Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/30.04.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5813 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
„Л.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. Е.Б. ***
срещу Наказателно постановление № ********** от 15.05.2019 г., издадено от Зам.
Кмета на община Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това,
че дружеството „Л.“ ЕООД, при подаване на декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси с вх. № **********/10.01.2019 г. не е спазило законоустановения двумесечен срок за деклариране на
недвижим имот с адрес: гр. Варна, ул. „Дунав“ № 2, ет. 1, офис – 285, 02 кв. м.
с идент. № 10135.1506.542.1.2, който недвижим имот е
придобит съгласно нотариален акт № 93, том 1, рег. № 3653, д. 77/06.11.2018 г.,
като крайния срок за деклариране на този имот е изтекъл на 07.01.2019 г., като
в рамките на този период дружеството „Л.“ ЕООД не е предприело действия за
деклариране на имота пред дирекция „Местни данъци“, като декларация по чл. 14
от Закона за местните данъци и такси за облагане на данък върху недвижимите
имоти е подадена в дирекция „Местни данъци“ към община Варна на 10.01.2019 г. –
нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Дружеството – жалбоподател
„Л.“ ЕООД *** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
посочва, че в случая са налице предпоставките за приложението на разпоредбата
на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, доколкото забавата за подаване на декларацията по
чл. 14 от Закона за местните данъци и такси е в размер само на два дни и не са
настъпили някакви вредни последици от така извършеното нарушение. Също така
подчертава, че считано от 01.01.2019 г. е изменена
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, като е
отпаднало задължението да се декларират придобитите по възмезден начин
недвижими имоти, поради което и претендира, че поведението на въззивното дружество е несъставомерно
от обективна страна. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
22.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5813 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество не се
представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази
позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на
22.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5813 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна община Варна
се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт М.Щ., която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление се
потвърждават по категоричен начин от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 06.11.2018 г.
дружеството „Л.“ ЕООД, с ЕИК: ********* придобило собствеността на недвижим
имот – офис, находящ се в гр. Варна, район „Одесос“,
ул. „Дунав“ № 2, ет. 1, офис – 285, 02 кв. м. с идент.
№ 10135.1506.542.1.2, чрез сделка за покупко –
продажба, обективирана в нотариален акт № 93, том 1,
рег. № 3653, д. 77/06.11.2018 г. по описа на нотариус Н.Д., с район на
действие: Районен съд – Варна.
На 10.01.2019 г.
дружеството „Л.“ ЕООД депозирало в дирекция „Местни данъци“ на община Варна
декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с която декларирало
придобиването на собствеността на горепосочения недвижим имот.
Декларацията получила
входящ номер № ********** и била обработена от св. К.С.Д. – инспектор в
дирекция „Местни данъци“ в община Варна, която преценила, че със своето
бездействие в периода от 06.11.2018 г. до 07.01.2019 г. дружеството „Л.“ ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси,
поради което и на същата дата 10.01.2019 г. св. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 15.05.2019 г. Зам. Кметът на
община Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци, наложил на дружеството „Л.“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
На първо място, съдът би
желал да посочи, че не е необходим някакъв подробен анализ на събраните в хода
на съдебното производство доказателства, тъй като самото въззивно
дружество на практика не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, а самата тя се
потвърждава и от събраните в хода на административно – наказателното
производство писмени доказателства.
Факт е, че дружеството „Л.“
ЕООД е придобило собствеността върху недвижимия имот на 06.11.2018 г., а е
депозирала справка по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси едва
на 10.01.2019 г., поради което и очевидно със своето бездействие в срока до
07.01.2019 г. е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси.
Същевременно обаче съдът
намира, че конкретния случай може да се квалифицира като „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Действително в ЗАНН не е предвиден
законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на
дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
На практика в конкретния
случай дружеството е закъсняло с подаването на декларацията по чл. 14, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси само с три дни.
От нарушението не са
настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени
финансовите интереси на община Варна. В наказателното постановление не е
посочено дали нарушението е извършено за първи път, но в самата административно
– наказателна преписка не се съдържат данни за някакви други административни
нарушения на данъчното законодателство, извършени от дружеството „Л.“ ЕООД.
Всичко това е следвало да бъде отчетено при преценката относно това дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Анализирайки всички
установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан
жалбоподателя, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление,
без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи
посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар
и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована санкция, като административно -наказващият
орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № ********** от
15.05.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.
От друга страна към
настоящия момент съдът съобрази, че е настъпила законодателна промяна (считано
от 01.01.2019 г.) като съгласно чл. 14, ал. 3 от
Закона за местните данъци и такси (в сила от 01.01.2019
г.) не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и
ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по
раздел трети от тази глава. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза. С
промените в сила от 01.01.2019 г. задължение за
подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси е
предвидено само за собствениците на новопостроените сгради и постройки, които
не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията. Към момента е налице по – благоприятен закон който води до
отпадане на административно – наказателната отговорност за това деяние, въз
основа на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което представлява още едно
самостоятелно основание за отмяна на Наказателно постановление № ********** от
15.05.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 15.05.2019 г., издадено от Зам.
Кмета на община Варна, с което на „Л.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона
за местните данъци и такси, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за това, че дружеството „Л.“ ЕООД, при подаване
на декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. №
**********/10.01.2019 г. не е спазило законоустановения
двумесечен срок за деклариране на недвижим имот с адрес: гр. Варна, ул. „Дунав“
№ 2, ет. 1, офис – 285, 02 кв. м. с идент. №
10135.1506.542.1.2, който недвижим имот е придобит съгласно нотариален акт №
93, том 1, рег. № 3653, д. 77/06.11.2018 г., като крайния срок за деклариране
на този имот е изтекъл на 07.01.2019 г., като в рамките на този период
дружеството „Л.“ ЕООД не е предприело действия за деклариране на имота пред
дирекция „Местни данъци“, като декларация по чл. 14 от Закона за местните
данъци и такси за облагане на данък върху недвижимите имоти е подадена в
дирекция „Местни данъци“ към община Варна на 10.01.2019 г. – нарушение на чл.
14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: