РЕШЕНИЕ
№ 1118
Бургас, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА |
Членове: |
ДИАНА ГАНЕВА |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА кнахд № 20237040601615 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр. Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт С.Н.,
е оспорил решение № 83/21.06.2023г. постановено по АНД № 191/2023г. по описа на
Районен съд - Айтос, с което е отменено наказателно постановление №
02-2300017/21.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.
С наказателното постановление, на „Леспром“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Айтос, ул. „Димитър Зехирев“ №27, представлявано от
управителя Илиан Щерионов, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ).
Според касатора обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Твърди, че районния съд неправилно е приел, че в
случая не е налице извършено административно нарушение. Оспорва се извода на
съда за това, че между наказаното дружество и лицето Ивелин Георгиев е налице
договаряне за постигане на определен резултат, което се осъществява по силата
на неформален граждански договор. Напротив, от лицето се е изисквало
предоставяне на работна сила вместо конкретен резултат, а това следвало да бъде
уредено само като трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Иска
решението да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено
наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н., поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на
наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касация –„Леспром“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Б., оспорва
жалбата и иска оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо Колев, счита, че касационната
жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана
по същество е неоснователна.
„Леспром“ ЕООД е наказано за това, че в
качеството си на работодател, към 22.11.2022г. около 11:30 ч. в обект №2252,
подотдел 420б, находящ се в
района на Държавно горско стопанство Айтос – ТП, изпълняван от „Леспром“ ЕООД
съгласно договор за възлагане на сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен
склад на маркирана дървесина, не е уредило като трудово правоотношение
отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор
в писмена форма с лицето Ивелин Илиев Георгиев, ЕГН **********. Нарушението е
било установено при извършена проверка на 22.11.2022г. около 11:30 часа на
място в горепосочения обект, в хода на която е установено, че Ивелин Георгиев
престира труд като „събирач“ на отсечена дървесина.
От посоченото лице било изискано да
попълни справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ (л.13 от АНД №1190/2023г. на БРС). В справката той собственоръчно вписал, че
работи в отдел 420б ДГС Айтос към „Леспром“ ЕООД с дата на постъпване
15.11.2022г. В графата за отбелязване на това има ли сключен писмен трудов
договор, Георгиев посочил „не“. Вписал допълнително, че има сключен граждански
договор за длъжност „събирач“, с работно време от 11:00ч. до 16:00ч., с 30
минути почивки в работния ден, почивни дни събота и неделя, при уговорено
трудово възнаграждение „14 лв. на един кубик“.
С призовка по чл.45, ал.1 от АПК,
изпратена по електронната поща на „Леспром“ ЕООД, било изискано от дружеството
в срок до 02.12.2022г. да представи документи по 11 точки, сред които по т.1 са
изискани трудовите досиета на работещите на обект №2252, подотдел 420б.
На 02.12.2022г. при проверка на
представените от дружеството документи било установено, че не се представя
сключен писмен трудов договор между „Леспром“ ЕООД и Ивелин Георгиев към
22.11.2022г. При извършената справка в информационната система на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, регистър трудови договори към НАП по ЕГН,
не били установени данни за регистриран към 22.11.2022г. трудов договор между
посочените страни.
Затова административнонаказващият орган е
приел, че „Леспром“ ЕООД е нарушил чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, според които трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията
при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Районният съд, след като обсъдил всички
доказателства, е приел, че от техния анализ не се установява наличието на
трудово правоотношение между посочените в НП лица. Страните са договорили
извършването на конкретно определена работа – събиране на дърва от гората,
което според районния съд представлява постигане на определен резултат, за
който изпълнителят да получи възнаграждение. Между страните липсва уговорка за
предоставяне на работна сила в условията на продължителност, като не се
установява и ритмичност или повторяемост на функциите и задълженията на
работника за определен от работодателя период от време. Прието е, че между
лицата било уговорено осъществяване на еднократни действия, свързани с извършването
на конкретна по вид и обем работа. Според съда всичко това сочи наличието на
неформални гражданскоправни отношения, доколкото не се установяват елементите
на трудовото правоотношение по чл.66, ал.1 от КТ. С тези мотиви районният съд е
отменил наказателното постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Възраженията, изложени в касационната
жалба, са неоснователни.
Обратно на твърденията в касационната
жалба в процесния случай в справката-декларация, попълнена от лицето Ивелин Илиев
Георгиев, се съдържат данни за реквизити именно на граждански договор, а не на
трудов. Това произтича не толкова от факта, че самото лице изрично е посочило,
че отношенията му „ЛЕСПРОМ“ ЕООД произтичат от граждански договор, а най- вече
от уговорения начин на плащане, а именно 14 лева на един кубик събрани дърва.
Това говори за търсене на резултат от работата, а не за наемане на лице, което
да престира труд. В случая е уговорено плащане за конкретен резултат, което е
основната разлика между гражданския и трудовия договор – предметът. При
гражданския договор основополагащо е уговореният резултат, за който се плащат
конкретни парични средства, докато при трудовия договор предметът е престиране
на работна сила срещу възнаграждение. Затова настоящият съдебен състав счита,
че районният съд правилно е възприел и обсъдил всички факти и е направил извод,
че в случая се касае за гражданско правоотношение, защото страните са
договаряли извършването на определена работа, като е конкретизирано
количеството на работа при определяне на възнаграждението, тоест договореният
определен резултат, който характеризира гражданско-правната връзка. Начинът, по
който е уговорено плащането, води до извода, че в момента, в който свършат
дървата за събиране, приключва и правоотношението между лицето Ивелин Георгиев
и „ЛЕСПРОМ“ ЕООД, докато при трудовия договор предоставянето на работна сила е
в условията на продължителност. Има някаква ритмичност и повторяемост на
функциите и задълженията за договореното работно време, а не се влияе от
резултата от работата.
По тези съображения обжалваното решение
като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски следва да
се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/21.06.2023г.
постановено по АНД № 191/2023г. по описа на Районен съд - Айтос.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: |
||
Членове: |