РЕШЕНИЕ
№ 3954
21.10.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на девети октомври 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 7948 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
Ищецът Т.Г.Х. твърди, че е
работил по трудов договор № **** г. при
ответника Областна администрация – Пловдив, на длъжността „****** „******“, на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ – за неопределен срок. Заявява, че със Заповед
№ **** г. трудовият й договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, считано от **** г. поради определяне на длъжността за заемане от ****.
Първоначално отказала да получи заповедта, тъй като видяла, че тя е издадена на
неправилно основание – чл.325, ал.1, т.12 от КТ, като връчването било оформено
с подписите на двама св.
Твърди, че уволнението й е
незаконно, тъй като заеманата от нея длъжност, както в щатното разписание, така
и в Класификатора на длъжностите в администрацията, е такава, за която се
изисква средно образование и която се заема по трудово правоотношение. Съгласно
чл.3, ал.6, т.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията, експертните длъжности със спомагателни функции се заемат от
лица по трудово правоотношение, а онт държавни служители – експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции /чл.4, т.2 от наредбата/.
Длъжностите за държавни служители се заемат от лица с висше образование, а по
трудово правоотношение – и от лица със средно образование. Ито защо няма как
тази длъжност да се определи за заемане от държавен служител. Това се доказва и
от обявения след това конкурс, който е за длъжността ******. Това означава, че
е извършено съкращаване на длъжността ******, поради което и уволнението е
следвало да се извърши на друго основание – чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието, на което е уволнена, би било приложимо при преобразуване на
длъжност, която е заета по трудово правоотношение, но отговаря на същите
изисквания, на каквито би отговаряла и новата длъжност или със същите функции.
Уволнението е незаконно и на
друго основание. Не е посочен влязъл в сила нормативен акт, въз основа на който
е станала промяната – преобразуването или съкращаването на длъжността, с което
е нарушен §36, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. В последните длъжностни и поименни щатни
разписания няма данни за преобразуване или съкращаване на длъжности. Не е
налице и нов Устройствен правилник на областните администрации, приет с ПМС №
121/ 05.07.2000 г. и Приложение № 16 към чл.8, ал.2 за изменение на числеността
на персонала.
При основание съкращаване в щата,
то не е осъществен подбор. Заявява, че не е поканена и назначена на новата
длъжност като единствен служител, отговарящ на всички изисквания за новата
длъжност. Обявен е конкурс за нова длъжност. Налице е и злоупотреба с право,
като е нарушено правото на труд на ищцата. Не е ясна целта на преобразуването и
е заобиколен законът. Към момента на прекратяване на правоотношението имало
друга вакантна длъжност – ******, на която можела да бъде преназначена, но това
не станало.
С оглед изложената фактическа
обстановка, от съда се иска да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконосъобразно и да го отмени, както и да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски.
Ангажирани са доказателства.
В предоставения му едномесечен
срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените
искове за недопустими. Оспорва предявените искове. Заявява, че уволнението било
правилно и законосъобразно. Трудовият договор № ****** г. бил сключен за
неопределено време за длъжността ****** „******“.
Съгласно предложение на ****** на
Областната администрация – Пловдив за трансформация на длъжността ****** „******“
в дирекция „******“ в длъжност ****** в дирекция „******“ за заемане по
служебно правоотношение, отправено до о.у., на **** г. със Заповед № ***** г. е
утвърдена промяна в щатното разписание,
което влиза в сила от **** г. съгласно заповедта е необходимо да се проведе
конкурс съгласно Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители.
Заявява, че е неоснователно
заявеното от ищеца, че прекратяването е всъщност на основание съкращаване в
щата или закриване на част от предприятието, защото щатът е утвърден с
Устройствения правилник на областните администрации, приет с постановление на МС,
като е подзаконов нормативен акт и само МС е оправомощен да извършва промени в
щата и най – вече относно неговото съкращаване. Предвид липсата на промяна в
правилника, няма нарушение на устройствения правилник.
Невярно е и твърдението на
ищцата, че само тя има право по преки служебни задължения да изготвя актове за
прекратяване на трудови и служебни правоотношения, тъй като в областната
администрация има още едно лице – ****** по ПМС 66/1996 г., което има такива
правомощия. Тези задължения могат да бъдат осъществени и от всеки служител в
администрацията, щом е упълномощен от о.у.
В дискреционната власт на
работодателя е да прилага Класификатора на длъжностите в администрацията по
своя преценка. О. у. разполага с оперативна самостоятелност, съобразявайки се с
нуждите на администрацията, да извършва промени в длъжностното разписание на
областната администрация, както и да преценява дали длъжността да бъде заемана
по трудово или служебно правоотношение. Спазена е и процедурата попосочената от
ищцата наредба. Обявеният конкурс е определен за заемане от бъдещия служител
със степен на образование бакалавър, с минимален професионален опит от 1
година, с минимален ранг за заемане на
длъжността- V младши на служебно правоотношение за обслужване в областта
на трудовото и служебно законодателство. Преките задължения на двете длъжности
са еднакви, като на практика не е извършвано съкращение на длъжността, а тя е
съхранена и заета от държавен служител. Посочена е съдебна практика – решение №
231/ 12.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1353/ 2013 г. на ІV ГО на ВКС.
Неоснователно и е възражението на
ищцата за липса на подбор, като е посочено решение № 80 по гр.д. № 4358/ 2014
г. на ІV ГО. Оспорено е и възражението за липса на влязъл в сила подзаконов
нормативен акт за извършване на трансформация на длъжността, като сочи, че §36,
ал.1 от ПЗР на ЗДСл е неотносим. Оспорва се и твърдението на ищцата, че
сочената длъжност се заема само по трудово правоотношение, като се заявява, че
след трансформацията изискванията за заемане на длъжността са различни. Оспорва се и твърдението й, че преди
уволнението не е налице влязло в сила ново щатно разписание, тъй като същото е
влязло в сила на **** г. при издадена на **** г. заповед за уволнение, считано
от връчването й, а именно на **** г. правопораждащият факт е решението на
работодателя, а изготвянето на щатно разписание е последваща техническа
дейност, която не рефлектира върху законността на уволнението. Ищцата не е
подала заявление за участие в обявения конкурс. Не са нарушени и
конституционните й права на труд. Относно твърдението й, че е била налице друга
вакантна длъжност ******, то съгласно Решение № 3/ 07.03.2019 г. на КС,
служителите, придобили право на пенсия, остават на длъжностите по служебно
правоотношение, а трансформираните и преобразуваните отново ще бъдат
възстановени на заемалите преди това съответната длъжност служители.предвид
липсата на съкращаване в щата за работодателя не е съществувало задължение за подбор,
както и служителите не се ползват от закрила по чл.333 от КТ. Моли исковете да се отхвърлят.
В предоставения срок ищецът е
взел становище по възражението за недопустимост на исковете, като сочи, че
същото е голословно и необосновано.
Съдът се е произнесъл по така
наведеното възражение за недопустимост на исковете и намира, че не следва да
ревизира определението си в тази насока. Сочените възражения касаят спора по
същество и ще се разгледат при обсъждане на предпоставките за законосъобразност
на уволнението.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените писмени доказателства – част от личното трудово досие на
ищеца, се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
считано от **** г., възникнало на основание трудов договор № **** г., като
ищецът е заемал длъжността „****** „******”. Трудовото правоотношение било прекратено
със заповед на работодателя № ***** г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ -
поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от ****
г.
Ищецът заявява, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като заеманата от нея длъжност, както в щатното
разписание, така и в Класификатора на длъжностите в администрацията, е такава,
за която се изисква средно образование и която се заема по трудово
правоотношение. Съгласно чл.3, ал.6, т.1 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията, експертните длъжности със
спомагателни функции се заемат от лица по трудово правоотношение, а от държавни
служители – експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции /чл.4,
т.2 от наредбата/. Длъжностите за държавни служители се заемат от лица с висше
образование, а по трудово правоотношение – и от лица със средно образование.
Ето защо няма как тази длъжност да се определи за заемане от държавен служител.
Това се доказва и от обявения след това конкурс, който е за длъжността ******,
т.е. за различна от заеманата от нея до уволнението длъжност. Това означава, че
е извършено съкращаване на длъжността ******, поради което и уволнението е
следвало да се извърши на друго основание – чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието, на което е уволнена, би било приложимо при преобразуване на
длъжност, която е заета по трудово правоотношение, но отговаря на същите
изисквания, на каквито би отговаряла и новата длъжност или със същите функции.
Съдът не възприема така
наведеното възражение, тъй като от представените длъжностни характеристики за
двете длъжности се установява пълно съответствие на трудовите функции за двете
длъжности, като променено е единствено наименованието на заеманата от ищцата
преди уволнението длъжност. От друга страна, в дискреционната власт на о.п. е
преценката за изменение на длъжността от такава, заемана по трудово
правоотношение, в такава, заемана от държавен служител. Неотносима се явява
разпоредбата на §36, ал.1 от ПЗР на Закона за държавния служител. В този смисъл
не се възприема възражението на ищцата, че е налице фактически съкращаване в
щата, което изисква подбор. За пълнота ще се посочи, че дори да не е налице
пълно съвпадение на трудовите функции на двете длъжности, то е необходимо да са
запазени основните трудови функции / в този смисъл решение № 231/ 12.06.2013 г.
по гр.д. № 1353/ 2013 г. на ВКС, 4 ГО/.
Ищцата сочи, че уволнението е
незаконно и на друго основание. Не е посочен влязъл в сила нормативен акт, въз
основа на който е станала промяната – преобразуването или съкращаването на
длъжността, с което е нарушен §36, ал.1 от ПЗР на ЗДСл. В последните длъжностни
и поименни щатни разписания няма данни за преобразуване или съкращаване на
длъжности. Не е налице и нов Устройствен правилник на областните администрации,
приет с ПМС № 121/ 05.07.2000 г. и Приложение № 16 към чл.8, ал.2 за изменение
на числеността на персонала. Съдът намира, че възражението е неоснователно, тъй
като в дискреционната власт на о.п. е трансформацията на длъжността от такава,
заемана по трудово правоотношение, в такава, заемана по служебно такова и в
този смисъл не е необходима промяна в нормативен акт, за да се упражни това
правомощие.
Ищцата заявява, че не е поканена
и назначена на новата длъжност като единствен служител, отговарящ на всички
изисквания за новата длъжност. Обявен е конкурс за нова длъжност. Съдът не
възприема и това съображение, тъй като за работодателя не съществува задължение
да покани служителя да заеме длъжността, определена за държавен служител в
случаите, при които промяната не е продиктувана от изменение на нормативен акт.
Ищцата навежда съображението, че
е налице злоупотреба с право, като е нарушено правото й на труд. Не е ясна
целта на преобразуването и е заобиколен законът. Към момента на прекратяване на
правоотношението имало друга вакантна длъжност – ******, на която можела да
бъде преназначена, но това не станало.
Относно наведеното съображение от
ищеца за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, съдът намира
следното :
Практиката на ВКС, напр. решение
№ 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и в
множество други решения е претърпяла развитие. В нея категорично и еднозначно
се приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол
върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по
целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр.
дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при
наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът
следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед
нуждите на работата, и в този смисъл - дали работодателят е действал
добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с
право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
В решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е
компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е
прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват
императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с
право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за
законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е
направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр.
отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя
изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да
прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение №
239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, където е
прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права
от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование
относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно
възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато
ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение
№ 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието
следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е
чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване
на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи
обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с
права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на
пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана
целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не
доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за
заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение №
58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Сочената съдебна практика е
относима и при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал.1, т.12 от КТ, както и при всяко друго основание за прекратяване, щом се
твърди злоупотреба с право.
Тежестта на доказване на соченото
основание за незаконосъобразност на уволнението лежи върху ищеца. Ищецът е
навел съображения, че промяната на изискванията за заемане на длъжността от
трудово по служебно правоотношение е продиктувана единствено от целта на
работодателя да уволни именно ищеца. Съдът възприема соченото съображение.
Преди уволнението щатната численост на длъжността ****** „******“ е 4 броя,
като всички са се заемали по трудово правоотношение. След изменението на
длъжностното разписание остават 3 броя за длъжността ****** „******“ и
съответно 1 брой за длъжността ****** „******“, която последна длъжност се
заема по служебно правоотношение. Към момента на предходното, както и на новото
длъжностно разписание, е имало една незаета щатна бройка за длъжността ****** „******“.
Неясно остава обстоятелството поради какви обстоятелства е взето решение от о.п.
да измени характера на длъжността именно за щатната бройка, заета от ищцата. От
разпита на св.Ц.Н. се установи, че предвид влизане в сила на закон, по който
държавни служители не могат да заемат държавна служба, щом са навършили възраст
или са пенсионери, то тази незаета щатна бройка се пазела за ****, която е
държавен служител и се ****. Тя трябвало да слезе, защото им се давало право да
работят, но не по служебно правоотношение и тази длъжност затова била
променена, за да слезе тя на тази длъжност. Следователно, от посочените
показания се установи, че целта на трансформацията не е била по – добро
упражняване на трудовите функции чрез назначаване на лице на държавна служба,
със завишени изисквания, а запазване на работа на друг служител – ****, но по
трудово правоотношение. От друга страна, за наличието на злоупотреба с право
свидетелства и фактът, че към момента на уволнението, а и понастоящем извън
щатното разписание е назначен по трудово правоотношение служител – Ц.Н.,
изпълняващ сходни трудови функции.
Като недоказани съдът не
възприема останалите съображения на ищцата за наличие на злоупортеба с право, а
именно късно предаване на документацията от Н. на ищцата, както и иницииране на
среща с о.у., на която й било заявено, че Н. и **** не могат да работят с нея.
С оглед посочените по – горе
съображения обаче съдът намира, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, като целта на трансформацията не преследва залегналите в закона
цели, а други, посочени по – горе. Ето защо и с оглед изложените по –горе пороци
на заповедта за прекратяване на правоотношението, то уволнението се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорният такъв за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност.
Ищецът претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение възлиза на 700лв.
Ответникът претендира разноски,
но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на 160лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ****
г. на о.у. на Област Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, *******, с
която на основание чл. 325, ал.1, т.12 от Кодекса на труда, считано от **** г.,
е прекратено трудовото правоотношение с Т.Г.Х., ЕГН **********,***, и като
такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Т.Г.Х., ЕГН **********,
на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „****** „******“, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА о.п. на Област Пловдив, с
административен адрес гр.Пловдив, ********* да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********,***
сумата от 700 лв./седемстотин лева/,
представляваща разноски по производството, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА о.у. на Област Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 160лв./сто и
шестдесет лева/ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 23.10.2019 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ