РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. ХАСКОВО, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500523 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Обжалва се от „Теленор България“ ЕАД Решение №
260099/27.07.2021 година, постановено по гр.д. № 654/2020 година,
РССвиленград е отхвърлил предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.***, срещу Д. А.Х.
ЕГН********** от ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
„Теленор България“ЕАД, че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от
506,65 лв., представляваща договорна неустойка за прекратяване на договори
за мобилни услуги от 04.04.2018г.,изменен с допълнително споразумение от
13.08.2018г. и от 13.06.2018г. за телефонни номера *** и ***, за която сума е
издадена Заповед № 106 от 05.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 264/2020 г. по описа на PC
Свиленград.
Във въззивната жалба на „Теленор България“ЕАД се
заявяват оплаквания за необоснованост,неправилност и
незаконосъобразност.Извода на районния съд,че договора за предоставяне на
1
електорнни далокосъобщителни услуги не е прекратен надлежно или въобще
не е прекратен не се споделя от жалбоподателянапротив прекратяването на
договора е в резултат на неплащане на дължими месечни вноски,клауза
заложена в Общите условия. Твърди, че районният съд неправилно е
приложил правилата за разваляне на договор на основание чл. 87 ал. 3 от
ЗЗД. Касаело се за едностранно прекратяване на договора от страна на
доставчика на услугата, като в този случай изрично уведомление до длъжника
не се изисквало. На следващо място, клаузата от Общите условия, уреждаща
правото на доставчика на услугата да прекрати договора без да
предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да
ползва услугата не създавала значително неравновесие в правата и
задълженията на страните. С тези и останали доводи, изложени в жалбата, се
прави искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения
иск и присъждане на направените в двете инстанции деловодни разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна,в който се
оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Свиленград е предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
по отношение на „Теленор България“ЕАД, че дължи на „Теленор България“
ЕАД сумата от 506,65 лв., представляваща договорна неустойка за
прекратяване на договори за мобилни услуги от 04.04.2018г.,изменен с
допълнително споразумение от 13.08.2018г. и от 13.06.2018г. за телефонни
номера *** и ***, за която сума е издадена Заповед № 106 от 05.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 264/2020 г.
по описа на PC Свиленград.
Не е спорно по делото и се установява от представени и приети като
доказателство по делото договори за мобилни услуги, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът-ищец е предоставил на абоната-ответницата два броя сим-карти,
респективно два телефонни номера. Съгласно договорите, операторът е поел
задължението да доставя на абоната мобилни услуги, а абонатът - да заплаща
2
цената на тези услуги под формата на съответни месечни абонаментни такси
и вноски, в срока на действие на договора, съобразно тарифните планове и
ценовите условия, уговорени от страните при сключването на договора. В
договора, още, са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойка. Съобразно
постигнатото споразумение, абонатът има задължението да заплаща цената за
предоставените му услуги.Издадени са три броя фактури,по които се дължи
плащане
Следователно, с неизпълнение на насрещните задължения на абоната
да заплати цената на доставената мобилна услуга за дружеството-ищец е
възникнало правото да прекрати договора предсрочно, едностранно, съгласно
чл. 19б от Общите условия, приети от абоната с подписването на договора. В
същото време, както правилно приема районният съд, при условията на пълно
и главно доказване ищецът не установява да е упражнил това свое право.
Доколкото се касае за писмен договор, то и прекратяването му следва да
стане с писмено изявление, а ищецът не представя доказателства за спазване
на изискването за форма на уведомлението. А доколкото в представените
Общи условия прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, то не може да се постави знак на равенството между тях.
В процесните договори за мобилни услуги страните са уговорили
дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на срока на договора, но не повече от три, при
предсрочно прекратяване поради неизпълнение на договора по вина или
инициатива на потребителя. При липса на сигурност относно настъпването на
юридическия факт на прекратяването на договора, не е възникнало правото на
доставчика да претендира процесната неустойка.
За пълнота е необходимо да се посочи следното: Клаузата за
неустойка е част от договора, а за действителността на договора и неговите
клаузи, съдът следи служебно и дължи произнасяне дори и без направено
насрещно възражение. Нищожността на клаузата за неустойка се преценява
към момента на сключването на договора и постигнатото споразумение с
Комисия за защита на потребителите не влияе на преценката. Без значение е и
обстоятелството, че ищецът претендира неустойката в трикратен размер на
абонамента. Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се
пренебрегва и санкционната й функция, която се извлича от възможността
неустойката да бъде единствено намалена. В процесния договор страните са
уговорили неустойката в размер на оставащите до края на срока на договора
месечни абонаменти, т.е. на практика тя е равна на цената на самата услуга за
оставащият период от договора, а значи позволява на доставчика да получи
цената на недоставената услуга, дори и след прекратяване на достъпа на
абоната до мрежата. По този начин, обективираната в договора неустоечна
клауза драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за
неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването От тук е изводът, че обследваната клауза противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следователно е
нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, и не е породила
правно действие.
Освен това, начинът, по който е уговорено задължението за
заплащане на процесната неустойка, създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е така, защото се
създават условията икономически по-силната страна – търговец да се
облагодетелства за сметка на физическото лице - потребител, който е
икономически по-слабата страна. Резултатът от съглашението ще бъде -
мобилният оператор да получи от потребителя такава имуществена облага,
каквато би получил ако договорът продължава да се изпълнява реално. С
договора не са предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с
предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това
от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца. Клаузите на неустойките за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план са несъразмерно високи, а от
там - неравноправни на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и не следва да
обвързват валидно потребителя - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, а
4
подробното мотивиране на решението и достигането до крайния извод, който
извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново
на мотиви, поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК
към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение Решение № 260099/27.07.2021 година,
постановено по гр.д. № 654/2020 година на Районен съд Свиленград .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5