О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№115/21.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 54/2019 по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба вх.№ 640/30.01.2019 год от Е.Д.К. чрез
процесуалния й представител адв.Е.П. против определение №3155/30.11.2018г.,
постановено по гр.д.№3409/15г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№34135 от 22.11.2018г. за отмяна на допуснатото с
определение № 845/03.04.2018г
обезпечение на иска с пр.осн. чл.30 от ЗН,
предявен от Пламен Добрев Кънев срещу Е.Д.К. за намаляване на дарственото
разпореждане и възстановяване запазената част на ищеца в размер на горницата
над 5/96 ид.ч. до 10/96 ид.ч. от наследството на Д. К. Д., поч. на
25.07.2014г., чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху апартамент
№12 с идентификатор № 10135.2558. 87.13.12 по КК на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ул. „Ч.”№14Б, вх.А, ет.4, с площ от 85 кв.м., при граници: обекти с
№№ 10135.2558.87.13.11, 10135. 2558.87.13.13, 10135.2558.87.13.8,
10135.2558.87.13.15, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, килер,
два коридора, заедно с прилежащите му избено помещение №12 с площ от 11, 87
кв.м., при граници: общо мазе, коридор, мазе на ап. 15, тревни площи и маза на ап. 13 и таванско помещение №6 с
площ от 24, 21 кв.м., при граници: таван на ап. 11, таван на ап. 8 и ап. 9,
тревни площи и пазар, коридор, както и 2, 4300% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, на основание чл. 402, ал.2 от ГПК.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението,
частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което допуснатото обезпечение бъде отменено.
В постъпилия отговор от П.Д. К.чрез процесуалния му представител адв.Л.Р.е
изразено становище за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на обжалваното
определение.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви.
Предмет на разглеждане по гр.д.№3409/15г. по описа на ВОС, г.о. са предявените
от П.Д. К. и К. Д. С.против Е.Д.К. искове с пр.осн. чл.30 от ЗН за намаляване
на дарствено разпореждане в полза на ответницата и възстановяване на запазените
им част от наследството на Д.Д.. По същество ищците молят да бъде постановено
решение, с което запазените им части да бъдат допълнени в пари.
С определение № 845/03.04.2018г
по молба на ищеца П.Д.К. е допуснато обезпечение на предявения от иск чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху дарения имот до размера на
горницата над 5/96 ид.ч. до 10/96 ид.ч. от наследството.
С молба вх.№34135/22.11.2018г. ответницата Е.Д.К. е поискала по реда на
чл.402 от ГПК отмяна на така допуснатото обезпечение, позовавайки се на влязло
в сила решение по гр.д.№996/18г. по описа на ВОС, с което е прието за
установено, че недвижимият имот, върху който е наложена възбрана, е собственост
на трето за спора лице – К. П.Т..
Съдът констатира, че по гр.д.№996/18 год. на ВОС е постановено
неприсъствено решение №1872/09.11.2018г., с което е прието за установено в
отношенията между Е.Д.К. и К. П.Т., че последният е собственик на процесния недвижим
имот.
Производството по гр.д.№3409/15г. по описа на ВОС е било спряно на осн.
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по горепосочения иск
с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, но спирането е било отменено с определение
№200/16.11.2018 год. гр.д.№3274/ 18г. на ВКС, ІІ гр.о. В това определение
изрично е подчертано, че производството по иска с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
предявен от третото лице, не е преюдициално по отношение на иска с пр.осн.чл.30
от ЗН, доколкото по него съдът се произнася само относно това дали е накърнена
запазената част на ищците и съответно в какъв размер следва да се възстанови
чрез намаляване на дарението.
По делото е постановено от първоинстанционния съд невлязло в сила
решение, с което искът с правно осн. чл. 30 от ЗН е уважен чрез възстановяване
на запазените части на ищците, накърнени с извършеното дарение, като
ответницата Е.К. е осъдена допълни запазените им части в пари. Производството е
висящо поради подадената срещу решението въззивна жалба, а вписването на
исковата молба не охранява правния интерес на ищците в достатъчна степен в
сравнение с възбраната. Затова настоящият състав намира, че нуждата от
обезпечението не е отпаднала.
Предвид липсата на предпоставките, предвидени в чл.402, ал.2 от ГПК,
молбата за отмяна на допуснатото обезпечение се явява неоснователна. Оставяйки
я без уважение, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение,
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3155/30.11.2018г., постановено по гр.д.№3409/ 15г. по описа на ВОС, г.о., с което е оставена
без уважение молба вх.№34135 от
22.11.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.