№ 1489
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Н.В.Ч.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от [фирма] против В. А. Х. с искане да бъде признато
за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 2 067,36 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – ателие
№ 4, находящо се в [адрес], абонатен № ******, сумата в размер на 352,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., сумата в размер на 35,27 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 7,92 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.12.2018 г. до 03.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ****/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73097/2021 г. по описа на СРС, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на
услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати цената на потребените услуги. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. В исковата молба са изложени
твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят начислени суми, като съгласно Общите условия
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията, които не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
В хода на делото е постъпила молба от ответника с искане за сключване на
споразумение с ищцовото дружество за разсрочено плащане на задълженията, като страната
излага твърдения, че е заплатила 20 % от процесната главница, а именно сумата в размер на
414 лева по сметката на ищцовото дружество, както и че е погасила напълно процесната
мораторната лихва в размер общо на 353 лева, претендирана за периода от 15.09.2019 г. до
03.12.2021 г. Ответникът изразява готовност да внася по 10 % месечно от остатъка на
претенцията или по друга схема на плащане, предложена от ищеца.
По делото е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че дружеството претендира
сумата в размер на 1923,55 лева, представляваща непогасена част от претендираната
главница ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В открито съдебно заседание от 26.01.2023 г. ответникът не оспорва
размера на претендираната от ищцовото дружество главница, поради което за безспорно и
ненуждаещо от доказване по делото е обявено, че размерът на непогасената от ответника
главница за топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 1923,55 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
2
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 120, том
IV, нот. дело № 599/2005 г. по описа на нотариус И.Д., по силата на който В. А. Х. е
придобила право на собственост върху процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Страните не спорят по отношение на количеството и стойността на потребената
топлинна енергия и дялово разпределение, по отношение на дължимостта и размера на
обезщетенията за забава, както и че след извършените от ответника в хода на делото
плащания размерът на непогасената главница за топлинна енергия възлиза на сумата в
размер на 1923,55 лева. Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата в размер на 1923, 55
лева, като отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 2067,36 лева, както и
предявените искове за такса дялово разпределение и обезщетения за забава, като погасени
от ответника посредством плащане в хода на делото.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение
№ 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че
отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в
хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с
поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е
причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно
изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
При съобразяване на отправеното от процесуалния представител на ищеца искане в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените в заповедното и настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище
и адрес на управление в [адрес] срещу В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в
[адрес], иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1923,55 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
21.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот – ателие № 4, находящо се в [адрес], абонатен № ******, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/21.01.2022 г. по ч. гр. д. №
73097/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
незаплатена цена на топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 2067,36 лева, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
352,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата в размер на 35,27 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 7,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 03.12.2021 г., като
погасени в хода на делото посредством плащане.
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното и исковото производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 73097/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4