Р Е Ш Е Н И Е
№ 1451
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети септември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1811 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът – Гаранционен фонд заявява,
че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.), а по сега действащия чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на
697.80 лева по щета №110153/17.03.2014г. за увредения при ПТП, настъпило на
12.03.2014г. в гр.Русе по бул.“Гоце Делчев“ лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК№…………………..,
собственост на Ф.И.И..
Твърди,
че виновен за инцидента е В.С.Д., който управлявайки лек автомобил „Пежо 306“ с
ДК№Р …… ВМ, в гр.Русе по бул.“Гоце Делчев“ срещу №…, при движение с несъобразена
скорост, напуснал пътното платно и ударил в ляво паркирания лек автомобил
„Хонда Сивик“АН.
В
нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ – чл.490, ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Въпреки отправените покани, В.Д. не възстановил изплатеното от
фонда обезщетение.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което, на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а по сега действащия
чл.558, ал.7 от КЗ да осъди В.С.Д., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен
фонд сумата 697.80 лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№110153/17.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019г.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК В.С.Д. не е депозирал отговор
на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
В протокол за ПТП №1501637/12.03.2014г., се съдържат данни за инцидент,
настъпил на същата дата в гр.Р., по бул.“Г. Д.“ срещу №…………... Според изнесеното в документа, В.С.Д.,
управлявал лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№……………. ВМ с несъобразена скорост,
напуснал пътното платно и блъснал паркираният лек автомобил „Хонда Сивик“ с
ДК№Р …………. РМ, собственост на Ф.И.И..
За извършеното от ответника нарушение е съставен АУАН
№469006 и издадено НП №14-1085-000317/07.04.2014г., което като необжалвано е
влязло в сила.
Не се спори, че към датата на произшествието,
виновният водач не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за управляваното от него МПС.
С приложените към исковата молба писмени доказателства
се установява, че във връзка с инцидента, по заявление на Ферхан Исмаилов –
собственик на увреденото МПС, Гаранционен фонд образувал щета
№110153/17.03.2014г. и след опис и оценка на щетите превел по сметка на Ф. И.
обезщетение в размер на 697.80 лева.
С регресна покана №ГФ-11-0153/17.03.2014г., ищецът
поискал ответникът да възстанови сумата и предоставил срок за погасяване на
задължението.
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ във вр. с чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 29.03.2019г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта,
че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане,
може да се направи извод за вероятната основателност на иска.
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 59 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН ********** да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С.,
на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ във вр. с чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.) и
чл.86 ЗЗД, сумата 697.80 лева – изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение по щета №110153/17.03.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 59 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: