РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 278/10.2.2021г.
гр.Пловдив, 10 . 02 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3317/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Х.Н.М.,***, с пълномощник адв.М.К. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 20-0438-000158/27.11.2020г. на ВПД Началник РУ
при ОД МВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Становища на страните :
- Жалбоподателят поддържа
незаконосъобразност на заповедта. С описание на фактите при проверката на
27.11.2020г. е заявено, че контролните органи са му поискали и личната карта.
След като му е издаден талон за изследване № 074561, връчен в 02:40ч. с дадено
време от 45 минути за явяване в УМБАЛ Пловдив, оспорващото лице и спътницата му
се придвижили с такси до УМБАЛ Пловдив за даване на кръвна проба. На входа на
медицинското заведение М. констатира липса на личната карта и се досеща, че не
му е върната от полицаите след проверката, при което се връща с такси до 03 РУ.
В РУ му съобщили, че проверяващият автопатрул се
намира в обслужваната територия и не е в сградата на РУ. М. отново взема такси
и се връща в УМБАЛ Пловдив, където настоява да му вземат проба. Издаден му е
лист за преглед на пациент № 019088/27.11.2020г. с час на постъпване 04:30ч., в
който е отразено, че не е взета кръв за проба поради просрочено време и явяване
без лични документи. След отказа да му бъде взета кръвна проба, жалбоподателят
отново се върнал в 03 РУ, където намерил проверяващите органи – на гърба на
изготвена от тях докладна записка отразили връщането на личната карта на М. на
дата 27.11.2020г. и час на връщане 05:15ч. Предвид изложеното се поддържа, че
жалбоподателят е бил лишен от възможността да даде кръвна проба, тъй като не е
признал показанията на техническото средство, с което е изпробван от
полицейските служители. Поради иззето с АУАН – СУМПС, М. не е имал друг
документ, посредством който да удостовери самоличност за целите на кръвната
проба и се поддържа, че задължение на проверяващите органи е да върнат личната
карта на провереното лице.
Извън посоченото се поддържа отсъствие
на фактически основания в оспорената заповед. Твърди се и нарушение на чл.35 АПК, тъй като в случая М. не е управлявал собствения си лек автомобил.
Управляваният от лицето автомобил е собственост на Ауто Ойропа
Банк, филиал на Фолксваген Банк
Гмбх, Браншвайг, съгл. договор за кредит за
закупуване на процесния лек автомобил БМВ Х1 ДРАЙВ
23Д, който трябва да се изплати в срок от 60 месеца. В договора изрично е
посочено, че собствеността на автомобила след отпускане на кредита преминава
без обременяване с тежести у банката. Това е основание за незаконосъобразност и
отмяна на оспорената заповед. Друго основание за отмяна на ПАМ е отсъствието на
мотиви за определяне на максималния срок на действие от 1 година. В тази вр. е изтъкнато, че срокът в издадено НП за същото
нарушение е – лишаване от управление на МПС за срок от 6 месеца. В ход по
същество е поискана отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни
разноски.
- Ответникът в производството – ВПД
Началник РУ при ОД МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив оспорва жалбата чрез
процесуален представител и моли да бъде отхвърлена /становище, л.23/. Поддържа
законосъобразност на оспорения административен акт, издаден при спазване на материалноправните и процесуални изисквания на закона. Заповедта
е издадена от компетентен орган с ясно волеизявление и безспорно установена
фактическа обстановка. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение до
размера на минималното по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена при безсрочност,
поради отсъствие на данни за дата на връчване на заповедта. Съобщаване на акта
е извършено посредством разписка за получаване, удостоверяване за което се
съдържа в заповедта – нередовно, тъй като за дата е отразено : „11.0…” /л.14
гръб/. Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 22.12.2020г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с
правен интерес - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.5/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.20/; Заповед № 8121К-4207/28.02.2020г., с която С.Х. е временно назначен на
длъжност началник на Трето РУ – Пловдив /л.21/; АУАН серия АА № 639050/27.11.2020г.
/л.15/ – отразено е, че на 27.11.2020г., около 01:55ч., в гр.Пловдив, ул.Райна
Княгиня до № 2, Х.М. управлява собствения си лек автомобил БМВ Х 1 рег.№ **** /държава Германия/, с концентрация на
алкохол в кръвта 0,60 промила на хиляда в издишания въздух, установено с
техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
- 0247. „Водачът лъха на
алкохол.”. Издаден е талон за медицинско изследване № 074561. В АУАН не е
отразено възражение. В талон за изследване № 074561 от 27.11.2020г. - Н.М.
/командир отделение/ е удостоверил желание на М. за медицинско и химическо
изследване. Талонът съдържа и уведомяване на лицето за явяване в УМБАБ Пловдив
до 45 минути от връчването му - 02ч и 40м., 27.11.2020г., л.16.
- Преписката не съдържа информация от
Справка за нарушител – водач.
- В докладна записка от 27.11.2020г.,
изготвена от Г.Д. /вписан в АУАН като свидетел - очевидец при установяване на
нарушението и при съставяне на акта/ - л.17, е отразено, че М. бил силно
афектиран по съставяне на АУАН и веднага си тръгнал, „като забрави да си вземе
личната карта, поради което го изчакахме 45 мин. пред УМБАЛ Пловдив” с цел оказване
на съдействие за кръвната проба, но същият „така и не дойде в болницата”.
Жалбоподателят представи и по делото
са приети : Искане за отпускане на кредит - потребителски /в официален превод
на български език, л.33 и сл./ между Ауто Ойропа Банк – филиал на Фолксваген Банк
Гмбх, Брауншвайг и Х.М., според което – срокът на
договора за отпускане на кредит е 60 месеца и започва да тече с изплащането на
кредита, договорът е от 26.02.2019г., „собствеността върху автомобила след
отпускането на кредита преминава без обременяване с тежести у банката”; лист за
преглед на пациента от 27.11.2020г. от 04.30ч. – отразено е пристигане при
просрочено време за вземане на кръвна проба и без лични документи, поради което
не е взета кръв за изследване; докладна записка от 27.11.2020г., изготвена от Г.Д.
/вписан в АУАН като свидетел очевидец при установяване на нарушението и при
съставяне на акта/ - л.41, на гърба на която е отразено, че Х.М. е получил
личната си карта на 27.11.2020г. в 05.15ч.
- В качеството на свидетел Х.И.Б.
заяви, че вечерта на 27.11.2020г. паркирали колата и след тях спряла патрулна
кола за проверка. М. не бил съгласен с резултата от дрегера
и след като му издали талон за кръвно изследване, хванали такси и отишли в Окръжна
болница. На входа М. установил, че личната карта не е у него и се върнали на
мястото на проверката да проверят да не е паднала личната карта там. Не я
намерили и отишли в районното, където не били проверяващите. Върнали се обратно
в болницата, където при поискване от страна на М., му отказали изследване –
поради липса на лична карта и явяване след посочен час в талона. Върнали се в
районното, където вече му върнали личната карта.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че с АУАН серия АА № 639050/27.11.2020г. е
установена описаната в акта фактическа обстановка. Същата е възприета изцяло и
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П,
която норма е отразена в оспорената заповед : „Управлява МПС… с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително”.
А / При съпоставка между
доказателствата от преписката и твърденията на оспорващото лице, потвърдени от
свидетеля, следва, че спор по отношение фактическата установеност отсъства, но
е налице спор относно отразеното в докладната - за изчакване от страна на
полицаите на М. ***, за да му предадат забравената от него лична карта и
заявеното от свидетеля.
Няма възражения за дата, час, място на
извършване на нарушението, отразени в АУАН и в заповедта. Отсъства възражение
за факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя. Не е оспорена
годността на техническото средство, с което е извършена предварителната
качествена проба – с изискване на информация за извършвани технически проверки
в срока на валидност.
Според съдържанието на докладната
записка – М. е забравил личната си карта при контролните органи. Същите чакали
45минути пред УМБАЛ Пловдив, но той не дошъл. Св. Б. живее с жалбоподателя на
семейни начала, но същата не заяви задържане на личната карта от страна на
полицаите. Тоест, твърдението за задържана лична карта от страна на
проверяващите, което обстоятелство обективно е станало пречка за изследване с
кръвна проба, не е доказано. Действително, данните в докладната записка в
насока – полицаите са чакали 45 минути пред УМБАЛ Пловдив, за да върнат
забравената лична карта, не съответстват на посоченото от жалбоподателя и от
свидетеля. Но доказателствено искане за разпит като
свидетел на актосъставителя или лицето-очевидец в
АУАН не бе заявено, за изясняване на фактите относно възможността да бъде
направено кръвно изследване.
Събраните доказателства не са с
убедително въздействие за приемане на поддържаната теза – оспорващото лице е
било лишено от възможността да извърши кръвно изследване за опровергаване
резултата от техническото средство. Следователно, в конкретиката на фактите не следва
извод за отречена възможност на водача на МПС да даде кръвна проба, при което
същият е бил лишен от възможността да опровергае резултата от техническото
средство – дрегер /чл.171 т.1 б.”б” пр. последно вр. с чл.174 ал.4 ЗДв.П/.
Б /
Възражението относно нарушение на чл.35 АПК във вр. с
информация за собственост на МПС е основателно. Както бе посочено, според приет
по делото официален превод на
Искане за отпускане на кредит между Ауто Ойропа Банк – филиал на Фолксваген Банк
Гмбх, Брауншвайг и Х.М., правото на собственост върху
БМВ Х 1 рег.№ **** /държава Германия/ - към момента на проверката не е
преминало в патримониума на жалбоподателя, тъй като
не е изтекъл срока и „собствеността върху автомобила след отпускането на
кредита преминава без обременяване с тежести у банката”. Преписката не съдържа
данни при проверката да е изискана информация от М., която да бъде подложена на
самостоятелна проверка от страна на контролните органи, а от друга страна –
представените по делото писмени доказателства не са оспорени от ответника.
Следва извод за отсъствие на предпоставка за издаване на оспорената заповед –
не е налице безсъмнена установеност на адресата на ПАМ, който според
приложеното правно основание, може да е само собственикът на МПС.
В / Твърденията за отсъствие на мотиви
по отношение определен максимален срок на действие на ограничителната мярка са
основателни, тъй като преписката не съдържа информация за други нарушение на
жалбоподателя – не е представена Справка за нарушител – водач. В тази насока е
съпоставима и преценката при издаване на НП за същото административно
нарушение, в който акт е посочен 6 месечен срок за лишаване право на управление
на МПС. Ведно с посоченото, стойността, отчетена с техническото средство е над
установената, но в минимум.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник РУ към ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а",
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР –
Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай, с изключение срок
на действие на ПАМ и адресат. Оспорената заповед съдържа фактически основания,
обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на
АУАН и на талон за изследване, данните в които не са оспорени от М..
Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П – „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Фактическите установявания могат да
бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на
ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт.
2.1. Адресатът на заповедта не е
определен правилно според приетите по делото доказателства - с
фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността
да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й
последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера,
поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който
е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“ ЗДв.П.
Както бе посочено, към дата на издаване на оспорената заповед не са налице
безсъмнени доказателства за собственост на МПС от страна на оспорващото лице.
2.2. Ведно с посоченото, в случая са налице доказателства, обосноваващи извод за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК – по отношение срок на действие на мярката : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В тази насока : Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о., мотивите в което са по отношение прилагане нормата на чл.169 АПК във вр. с определяне срок на действие на принудителна административна мярка, макар и по друг материален закон : „Съгласно чл. 169 АПК в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Ако установи нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока на мярката, на основание чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло, а не частично…“. Така и Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС, както и Решение № 10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О.
Срокът на действие на оспорената ПАМ е
1 година – максималният според закона, без изложени съображения за определянето
му и при отсъстваща Справка за нарушител – водач спрямо жалбоподателя. Не е изпълнено
задължението за спазване принципа по чл.6 АПК : „Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид
и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел.“. Липсата на информация за друго
нарушение на жалбоподателя по ЗДв.П не е съотнесена
към резултата от пробата с техническо средство – ориентиран към минимално надвишение над законовия праг. При
отсъствие на данни от справка за водач/нарушител в хипотеза на минимално надвишение на концентрация
на алкохол в кръвта над минимума по ЗДв.П – 0,5
промила, следва извод за несъразмерност на ПАМ в нарушение на чл.6 АПК и
неправилно определен срок на действие на ограничението /максимален/,
представляващи основания за отмяна на заповедта.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените
разноски в размер на общо 510лв. /10лв. държавна такса и 500лв. адвокатско
възнаграждение – чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 ЗДв.П,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000158/27.11.2020г. на ВПД Началник РУ при ОД
МВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на Х.Н.М.,
ЕГН **********,*** - съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :