№ 18
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100861 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В. Г.,
против Р. АТ. ИВ., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за
установяване на вземания в общ размер на сумата 76.36 лева, от която: 49.95 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги и 26.41 лева – незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответницата Р. АТ. ИВ., е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 08.08.2016 г., с който потребителят е
заявил за ползване мобилен номер ***, по избран тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечна
абонаментна такса в размер на 19.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. С Допълнително
споразумение от 11.08.2016 г., ответницата добавила за ползване допълнителни услуги – удвоени
МВ на максимална скорост VIVACOM Smart с месечен абонамент 1.99 лева и + неограничени
минути с месечен абонамент 8.00 лева за срок от 24 месеца. На същата дата – 11.08.2016 г.,
ответницата подписала и лизингов договор за устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM,
посредством 24 лизингови вноски в размер на 4.50 лева всяка. Въз основа на така сключените
договори за предоставяне на мобилни услуги, се твърди, че са издадени фактури, обективиращи
вида и размера на незаплатената услуга, а именно: фактури № **********/15.11.2017 г., №
**********/15.12.2017 г., № **********/15.01.2018 г., за потребените от абоната електронни
съобщителни услуги за период на потребление от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г. Посочва се, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни
1
месеца - за месец 11/2017г., 12/2017 г. и за месец 01/2018 г., като към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги, се твърди, че е обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно индивидуалните
договори на абоната, на основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите условия на мобилния
оператор, а след едностранното прекратяване на договорите, мобилният оператор е издал по
клиентския номер на абоната – ответник крайна фактура с № **********/15.02.2018 г., за периода
от 15.01.2018 г. до 14.02.2018 г., с начислена обща сума за плащане 69.86 лева. Посочва се, че в
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 165.37 лева, от която ищецът има правен интерес да претендира
неустойка в размер на 76.36 лева, фактурирана е и цената, дължима за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 254.40 лева, които са
предмет на настоящия иск, без начислената незаплатена услуга.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 07.02.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента VIVACOM Smart S+, неограничени минути и удвоени МВ на максимална скорост
VIVACOM Smart за мобилен номер ***, до 11.08.2018 г., съгласно Допълнително споразумение по
Договор за мобилни услуги от дата 11.08.2016 г., а също така е бил задължен за лизингови вноски
за същия срок.
Изтъква се, че неизпълнението на задълженията на ответницата е обусловило правото на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД да прекрати предсрочно договорите на дата 15.09.2017 г. и да
претендира неустойка в размер на 49.95 лева, уговорена в изрична клауза от договора, съгласно
която: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но
не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка“. Така претендираната неустойка в общ размер на 49.95 лева е формирана
като 3х16.65 лева за тарифен план VIVACOM Smart S+ /без ДДС/.
Твърди се още, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл. 38 от Общите договорни условия на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за лизинг на устройства, дължимите месечни
вноски за предоставеното на абоната устройство, посочено по-горе, са обявени за предсрочно
изискуеми, а именно лизинговите вноски, дължими след месец 02/2018 г., когато е издадена
крайната фактура/кредитна сметка № **********/15.02.2018 г., за периода от 15.01.2018 г. до
14.02.2018 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство GSM LENOVO
VIBE C DUAL SIM, се дължи цената в размер на 26.41 лева след месец 02/2018 г. Уточнява се, че
съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.
02/2018 г., когато е издадена крайната фактура, до изтичането на договора, сключен за 24 месеца, а
2
именно м. 08/2018 г., при което в сумата от 26.41 лева са включени общо 6 броя предсрочно
изискуеми вноски по 4.40 лева.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането
спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е
прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019
г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че ответницата
следва да се счита за надлежно уведомена за двете цесии с факта на връчването й на исковата
молба, към която са приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 238/2021 г. по описа на РС-Ловеч,
както и към момента на подаване на настоящия иск.
С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящия установителен иск и моли да се признае за установено по отношение на ответницата, че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на сумата 76.36 лева,
представляваща сбор от незаплатени вноски за лизинг в размер на 26.41 лева и неустойка в размер
на 49.95 лева по договор за електронни съобщителни услуги, сключен между ответницата и „БТК“
ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 180.00
лева.
В законоустановения едномесечен срок, адвокат В.Н., назначен за особен представител на
ответницата, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, както и че ответницата не е
надлежно уведомена за извършените две цесии.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище от
пълномощника му адв. В. Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на
претенцията. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответницата Р. АТ. ИВ., се представлява от особения си представител адв. Н., който
поддържа съображенията си в отговора и моли за отхвърляне на претенциите.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 238/2021 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 577 от 29.01.2021 г., подадено от
„ЮБЦ“ ЕООД против Р. АТ. ИВ. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 190/09.02.2021 г., с
която заявлението е уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени и направените
3
разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С Разпореждане № 487/26.03.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, в едномесечен срок.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Съдът намира за безспорен факта на сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответницата, с клиентски номер *** от дата 08.08.2016 г., с който потребителят е заявил за
ползване мобилен номер ***, по избран тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечна абонаментна
такса в размер на 19.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Безспорен е и факта, че с Допълнително
споразумение от 11.08.2016 г., ответницата добавила за ползване допълнителни услуги – удвоени
МВ на максимална скорост VIVACOM Smart с месечен абонамент 1.99 лева и + неограничени
минути с месечен абонамент 8.00 лева, за срок от 24 месеца.
Видно от горепосочените договор и допълнително споразумение, приложени по делото, се
съдържа изрична клауза на стр. 5 и 6 от същите, предвиждаща неустойка в следния смисъл: „Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка“.
Приложен е и договор за лизинг на устройство от 11.08.2016 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, наричано VIVACOM, и ответницата /клиент/, по силата на
който на ответницата е предоставено устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM, което тя
следвало да заплати на 24 броя месечни лизингови вноски в размер на 4.50 лева всяка. В чл. 10 от
договора, клиентът е декларирал, че устройството му е предадено във вид, годен за употреба и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики.
Не се оспорва факта на сключените два договора за цесия, като с първия договор от
16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.
Относно спорното обстоятелство във връзка с надлежното уведомяване на ответницата за
прехвърлянето на процесното вземане с двата договора за цесия, съдът приема, че ответницата е
уведомена за извършените две цесии и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата
молба „Уведомление за цесия“, обективиращо уведомяване и за двете извършени цесии, което
уведомление е връчено чрез особения й представител заедно с преписа от исковата молба със
съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г.,
ТК, II отделение, както и най-новото решение на ВКС относно института на особения
представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението за прехвърляне на вземането, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
4
императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск за дължимост на вземане, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи претендираното вземане по основание
и размер.
В конкретния случай едно от претендираните вземания е за неустойка, дължима като
обезщетение поради предсрочно прекратяване на процесните договори за далекосъобщителни
услуги по вина на абоната, предвид твърдяно неплащане на предоставените му мобилни услуги,
фактурирани за месеците ноември и декември 2017 г. и месец януари 2018 г.
В писмения отговор на особения представител на ответницата е направено възражение за
погасяване на вземането с изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Възражението е неоснователно. Процесното вземане за неустойка е станало изискуемо,
считано от м. февруари 2018 г., когато следва да се приеме, че договорът е прекратен и е
преустановено предоставянето на услугите /доколкото се твърди, че за месеците ноември и
декември 2017 г. и месец януари 2018 г., ответницата не е заплатила фактурираните мобилни
услуги, като необяснимо е и в противоречие с представените доказателства е последващото
твърдение в исковата молба, че договорите са прекратени на 15.09.2017 г./. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането е депозирано в съда на
29.01.2021 г. и следователно към тази дата не е изтекла тригодишната давност.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да се уважи претенцията за неустойка, следва да се установи не само наличието на
валидно договорно задължение, но и виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
задължение от ответника, което да е обусловило твърдяното предсрочно прекратяване на
договорите, инициирано от мобилния оператор. Доказателствената тежест относно тези факти,
обуславящи основателността на претенцията за неустойка, се носи от ищеца, който обаче не е
ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на претенцията си. В тази връзка представените
договори за далекосъобщителни услуги, съдържащи неустоечната клауза, и издадените фактури
/кредитни сметки/ за начислени суми за плащане, не са достатъчни. Следва да се отбележи, че
издадените от мобилния оператор, като първоначален кредитор, фактури притежават единствено
формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК, удостоверяват изгодни за
ищеца факти, като последващ кредитор, поради което не могат да се ползват с доказателствена
стойност за удостоверяване на обстоятелството, че ответницата дължи претендираната от ищеца
сума за неустойка по договора. По делото липсват други доказателства /напр. извлечение от
счетоводната програма на оператора относно начислените задължения на абоната/, от които да се
направи извод, че е налице основание за предсрочно прекратяване на договора, което да обуслови
и основателност на претенцията за неустойка, претендирана като обезщетение за предсрочното
прекратяване на договорите по вина на абоната.
След като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа основателността на
претенцията си за неустойка, следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно
отхвърляне на предявения иск в тази част, като неоснователен и недоказан.
Относно другото претендирано вземане – за незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг, също е направено възражение за погасяването му с изтичане на тригодишната давност.
5
Възражението отново е неоснователно, тъй като процесните лизингови вноски се
претендират като изискуеми считано от м. февруари 2018 г. Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено в съда на 29.01.2021 г., е претендирано и това
вземане и следователно не е изтекла тригодишната давност.
По делото не се оспорва факта на останалите незаплатени лизингови вноски в общ размер
на 26.41 лева, дължими от месец февруари 2018 г. до месец август 2018 г., когато е изтичал 24
месечния срок на договора за лизинг, сключен на 11.08.2016 г. Съдът намира, че без правно
значение е обстоятелството дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно
изискуеми, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови
вноски и няма данни ответницата да е върнала лизинговата вещ на лизингодателя. Този факт
следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл.
235 ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното, предявеният установителен иск в частта на вземането за сумата
26.41 лева, представляваща оставащите незаплатени лизингови вноски за периода от м. февруари
2018 г. до м. август 2018 г. по Договор за лизинг от 11.08.2016 г., с предмет - устройство GSM
LENOVO VIBE C DUAL SIM, се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
Представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в заповедното производство. Възражението е
неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в общ размер на 180.00 лева с
ДДС /150.00 лева без ДДС/, при което е в съответствие с установения размер по чл. 7 ал. 7 във вр. с
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
§ 2а от ДР на цитираната наредба, според който параграф, за регистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност.
При съобразяване уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 70.90 лева, включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 157.37 лева, включващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
На адвокат В.Н. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по
отношение на Р. АТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *** че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата 26.41 лв. /двадесет и шест лева и четиридесет
и една стотинки/, представляваща оставащите незаплатени лизингови вноски за период от месец
февруари 2018 г. до месец август 2018 г. по Договор за лизинг от 11.08.2016 г., с предмет -
устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 190/09.02.2021 г. по ч.гр.дело № 238/2021 г. по описа на
Ловешкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против Р. АТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *** иск
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за
установяване на вземане в размер на сумата 49.95 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата 08.08.2016 г. и допълнително споразумение от дата 11.08.2016 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
190/09.02.2021 г. по ч.гр.дело № 238/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Р. АТ. ИВ., с горните данни, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни,
сумата 70.90 лв. /седемдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 157.37 лв. /сто петдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат В.Н. от ЛАК сумата 200.00 лв. /двеста лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Р.
АТ. ИВ..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
238/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7