Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
21.06.2018 година град С. З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.05.
2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 300 по описа за 2017 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г.Д.Д. твърди, че е
потребител на застрахователна услуга по см. § 1, ал. 1, т. 1 на Кодекса за застраховането/отм./
по силата на валидно сключен договор за застраховка „Г.О." на прекия деликвент с ответното дружество. На 06.02.2017 година Г.Д. ***
З.. Стигнал до пешеходната пътека и се спрял да изчака преминаващите
автомобили. Един от автомобилите, които се движели в посока запад, управляван
от Д.Х.П., спрял и ищецът тръгнал да пресича по пешеходната пътека посока от
север на юг. В това време движещия се зад автомобила на П. л.а. марка и модел „М."
управляван от А.Д.И., предприел маневра изпреварване в зоната на пешеходната
пътека и ударил пресичащия пешеходец. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца
Д. се качило на капака на л.а. „М." като достигнало предното панорамно
стъкло. След като автомобила се установил в покой пешеходеца паднал на
асфалтовото покритие. С действията си водача на л.а. „М." А.Д.И. причинил
на ищеца по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на главата на шийката на лявата раменна става, което е причинило трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник и кръвонасядане
на лявата подбедрица.
Посочва,
че ПТП е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С. З.
и екип на ЦСМП-С. З.. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Образувано е ДП № 40/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР С. З..
Наказателното
производство е приключило, като виновният водач е сключил споразумение с РП С. З..
По внесеното съда споразумение е образувано НОХД № 1920/2017 година, като
споразумението е одобрено с протоколно определение от 29.06.2017 година.
Твърди
се, че в резултат на ПТП ищецът получил наранявания в областта на лявата подбедрица и лявото рамо. Приет е за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология на УМ БАЛ „П.Д.С.К." АД гр.С. З.. Веднага му е
направена спешна операция за смяна на лявата раменна става с поставяне на
раменна протеза „Г." и обездвижване на ставата с превръзка на Д.. След
изписването от болницата, здравословното му състояние не се подобрило и
лечението е продължило в домашни условия. Дълъг период от време болките са били
особенно интензивни и ищецът не е могъл да ползва
лявата си ръка. Качеството му на живот е влошено и към настоящия момент, не
може да ползва пълноценно левия си горен крайник за физическа работа.
С
молба за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, ищецът на 22.02.2017 г. е завел щета № 17200001104000083 пред ответното
застрахователно дружество. Вместо обаче ответника да плати исканото
обезщетение, върнал отговор по щета № 0000-1000-03-17-7162/16.03.2017 г., че не
е налице основание да уважи претенцията на ищеца, тъй като е необходимо
последният да представи документи -присъда, НП, ATE и СМЕ. Въпреки, че са
представени документи установяващи вината на прекия деликвент,
ответника не се е произнесъл по щетата с писмено уведомление. Ищецът бил
уведомен по телефон, че му е определено обезщетение, но същото не му било
изплатено.
Тъй
като към датата на подаване на исковата молба, ищецът не е получавал
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в
резултат на претърпяното ПТП на 06.02.2017 г., счита, че за него е налице
правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените
вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Г.О." против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Претендира
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 06.02.2017 г. в
размер на 40000 лв. за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на главата на шийката на лявата раменна става, както и обезщетение за
имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в
общ размер 2 543,81 лева, като на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, моли съда да
му присъди и дължимата законна лихва от датата на непозволеното увреждане
06.02.2017 г. върху претендираното обезщетение.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди З.К. О. клон Б., ЕИК *** да заплати
на Г.Д.Д. с ЕГН **********, сумата общо в размер на
42 543,81 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40000 лв., за претърпените болки и страдания в резултат на ПТП на 06.02.2017 г.
за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на главата
на шийката на лявата раменна става, както и обезщетение за имуществени вреди за
направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ размер 2 543,81
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2017 г. - датата
на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по
делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ЗК ,,О. клон Б.‘‘, с който ответникът взема становище, че
предявените искове са недопустими. В тази връзка излага съображения, че същите
са предявени при действието на Кодекс за застраховането (Обн.
ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015 г.). Позовава се на разпоредбите на чл. 380, чл.
496 и чл. 498 от КЗ. Според ответника по силата на цитираните разпоредби
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на съдебен иск е
предявяването от страна на пострадалото лице на извънсъдебна претенция с
приложена банкова сметка ***ноустановените срокове за
произнасяне по претенцията. Твърди, че в конкретния случай това изискване не е
спазено. Ищецът не предявил надлежна
извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ, съдържаща
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията. В
подаденото до застрахователя заявление за изплащане на обезщетение била
посочена единствено банкова сметка ***. 39 от ЗАдв.,
по която застрахователят не може да изплати евентуално дължимо на Г.Д.Д. обезщетение. Не било представено пълномощно, което да
отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, а именно да съдържа нотариална
заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят на застрахователни
услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Направеното в
заявлението за изплащане на обезщетение изявление в този смисъл от представител
на претендиращия не можело да замести императивното законово изискване
изявлението да бъде направено от самия пострадал в подписано от него пълномощно
с нотариална заверка на подписа. Твърди, че застрахователят не може да извърши
плащане на застрахователно обезщетение по различна банкова сметка ***а сметка
на трето лице, отговаряща на изискванията на императивната норма на чл. 338 от КЗ. Счита, че в противен случай се създава риск обезщетението да не бъде
получено от пострадалото лице и риск за застрахователя от неточно изпълнение.
Поради това счита, че застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не
е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл. 496
от КЗ, съответно сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Ответникът
се позовава на Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г., Т.
К., II Т. О. на ВКС, като счита, че допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че в
настоящият застрахователят не е сезиран надлежно, поради което не е поставено
началото на сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ, представляващи предпоставка за
допустимост на прекия иск срещу застрахователя съгласно горецитираното
определение.
С
оглед на изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство поради
липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на иска.
Ответникът
излага съображения, че ищецът не е доказал възникването на отговорността на „З.К.
О. - КЛОН Б." КЧТ и своето право за получаване на обезщетение за
неимуществени и имуществените вреди от процесното
пътнотранспортно произшествие. Счита, че липсват категорични данни за наличие
на причинно-следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил
марка „М.", модел „***". ДК № СТ***АК и настъпването на твърдения
вредоносен резултат, с изключение на следното увреждане: счупване на главата на
шийката на лява раменна става.
Твърди,
че от представените към исковата молба документи е видно, че Г.Д.Д. не е спазил разпоредбите на чл. 113 от ЗДвП, чл. 114 от ЗДвП и чл. 5 от ЗДвП, поради което допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. С оглед на това прави възражение за съпричиняване
за настъпване на вредоносния резултат в размер над 20%.
Оспорва
всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на
уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на
оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е
приключил, с изключение на наличието на следното увреждане: счупване на главата
на шийката на лява раменна става.
Счита
размера на претендираното обезщетение за прекомерно
завишен. Оспорва твърдените разходи да са действително извършени от ищеца, а в случай,
че съдът приеме, че разходите са извършени от него, оспорва същите да са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
евентуално твърди, че не са били необходими.
Поради
изложеното счита, че исковете за изплащане обезщетение следва да се отхвърлят
изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.
Оспорва
и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. Посочва, че след като предявеният главен иск
е недопустим и неоснователен, недопустим и неоснователен е и акцесорният иск за законна лихва. Дори да се приеме, че
главният иск е допустим и основателен, твърди, че лихва се дължи не от датата
на увреждането, а от датата, на която е изтекъл срокът по чл. 497 от КЗ, за
което ищецът не сочил доказателства. Дори да се приеме, че лихва се дължи от
датата на настъпване на съответното увреждане, застрахователното дружество не
дължи лихва от датата на настъпване на инцидента по иска за имуществени вреди,
а от датата на извършване на съответния разход.
Моли
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, като моли присъдените разноски да бъдат преведеви
по посочената в отговора банкова сметка.
***,
че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г., моли
същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.
С
допълнителната искова молба ищецът взема становище по направените от
ответника възражения. По отношение на становището на ответника, че исковете са
недопустими, тъй като не била изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал.З от КЗ
счита, че същото е неоснователно.
Посочва,
че с писмо с обратна разписка ответникът е бил сезиран с молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по застраховка „ГО",
причинени на ищеца от процесното ПТП. Твърди, че
писмото е получено от ответника на 23.02.2017г. Към 04.10.2017г. (датата на
постъпване на исковата молба в деловодството на ОС С. З.) не е налице
произнасяне от ответното дружество в срока, предвиден в новия КЗ. С писмо с
изх. № ЗК 1427от 13.03.2017г. ответникът уведомил ищеца, че във връзка с искане
вх. № ЗК-1053/23.02.2017г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за настъпило застрахователно събитие е
образувана щета № 1720001104000083. В писмото ответникът изисквал ищецът да
предостави документи - копие от влязло в сила наказателно постановление,
решение на съд или прокурорско постановление, ведно с извършените по
досъдебното производство експертизи, огледи и др. Към датата на получаване на
писмото наказателното производство все още не било приключило, поради което не разполагал
с исканите от ответника документи. Твърди, че от 23.02.2017г. - датата на
получаване на молбата от застрахователя, до 04.10.2017г. - датата на подаване
на исковата молба в съда, е изтекъл тримесечния рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение. Дори да се приеме, че по преписката не са
представени изисканите от застрахователя документи, последният не е освободен
от задължението си по чл.108, ал. 3 от КЗ да се произнесе по щетата в
3-месечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ. Посочва, че към датата на подаване на
исковата молба са изтекли повече от седем месеца от датата на предявената към
застрахователя претенция. Отделно от това, съгласно чл.496. ал.3, т.1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Г.О." на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортното произшествие
е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Ищецът
посочва, че с подаването на молбата за обезщетение е представил на застрахователя
констативен протокол с пострадали лица, но въпреки това ответното дружество не
се е произнесъл по щетата.
Твърди,
че в молбата до застрахователя за изплащане на обезщетение, е изрично посочена
банковата сметка, по която ищецът желае да му бъде изплатено обезщетението. Към
молбата е приложено нотариално заверено пълномощно, в което пострадалият
изрично посочвал, че желае определеното му обезщетение да бъде преведено по
посочената в пълномощното банкова сметка ***.39 от ЗА. Към молбата е
представено и удостоверение за банкова сметка, ***, че сметката, посочена в
нотариално завереното пълномощно е идентична с тази, посочена в молбата. Счита,
че молбата отговаря на изискванията на чл.380 от КЗ и ако застрахователят е
имал някакви съображения относно посочената банкова сметка, ***, за да ги
изпълни.
С
оглед на гореизложеното счита, че процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ е
изпълнена.
По
отношение на възражението на ответника, че ищецът не е доказал възникването на
отговорността на ответното дружество и правото си да получи обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди счита, че причинените травматични увреждания
се установяват от приложения към исковата молба препис от протоколно
определение по НОХД № 1920/2017г. по описа на PC С. З.. Извършените от ищеца
разходи във връзка с лечението му, се удостоверяват с приложените към исковата
молба фактури и касовите бонове към тях. Претърпените от ищеца болки и
страдания, които подлежат на обезщетяване, са предмет на доказване в настоящото
производство и дали исковата претенция е основателна, ще се реши от съда в
крайния съдебен акт.
По
отношение на възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, като не е съобразил поведението си с посоката,
скоростта и траекторията на движение на приближаващия л.а. и е нарушил
разпоредбите на чл.113, чл.114 и чл.5 от ЗДвП, счита, че същото е
неоснователно.
По
отношение на оспорването от ответника на иска по чл. 86 от ЗЗД, счита, че
същото е неоснователно. С чл.429, ал.3 КЗ се предвижда, че застрахователят
заплаща лихви за забава върху обезщетението, считано от датата на уведомяване
от застрахованото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е по-ранна. Пред
застрахователя е предявена претенция за обезщетение, която е получена от него
на 23.02.2017г., от която дата тече срока по чл.429, ал.3 КЗ.
Постъпил
е допълнителен отговор на исковата молба, с който ответникът поддържа всички
направени с първоначалния отговор оспорвания и възражения.
Счита
за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищеца, че пред
застрахователя е представена банкова сметка, ***. 338 от КЗ. Твърди, че
представеното пълномощно с банкова сметка ***. 39 от ЗАдв.
не отговаря на императивните изисквания, заложени в чл. 338 от КЗ, а именно
изрично волеизявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че
има право да получи плащането лично. Счита, че неизпълнението от страна на
ищеца на законовото изискване да бъде представена отговаряща на КЗ банкова
сметка ***жество да определи и изплати
застрахователно обезщетение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е установено, че на 06.02.2017 г. в
гр. С. З., при управление на МПС – л.а. ,,М.‘‘
с рег. № СТ *** АК, водачът А.Д.И. е причинил процесното
ПТП, като е причинил по непредпазливост телесни увреждания на ищеца, изразяващи
се в счупване на главата на шийката на
лявата раменна става, което е причинило трайно затруднение на движенията на
горен ляв крайник, представляващи средни телесни повреди.
Не се спори също така, че е налице валидно сключена
застраховка ,,Гражданка отговорност за на МПС – л.а. ,,М.‘‘ с рег. № СТ *** към датата на процесното ПТП.
На 22.02.2017 г. с молба за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ищецът е завел щета № 17200001104000083 пред ответното
застрахователно дружество.
С отговор по щета № 0000-1000-03-17-7162/16.03.2017
г., ответникът е уведомил ищеца, че не е налице основание да уважи претенцията
на ищеца, тъй като е необходимо последният да представи документи -присъда, НП,
ATE и СМЕ.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от служител на Сектор "ПП" към ОД на МВР - С.
З., се установява, че на 06.02.2017 г., около 16,25 часа в гр. С. З., на бул. ***е
настъпило застрахователно събитие, в което при управление на МПС - л.а. ,,М.‘‘ с рег. № СТ *** АК, водачът А.Д.И. е причинил
на Г.Д.Д. по непредпазливост описаните телесни увреждания.
За станалото ПТП е образувано ДП № 1228 ЗМ-40/06.02.2017
г. по описа на Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр. С. З. и пр.пр. № 493/2017г. по описа на РП - С. З.. Образувано е НОХД
№ 1920/2017 г. по описа на РС - С. З., като с определение от 29.06.2017 г. по
посоченото дело е одобрено постигнатото между РП – С. З. и А.Д.И. споразумение,
по силата на което последният е признат за виновен в това, че на 06.02.2017 г.,
около 16,25 часа в гр. С. З., при управление на МПС – л.а. ,,М.‘‘ с рег. № СТ *** АК,е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП и
по непредпазливост е причинил по непредпазливост на ищеца телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на главата на шийката на лявата раменна става, което е
причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, като деянието
е извършено на пешеходна пътека, поради което на основание чл. 343, ал. 3 , предл. последно , б. ,,а‘‘, предл. второ във вр. с ал. 1, б.
,,б‘‘, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с
чл. 54 от НК му е наложено наказание ,,Лишаване от свобода‘‘
за срок от една година , което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок три години и на основание чл. 343г във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година
От заключението на назначената
по делото автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като изготвена добросъвестно и компетентно е посочен механизма на
настъпилото ПТП на 06.02.2017 г около 16,50 часа в гр.С. З., а именно -по бул.“**** в посока от изток на запад са се
движили един след друг автомобилите: Ф.Г.с рег.№ СТ **** СР и водач Д.Х.П. и
непосредствено след нея движещия се в същата посока „М.“ *** с рег. № СТ *** АК с водач А.Д.И. със скорост на движение преди настъпването на ПТП около
39,94 км/ч. При достигане на кръстовището с ул.“Иван Асен II“ към този момент
първия автомобил спира давайки предимство на пешеходеца Г.Д.Д.
*** по пешеходната пътека тип“3ебра“ в посока от север на юг . Втория автомобил
вместо да спре зад първия автомобил предприема изпреварването му в зоната на
кръстовището, като удря пресичащия бул.“**** пешеходец върху пешеходната пътека
тип „Зебра“, която се намира в западната страна на кръстовището и представлява
продължение на западния тротоар на ул.****.
В резултат на настъпилото ПТП е
пострадал пешеходеца Г.Д.Д. получил телесни повреди.
Място на удара между лек
автомобил „М.“ **** и пешеходеца е върху пешеходната пътека тип „Зебра“ около
средата средата и по отношение на нейната ширина, в
непосредствена близост до оста на булевард „**** на около 5,37 м северно и на
около 1,83 м източно от ориентира О.
Вещото лице посочва, че техническите
причини за настъпване на ПТП няма тъй като липсват данни за техническа
неизправност на лек автомобил „М.“***. Причините са от субективен характер и се
състоят в неправилните от техническа гледна точка действия на водача на лек
автомобил „М.“**** - отнемане на предимството на пресичащия пешеходец върху
пешеходна пътека тип „Зебра“ и неспазване изискванията на при изпреварване в
зоната на кръстовище и върху пешеходна пътека тип “Зебра“.
От техническа гледна точка
нарушенията на водача на автомобил М. които да са в пряка причинна връзка с
настъпването на инцидента.
Пешеходеца няма нарушения от техническа гледна
точка които да са в пряка причинна връзка с настъпването на инцидента.
Процесното кръстовище между бул.“**** и
ул.“****“ в гр.С. З. представлява пресичане на едно ниво под ъгъл 90° двете
улици. Бул.“**** е с двупосочно движение с по една лента за движение на
автомобилите разделени с непрекъсната разделителна линия, която в зоната на
кръстовището е прекъсната. Ул.“ ****също е с двупосочно движение с две ленти за
движение без разделителна линия между лентите. Пешеходната пътека тип “3ебра“, предсичаща бул. “**** представлява продължението на западния
тротоар на ул.“****Непосредствено преди кръстовището има поставени пътни знаци
Д17 „Пешеходна пътека“ .
Пешеходецът се е движил
праволинейно по средата на пешеходната пътека тип „Зебра“ в посока от север на
юг пресичайки бул.“**** пред спрелия пред пешеходната пътека лек автомобил „Ф.Г.“
даващ му предимство. По време на удара /ПТП/ пешеходеца се е намирал върху
пешеходната пътека тип „Зебра“ пресичайки бул. „**** в посока от север на юг.
Скоростта на „М. „модел „***“
,ДК№ СТ *** АК преди удара и по време на удара е една и съща тъй като няма
наличие на спирачни следи от автомобила преди настъпването на удара с
пешеходеца и е около 39,94 км/ч.
Опасната за спиране зона на М.
е 22,10 м.
Към момента на стъпване на
пешеходеца на пешеходната пътека лек автомобил М. **** се е намирал на около
41,69 м източно от мястото на удара в северната лента за движение по бул.“****,
движейки се от изток на запад.
Към момента на започване на
маневрата изпреварване/заобикаляне на Ф.Г.от страна на М. пешеходеца се е
намирал на около 0,95 м северно от мястото на удара - върху пешеходната пътека
тип „Зебра“ извършваки пресичане на бул.“ **** в
посока от север на юг.
По линията на пряка видимост
между пешеходеца и лек автомобил „М.“*** е имало препятствие - лек автомобил Ф.Г..
При това обстоятелство момента в който пешеходеца има техническа възможност да
възприеме М.а е когато пешеходеца се е изравнил с левите състави/габарити на Ф.Г.или
на около 2,70 м преди мястото на удара средно. Следователно на пешеходеца му е
необходимо време до достигане до мястото на удара Тп1 = 2,70 : 1,33 = 2,03 с.
Към този момент лек автомобил М. се е намирал на отстояние
около Sotb = 2,03 .11,09 = 22,51 м от мястото на
удара, в лентата си за движение зад лек автомобил Ф.Г., което разстояние е
по-голямо от опасната му зона на спиране - 22,10 м и лекия автомобил има
възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца, но няма техническа
възможност да спре зад лек автомобил „Ф.Г.“ , който се намира с около 5-6 метра
по-близо до „М.“ /16-17 м/
Пешеходеца от техническа гледна
точка е предприел пресичане на бул.“**** след като се е уверил, че лек
автомобил „Ф.Г.“ е възприел неговото намерение, намалил скоростта си на
движение и е спрял пред пешеходната пътека даваки
предимство на пешеходеца. При тази ситуация пешеходеца започнал пресичането на
булеварда по пешеходната пътека и в един по-късен момент когато е бил изминал
около 4 метра по пешеходната пътека преминавайки мисленния
транспортен коридор на Ф.Г.и е бил видим за водача на М. последния предприема
изненадващата за пешеходеца маневра изпреварване/заобикаляне на Фолксвагена,
като навлиза в лентата за насрещно движение и го удря. Реално пешеходеца е
можел да предотврати настъпването на ПТП само при непрекъснато наблюдаване на
движещия се към мястото на удара лек автомобил М. и спиране на движението си
съобразявайки се със скоростта с която автомобила се е движил и липсата на
спирачно закъснение на същия.
От заключението на назначената
по делото съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че при процесното ПТП на ищеца е
получил контузия на лявата подбедрица и лявото
рамо, като травматичните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети или от инерционен сблъсък на
тялото на ищеца в твърди предмети, а именно при блъскане на пешеходец от лек автомобил
с възкачване на тялото върху предния капак на автомобила, удар в предното
панорамно стъкло и последващо падане на асфалтовата
настилка.
Вещото лице посочва, че описаните
в момента на първият травматичен удар-съприкосновение между лекият автомобил и
пресичащия пешеходец, контакта е на ниво долни крайници от ляво. Предвид
теглото на тялото, което е по-голямо от това на крайниците действието на
инерционните сили насочва падането на тялото на ляво-върху предния капак на
атакуващия автомобил. След като автомобила преустанови своето движение и спре
рязко той предава част от своята кинетична енергия на лежащото на капака тяло и
то движещо се от инерционните сили пада пред автомобила и получава втори удар
върху асфалтовата настилка. Така описаната последователност и посоката на удара
обяснява травмата на лявото рамо като високо кинетична върху предния капак на
автомобила.
След преглед и направа на рентгенографии е установено тежка многофрагментна
фрактура-луксация на лявото рамо. Хоспитализиран е в
УМБАЛ Ст.З. и след няколко дни е опериран - смяна на раменната става с
изкуствена.
Счупването на лявата раменна
кост от многофрагментен тип съчетан с разкъсване на
ставната капсула от костните ръбове на фрагментите и оттам луксирането
на този сбор от костни парчета лекуван оперативно със замяна на горния край на
раменната кост с изкуствен ендопротезен имплант е причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни ,което отговаря на средна
телесна увреда.
При правилно протичане на
оздравителния процес възстановяването е в рамките на 4-5 месеца. Пълните
активни и пасивни движения в раменната става няма да бъдат напълно
възстановени. Мощността на мускулатурата на раменния пояс също ще има дефицит
спрямо нивото на което е била преди травмата.
Заплатените суми по процесните фактура с № ********** от 14.02.2017 г., фактура
№ ********** от 20.02.2017 г. и фактура №********** не се поемат от НЗОК.
От показанията на свидетелката
Соня Кънчева Маринова се установява, че след изписването на ищеца от болницата
е посетила дома му, тъй като е приятелка със сестрата на последния. Посочва, че
ищецът не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужда помощ при
придвижване, като не е можел да си вдига ръката, а кракът му се е влачел.
Твърди, че към месец март ищецът все още е изпитвал затруднения с движението на
ръката и силен страх при преминаване на автомобили по платното за движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Г.О.", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 06.02.2017 г., по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с
цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
22.02.2017 г., по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това
съдът намира, че предявения иск е допустим.
Ирелевантни са
доводите на ответника, че посочената в молбата банкова сметка ***, а на
процесуалният му представител.
Разпоредбите на чл.
432, вр.с чл. 380 КЗ са ясни и непротиворечиви, като
допустимостта на иска не е обвързана с посочване на банкова сметка.
***тавено пълномощно с
нотариална заверка на подписа на нотариус Р.Б.с рег. № ***, с район на действие
РС – С. З., от което се установява, че ищецът е посочил банкова сметка ***. 39
от ЗА и не налице пречка сумата да бъде преведена по нея в полза на
пострадалия.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По
делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил А.Д.И., което е установено с
влязло в сила определение от 29.06.2017 г. по НОХД № 1920/2017 г. по описа на
РС - С. З., което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300
от ГПК.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Г.О." на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От
изслушаните по делото съдебно – медицинската
експертиза и свидетелските показания се установява контузия на лявата подбедрица и лявото рамо - тежка
многофрагментна фрактура-луксация
на лявото рамо. Счупването на лявата раменна кост от многофрагментен
тип съчетан с разкъсване на ставната капсула от костните ръбове на фрагментите
и оттам луксирането на този сбор от костни парчета
лекуван оперативно със замяна на горния край на раменната кост с изкуствен ендопротезен имплант е причинило
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, което отговаря на средна телесна увреда.
При правилно протичане на оздравителния
процес възстановяването е в рамките на 4-5 месеца. Пълните активни и пасивни
движения в раменната става няма да бъдат напълно възстановени. Мощността на
мускулатурата на раменния пояс също ще има дефицит спрямо нивото на което е
била преди травмата.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпяната от ищеца
операция, поставянето на изкуствен ендопротезен имплант,
обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 4-5 месеца, през
което време движението му било силно ограничено и е изпитвал интензивни болки, както
и че пълните активни и пасивни движения в раменната става няма да бъдат напълно
възстановени, което ограничава възможностите на човек в трудоспособна възраст.
Следва да бъде отчетен и фактът,
че ищецът е имал нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по
време възстановителния период, че е развил негативни психически последици от
произшествието, изрязяващи се в безпричинен страх от
преминаващи по пътното платно автомобили.
От гореизложеното съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия Г.Д.Д..
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване
на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при
пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека,
в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да
са налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай.
В хипотеза, свързана с
ограничената видимост при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно
превозно средство - чл. 119, ал. 2
от ЗДвП,
какъвто е именно настоящия случай, водачите на заобикалящите нерелсови превозни
средства са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да
спрат, за да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Деликвента, предприемайки маневра
изпреварване на пешеходна пътека при наличието на спял автомобил пред него е
нарушил правилата на чл. чл. 119, ал. 2
от ЗДвП.
Правото
на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е сторено от страна на
пешеходеца.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за
лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е представено писмо от 22.02.2017 г., с което ищецът
е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, поради
което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната
страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя
е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от
22.02.2017 г. до датата на окончателното плащане като за периода от 06.02.2017
г. до 22.02.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди:
От фактура с № ********** от
14.02.2017 г., ведно с фискален бон се
установява, че ищецът е закупил комплект индивидуална раменна ендопротеза плюс костен цимент на стойност за заплащане
2400 лв.
От фактура № ********** от
20.02.2017 г., ведно с фискален бон се
установява, че е заплатена потребителска
такса към УМБАЛ-Ст.З. на стойност 58.00 лв., заплатена от Г.Д.Д..
От фактура № **********
издадена на 20.02.2017 г., ведно с фискален бон се установява, че ищецът е
закупил антитромботични средства /Ксарелто
39,593 лв. и Фраксипарин шприц ампули по 0,4мг-1 Обр на стойност 31,917 лв. /на стойност с ДДС 85,81 лв./.
Тези разходи същият е направил
във връзка с лечението, което е вследствие на нанесените му телесни повреди от процесното ПТП и следва да бъдат репарирани.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че З.К. О. клон Б., ЕИК *** следва да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН **********, сума в размер на 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат
на ПТП на 06.02.2017 г. за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се
във фрактура на главата на шийката на лявата раменна става, както и обезщетение
за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение
в общ размер 2 543,81 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 22.02.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 06.02.2017 г. до 22.02.2017 г. искът
по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С. З. държавна такса в размер на 1 701,75
лв. и сумата от 400 лева - разноски за депозит за вещи лица.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на адв. Ж.З. адв. възнаграждение в
размер на 1 806,31 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,О. клон Б.‘‘ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., район ,,***да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 40 000 лева
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания за причинената му средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на главата на шийката на лявата раменна става в
резултат на ПТП, настъпило на 06.02.2017 г., както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2 543,81 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и три
лева и 81 стотинки/ по фактура с № ********** от 14.02.2017 г., фактура №
********** от 20.02.2017 г. и фактура №
********** от 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.02.2017 г. до окончателното изплащате на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 86 от ЗЗД за периода от 06.02.2017 г. до 22.02.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК ,,О. клон Б.‘‘
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ,,***да заплати на адв. Ж. З. *** със
съдебен адрес ***, офис 2 сумата от 1 806,31 лв. /хиляда осемстотин и шест
лева и 31 стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК ,,О. клон Б.‘‘
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ,,***да заплати държавна
такса в размер на 1 701,75 лв. /хиляда седемстотин и един лева и 75
стотинки/ и сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - разноски за депозит за
вещи лица в полза на ОС – С. З..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: