Решение по дело №2261/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2018 г. (в сила от 27 декември 2018 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20184430202261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                           гр.  Плевен , 27.11.2018 год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на  ДЕВЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ  две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря: Анелия Добрева

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2261 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

 

С Наказателно Постановление №18-0938-00229/14.05.2018 г. на Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 316з-770/18.03.2018г  на К.В.Г. ***  с ЕГН ********** за извършено от него нарушение на чл 483ал1т2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на  400 лв на осн.чл 638ал3вр хчл 461т1 от КЗ.

Недоволна от наказателното постановление е останал жалбоподателят, които го обжалва в срок, като издадено в нарушение на закона и на съществени процесуални правила. Жалбоподателят се представлява от ***, които твърди  че са налице неточно и непълно изписани законови разпоредби, както в АУАН, така и в НП, които са му вменени в нарушение,както и че са посочени за нарушени различни разпоредби в АУАН и НП от различни закони,  което изключително затруднява правото му на защита, изразяващо се да научи какво конкретно нарушение е извършил, за да може да организира адекватно и пълно защита си.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и  се представлява от ****.За ответника – О.н.М. ***,  не се  явява .

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на  страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 01.05.2018г около 09,40ч в гр.Плевен, **/*посока на движение ж.к.”Сторгозия” ,управлява л.а *** с временна регистрация *** /** **/,като управлява МПС без ЗЗ”Гражданска отговорност”валидна на територията на Р България към датата и часът на извършване на проверката,с което е нарушил чл  .483/1/т2 от ЗДвП.

Нарушителят е написал,в АУАН,че няма възражение.Актът е съставен в присъствие на нарушителят  и му  връчен срещу подпис. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното НП.

В съдебно заседание *** заявява че не отричат фактическата обстановки и за това се отказва то разпита на актосъставителят и свидетелят по АУАН. Но че са допуснати съществени процесуално нарушения при издаването на НП,както и че е налице и чл 28 от ЗАНН,тъй като след извършената проверка и след регистрацията на въпросното МПС, жалбоподателят , платил и задължителната гражданска отговорност,за което представя и писменни доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че отразените в АУАН констатации отговарят на действителното положение и с поведението си жалбоподателят  Г.  е допуснал нарушение .

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 316з-770/18.03.2018г  .

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, настоящият състав констатира допуснато нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

Съгласно чл.42 т.5 и чл.57  ал.1 т.6 от ЗАНН един от задължителните реквизити, които следва да съдържат и двата акта е нарушената правна норма. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл 483ал1т2 от ЗДП, а в НП е посочено, че наказанието се налага за нарушение по  483ал1 от КЗ,като посочените норми касаят различни нарушения от различни Нормативни актове- едното по закон за движение по пътищата ,а другото по кодекса за застраховането.

Посочването на различни разпоредби в акта и в наказателното постановление създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено, въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон, така и между посочените като нарушени законови норми. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Дори в НП  да е посочена правилната квалификаца на нарушението, тъй като АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение, законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН рекизити. Тези формални изисквания са въведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Правилното посочването на разпоредбата, която виновно е нарушена от нарушителя, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Квалификацията на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат изправени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

Нарушаването на правото на защита, независимо в коя фаза на производството, във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна му.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ Наказателно Постановление  №18-0938-00229/14.05.2018 г. на Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 316з-770/18.03.2018г  на К.В.Г. ***  с ЕГН ********** за извършено от него нарушение на чл 483ал1т2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на  400 лв на осн.чл 638ал3вр хчл 461т1 от КЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :