РЕШЕНИЕ
№ 10401
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110102376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен e иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 198о, ал. 1 от
Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите, за признаване за
установено по отношение на С. П. Й., че за „С.в.“ АД съществува правото на парично
вземане за сумата 4386,21 лв. за главница, представляваща стойност на доставка на ВиК
услуги за имот в (адрес), за периода 01.02.2012-02.04.2021 г., ведно със законна лихва от
02.09.2021г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №51475/2021 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ ВиК услуги, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон.
Последният е клиент на ищеца като собственик и ползвател посочения имот. Твърди се, че
ищецът доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на
стойността, която претендира.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Поддържа, че за част от
исковия период е постановено влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на
парични вземане на ответника. Оспорва иска със съображения, че липсва облигационна
връзка между страните; евентуално стойността на доставка не съответства на реално
изразходвано количество вода и нормативната уредба за отчитане и начисляване на суми за
доставка на услуги. Навежда възражение за изтекла давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Решение № 20239341/29.10.2020 г. по гр. дело №15880/2020 г. по описа на СРС,
1
влязло в законна сила на 20.11.2020 г., се установява, че е уважен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК на С. П. Й. срещу „С.в.“ АД, съгласно което признато за установено в
отношенията между страните, че С. Й. не дължи сумата от 1028,40лв., представляваща
предоставени ВиК услуги по партида с клиентски № ********** за имот на адрес (адрес), за
периода м.03.2012г.-м.12.2013г. Тъй като предмет на настоящия правен спор изпълнението
на сумата 4386,21 лв. за главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за
имот в гр. София, ж.к. „Младост ІІ“, бл.208, вх.2, ет.3, ап.15, за периода 01.02.2012-
02.04.2021 г., по иск на „С.в.“ АД срещу С. Й., предявен на 02.09.2021 г. по арг. от чл. 422,
ал.1 от ГПК, то възражението с правно основание чл. 299, ал 2 от ГПК на ответника е
основателно. Настоящото производство е недопустимо за тази сума и период, доколкото
между същите страни със сила на пресъдено нещо е установено, че същото спорно
материално право не е възникнало/погасено. Производството подлежи на прекратяване в
частта за периода 01.03.2012-31.12.2013 г. и за сумата 1028,40 лв., а като правна последица
от това обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №51475/2021 г. по описа на СРС –арг. т.13 ТР№4/2014 г. на ВКС. По същество
подлежи на разглеждане претенцията за плащане на сумата 3357,81 лева за периода
01.02.2012-29.02.2012 г. и за периода 01.01.2014-02.04.2021 г.
За да бъдат уважени исковите претенции в доказателствена тежест на ищцовото
дружество е да установи твърдените факти и обстоятелства касаещи основанието и
размерите на исковите претенции, а именно, че между страните съществува договорно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги за процесния период и на стойност, която претендира.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/, издадена във връзка с приложението на ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е
физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с
учредено вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги. Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства намира, че
въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 1и ал.2 от ГПК ищецът не установи пълно
и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на претендираното
право, а именно наличие на валидно облигационно отношение, чието съществуване
ответникът изрично оспорва. По реда на чл. 192 от ГПК, по искане на ищеца, е постъпило
писмо на Столична Община, район „Младост“, Дирекция „Общински приходи“, с което
третото лице представя справка за това, че процесния имот е деклариран като собствен на
ответника през исковия период. Това е единственото доказателство, което ищецът ангажира
в подкрепа на твърдението, че ответникът е потребител на ВиК услуги и от същото не се
установяват правнорелевантните факти. Следва да се отчете, че удостоверението по ЗМДТ
или справка на трето лице, че друго се легитимира като собственик не е надлежно
доказателство за установяване правото на собственост, респ. не съставлява титул за
собственост. Не е лишено от доказателствена стойност, но е косвено доказателство за
принадлежността на правото на собственост, което не се подкрепя еднопосочно при
съвкупния анализ от останалите доказателства по спора и не правоизключва възможния
извод трето лице да е придобило имота и да не е изпълнило задължението да си да
декларира имуществото пред общинските власти. Съдът е длъжен да приеме недоказаният
факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, а в
конкретния казус, че ответникът не е нито собственик на имота, нито притежава ограничено
вещно право, с оглед на което да възникне задължение да заплаща за Вик услуги.
Ответникът не притежава материална легитимация по спора, поради което предявените
искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК, ищецът трябва да
2
заплати на ответника сторените съдебни разноски, като по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в полза
на адв. Кр. Б. следва да се пресъди сумата 50,00 лв. за оказана по ч.гр. дело № 51475/2021 г.,
СРС, безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от
НМРАВ; а в полза на адв. М. Л. сумата 537,03 лв. за оказана по гр. дело № 2376/2022 г.,
СРС, безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т. 3 от
НМРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2376/2022 г. по описа на СРС по иска
с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.
422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: (адрес),
срещу С. П. Й., с ЕГН:**********, с адрес: (адрес), в частта за признаване за установено, С.
П. Й., с ЕГН:**********, дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., сумата 1028,40 лева за
главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в (адрес), за периода
01.03.2012-31.12.2013 г., ведно със законна лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на
вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело №51475/2021 г. по описа на СРС, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело №51475/2021 г. по описа на СРС в частта, в която съдът разпорежда
С. П. Й., с ЕГН:**********, да заплати на „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., сумата 1028,40 лева за
главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в (адрес), за периода
01.03.2012-31.12.2013 г., ведно със законна лихва от 02.09.2021г. до изплащане на вземането.
Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес
на управление: (адрес), срещу С. П. Й., с ЕГН:**********, с адрес: (адрес), за признаване за
установено, С. П. Й., с ЕГН:**********, дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., за сумата
3357,81 лева за главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в
(адрес), за периода 01.02.2012-29.02.2012 г. и за периода 01.01.2014-02.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 02.09.2021г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №51475/2021
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: (адрес),
да заплати на адвокат К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността:
(адрес), сумата 50,00 лева – адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 51475/2021 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: (адрес),
да заплати на адвокат М. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността:
(адрес), сумата 537,03 лева – адвокатско възнаграждение по гр. дело № 2376/2022 г. по описа
на СРС.
Решението в тази част може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4