Присъда по дело №1309/2018 на Районен съд - Кюстендил

 

 

                                                          М   О   Т   И   В   И

към Присъда по НОХД №1309/2018г. по описа на КРС

 

 

Обвинението срещу К.Й.П., с ЕГН – ********** ***, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1  от НК, при фактическа и правна обстановка, подробно  описани в обвинителен акт на КРП.

Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като за деянието му се наложи наказание „лишаване от свобода“ , което същият да изтърпи ефективно , както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото  в чл. 183, ал.4 от НК наказание – „обществено порицание“.

Подсъдимият  се явява в съдебни заседания.  Признава се за виновен , като обяснява поведението си  с невъзможността да започне постоянна работа.  Защитата  пледира за постановяване на присъда, с която  подсъдимият да бъде признат за виновен, като за извършеното от него деяние му бъде наложено минимално предвиденото в чл. 183, ал.4 от НК наказание „ лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна със събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият К.Й.П., с ЕГН – **********,***. Жител и живущ *** . ***, ***, разведен, осъждан, със средно образование, безработен.

С Решение по гр.дело № 1517/2013 г., по описа на КРС ,влязло в законна сила на 27.12.2013 е прекратен брака между подсъдимия и свидетелката  Б.Г.С. . Със същото решение подсъдимият е бил осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител – Б.С.  месечна издръжка в размер на 85,00 лева, считано от датата на завеждане на  исковата молба в съда  до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.  С Определение на КРС по гр.д. № 688/2015 г.  е одобрено споразумение между бившите съпрузи  за увеличение размера на дължимата  издръжка на 110,00 лева , считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата.

С Присъда № 30/26.04.2016г., по НОХД №1205/2015г. по описа на КРС , подсъдимият  К.П. бил признат за виновен, за извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години,считано от влизане на Присъдата в сила.

Въпреки това осъждане, П. продължил да не изплаща определената от съда месечна издръжка.

За периода от м.ноември 2017 г. до м. май 2018 г. включително подсъдимият  не изпълнил това свое задължение в размер на 7 месечни вноски-сумата от 770 лв.

По този начин той осъществил изпълнителното деяние на чл.183,ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК,като е извършил  деянието  повторно.

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от свидетелските показания и от писмените доказателства, събрани в хода на ДП № 432/2018г. на РУ МВР Кюстендил и приобщени  към ценения доказателствен материал. 

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Установената и доказана фактическа обстановка по делото съдът субсимира в нормата на чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

За да е осъществен състава на посочената норма от  обективна страна следва да  е налице "неизпълнение на задължение за издръжка на низходящ" и то  да  е извършено съзнателно. Задължението на подсъдимия П.  е възникнало по силата на съдебен акт. Законодателят определя минимален размер на неизпълнение на задължението - най-малко две месечни вноски. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл с характеристиките на същия по чл.11, ал.2, пр.1 от НК, т.е. деецът да съзнава общественоопасния характер на извършеното от него деяние, да предвижда настъпването на общественоопасните последици и да иска тяхното настъпване.

Деянието на подсъдимия от обективна страна осъществява признаците на визираното престъпление.   По силата на Определение по гр.д.№688/2015 г. К.П. се е задължил да  заплаща месечна издръжка на малолетното си дете, чрез неговата майка и законна  представителка – св. Б.С. в размер на 110,00 лева месечно, т.е. задължението на подсъдимия е възникнало по силата на съдебен акт.  Гласните доказателства и писмените такива  от ДП №432/2018г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил безспорно доказват неизпълнение на вмененото задължение на подсъдимия.

Деянието на подсъдимия, изразяващо се в неизплащане на издръжка за  инкриминирания период се явява извършено в условията на повторност, след като с присъда на КРС по НОХД № 1205/2015 г. , влязла в законна сила на 12.05.2016 г. е осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 от НК. 

От субективна страна деянието е осъществено при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния  им характер, предвиждал е настъпването на  общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представа относно факта, че е осъден да издържа детето си и че не изпълнява това си задължение.  Вината е доказана, тъй като законът защитава семейството, семейните отношения, издържката и възпитанието на децата. Задължението за заплащане на издържка е безусловно и веднъж въникнало по силата на съдебен акт следва да се изпълнява до промяната му, независимо от възможностите на осъдения. Затова ирелевантни за реализиране състава на престъплението по чл.183, ал.4 от НК са трудовия статус на подсъдимия, получавано или не от него възнаграждение, здравословното му състояние, ново семейно или фактическо съжителство, наличието на други низходящи и други обстоятелства. Законът предоставя възможност на дължащия издържка родител да защити правата си чрез промяна на съдебното решение досежно присъдената издръжка чрез намаляването й в граници, поносими за родителя с оглед възможностите му.  Подсъдимият не само, че не се е възползвал от  възможността да иска намаляване на дължимата издръжка, а напротив, по силата на цитираното Определение  по гр.д.№688/2015 г. самият  той се е съгласил да заплаща издръжка именно в цитирания размер, като първоначално определената такава от съда по гр.д.№ 1517/2013 г.  е била в по-нисък размер – 85,00 лева. В този смисл съдът счита, че настоящото деяние е осъществено виновно и за неизпълнение на задължението за заплащане на присъдената издържка подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, съдът съобразява всички обстоятелства, обуславящи отговорността на му, като се ръководи  и от целите на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т.нар. лична и генерална превенция.

Степента на обществена опасност на престъплението е преценена от законодателя като ниска, предвид предвидените за него наказания „пробация или лишаване от свобода и обществено порицание”, определящи го като леко престъпление. Дори и квалифицирания състав, по който е привлечен да отговаря К.П. предвижда   такива наказания.

Степента на обществената опасност на деянието, съдът приема за завишена. Този извод , съдът изгради приемайки, че  размерът на неплатените месечни вноски  е голям – 770 лева и  месечният размер на издръжката  от 110,00 лева е формиран съобразно волята на подсъдимия, чрез постигане на споразумение по гр.д. 688/2015 г. по описа на КРС. От събраните по делото писмени доказателствени средства се установи, че още след постигане на това споразумение за размера на издръжката, която П. ще плаща на малолетното си дете, чрез неговата майка  и законна представителка, подсъдимият не е предприемал действия по изплащането й, за което  е осъден с влязла в законна сила присъда на КРС по НОХД № 1205/2015 г. за престъпление по чл. 183, ал.4 от НК.

Степента на обществена опасност на дееца също  съдът прецени за висока, предвид: миналите му две осъждания с отделни присъди за престъпления по чл.183 от НК-първото по чл.183, ал.1 за неплащане на издръжка за времето  от м.01 до м.08.2014г., а второто –по чл.183, ал.4 от НК за неплащане на издръжка за времето от м.09.2014 до м.03.2015 г.,  извършени при условията на реална съвкупност по см.на чл.23, ал.1 от НК, както и предвид процесуалното му поведение – по негово искане и със съгласието на  св. Б. С., съдът му  е дал множество възможности  да възстанови изцяло дължимите издръжки за процесния период.  До приключване на съдебното следствие подсъдимият не  изплати сочената сума, като  няколкократно е бил довеждан принудително в съдебни заседания, поради  неявяванията му без уважителни причини и то след като е  заявявал, че в „следващото“ съдебно заседание ще изплати изцяло дължимата сума. Поведението му съдът възприе като опит да шиканира процеса , респ. да отложи във времето  реализирането на наказателната  му  отговорност.  

Причината за извършване на престъплението , съдът намери в  липсата на  родителско чувство и такава отговорност у подсъдимия.

Преценявайки горните обстоятелства и при превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства,  съд счете, че на подсъдимия следва да се наложи  по-тежкото от алтернативно предвидените в чл. 183, ал.4 от НК наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, което П. да изтърпи ефективно, при първоначален режим на изтърпяване „ общ“.

    За да определи  наказание от посочения вид,      съдът  прие, че до настоящия момент  всички останали видове наказания / алтернативно предвидени  за това престъпление/  са налагани на подсъдимия и  очевидно поправително-превъзпитателната цел  на наказанието  не е постигната.

Вярно е , че целта на законодателя с криминализиране на деянието „неплащане на издръжка” е да мотивира  длъжника да плаща издръжката под страх от наказателна отговорност, но  видно от събраните по делото доказателства, в конкретния случай  тази цел не е  реализирана. Подсъдимият, въпреки неколкократните си осъждания за такова престъпление  не е започнал да плаща издръжка на малолетното си дете. 

С оглед  разпоредбата на чл. 183, ал.4 от НК, съдът наложи на  подсъдимия кумулативно предвиденото за това престъпление наказание „ обществено порицание“ , което  следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по КТ“Кабел-САТ-Запад“

Доколкото деянието , за което П. е привлечен да отговаря по настоящото дело е извършено в изпитателния срок, определен по НОХД № 1205/2015 г., то отделно от наложеното по настоящото дело наказание, подсъдимият следва да изтърпи, при условията на чл. 68, ал.1 от НК  и наложеното по НОХД №1205/2015 г. наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца

Чрез така наложеното наказание, съдът  намери, че по отношение на подсъдимия ще се постигне съответното превантивно и превъзпитателно въздействие.

 

С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                            

 

 

 

 

                                                                                            Районен съдия: