Определение по дело №762/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 448
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20221100600762
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600762 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С протоколно определение от 15.10.2022 г. по НОХД №5507/2019 г., на
СРС, НО, 18 състав е оставено без уважение искането на защитника на
подсъдимия О.В. М.- адв.Х.Д. за прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането му на ДП заради допуснати на тази фаза съществени
процесуални нарушения. Съдът е приел, че не са налице твърдяните от
защитника процесуални нарушения.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от подсъдимия О.М.,
с която иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение на СРС и
да приеме, че са налице основания за връщане на делото на ДФ, поради
допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на тази фаза при
изготвянето на ОА на фазата на ДП. В жалбата се излагат подробни
съображения, като жалбоподателят се позовава и на определение на СГС, НО,
II въззивен състав по ВНЧД №5395/2018 г. по описа на СГС, с което
съдебното производство е било прекратено и делото върнато на ДФ предвид
констатирани от въззивния съд, допуснати на тази фаза съществени
процесуални нарушения, за които подс.М. твърди, че не са отстранени и след
новото внасяне на делото в СРС с нов ОА. Цитирайки подробно
определението на СГС жалбоподателят излага съображения, защо според него
1
така констатираните от предходния въззивен състав процесуални нарушения
не са отстранени все още и в новия ОА. Оспорва също така изводите на СРС
относно това, че на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения
във връзка с направените от обвиняемия М. искания за отвод на водещия
разследването и с непредявяване на разследването на обвиняемия на ДП.
Твърди, че е било нарушено правото му на справедлив процес излагайки
подробни съображения по този въпрос. Излага подробно становище как
според него е следвало да бъде формулирано обвинението в ОА и какви
изразни средства е следвало да бъдат използвани в него, за да се приеме, че
прокурорът ясно е очертал признаците от обективна и субективна страна на
инкриминираните деяния, за които подсъдимият е предаден на съд.
Категоричен е също така, че непредявяване на разследването от страна на
разследващия полицай е съществено процесуално нарушение, което е
отстранимо и което е довело и до ограничаване на правата му на страна в
производството. Изразява становище, че така внесения в съда ОА не е годен
да очертае фактическата и правна рамка на обвинението и по този начин
препятства възможността за доказване и защита в такава правна рамка, както
и че посочените от предходния въззивен състав процесуални нарушения все
още не са отстранени. Ето защо счита, че е нарушено правото му на защита и
иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да прекрати
съдебното производство по делото, като върне същото на прокурора за
отстраняване на тези съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните му права.
В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.
Жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. По
същество същата е изцяло неоснователна по следните съображения:
Делото е внесено в СРС с ОА срещу О.В. М. с повдигнато спрямо същия
обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се във възбуждане на заблуждение у
пострадалата А.А. при условията на продължавано престъпление, извършено
според прокурора с 3 отделни инкриминирани деяния.
Делото е внесено в СРС през далечната 2019 г., но поради пропуски и
изпълнение на процедури, които законът не вменява в задължение на съдията-
докладчик и на съда, първостепенният съд е успял да проведе разпоредително
2
съдебно заседание по делото едва през месец октомври 2021 г., а именно на
15.10.2021 г. В законоустановения 7- дневен срок, а именно на 18.10.2021 г. е
постъпила и частната жалба от страна на подсъдимия срещу определението на
СРС, постановено в открито разпоредително заседание на 15.10.2021 г., с
което е било оставено без уважение искането на защитника на подс.М. за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП,
доколкото съдът е приел, че сочените от защитата процесуални нарушения
или не са налице или дори и да са допуснати не са съществени такива и не са
основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането
му на ДП.
Вместо да администрира веднага частната жалба по компетентност на
въззивния съд- т.е. на СГС, съдията- докладчик е предприел отново действия,
които законът не му вменява в задължение да извърши, като например
„внасяне на жалбата в закрито заседание за произнасяне по нея по реда на
чл.344 от НПК“, с което е забавил по своя вина произнасянето по частната
жалба от въззивната инстанция и до забавяне на самото съдебно
производство. Дори да се приеме, че по убеждение на съдията- докладчик той
е бил длъжен да изпълни тази процедура (което според въззивния съд в
конкретния случай е недопустимо), то непонятно остава поради какви
съображения съдията- докладчик е забавил това „произнасяне“ с цели 4
месеца, като е насрочил закритото заседание непосредствено в деня на
откритото такова по делото- на 21.02.2022 г., с което за пореден път е станал
причина за отлагане на делото и за забавяне на съдебното производство по
делото. Видно от протокола от проведеното на 21.02.2022 г. открито съдебно
заседание, съдията- докладчик и председател на съдебния състав е докладвал,
че съдебният състав не е намерил основание да ревизира своето предходно
становище, поради което делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне
по частната жалба на подс.М.. Липсата на такова произнасяне, поради
неадминистриране на частната жалба на подсъдимия М. своевременно пред
въззивния съд е довело до отлагане на съдебното заседание, насрочено за
21.02.2022 г. при това с нови 4 месеца, доколкото следващото съдебно
заседание е насрочено за месец юни 2022 г. Става въпрос за действия по
администриране и движение на делото от страна на първостепенния съд в
лицето на съдията- докладчик, които са изцяло порочни, но които не
подлежат на самостоятелен контрол от страна на въззивния съд. Последният
3
само може да констатира същите и да ги посочи в своя съдебен акт, с цел за в
бъдеще подобна порочна практика да бъде избегната от страна на съдията-
докладчик и да не се стига до ново необосновано забавяне при разглеждане
на съдебното производство по делото.
По съществото на частната жалба, въззивният съд намира следното:
Делото е било внасяно в СРС и през 2017 г., като въз основа на внесения
ОА е било образувано НОХД №12934/2017 г. на СРС, НО, 18 с-в. след дълго
продължило съдебно производство отново по администриране на делото, СРС
е приел, че на фазата на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, заради които делото следва да бъде върнато на ДФ, като и по
частна жалба отново на подсъдимия срещу това произнасяне на
първостепенния съд, състав на СГС, НО, II състав е приел точно обратното,
поради което и с определение от 10.12.2018 г. постановено по ВНЧД
№5395/2018 г. на СГС, е прекратил съдебното производство по делото и е
върнал същото на ДП, посочвайки и конкретните пороци във внесения в съда
ОА.
При новото внасяне на делото в съда с ОА, въз основа на който е било
образувано НОХД №5507/19 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в, съдът е приел, че
пороците на предишния ОА са били отстранени и не е налице неяснота на
обвинението спрямо подсъдимия касателно мястото на извършване на трите
инкриминирани деяния, както и касателно изпълнителното деяние на
инкриминираното престъпление, за което подс.М. е предаден на съд.
Съдът е приел още, че непредявяването на материалите по делото на ДП
на обвиняемия и на неговия защитник, макар и да е процесуално нарушение
не е съществено такова, поради което и не следва само на това основание
делото да се връща на ДП.
Съдът не е споделил също така становището на защитата, че
разследването е водено от предубеден разследващ орган, който при
депозирано искане за отвод на същия и при произнасяне от страна на
прокурора по това искане, с което същото е оставено без уважение,
продължавайки да извършва действия по разследването е нарушил закона,
тъй като е извършил действия, които не е имал право да извършва преди
произнасянето на прокурора да е влязло в сила.
4
Съдът не е констатирал наличието на други допуснати на ДП
процесуални нарушения, които да са съществени такива и да са основание за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на ДП.
Изводи, с които въззивният съд е изцяло съгласен.
На първо място и според въззивния съд ОА не страда от твърдените от
защитника и от подсъдимия в частната жалба пороци и недостатъци. В него
достатъчно ясно, точно и доколкото прокурорът е приел за установено и
доказано е посочено мястото на извършване на всяко едно от трите
инкриминирани деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, за
която подс.М. е предаден на съд, като в конкретния случай прокурорът изцяло
е съобразил и указанията, дадени по този въпрос от предходния въззивен
състав. Видно е, че в обстоятелствената част на ОА е посочено, че срещите
между подс.М. и пострадалата А. са се провеждали на неустановени с точност
по делото адреси в гр.София, като в диспозитива на обвинението след това
изрично е посочено, че мястото на извършване на деянията е в гр.София. Това
за нуждите на наказателното производство е повече от достатъчно. Въпросът
дали тези неустановени, според посоченото от прокурора в ОА, адреси могат
да бъдат установени от събрания на ДП доказателствен материал е въпрос по
същество, а не въпрос досежно годността на ОА да очертае рамката на
обвинението.
Не е налице и неясното относно начина на осъществяване на
изпълнителното деяние на всяко едно от инкриминираните деяния, включени
в продължаваната престъпна дейност, доколкото в обстоятелствената част на
ОА прокурорът подробно, ясно и точно е посочил какви конкретни действия е
предприел според него подс.М. за да осъществи всяко едно от трите
инкриминирани деяния, какво е твърдял пред пострадалата и какво е целял.
Във връзка с всяко едно от тези деяния, прокурорът е посочил, не само, че
подс.М. е искал по лесен начин да придобие от пострадалата съответната
инкриминирана сума, като за целта е искал да създаде погрешна представа у
нея за определени обстоятелства, но също така ясно е посочил, че и подс.М. е
успял да стори това, тъй като се твърди пострадалата да се е съгласила под
влияние на казаното от подс.М. да му предаде съответната парична сума. По-
натам в обстоятелствената част на ОА за всяко едно от трите деяния,
прокурорът ясно отново и недвусмислено е заявил, че чрез поведението си,
5
подс.М. е възбудил, съответно и за част от деянията е и поддържал
заблуждение у пострадалата, като е създал у нея погрешни представи относно
определени обстоятелства, в резултат на които тя се е разпоредила в полза на
подс.М. и с конкретната инкриминирана за всяко едно от трите деяния
парична сума. Посочил е още, че във връзка с третото инкриминирано деяние
подс.М. не само е създал погрешни представи у пострадалата относно
определение обстоятелства, с което е възбудил заблуждение у нея, но така
също, че е и затвърдил същите, с което е поддържал това заблуждение, в
резултат на което и пострадалата е извършила разпореждане с
инкриминираната сума в полза на подс.М.. Прокурорът подробно се е
мотивирал също така в какво според него се изразява създаването и
поддържането на погрешната представа, а именно в създаването
(формирането) и затвърждаването на неверните представи, въздействайки
върху съзнанието на пострадалата, като е мотивирал и защо според него при
третото деяние не се касае за чисто гражданско правни отношения по договор
за заем, а става въпрос за изначална липса на намерение на дееца да изпълни
поетото задължение по договора за заем.
Какви точно изразни средства е използвал прокурорът и дали е могъл да
използва по- ясен и точен изказ (както се претендира в жалбата) е въпрос не
на неяснота на ОА, а на изказ на съответното лице (в случая прокурора),
описващо словесно определени факти и обстоятелства, въз основа на които
прави определени правни изводи. Изложените в обстоятелствената част на
ОА факти и обстоятелства, очертаващи фактическата рамка на обвинението
са пределно ясни и точни, не страдат от противоречие и непълнота, като и
правните изводи направени от прокурора са също така точно, конкретно и
ясно формулирани. Дали те са верни или не, дали твърдените факти са такива,
каквито се поддържат или не, е въпрос по съществото на делото. ОА не страда
от неяснота, като в него пълно, точно, недвусмислено и ясно са посочени
фактите и обстоятелствата, които според прокурора очертават състава на
инкриминираното престъпление както от обективна, така и от субективна
страна. Според въззивния съд в ОА са посочени абсолютно всички
съставомерни признаци от субективна и обективна страна на
инкриминираното престъпление, за което подс.М. е предаден на съд,
включително по недвусмислен начин е посочено от прокурора и
изпълнителното деяние и начина на неговото осъществяване на всяко едно от
6
трите деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, поради което
ОА не страда не само от пороците, твърдени от защитника и подсъдимия, но и
от каквито и да е било други в тази връзка.
Не е налице и другото твърдяно от подсъдимия и защитата му
съществено процесуално нарушение свързано с правото им на безпристрастен
процес на ДП. Видно е от материалите по делото, че след връщане на делото
на ДП през 2018 г. с постановление на прокурор при СРП от 17.12.2018 г. е
било възложено на разследващия орган ри 01 РУ- СДВР да предяви на
обвиняемия М. коректно обвинение съгласно указанията на въззивния съд.
Това е било сторено на 30.01.2019 г. , като в същия ден е проведен и разпит на
обвиняемия, по време на който той и защитникът му са направили искане за
отвод на разследващия полицай на основание чл.53 вр. чл.47 от НПК. По така
поискания отвод има произнасяне на наблюдаващия прокурор с
постановление от 04.02.2019 г., с което искането е оставено без уважение и в
което е посочено, че постановлението може да се обжалва пред горестоящия
прокурор. След това произнасяне на прокурорът от СРП, разследващият
полицай при 01 РУ- СДВР, на когото е бил поискан отвод е призовал
обвиняемия и неговия защитник за дата 14.02.2019 г. за предявяване на
материалите по делото, като на 08.02.2019 г. е провел телефонен разговор,
който е документирал в изготвен констативен протокол. Видно от същия по
време на телефонния разговор обвиняемият и адв.Д., за които са се
представили лицата потърсили разследващия полицай, са заявили, че не
могат да се явяват на тази дата поради служебна ангажираност, както и че не
са получили постановлението на СРП, с което е оставено без уважение
искането им за отвод на разследващия полицай, а така също са посочили, че
това постановление може да се обжалва и че разследващият полицай не е
този, който ще определи кога да се явят лицата за предявяване на
разследването. Във връзка с така получената призовка и с така проведения
разговор от 08.02.2019 г. обвиняемият М. е депозирал молба, в която е
посочил, че прави ново искане за отвод на разследващия полицай излагайки
нови според него аргументи в тази връзка. И по тази молба и искане за отвод
е налице незабавно произнасяне на прокурор от СРП с постановление от
14.02.2019 г., в с което прокурорът е оставил без разглеждане искането. И
двете постановление на СРП- това от 04.02.2019 г. и от 14.02.2019 г. са били
лично връчени на обвиняемия и на неговия защитник на 21.02.2019 г., когато
7
са били призовани и са се явили пред разследващия полицай, който е
изпълнил и дадените му от прокурора указания в тези постановления- да
връчи същите на обвиняемия и на защитника му и да даде възможност на
обвиняемия да упражни правото си на защита, чрез депозиране на обяснения
в качеството на обвиняем пред разследващия орган, което е станало на
21.02.2019 г.
Видно е, че след това още на същата дата- 21.02.2019 г. са постъпили
жалби от обвиняемия срещу двете постановление на СРП, с които е отказано
да бъде отведен разследващия полицай, който от своя страна и след това
единственото процесуално следствено действие, което е извършил е било да
предяви разследването на пострадалата А., което се е случило на 28.02.2019 г.
Оттам насетне нито обвиняемият, нито неговият защитник са били
призовавани за предявяване на разследването, нито то им е било предявено.
Липсват и каквито и да е било други процесуално следствени действия, които
да са извършени от разследващия полицай. Вместо това прокурорът е внесъл
делото в СРС с ОА, след като е изчакал произнасяне на прокурор от СГП по
двете жалби на обвиняемия, като е входирал в съда и самите постановление
на СГП. С които постановленията на СРП са потвърдени изцяло.
При тези факти и обстоятелства, твърденията, че е нарушено правото на
обвиняемия на справедлив и безпристрастен наказателен процес, тъй като има
извършени процесуално следствени действия от разследващ полицай, на
когото е поискан отвод и преди да има окончателно произнасяне по този
въпрос от прокурор при СГП, са абсолютно неоснователни. Единственото
процесуално следствено действие, извършено от разследващия полицай, на
когото е бил поискан отвод, преди окончателното произнасяне по това искане
на СГП, е това по предявяване на разследването на пострадалата, съответно
по връчване на постановленията на СРП във връзка с тези искания на
обвиняемия и на защитника му, като последното е станало по изрично
указания на самия прокурор.
Дори и да се приеме, че разследващият полицай не е следвало да
предявява разследването на пострадалата преди окончателното произнасяне
по искането му за отвод, то и в този случай, ако са били накърнени някакви
права, то това са правата на пострадалата, която в случая се явява и
единствената, която може да оспорва това действие извършено от
8
разследващия полицай. Това е така, доколкото обвиняемият, съответно
подсъдимият и неговият защитник нямат право да бранят чужди права и най-
вече тези на пострадалия в наказателното производство и да се позовават на
чуждите права и тяхното евентуално накърняване, аргументирайки искането
си за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП.
Няма как да се приеме в случая, че правото на безпристрастен процес на
обвиняемия и на защитника му са нарушение, след като има произнасяне на
всички инстанции по искането за отвод и след като то е било оставено и без
уважение. А дали правилно или не е било оставено то без уважение, не е
работа на съда да преценява, тъй като не съдът има право да се произнася по
подобни искания на фазата на ДП. Има искане, има произнасяне и това е
достатъчно, за да се приеме, че липсва и нарушение от страна на органите на
ДП, независимо, че делото е внесено в съда с ОА преди постановлението на
СГП да бъде връчено на обвиняемия и на защитника му, което и не е било
необходимо тъй като самото постановление на СГП е окончателно по този
въпрос. Видно е също така, че произнасянето на прокурор от СГП по жалбите
на обвиняемия е станало с постановления от 19.03.2019 г., а делото е внесено
в СРС на 02.04.2019 г.- т.е. прокурорът при СРП е изчакал това произнасяне и
след това сам е преценил, че не следва да призовава обвиняемия и неговия
защитник за предявяване на разследването, като директно е изготвил ОА и е
внесъл същия в съда. С други думи липсва произнасяне по този въпрос на
разследващия полицай, поради което и последният не може да търпи каквито
и да е било упреци на тази плоскост.
Факт е, че липсва предявяване на материалите от ДП на обвиняемия и
неговия защитник, независимо, че са поискали това. Липсата на такова
действия съставлява процесуално нарушение, но на първо място то не е
съществено, и на следващо то е напълно отстранимо в хода на съдебното
производство, доколкото и с насрочване на делото в открито разпоредително
заседание, съдията- докладчик предоставя достъп както на подсъдимия, така
и на неговия защитник да се запознаят с всички материали от ДП, което на
практика е равнозначно на предявяване на същите на въпросните лица. По
този начин на практика е било отстранено така допуснатото на ДП
процесуално нарушение, поради което и връщането на делото на ДФ само
поради това е не само необосновано, но и напълно ненужно. Дори да имат
9
искания за нови доказателства след запознаване с материалите по делото, то
подсъдимият и защитникът му могат да направят същите пред съда в хода на
съдебното производство, още повече и като се има предвид, че съдебната фаза
е централна такава и именно в рамките на нея следва да стане събирането на
всички относними допустими доказателства и доказателствени средства. Без
съмнение и за да избере този подход, прокурорът при СРП е преценил, че
макар и да допуска процесуално нарушение, то не е от категорията на
съществените такива, а от друга страна, е приел, че така би ускорил
наказателното производство, което и без друго е продължило твърде дълго на
фазата на ДП.
До същите правни изводи е достигнал и първостепенния съд, поради
което е оставил и искането на защитата и подсъдимия за прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на ДП без уважение, което
становище изцяло се споделя и от настоящия въззивен състав.
Въззивният съдебен състав не констатира сам наличието на някакви
други пороци на ОА, нито допуснати на фазата на ДП други съществени и
отстраними процесуални нарушения, които да са довели до накърняване
правата на някое от лицата, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от
НПК. Предвид това и жалбата срещу определението на СРС се явява
неоснователна, а последното като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 15.10.2021 г. по
НОХД №5507/2019 г., на СРС, НО, 18 състав, с което е оставено без уважение
искането на защитника на подсъдимия О.В. М.- адв.Х.Д. за прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на ДП поради допуснати
на тази фаза съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
10
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11