Р Е Ш Е Н И Е
№
/……………….. 2021 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и при участието на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 1276 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна/ОД на МВР
Варна/, представлявана от Даниел Пашов, чрез ст. Юрисконсулт К.Л.-А., срещу
Решение №260550/26.04.2021г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД № 789/2021г.,
с което е отменено Наказателно
постановление № 20-0819-002802/13.08.2020г. на Началник група към ОД на
МВР Варна, в сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на К.В.В. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на
материалния закон. Релевират се твърдения, че са налице обективни и субективни
признаци на релевираното деяние. Посочва, че в разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП липсва въведено задължение за уведомяване на собственика на автомобила,
че се прекратява регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Твърди, че липсата на изрично уведомяване за прекратяване
на регистрацията не води до отпадане на отговорността по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Изложени са доводи, че административните нарушения се извършват по
непредпазливост и не се наказват само, ако това е изрично предвидено. Касаторът
твърди, че след прехвърляне на превозното средство следва да се издадат нови
регистрационни талони, а в случай, че приобретателят е от друг регион – и нови
регистрационни номера. В този смисъл, посочва, че уведомлението на нотариуса
има информационен характер за контролните органи и не може да замести или
изпълни задължението на В.. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът редовно уведомен не се явява,
не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител,
с които касационната жалба се поддържа. Прави се и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба - становище вх.№ 16980/17.11.2021г. изразява становище по същество, като оспорва жалбата и търси нейното отхвърляне.
Представителят
на Окръжна прокуратура /ВОП/ дава заключение за
основателност на касационната жалба. Пледира, че неправилни
са мотивите на въззивния съд, че липсват доказателства за виновно поведение.
Посочва, че служебната дерегистрация на превозното средство е резултат от
виновно неизпълнение от страна на водача на друго негово задължение – да
регистрира автомобила след прехвърлянето на собствеността.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на К.В.В. срещу Наказателно
постановление№ 20-0819-002802/13.08.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
За да постанови този резултат, от фактическа страна,
съдът е възприел следното:
На 10.05.2020г., около 01.59 ч. в гр. Варна
по бул. „Ц.О.“ № 100, В. управлявал собствения си л.а. БМВ 530 D, с рег. № В **** ВР, което било със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал. 15 от ЗДвП от 17.03.2020 г. Автомобилът е
придобит от К.В. с договор за покупко-продажба на МПС на 15.01.2020 г., който не
е изпълнил задължението си да го пререгистрира в двумесечен срок от
придобиването му и към момента на проверката – 10.05.2020 г. Нарушението е
квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за извършването му В. е санкциониран
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено
обжалваното пред ВРС наказателно постановление.
Съдът в производството пред него изслушал обясненията на
актосъставителя. Приобщил към материалите по делото преписката по АНП, които
въззивният съд кредитирал като относими към предмета на доказване.
Въззивният съд приел от правна страна, че наказателното постановление и
съставеният АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; че е спазено от АНО изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН. За да отмени
наказателното постановление, въззивният съд е приел, че Районна прокуратура
Варна е прекратила наказателно производство по ДП №205/2020 г. по описа на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, като е приела, че не са били налице
данни за субективен елемент на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НПК. Въззивният
съд е кредитирал представените доказателства – справка от ОД на МВР, в която е
посочено, че нотариус № 212 е подал по ел. път заявление за регистриране на
договор – продажба и служебна промяна на регистрация на МПС, с което е приел,
че В. е бил със съзнанието, че задълженията му по закон са били изпълнени. Като
допълнителен мотив за отмяна на наказателното постановление, съдът е приел, че
при служебно прекратяване на регистрацията, водачът-собственикът на превозното
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не
е уведомен за това. Предвид липсата на вина от страна на В., въззивният съд е
приел, че деянието е несъставомерно.
Касационният състав при Административен съд Варна
установи незаконосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна. Същото е постановено при неправилно приложение на
материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 348,ал. 1, т. 1 от НПК.
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата,
час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е
нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички
съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за
субективната страна на нарушението е обстоятелството дали ответникът по
касационната жалба е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на
автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че моторното превозно средство
е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда
служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на
неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в
законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е
необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на противното
от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е
управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му
за управление на МПС с прекратена регистрация. К.В. като водач, притежаващ
СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не.
От данните по делото е видно, че той е придобил собствеността върху МПС преди
повече от три месеца, поради което е бил длъжен в едномесечен срок от
прехвърлянето на автомобила да предостави на службата за регистрация по
местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на
праводателя съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Като не го е направил,
сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно дерегистриран по
реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В. е бил наясно, че
като приобретател не е изпълнил задължението си да регистрира закупения
автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за
последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не
прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки собствения си автомобил,
след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения
срок за това, К.В. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на
автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова
страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че
той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всякакво друго
разбиране би означавало лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
което е недопустимо.
Като е стигнал до обратните правни изводи, районният съд е постановил един
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е
изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от касационната
инстанция.
Нарушението и неговото авторство са безспорно установени и правилно
квалифицирани. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят се е
движил с автомобил, който няма надлежна регистрация, поради което следва да
понесе отговорността си за неспазване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. НП е
съставен след отказ за образуване на досъдебно производство и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните
обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Наложените кумулативни наказания са определени към законовия минимум,
поради което не подлежат на преразглеждане от съда.
Предвид
крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния
представител на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съдът съобрази следното: на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото
не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и пред въззивния съд и касационната инстанция е приключило след
провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза
на касатора следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80
лв. за производството пред Районен съд Варна и 80 лв. за
производството пред Административен съд Варна.
По изложените
съображения и на основание чл. 222, ал. 1
от АПК, вр. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260550/26.04.2021г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД № 789/2021г.
с което е отменено Наказателно
постановление № 20-0819-002802/13.08.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на К.В.В. ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0819-002802/13.08.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на К.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.В.В. ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР Варна, сторените в производството
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции
в размер от 160 лв. / сто и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.