Р Е Ш Е Н И Е
№
18.06.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1127/2015г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”, ЕАД, против В.Г.Б.,
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същият дължи сумата в размер на 2367,96лв., от които сумата от 2155,24лв-главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. май
2011г- до м. април 2013г, и сумата от 212,72лв-лихва за забава за периода 30.06.2011-21.10.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и
направените разноски. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №18943/2013г по описа на СРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение
от страна на длъжника. Твърди се, че ответника е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***, с аб.№ 156615. Твърди се, че същият е
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че спрямо ответника
действащ Общите условия за продажба на ТЕ от ТЕЦ-София- публикувани във в-к”
Дневник” на 14.01.2008, в сила от 13.02.208г. Съобразно същите, купувачите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30- дневен срок, след изтичане
на срока, за които се отнасят. Твърди се, че с изтичането на последният ден от
срока, длъжникът е изпаднал в забава, и
е начислена лихва за забава. Твърди
се , че сградата-етажна собственост, където се намира имота, в която се намира
абонатната станция, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “***.
Моли съдът, на основание чл.219, ал.1 от ГПК да конституира като трето лице
помагач на страната на ищеца “***.
С определение от дата 23.09.2014г.,
по гр.д.№ 22531/2014г по описа на СРС., като трето лице – помагач на страната
на ищеца, е конституирано „***. Същото представя по делото изисканите от съда
писмени доказателства.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност предявеният иск, като посочва, че в апартамента не се ползва ТЕ, а
сумите- главница и лихва, са неправилно начислени.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
След направено в срок от страна
на ответника възражение за местна подсъдност, производството по гр.д.№
22531/2014г по описа на СРС е прекратено, и делото е изпратено по подсъдност на
ПлРС.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение от
дата 27.11.2013г.., по ч. гр.д.№ 18946/2013г. по описа на СРС, срещу която в
срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, че ответникът ***, има качеството на собственик на имот с
адрес: гр. *** По делото се установява също, че въз основа на молба- декларация
от отв. В.Б., от дата 30.10.2002г, до ищеца, е открита партида на нейно име, за
ползването на ТЕ в имота. Установява се също, че на дата 21.05.2002г, проведено ОС на ЕС в *** за сключването на
договор за извършване на дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” , ЕООД, поради
което, с оглед на по- късната дата на подаване на молба за промяна на титуляра
на партидата, съдът приема, че отв. Б. е обвързана от решението на ОС на ЕТ на блока. Безспорно се установява
и сключването на договор за дялово разпределение от дат 19.09.2002г между ОС на
ЕС на *** и дружеството, извършващо дялово разпределение ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ,
ЕООД. Съобразно същият се установява, че
отчитането на потребената ТЕ, е на база реално индивидуално измерване.
По делото се установява също, от
заключението по назначената СТЕ, че сградата- ЕС, на посоченият по- горе адрес,
е захранва с ТЕ за отопление и БГВ чрез
две абонатни станции, като на всяка има монтиран общ топломер. ВЛ е
посочило, че за процесният период- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” , ЕООД, чрез подизпълнител,
е извършил отчет на уредите и водомерите, при осигурен достъп. ВЛ е посочило, че
са му били представени документите за главен отчет, от които се установява, че
за целият период в жилището няма узаконен и отчитан водомер на топла вода. ВЛ е
констатирало, че в отчет от дата 20.05.2012г, е записано, че радиатора в хола работи без уред за дялово
разпределение, а радиаторът в стаята демонтиран; в протокола е отбелязано, че
наемателят отказва подпише/ л.60 от
гр.д.№22531/2014г по описа на СРС/. ВЛ е констатирало, че при отчет от дата 11.05.2013г., е отбелязано,
че и двата радиатора /в хола и стаята/
са демонтирани, но на ВЛ не е представен протокол за демонтаж на отоплителните
уреди. ВЛ констатирало, че в процесният
ап.33 има две щранг- лири, без монтирани топлинни разпределители, поради което
за тях се начислява ТЕ по емпиричен път по Наредбата за топлоснабдяването. ВЛ е
установило, че отоплеямият обем на жилището е
По делото е изслушана и ССЕ/л.50
от гр.д.№22531/2014г по описа на СРС/ , от заключението по която се установява следното:
за процесният период- май 2011г- до м.
април 2013г, по партида на аб.№ 156615, са фактурирани 1866,67лв- от които
сумата от 651,21лв- за отопление на имота и сградна инсталация и сумата от
1215,46лв- топла вода. ВЛ е представило начислените суми по отделните фактури в
табличен вид. ВЛ е установило, че през
периода, от Техем сървисис ЕООД, са изготвени две изравнителни сметки- за
периода 01.05.2011-30.04.2012- на стойност 229,63лв- сума за доплащане.; сумата
е осчетоводена през м. юли 2012г, като със сумата е завишено задължението за
м.май 2009г. Втората изравнителна сметка- за периода 01.12.2012-30.04.2013г- на
стойност 54,86лв.- сума за доплащане; сумата е осчетоводена през м. юли 2011г.
ВЛ е установило,че за процесният период,
фирмата за дялово разпределение е отчела сумата от 284,49лв. да доплащане. ВЛ е
посочило, че със сумите по изравнителните сметки, са завишени претендираните
суми по прогнозни стойности за периода. ВЛ е посочило, че претендираната
главница за периода е в размер на 2155,24лв, от които сумата от 1866,67лв-за
отопление, е завишена със сумата от 294,49лв, от изравнителните сметки на Техем
Сървисис, за същия период. ВЛ е установило, че размерът на претендирата лихва,
за периода от датата, следваща датата на падежа до дата 21.10.2013г./посочена
от ищеца/ е в размер на 228,11лв.
По делото, от страна на третото лице-
помагач, са представени писмени доказателства,
от които се установява, че за процесният период е начислявана и
потребявана ТЕ.
Съдът намира за установен и факта на
публичното оповестяване от страна на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите
от гр. София-л.28.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От събраните по делото доказателства,
съдът намира, че отв. В.Б., като
собственик на описаният по- горе имот, има качеството на потребител на ТЕ, за
имот с аб. № 156615, за целият процесен период, и дължи плащане на съответните
суми, в т.ч. и сумите за отопление. Съобразно чл.32, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните си дължими суми в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на
ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти
/чл.145, ал.3 от ЗЕ/. В случая, с оглед на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията по
изслушаните експертизи, се установи, че за процесният период, за имот с аб.№
156615 е потребяване ТЕ, и същата е начислявана от дружеството, извършващо дялово разпределение- Техем
Сървисис. Както бе посочено по- горе, по делото се установи, че за целият
период, в апартамента не е имало уред за отчитане на топлата вода, като при
проверка, отразена в съответен документ, е отразено,че радиаторът в хола работи
без уред за отчитане, а другия радиатор- в стаята, е демонтиран. От страна на ответника не се представиха
надлежни доказателства относно демонтирането на радиатора, по недлежният ред. В
случая, следва да се отбележи, че
изрично ВЛ посочва, че такъв протокол не е представен и от ищеца. Следва
да се отбележи също, че на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си/ чрез фактическото им отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Нормата е пряко свързана с ал.5, съобразно която клиентите в сграда-етажна
собственост, при въведена система за дялово разпределение на ТЕ, няма право да
прекратяван подаването на ТЕ към отоплителните тела в имотите си, чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация. Следва да се отбележи също и факта, че
съществуването на наемен договор, с предмет описаният имот, няма отражение
върху дължимостта на сумата от страна на титуляра – собственик на имота, като
отношенията между наемодатели наемател,
подлежат на уреждане съобразно уговореното в самият наемен договор.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на
установено, че ответникът *** Б., дължи на ищеца ТЕЦ-София, сумата от
2155,24лв-главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. май 2011г- до м. април 2013г, и сумата от 212,72лв-лихва за забава
за периода 30.06.2011-21.10.2013г , е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив, като отв. Б. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 258,40лв.-
разноски по ч. Гр.д.№22531/2014г по описа на СРС.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1095,72лв -направени разноски по настоящето дело/700лв- разноски за ВЛ и 375,72лв-
юрисконсултско възнаграждение./. По делото от страна на ищеца няма представен
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът
констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса, която в случа,
с оглед изхода на спора, следва да бъде внесена от ответника, в размер на
88,84лв. по сметка на ПлРС, за което служебно ще бъде издаден ИЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Г.Б., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, гр. София, ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
общо от 2367,96лв., от които сумата от 2155,24лв-главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2011г- до м.
април 2013г, и сумата от 212,72лв-лихва за забава за периода
30.06.2011-21.10.2013г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-21.11.2013г. до окончателното й изплащене.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, гр. София, ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 258,40лв.- разноски по ч. Гр.д.№22531/2014г по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, гр. София, ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1095,72лв-разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 88,84лв-държавна такса върху предявените
искове.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: