Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№123                                                          19.04.2021г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                              Граждански състав

На  двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№ 176  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано след като с влязло в сила Определение от 22.12.2020 г. по гр.д. № 5473/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, I-18 състав, е прекратено производството по същото дело и е изпратено на местно компетентния Окръжен съд – Бургас.

Производството е образувано по искова молба от Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „Иван Вазов“, ул. „Краище“, бл. 16, вх. 6, представляван от пълномощника адвокат Иглика Василева, със съдебен адрес: гр.София 1303, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет. 4, против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 183,58 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 04.05.2017 г., настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени престъпления, които многократно били преквалифицирани в хода на воденото срещу него наказателно преследване в периода 13.01.2011 г. - 04.05.2017 г., и които завършили с две оправдателни присъди.

За разглеждането на настоящите първоначално обективно съединени искове, с оглед предмета им – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от ответника, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК.

По делото е налице редовна размяна на книжа между страните. Исковата молба, отговаря на изискванията за редовност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковете са предявени и съобразно правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК. До момента не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.

Ищецът Х.А.М. твърди, че в периода 13.01.2011 г. - 04.05.2017 г. върху него е било упражнено неоснователно наказателно преследване започнало с привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а на 15.01.2011 г. за престъпление по чл. 304а, пр. първо вр. чл. 304, ал.1, пр.първо вр. чл. 20, ал. 3 НК. На 13.01.2011 г. е бил задържан за 72 часа. На 16.01.2011 г. му била определена от ОП Пловдив мярка за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв., внесени на 24.01.2011 г. На 19.08.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК за това, че на два пъти бил склонил лица да предложат подкуп на полицейски органи съответно за 1000 и 5000 лв. По обвинителен акт за горното престъпление било образувано в ОС Пловдив н.о.х.д. № 1576/2011 г., по което било постановено разпореждане за прекратяване на съдебното производство с указания към прокуратурата да отстрани констатираните нередности. На 12.12.2011 г. наново бил привлечен като обвиняем по конкретизирано обвинение за престъпление по чл.304а, предл.първо, алт. 6, вр.чл. 304, ал. 1, предл.първо, алт.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 3 от НК и с присъда по н.о.х.д.№2340/2011 г. на ОС Пловдив бил осъден на лишаване от свобода 1 г. и 6 месеца и 12 000 лв. глоба (след проведени четири заседания), която присъда била отменена от АС Пловдив, а делото било върнато на долната инстанция за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 06.11.2012 г. и на 15.01.2013 г. отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.304а, предл.първо, алт. 1 и 6, вр.чл. 304, ал. 1, предл.първо, алт.2, вр. чл. 93, т.1 б. „а“ и „б“, предл. първо, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 3 от НК. Делото било внесено в ОС Пловдив по н.о.х.д. 223/2013 г. по обвинителен акт, но върнат от съда за отстраняване на съществени цроцесуални нарушения. Обвинителният акт бил отново внесен и след две заседания ОС Пловдив със своя присъда № 117/14.11.2013 г. по н.о.х.д. 913/2013 г. го признал за виновен с наложено наказание лишаване от свобода 1 г. и 6 месеца и 6000 лв. глоба. Присъдата била потвърдена от АС Пловдив (след две проведени заседания) по в.н.о.х.д. № 85/2014г. ВКС отменил решението и го върнал на АС Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С Присъда № 8/22.06.2015 г. по в.н.о.х.д. №47/2015 г. АС Пловдив отменил частично присъдата на ОС Пловдив по отношение на едното престъпление. Това решение било отново обжалвано пред ВКС, който отново върнал делото на АС Пловдив за ново разглеждане. Пред въззивната инстанция били проведени седем заседания по в.н.о.х.д.№ 307/2016 г., а делото завършило с оправдателна присъда, влязла в сила на 04.05.2017 г. Отменена била и мярката за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв. Поддържа, че в периода 13.01.2011 – 04.05.2017 г. срещу ищеца било налице обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което в последствие бил оправдан. Сочи претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в: накърнен авторитет, постоянен стрес и притеснение, нарушение на личния му живот (прилагани били СРС), ангажираност с посещение в Пловдив за съдебните заседания там, град различен от постоянното му местоживеене, отчуждение на близки и познати от него и спрямо тях поради подозрението, че е извършил престъпление. Поради неоснователността на взетата му мярка за неотклонение - гаранция в размер на 5 000 лв., в процесния период е претърпял вреди в размер на 3 183 лв. съизмерими със законната лихва върху тази сума. Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение за понесени имуществени вреди от 3 183,58 лв, съизмерими със законна лихва върху неоснователно задържаната сума по гаранцията в размер на 5 000 лв. за периода 24.01.2011 г. – 18.04.2017 г., както и неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., и двете суми, ведно със законна лихва от 04.05.2017 г. до окончателното плащане.

Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който оспорва предявения иск по размер, като твърди, че претенцията е силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Излага доводи и ангажира доказателства в подкрепа на становището си.

Ответникът Прокуратура на Република България, чрез Софийска градска прокуратура оспорва избраната от ищеца подсъдност поради специалното изискване на чл. 7 ЗОДОВ. Оспорва исковете по основание и размер. Изразява несъгласие с твърденията за неимуществени вреди, като сочи, че лицето е било многократно осъждано, а в конкретния на исковата молба период е излежавал присъда лишаване от свобода и спрямо него е вземана мярка за неотклонение задържане под стража по друго дело. Акцентира, че обвинението за контрабанда не се включва в претенцията му, макар и да присъства в мотивната част. В условията на евентуалност заявяват, че размерът на претенцията е изключително завишен и не е в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди по основание и размер.

Ищецът с писмено становище е взел отношение по отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира предявеният установителе иск за допустим.  

Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, от Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „Иван Вазов“, ул. „Краище“, бл. 16, вх. 6, представляван от пълномощника адвокат Иглика Василева, със съдебен адрес: гр.София 1303, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет. 4, против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 183,58 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 04.05.2017 г., настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени престъпления, които многократно били преквалифицирани в хода на воденото срещу него наказателно преследване в периода 13.01.2011 г. - 04.05.2017 г., и които завършили с две оправдателни присъди. Претендира се законна лихва върху главниците , считана от 04.05.2017 год. до датата на окончателното изплащане на сумите и разноски по делото.

От приложените, неоспорени от ответника, писмени доказателства, включително  приложените НОХД 913/2013год., с приложени н.о.х.д. 223/2013 г., н.о.х.д.№2340/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в.н.о.х.д. № 85/2014г., в.н.о.х.д. №47/2015 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, всички дела на въззивна и касационно инстанция и досъдебното производство, се установява безпротиворечиво следната фактическа обстановка :

На 13.01.2011 г. е бил задържан за 72 часа, което се установява от Постановление №305/16.01.2011 год. на Тодор Павлов – прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, с което мярката за неоткронение е изменена и от 16.01.2011 г. на ищеца била определена от Окръжна прокуратура Пловдив мярка за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв., които са внесени от ищеца на 24.01.2011 г.

На 19.08.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК за това, че на два пъти бил склонил лица да предложат подкуп на полицейски органи съответно за 1000 и 5000 лв. По обвинителен акт за горното престъпление било образувано в Окръжен съд Пловдив н.о.х.д. № 1576/2011 г., по което било постановено разпореждане за прекратяване на съдебното производство с указания към прокуратурата да отстрани констатираните нередности.

На 12.12.2011 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем по конкретизирано обвинение за престъпление по чл.304а, предл.първо, алт. 6, вр.чл. 304, ал. 1, предл.първо, алт.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 3 от НК и с присъда по н.о.х.д.№2340/2011 г. на ОС Пловдив бил осъден на лишаване от свобода 1 г. и 6 месеца и 12 000 лв. глоба (след проведени четири заседания), която присъда била отменена от АС Пловдив, а делото било върнато на долната инстанция за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 06.11.2012 г. и на 15.01.2013 г. отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.304а, предл.първо, алт. 1 и 6, вр.чл. 304, ал. 1, предл.първо, алт.2, вр. чл. 93, т.1 б. „а“ и „б“, предл. първо, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 3 от НК.

Делото било внесено в ОС Пловдив по н.о.х.д. 223/2013 г. по обвинителен акт, но върнат от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Обвинителният акт бил отново внесен и след две заседания ОС Пловдив със своя присъда № 117/14.11.2013 г. по н.о.х.д. 913/2013 г. го признал за виновен с наложено наказание лишаване от свобода 1 г. и 6 месеца и 6000 лв. глоба.

Присъдата била потвърдена от АС Пловдив (след две проведени заседания) по в.н.о.х.д. № 85/2014г. ВКС отменил решението и го върнал на АС Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С Присъда № 8/22.06.2015 г. по в.н.о.х.д. №47/2015 г. АС Пловдив отменил частично присъдата на ОС Пловдив по отношение на едното престъпление. Това решение било отново обжалвано пред ВКС, който отново върнал делото на АС Пловдив за ново разглеждане.

Пред въззивната инстанция били проведени седем заседания по в.н.о.х.д.№ 307/2016 г., а делото завършило с оправдателна присъда, влязла в сила на 04.05.2017 г. Отменена била и мярката за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв.

Преди датата на привличане на ищецът като обвиняем по процесното наказателно производство, по време на висящността на същото  и след приключването му, но до датата на предяваване на иска, по твърдения на ответника, които не са оспорени от ищеца и се установяват от представеното свидетелство за съдимост са настъпили следните факти от значение за правилната преценка на размера на дължимото обезщетение, а именно :

С влязла в сила присъда № 9/15.07.2015 год. , постановена по НОХД № 103/2014 г. по описа на Военен съд – Сливен, ищецът е осъден за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК с наказание „лишаване от свобода“, което е изтърпявал до предсрочното му условно освобождаване с Определение № 244/19.10.2018 год. постановено по ЧНД № 888/2018 год. на Окръжен съд Бургас. Деянието, за което е осъден с посочената по-горе присъда , ищецът е извършил след повдигането на обвинението по наказателното производство , за което се иска обезщетение в настоящото производство. От представеното от процесуалния представител на ищеца Решение № 97/21.12.2020 год.  по н.д.№ 336/2020 год. на ВКС е видно, че  цитираната по-горе присъда е отменена и производството по делото е възобновено поради влизане в сила на Решение по делото „М. срещу България“ на ЕСПЧ, по което е прието, че е налице нарушение на чл.6 §1 от ЕКПЧ, по причина , че присъдата по отношение на цивилно лице е произнесена и производството по отношение на същото цивилно лице е водено пред военен съд.

Видно от свидетелството за съдимост на ищеца, същият е бил осъждан по НОХД № 3671-06/2006 г. – за управляване на МПС след употреба на алкохол, НОХД 390-07Р/2007 – за нанасяне на средна телесна повреда на  чрез удар с юмрук в устата на Снежана Стефанова и НОХД 53/2009 год. за организиране и ръководене на престъпна група  с користна цел – получаване на имотна облага чрез извършване на престъпления по чл.242, ал.1, б.“л“ от НК -  контрабанда, наказанието за което престъпление е изтърпявал в затвора до 29.10.2018 год. – пет месеца преди предявяване на иска по ЗОДОВ.

Твърди се, че от неоснователно воденото пред ищеца производство са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в страх от евентуално несправедлива присъда, срам и неудобство, били са накърнени доброто му име и достойнство пред приятели, роднини и  познати. Твърди, че от момента, в който е привлечен като обвиняем на 13.01.2011 г. до окончателното му оправдаване с акта на Апелативен  съд, постановен на 18.04.2017 г. е изминал период, през които наличието на обвинението е причинило изключителен стрес и притеснение, включително и по причина на необходимостта да се явява често на съдебни заседания в гр.Пловдив, което е пречело да упражнява труд в гр.Бургас, където живее. поради което претендира неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както  и лихва за забава  за периода от 04.05.2017 г. до датата на окончателното заплащане на главницата.

Ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си , че като последица от повдигането и поддържането на обвинението през продължителния период от време са се влошили както личните му отношения с най-близките му, налагало му се е да обяснява, че не е престъпник. От събраните гласни доказателства – св. Мехмед , която е във фактическо съжителство с ищеца от 1995 год. , посочва , че същият е „въртял целия бизнес“ на златарски магазин, като тя е била собственик на капитала, а ищецът е бил управител.

Съдът, като съобрази , че изслушаните свидетели са в близки отношения с ищеца, приема показанията им за годно доказателство по отношение на твърдението за наличието на страх, тревожност и притеснения у ищеца за периода на висящност на наказателното производство. Наличието на тези неприятни усещания, потиснатост и тревожност , страх от евентуалния неблагоприятен изход на производството , предвид предвиденото в НК наказание за престъпленията, в които е обвинен  ищеца, неудобството от честите пътувания за да се явява в петте съдебните заседания  е нормална човешка реакция и съдът приема за доказано наличието на тези вреди и причинно-следствената им връзка с наказателното производство.

По отношение на начина на живот на ищеца, съдът, като кредитира събраните гласни доказателства и направи справка в търговския регистър установи, че ищецът не е бил регистриран като управител на търговско предприятие. Свидетелката Мехмед е регистрирана като ЕТ „Заря – Гюлчерай Мехмед, ЕИК ********* от 2010 год., с адрес на управление в ж.к. Меден рудник, бл.414, вх.7, ет.1.  От същите гласни доказателства се установява, че през процесния период ищецът е извършвал търговия със злато и скъпочценни метали като „управител“ на магазина на свидетелката , каквато дейност е в противоречие с изискването на Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, приета с ПМС № 181 от 26.07.2004 г., обн., ДВ, бр. 69 от 6.08.2004 г., съгласно която сделки със скъпоценни метали не може да се извършва от лица , които са осъждани за престъпления против собствеността, какъвто е ищеца. Следователно през периода , в който твръди, че е търпял ограниченията на враждебното обществено мнение поради повдигнатите му обвинения , по показанията на жената, с която живее е „въртял“ златарски бизнес, чрез търговската регистрация на свидетелката. Като обобщение следва се приеме, че или свидетелката е неточна в показанията си и като последица следва да се приеме, че ищецът не е търпял ограничения в трудовата си дейност или ищецът е извършвал фактически дейност, която законът не му разрешава да извършва официално, доколкото не е регистриран в нарочния регистър на Министерство на финансите по цитираната по-горе наредба. Всяка от горните две възможности води до извод, че от тази си дейност, ищецът не е претърпял неимуществени вреди, защото в първият случай вредите не са доказани, а във вторият - не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

По отношение на притесненията е неприятните усещания на ищеца , от това , че е наричан престъпник , съдът съобразява , че ищецът е многократно осъждан и преди повдигането на обвинението през м. януари 2011 год., поради което общественото мнение по отношение на качествата му и фактът, че е признат от съда за извършител на престъпления не са в причинно-следствена връзка с процесното обвинение, а с предходната престъпна дейност на ищеца.

В този смисъл с поведението си ищецът е допринесъл в най-голяма степен за съмненията на близките му и породените от тези съмнения конфликти.  По делото не са събрани доказателства , нито има твърдени, че ответникът по какъвто и да е начин е разгласил факта на повдигане на обвинението и поддържането му по отношение на ищеца, поради което  не може да се направи извод , че тези факти са достигнали до широк кръг лица. На лицата в непосредственото обкръжение на ищеца вече са били известни присъдите за предходна престъпна дейност и не повдигнатото обвинение е основната причина за влошаването на отношенията им с ищеца.

Не са представени писмени доказателства, от които да се направи извод, че в процесния период ищецът се е занимавал с друга трудова дейност. Събраните гласни доказателства за наличие на собствен бизнес бяха обсъдени по-горе. В хода на производството пред съд, ищецът не е задържан , т.е. имал е всички възможности за осъществяване на плановете си за бизнес. Той е задържан само за 72 часа , след което е взета мярка за неотклонение „гаранция“. В периода от 15.07.2015 год.  до 19.10.2018 год. е изтърпявал наказание по друга присъда, което не е предмет на настоящото производство, но съдът го съобразява относно твърденията на ищеца за търпените страдания през период , които неминуемо са предизвикани не от висящото наказателно производство, а от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. 

Съдът , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира исковете за частично основателни до размер от 8000лв. ведно със законната лихва , считано от 18.04.2017год., със следните аргументи :

По отношение на претенциите за имуществени вреди , състоящи се в законната лихва върху внесената от ищеца „гаранция“ в размер на 5000 лв. за периода от внасянето й – 24.01.2011год. до освобождаването й – 18.04.2017 год. , съдът след извършена служебна проверка на изчислението на ищеца , установи точността му. Безспорно тази сума се е намира извън патримониума на ищеца за посочения период , поради което той е претърпял имуществена вреда в размер на законната лихва върху главницата в претендирания размер.

По отношение на претенцията по чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ :

Предпоставки за основателност на предявените искове са налице – против ищеца е образувано наказателно производство,  повдигнато му е обвинение и същото е поддържано през период от 15.01.2011год. до 18.04.2017год., когато е постановена присъда от Апелативен съд - Пловдив, с която ищецът е приет за невинен. Изрично се посочва , че не се претендира обезщетение свързано с продължителността на производството. Безспорно пред този период ищецът е търпял неблагоприятни усещания на страх и тревожност. Съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди , преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед изложеното по-горе по повод събраните доказателства , съдът приема , че за част от твърдяните неимуществени вреди не са събрани доказателства и същите са недоказани, а друга част от твърдяните вреди  не са в причинно-следствена връзка с действията на ответника. Като следствие на гореизложеното, по отношение на размера , съдът намира , че  претенцията е частично основателна до размер от 8000лв. Действително неоснователното повдигане и поддържането на обвинение за извършване на престъпление само по себе си е достатъчно, за да предизвика безспокойство , накърняване на достойноството и да смути трайно нормалния живот на обвинения. Не е без значение , че в такова състояние ищецът се е намирал в продължение на шест години и три месеца. Несигурността за бъдещето , която създава висящото производство за престъпление , за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“, неминуемо е донесло болки и страдания на ищеца. Независимо от гореизложеното, съдът прие определяне на размера съобрази , че през този период ищецът видно от събраните гласни доказателства е водел нормален личен живот, правил е бизнес, общувал е с приятели, което опровергава твърденията за допълнителни притеснения на ищеца , каквито се твърди , че той е изпитвал постоянно и интензивно през периода, а за половината от периода – три тодини и три месеца ,  ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по друга присъда.

Съдът намира , че претендираното обезщетение от 30000 лв. е прекомерно, като с оглед на наложилата се съдебна практика и при прилагане на чл.52 от ЗЗД , определя обезщетение в размер на 8000лв.

По отношение на претенцията за законна лихва , същата е основателна само за периода след постановяване на акта на Апелативен  съд Пловдив, постановен на 04.05.2017 г. на основание т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

По отношение на претенциите за имуществени вреди , състоящи се в законната лихва върху внесената от ищеца „гаранция“ в размер на 5000 лв. за периода от внасянето й – 24.01.2011год. до освобождаването й – 18.04.2017 год. , съдът след извършена служебна проверка на изчислението на ищеца , установи точността му. Безспорно тази сума се е намира извън патримониума на ищеца за посочения период , поради което той е претърпял имуществена вреда в размер на законната лихва върху главницата в претендирания размер.

С оглед частичното уважаване на предявения иск, съдът намира, че  направените от ищеца разноски следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска в размер на 8 лв. от всичко 20 лв.  

 

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България  да заплати на Х.А.М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „Иван Вазов“, ул. „Краище“, бл. 16, вх. 6,  неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 183,58 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 04.05.2017 г., настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени престъпления, които многократно били преквалифицирани в хода на воденото срещу него наказателно преследване в периода 13.01.2011 г. - 04.05.2017 г., и които завършили с две оправдателни присъди,  както и разноски в размер на 8 лв., като отхвърля претенцията над уважения размер.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                         СЪДИЯ: