
на ЗЛ и дължимите вноски за довнасяне, е взет предвид максималният месечен
размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за
съответната година и осигурителния
доход, върху който авансово задълженото лице е внесло ЗОВ по съответните фондове. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния
осигурителен доход за ревизираните години, са начислени дължимите лихви на
основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК. Предвид обстоятелството,че разпоредбата
на чл. 124а от ДОПК/ обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./,като процесуална е относима към ЗОВ за задължения възникнали след 15.02.2011г.,то В ЧАСТТА на установените с процесния
РА №Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г.
завължения/вноски/ за ДОО и /ЗО/за
2008г.,2009г.2010г.; следва да бъде отменен като незаконосъобразен ,а ПОТВЪРДЕН в останалата му част за
установените задължения по ЗДДС,ЗДДФЛ,ДОО и ЗО със съответните лихви.По същество
жалбоподателя оспорва констатациите в ревизионния акт, като твърди, че не са
налице предпоставките за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2, т.4 и т.07 от ДОПК, поради което РА не следва да се ползва от презумпцията за вярност
на фактическите констатации. В нарушение на принципите на данъчния процес за
служебното начало и обективност не са събрани относими
по ревизионната преписка доказателства, а по отношение на представените такива
е извършена едностранна и неправилна интерпретация, което резултира
и в погрешни правни изводи на ревизиращия екип. Основните му доставчици са
представили изисканите фактури, но липсва подпис на получател. В жалбата си
лицето сочи, че според контролните органи щом като е налице издадена фактура,
осчетоводена в счетоводството на дружеството - доставчик, е
налице реална доставка. Реалното наличие на доставка не се доказва само с
издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за
покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е
необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в случая
посочените като предмет в процесиите фактури доставки на стоки .Мотивите в
жалбата са неоснователни. В РД и РА са отразени извършените насрещни проверки
на основните доставчици на ЗЛ. Видно е, че органите по приходите са събрали
данни и са извършили задълбочен анализ на механизма на доставките, които са
намерили отражение в счетоводството на жалбоподателят, като са го съпоставили с
тези, при които лицето не ги е отразило. Тезата на ревизиращия орган се
подкрепя от установения
механизъм на извършване на самите
доставки. Неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с
получател ревизираното лице. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят
е заприходил в счетоводството на ЕТ си други фактури,
издадени от същите доставчици /при наличието на същите данни и реквизити по
тях/. В резултат на това е установено в обжалвания ревизионен акт обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.2, т.4 от ДОПК. ДОПК предвижда изключение от общия принцип - в
определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от
страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него основа .Основната задача на разпоредбата на чл.
122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато
необходимите данни за установяване на данъчните задължения, съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице. Целта на особения начин на
определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по
материалния закон данни - декларации, отчети и други, с други такива, посочени
в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна, макар и косвена представа за
дейността на задълженото лице.Мотивът за приложение на разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Граматическото тълкуване на посочената норма и
по-конкретно на употребената в нея дума "данни" води до извода, че за
да се приеме наличието на тази хипотеза е достатъчно да са налице индикации,
дори не и категорични доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния
случай, протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени
документи с доказателствена сила във връзка с констатациите
в тях, че фактурите са издадени от доставчиците на вписания в тях получател на
доставките, който е ревизираното лице . Безспорно установен е фактът, че
процесиите фактури са осчетоводени при доставчиците, стойността по фактурите е
платена от посочения в тях получател в брой, приходите са осчетоводени при
доставчиците. За получените приходи от продажбите по спорните фактури за
доставчиците възникват определени данъчни задължения, които те са изпълнили.
Тезата на ревизиращия орган, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално
доставени стоки с получател ревизираното лице се подкрепя от установения
механизъм на извършване на самите доставки и установения потенциал у
доставчиците. Проверяваните доставчици са посочили точно и ясно каква е
организацията на работа. Стоките се разнасят на място до обекта на клиента,
продавани са регулярно-ежедневно. При този вид продажби стоките се
транспортират в множество обекти на даденото населено място.Немотивирани и
недоказани са и твърденията на жалбоподателят, че процесиите фактури не могат
да се третират като първични счетоводни документи, притежаващи доказателствена сила. Фактурата като първичен счетоводен
документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. При преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, за целите
на данъчното облагане, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли
достатъчно данни за осъществена стопанска операция. В хода на ревизията са
установени и други фактури, издадени от същите доставчици, които при наличието на същите данни и
реквизити по тях, са намерили
отражение в счетоводството на ревизираното лице, а стоките, доставени по тях са
идентични с описаните в спорните фактурите и са заприходени
в счетоводството на жалбоподателят. Предвид факта, че неосчетоводените фактури
имат за предмет стоки, които съвпадат с търговската дейност на жалбоподателят -
продаваните стоки са такива, които лицето е продавало в търговския си обект,
броят на доставчиците и категоричните доказателства по тяхното отразяване в
отчетните регистри на тези търговци, в хода на административното обжалване се
установи, че защитната теза на жалбоподателят за неполучени стоки, не се
подкрепя от доказателствата по преписката.Следва да се отбележи, че в случая,
не се касае за единични неотразени фактури от един доставчик, а регулярно за
значителен брой фактури и доставчици, което по-скоро разкрива и оформя профила
на ревизирания търговец. Установените в хода на ревизията непълноти и
несъответствия при воденето на различни счетоводни регистри от страна на
търговеца, потвърждават установения факт и тезата на ревизиращите органи, че
ревизираното лице не е отчитало редовно и коректно всички получени от него
фактури в съответния период.С оглед установените факти и обстоятелства следва
да се приеме, че процесиите доставки са реални. Органът по приходите е
преценил, че К.У. в качеството си на едноличен търговец е в състояние да
извърши така определените от ревизията продажби, вземайки предвид и факта, че
за процесиите периоди търговецът разполага с персонал /заети лица по трудови
договори/.При положение, че процесиите доставки не са отразени в счетоводството
на търговеца, а през тези периоди не са установени липси или излишъци, то
съвсем логично е да се приеме, че стоките по фактурите са били реализирани на
вътрешния пазар, а полученият приход от тях - не е отчетен. По този
начин реализираният приход от тях се явява укрит, а прекият данък - неотчетен
като задължение към бюджета. Удостоверяването на горните факти е станало със
съответните документи, представени от контрагентите на субекта. При това
положение, правилно е прието от ревизиращия орган, че така създалата се
фактическа обстановка предполага наличие на хипотезата по чл. 122, ал.1, т.2,
т.4 от ДОПК.Съгласно чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато е налице следното обстоятелство - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Чл.122 от ДОПК е процесуална норма. Тя урежда процедурата за определянето на данъчната
основа в случаите, когато в резултат на поведението на данъчно задълженото лице
обективно това не може да стане. Наличието на само една от предпоставките,
посочени в ал. 1 е достатъчно основание за прилагането й, при спазването на
особените правила за ревизия на чл.124 от ДОПК. В случая е очевидно, че е
налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните
периоди. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с
доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в
ЗДДФЛ. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на
критериите, установени в ал.2, но без да е задължително да се приложат всички
те. Ясно е, че определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК ще
се доближава до истинската, без да бъде напълно точна.Аналогични са
разсъжденията относно допълнително установените задължения по ЗДДС. Ревизията е
за периода 01.01.2008 г. - 30.11.201 Зг. и се
извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелства по ал. 1, т.2, т.4 и т.7 от същия. Лицето не се е
регистрирало по ЗДДС до 01.07.201 Зг.При запознаване с представените счетоводни
документи е установено, че Касова книга на предприятието не дава реална
информация за получените суми /теглени от банкова сметка ***/ и платени суми за
извършени разходи за материали и външни услуги или теглени суми, които са
внесени по банкова сметка ***. В същата са описани отчетни стойности на
продадени стоки, които реално са платени в различни периоди и отразяването им
не е свързано с реално плащане към момента на отразяване. Книгата е изготвена
за целите на представяне на ГФО и не дава вярна представа за финансовото
състояние на предприятието.Относно Книгата за материалните запаси е установено,
че не кореспондира с Книгата за разходи и Книгата за приходи на ЕТ „****.”,
като са налице разминавания в хиляди левове за един отчетен период.
Материалната книга представена в хода на ревизионното производство се доближава
до информацията, декларирана в НАП от регулярните доставчици чрез подаване на
СД по ДДС и дневниците за продажби към тях за 2012г., поради което се дължи
несъответствието между налични стоки по справка към ГФО за 2011г., получени и
изписани стоки и наличните по справка към ГФО за 2012г.От изложеното е направен
извод, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане за целия ревизиран период.Чрез извършените проверки са
събрани доказателства и е получена информация, доказваща, че на ревизираното
лице са издавани фактури, с които са закупувани стоки, предназначени за
търговската му дейност. Стоките не са заведени в счетоводните му книги. Не е
осчетоводено тяхното заприхождаване и текущото им
изписване и със сумата на придобиването им не е формирано салдо в края на всеки
месец и в края на отчетната година, т.е. стоките са придобити и продадени в
месеца на придобиването им и до края на отчетната година. Прието е, че с така
придобитите стоки задълженото лице се е разпоредило, като е предоставило
собствеността върху тях на друго лице, без да издаде документ за това и
съответно без да отчете приходи от продажбата, както и да начисли дължимия за
това ДДС, тъй като продажбите на процесиите стоки са облагаеми доставки по
смисъла на ЗДДС.Следва да бъде посочено и това, че доказателства за
установяване на настъпване на данъчно събитие и в частност получаване на
стоката, са относими при приложението на материалния
закон - ЗДДС. Същите обаче са неотносими, когато
данъчната основа се определя по особения ред на чл. 122 от ДОПК, до който ред
се е стигнало в резултат на поведението на ревизираното лице, и при който ред
при липса на осчетоводени фактури няма как да бъде установено наличието на
предаването на стоки, които впоследствие са били продадени, без да бъдат
съставени съответните счетоводни документи. В тази насокаподробни
съображения са изложени нееднократно в решения на ВАС /Решение №
16416/10.12.2013г., по адм. дело № 10841/201 Зг., I отд. на ВАС/.Приложеният от
органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с косвен данък
за ревизирания отчетен период е по принцип законосъобразен, предвид
установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните
доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по
чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните
норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния
размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при
наличие на посочените обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по
преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху
която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава
възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод
на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение
законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата
основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е
извършено при настоящата ревизия, като в мотивната
част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал.2 от ДОПК, които са
използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно
най-достоверния начин.Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният
РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.В жалбата си данъчният
субект не привежда нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените
в РА фактически констатации. Такива не са представени и в проведеното съдебно
производство, т.е. твърденията на
жалбоподателя се явяват необосновани и недоказани, като не са събрани никакви
доказателства, които да обосноват относно установените задължения на лицето
друг правен извод, различен от този на органа по приходите.Предвид
обстоятелството,че разпоредбата на чл.
124а от ДОПК/ обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в
сила от 15.02.2011 г./,като процесуална е относима
към ЗОВ за задължения възникнали след
15.02.2011г.,то В ЧАСТТА на
установените с процесния РА
№Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г. завължения/вноски/ за ДОО и /ЗО/за 2008г.,2009г.2010г.;
следва да бъде отменен като незаконосъобразен
,а ПОТВЪРДЕН в останалата му част за установените задължения по
ЗДДС,ЗДДФЛ,ДОО и ЗО със съответните лихви.Предвид изхода на спора следва да
бъдат присъдени в полза на Дирекция ОДОП Пловдив поисканите в съдебното
заседание съдебни разноски, представляващи: заплатени такси за допуснати 2 бр.
свидетели и допълнителна СТЕ - в общ размер на 170 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална
защита в размер на3834.24 лв., определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното ,Съдът,и на основание
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Р Е Ш
И :
Отменя РА № Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г.,
в ЧАСТА на :
|
Вноски за ДОО |
2008г. |
408.69 |
413.43 |
|
Вноски за 30 |
2008г. |
111.46 |
71.15 |
|
Вноски за ДОО |
2009г. |
750.10 |
599.99 |
|
Вноски за 30 |
2009г. |
333.38 |
175.55 |
|
Вноски за ДОО |
2010г. |
2 327.58 |
1 375.62 |
|
Вноски за 30 |
2010г. |
1 163.79 |
489.98 |
Отхвърля жалбата на К.П.У. ЕГН********** ,в качеството
му на ЕТ „П.Е.Ф.- К.У.“ против РА №
Р-16001314001768-091-001/08.06.2015г., в обжалваната част на допълнително
начислен ДДС в размер на 80 072,75лв., ведно с прилежащите лихви от
39 897,93лв. и допълнително
установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за
осигурителни вноски, както следва:
|
№ по ред |
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
1 |
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2008г. |
235,53 |
149,91 |
|
2 |
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2009г. |
269,80 |
141,04 |
|
3 |
Данък доход на ФЛ по ЗДДФЛ |
2010г. |
1218,84 |
512,17 |
|
Вноски за ДОО |
2011г. |
0.00 |
0.92 |
|
Вноски за 30 |
2011г. |
0.00 |
0.20 |
|
Вноски за ДОО |
2012г. |
0.00 |
2.87 |
|
Вноски за 30 |
2012г. |
0.00 |
0.95 |
|
|
Осъжда К.П.У. ЕГН********** ,в качеството му на ЕТ „П.Е.Ф.-
К.У.“ с адрес по чл.8 от ДОПК ; с.С.,общ.С.да заплати на Дирекция ОДОП Пловдив
съдебни разноски, представляващи: заплатени такси за допуснати 2 бр. свидетели
и допълнителна СТЕ - в общ размер на 170 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение за осъществената процесуална защита в размер на3834.24 лв.,
определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Препис
от акта да бъде изпратен на страните. Решените може да бъде оспорено с
касационна жалба в 14дневен срок от получаването му от страните пред Върховен
административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Съдия;