№ 334
гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503840 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №4597 от 29.07.2020г., постановено по гр.д.№7522/2018г., СГС е осъдил,
на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ „ДЗИ-Общо застраховане“АД,
ЕИК121718407, да заплати на М. М. Г., ЕГН********** и Х. И. Г., ЕГН**********, сумата
от по 85 000/осемдесет и пет хиляди/лв. за всеки, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Х. И., която е настъпила при ПТП на
08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 135 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са били уважени за разликата
над 65 000лв., е постъпила жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност. Необосновани са изводите на съда, че
изключителна вина за настъпване на инцидента има единствено водача на л.а.“Фолксваген“
Голф М. И..От заключението по допуснатата по делото САТЕ, се установява, че вина за
настъпване на инцидента имат и водачите на трактор „Джон Диър“ Д. Д. и на л.а.“Дачия
Докер“ М. П..Това че водачът М. И. е осъден с влязла в законна сила присъда не изключва
приноса на останалите двама водачи.Техните застрахователи участват в производството
като трети лица помагачи на страната на ответника, поради което неправилните изводи в
1
мотивите на решението ще повлияят на бъдещите им отношения.Присъденият размер на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, с оглед принципа за справедливост и
постоянната съдебна практика.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове за разликата над
65 000лв.
В срок е постъпил отговор от третото лице-помагач на ответника ЗАД“Алианц
България“АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата в частта, в
която са оспорени констатациите на съда в мотивите на решението по отношение на вината
и поведението на водачите на л.а.“Дачия Докер“ и трактор „Джон Диър, и за нейната
основателност в останалата част, с която се оспорва размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.Претендират се разноски.
Третото-лице-помагач на страната на ответника ЗД“Евроинс“АД е депозирал
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба, тъй като от
заключението по допуснатата по делото САТЕ не се установява, че участниците в първия
инцидент са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, които са станали
причина да настъпи ПТП, при което е починал синът на ищците.
Ищците са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.Всички оплаквания, които са свързани с въпроса за виновността на
водача, причинил пътния инцидент, при който е починал синът на ищците, не могат да се
разглеждат в рамките на настоящото производство, тъй като по този въпрос има влязла в
законна сила присъда на наказателния съд.Не са допуснати нарушения при определяне
размера на обезщетението, тъй като съдът е преценил отношенията между ищците и
починалия им син, както и младата му възраст. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от ищците срещу решението в
частта, в която предявените искове са били отхвърлени за разликата от 85 000лв.до
135 000лв., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че ищците са претърпели силни болки, страдания и
емоционален стрес от загубата на своя син, поради което определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с принципа
за справедливост, установено в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Молят съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове.
Отговор на насрещната въззивна жалба е бил подаден само от ЗАД“Алианц
България“АД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
правилност на решението в обжалваната част, тъй като присъденото на ищците обезщетение
е съобразено изцяло с принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.
2
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред възивния съд е процесуално
допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че синът на ищците е загинала при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно
от застрахования водач М. И., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на принос в настъпването на
увреждането от страна на другите водачи, които са участвали в пътния инцидент.
В процесния случай ищците претендират заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е техен син.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.С., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че двамата ищци са изживяли тежко загубата на
своя син.Затворили са се в себе си и ограничили силно контактите с околните.Приживе
отношенията между И. и родителите били много добри.Тримата са живеели в едно
домакинство.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, който е бил на 28г.
към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищците следва да се
определи обезщетение за неимуществени от по 150 000лв. за всеки, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.06.2016г., до
окончателното изплащане на сумата.
3
Предвид горното и обстоятелството, че застрахователят е изплатил извънсъдебно
обезщетение на всеки един от ищците в размер на по 65 000лв. следва, че предявените
искове са частично основателни и следва да бъдат уважени за сумата от по 85 000лв.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№505/2019г. на САпС, с което в
полза на родител са присъдени 100 000лв. за смъртта на дъщеря, която е била на
50г./застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2015г./ ; влязло в законна сила решение
по в.гр.д.№1546/2019г. на САпС, с което в полза на родител са присъдени 150 000лв. за
смъртта на 35г. му дъщеря/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
Недопустима е жалба на главна страна или ТЛП, която е насочена само срещу
мотивите към решението, дори когато съдържат неизгодни за тях констатации, които ще
обвържат по задължителен начин третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла/чл.223, ал.2 от ГПК/. Мотивите могат да бъдат атакувани,
когато се обжалва по същество и самото решение/решение №167/09.11.2010г., постановено
по т.д.№1012/2009г., ІІт.о./.В процесния случай ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
обжалва частично постановеното от първоинстанционния съд решение, поради което е
допустимо въззивния съд да се произнесе по оплакванията, че увреждането е било
съпричинено и от водачите на л.а.“Дачия Докер“ и трактор „Джон Диър.
От заключението по допуснатата по делото САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че преди настъпване на инцидента, при
който е починал синът на ищците, е настъпило друго ПТП, в което са участвали водачите на
трактор „Джон Диър“ с ДК№***, с прикачено към него нерегистрирано ремарке, и на
т.а.“Дачия Докер“ с ДК№ ***.Водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като не е обезопасил произшествието с предупредителен
триъгълник и не е спрял извън платното за движение, а водача на трактора е спрял и оставил
в дясната пътна лента, нестандартно ремарке, което не отговаря на нормите за безопасно
движение/схема на стр.145/.По-голям в случая е приносът на водача на трактора, тъй като
ремаркето не е имало задна броня, или ниско разположена напречна обезопасителна греда,
вследствие на което автомобила, в който е пътувал синът на ищците, се е нанизал в лявата
каната на ремаркето, която през челното стъкло е навлязла в купето и е причинила неговата
смърт.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от проведеното производство разноски на главните страни не
следва да се присъждат.Неоснователно е искането на ЗАД“Алианц България“АД за
присъждане на разноските, които са били направени във въззивното производство, тъй като
4
третото лице помагач няма право на разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4597 от 29.07.2020г., постановено по гр.д.
№7522/2018г. на СГС в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5