Решение по дело №13157/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.  София, 18.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА                                                                                         

                                                                                  ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа ч.гр.д.№ 13 157 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.                       

Подадена е жалба с вх. №296083/30.11.2020г. от длъжника Н.Н.Б. срещу постановление от 28.08.2020г. по  изпълнителното дело №20158510403114, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде прекратено производството.

Жалбоподателят -  Н.Н.Б. поддържа, че   изпълнителното дело е образувано на 23.10.2015г., а той е получил информация за това едва през 2020г. Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни способи, поради което поддържа, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане.

Взискателят – „Е.М.” ЕООД, редовно уведомен на 16.10.2020г. /страница 117/ в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, е депозирал становище. В него е посочено, че през целия времеви период от образуване на изпълнителното дело до подаване на жалбата са искани своевременно от взискателя и съответно извършвани изпълнителни действия, поради което постановения акт от съдебния изпълнител е законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

         Изпълнително дело №20158510403114 е образувано по молба от 23.10.2015г. на „Т.Ф.С.” ЕАД  и въз основа на:

1. изпълнителен лист от 21.04.2012г., издаден по гр.дело №24 671/2011 год. по описа на СРС, 29 състав, съгласно който Н.Н.Б. е осъден да заплати на „Т.Ф.С.” ЕАД:

- 300, 37 лева - главница по договор за предоставяне на кредит от 28.09.2006г., заедно със законната лихва за периода от 09.06.2011г. до изплащане на вземането,

- 198, 67 лева – договорна лихва за периода от 01.10.2007г. до 30.04.2011г.,

- 331, 18 лв. – такси за обслужване на кредита и

- 25 лева - разноски по делото,

2. изпълнителен лист от 25.02.2013г., издаден по гр.дело №36721/2011 год. по описа на СРС, 29 състав, съгласно който Н.Н.Б. е осъден да заплати на „Т.Ф.С.” ЕАД:

- 25 лева - разноски по делото.

         До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение  на  23.10.2015г.  /стр. 54 от изпълнителното дело/. Същата не е редовно оформена, за да се приеме, че е осъществено връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на длъжника, тъй като периода, в който са извършени трите посещения е 10 дни, без посочване на час на посещението и без да е приложена предварителна справка, че това е постоянния адрес на длъжника.

На 29.08.2017г. /стр. 64/ взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ДСК” ЕАД, както и във всички останали банки в страната.

С молба вх. №28087 от 11.04.2019г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор върху банковите сметки, открити от него в страната.

         С молба вх. № 60355 от 28.08.2020г. Н.Н.Б. е поискало на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено.

С постановление от 28.08.2020г. /стр. 94/ съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 18.09.2020г. е връчено съобщение за постановения отказ от съдебния изпълнител на длъжника.

         При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно Решение  № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите към  т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок -  насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело взискателят след образуване на изпълнителното дело е подавал своевременно /за период по – малък от две години между молбите/ искания за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител /на 29.08.2017г. и на 11.04.2019г./.

При тези данни категорично се установява, че към датата на депозиране на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело на 28.08.2020г. от длъжника не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма две годишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №296083/30.11.2020г. от длъжника Н.Н.Б. срещу постановление от 28.08.2020г. по  изпълнителното дело №20158510403114, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде прекратено производството.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                       

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.