Решение по дело №136/2016 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 157
гр. Велико Търново, 16.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова                 

при участието на секретаря С. М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 136 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с  §10, ал. 2 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

 

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Община Провадия с административен адрес гр. Провадия, ул. Дунав № 39, област Варна, представлявана от кмета Ф.К.Ф. против Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител Оперативна програма Околна среда при Министерството на околната среда и водите, с което ги уведомява за финансово задължение на Община Провадия в размер на 4 822 429.53 лв. по реализиран проект № DIR-51011116-14-49 – „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ – гр. Провадия, основен ремонт на канализационен тласкател от КПС-3 до съществуваща изливна шахта в гр. Провадия, битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона – гр. Провадия, реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия на оперативна програма Околна среда 2007 – 2013г.

На 30.11.2015 г. Община Провадия е оспорила пред Административен съд Варна. С определение от 03.12.2015г. Административен съд Варна е изпратил по подсъдност делото на Административен съд, София-град. На 19.02.2016 г. с определение №1009, постановено по административно дело №11856/2015 г., Административен съд София-град е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Велико Търново. Делото е разпределено на съдията-докладчик на 29.02.2016г.

 

 

 

 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт като противоречащ на материалния закон, издаден без изискващи се задължителни реквизити и съдържание в съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Считат, че констатациите на одитиращия екип на които се основава налагането на финансова корекция с обжалвания акт са неверни, необосновани, незаконосъобразни и не е налице нарушение на законодателството по обществените поръчки за което  излагат подробни аргументи. Не било налице нарушение на националното законодателства и правото на ЕС. Реално не била установена финансова загуба на публични средства. Моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен и необоснован акта като се констатира липса на нередност. Подробни съображения доразвива в писмена защита вх. № 2394/09.05.2017г. Претендира разноски в размер на 11 150лв., за което представя списък и доказателства за платен адвокатски хонорар.

 

 

 

 

 

Ответната страна Главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ при Министерството на околната среда и водите, чрез процеусален представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата и моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. По отношение на финансовите корекция счита жалбата за недопустима. Неоснователно намира позоваването за нищожност като най-тежък порок. Административния акт бил издаден при спазване на материалните и процесуални правила. Подробни съображения излага в срок с писмени бележки вх. № 2426/11.05.2017г., представени повторно в подписан вариант с вх. № 2455/12.05.2015г. Претендира съдебно деловодни разноски в размер на 450лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

 

 

 

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата:

В Държавен вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г., е обнародван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, влязъл в сила на 26.12.2015 г. Съгласно §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизане в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. Законодателят не е уточнил какво значи започнали и недовършени производства. Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредба за процедурите) дефинира процеса на установяване на нередност като процедура – видно от самото наименование на наредбата. Параграф единствен, т. 1 на Методологията изрично дефинира „налагането на финансова корекция“ като процедура, а не като производство. В позитивното право няма дефиниция на „производство“ и „процедура“, но Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове провежда ясно разграничение между „процедура“ и „производство“. Така съгласно чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности, а не производство. Следователно, и по действащата до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове нормативна уредба, и при действието на закона установяването на нередност (по смисъла на закона, съответно на нарушение по смисъла на Методологията) и налагането на финансова корекция, е не производство, а процедура. С оглед на така изрично регламентираната нормативна характеристика на установяването на нередност (нарушение) и налагането на финансова корекция не може да се обоснове извод за приложимост на §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на процедурите по установяване на нередност и налагане на финансова корекция започнали преди влизане на закона в сила, но не приключили до влизането на закона в сила. С влизането на закона в сила правоотношенията по установяване на нарушение и налагане на финансова корекция се уреждат от закона, което значи приложимост и на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ. До същия извод води и тълкуване на §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ в контекста на съществуващия до влизане на закона в сила съдебен ред за защита. Установеният до влизане в сила на закона процесуален способ за защита на получателя на безвъзмездна финансова помощ при наложена финансова корекция бе иск по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед на редакцията на §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ следва да се приеме, че започналите, но недовършени съдебни искови производства по чл. 79, ал. 1 ЗЗД (евентуално по чл. 422, ал. 1 и чл. 424, ал. 1 ГПК при започнало предварително изпълнение) към датата на влизане на закона в сила трябва да продължат, тъй като съдебните производства отговарят на изискването на §10, ал. 1 ЗУСЕСИФ – те са производства, а не процедура. Параграф 10, ал. 1 ЗУСЕСИФ не определя вида на производството, което значи, че е относим и за съдебното производство. Тези правни субекти, по отношение на които има неприключила процедура по установяване на нередност (нарушение) и по налагане на финансова корекция до влизане на закона не биха могли да защитят правата си по исков ред, защото няма започнало и недовършено производство (съдебно, защото другото е процедура). Ако на тези правни субекти не се признае правото на оспорване на акта за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с оглед на посоченото в чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, те няма да могат по никакъв правен ред да осъществят конституционното си право на съдебна защита, защото към датата на влизане на закона в сила няма започнало и недовършено съдебно производство, а както бе посочено по-горе не е налице друго производство, а процедура по установяване на нарушение и налагане на финансова корекция. Следва да се посочи, че правото на съдебна защита по отношение на акт, с който се налага финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни договори е право, което получателят на помощта черпи директно от правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 74 (3) Регламент 1303/2013 държавите членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове. Националният съдия е длъжен да гарантира реализирането на предоставените от правото на Европейския съюз права на правните субекти, дори когато националната правна уредба не е създала процесуален ред за това (само за илюстрация решение C. v E., 6/64, EU:C:1964:66; решение S., 106/77, §17, 18, 24; решение Factortame, С-213/89, EU:C:1990:257, т. 20-23). Следователно, дори и да се приеме, че при започнала, но незавършила преди влизане на закона в сила на процедура по установяване на нередност (нарушение) и налагане на финансова корекция, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е неприложим с оглед на §10, ал. 1, липсата в позитивното право на друго средство за правна защита - исковото производство по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е изключено с влизане на закона в сила, националният административен съдия е длъжен да разгледа жалбата срещу акт за установяване на финансова корекция, защото само така може да гарантира на правните субекти предоставеното им от правото на Европейския съюз право на съдебна защита. Разпоредбата на §10, ал. 2 ЗУСЕСИФ е приложима само досежно онзи изключително ограничен брой жалби срещу актове за установяване на финансова корекция, които са били подадени до административния съд преди влизане на закона в сила и които административният съд не е успял да прекрати поради недопустимост до влизане на закона в сила. Създаденият от законодателя специфичен преходен режим подчинява на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ всички актове за определяне по основание и размер на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, които са издадени след влизане на закона в сила независимо кога е започнала процедурата по установяване на нарушението и налагането на финансовата корекция, както и тези актове, които са издадени преди влизане на закона в сила, срещу които е имало подадени в административния съд жалба, съдебното производство по разглеждането на която към датата на влизане на закона в сила не прекратено.

Процесното Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител Оперативна програма Околна среда при Министерството на околната среда и водите е издадено преди влизане на закона в сила и по принцип подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това налага съдът да провери налице ли са другите процесуални предпоставки за допустимост на жалбата. Безспорно е, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на процесния акт. С акта пряко се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като му се налага финансова корекция и се отказва да бъдат верифицирани суми. В акта органът не е указал пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, поради което и на основание чл. 140, ал. 2 АПК срокът за неговото обжалване е два месеца. По делото няма доказателствата за датата на съобщаване на писмото на жалбоподателя, но той е подал жалба до съда на 05.02.2016 г. в деловодството на МОСВ, поради което съдът приема, че е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК. Дори определената за възстановяване сума да бе платена, това не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорване на акта за отказ за верифициране, включително на база определена финансовата корекция, тъй като плащането не решава окончателно законосъобразността на наложената финансова корекция при нейно съдебно оспорване. Този въпрос следва да бъде окончателно решен с влязлото в сила съдебно решение по проверка на законосъобразността на акта, с който е определена по основание и размер корекцията. При така установените по делото процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при установена липса на процесуални пречки съдът счита жалбата за допустима.

 

Разгледана по същество е частично основателна. 

        Оспореното Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител Оперативна програма Околна среда при Министерството на околната среда и водите е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и валиден административен акт. Независимо, че е нормата на чл. 24 от ЗУСЕСИФ (в сила от 22.12.2015г.), а настоящата жалба е депозирана на 30.11.2015г., то поставя началото на административна процедура, засягаща правата на жалбоподателя.

        Неоснователно са доводите за нищожност на акт поради подписването му от лице, различно от посоченото за УО на ОПОС. От събраните по делото доказателства се установява, че писмото е подписано от М.Л. – заместник-главен изпълнителен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“,                на която са делегирани права, с които упражнява правата и функциите на УО на ОПОС в отсъствието на титуляря Я.Г.. Представено е заверено копие на Заповед № РД-ОП-85/03.10.2014г., издадена от министъра на околната среда и водите (л.188 от делото), с която при отсъствието на директора на главна дирекция „ОПОС“ е определена М.Л. заместник главен директор на главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“ да изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ 

 

 

 

 

 

 

Съобразно петитума на жалбата предмет на настоящото производство е Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ при Министерството на околната среда и водите, с което Община Провадия е уведомена за резултата от приключилия процес на верификация на искане № 11 за окончателно плащане по проект № DIR-51011116-14-49 – „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ – гр. Провадия, основен ремонт на канализационен тласкател от КПС-3 до съществуваща изливна шахта в гр. Провадия, битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона – гр. Провадия, реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия на оперативна програма Околна среда 2007 – 2013г. Сумата на неверифицираните разходи е 4 417 958.71 лв., разбита по пера; Окончателният размер на верифицираните допустими разходи по проекта за сметка на БФП е 8 872 588.05лв.; размерът на одобрената/верифицирана сума за сметка на БФП е минус 5 426 229.66лв. Като краен резултат е посочено, че бенефициенът следва да възстанови по банкова сметка *** „Околнасреда 2007 – 2013г.“ сумата от 4 822 429.53 лв., както и натрупаните лихви. Определен е срок за доброволно изпълнение от датата на получаване на писмото и указание, че след този срок ще се пристъпи към удовлетворяване на вземанията в съответствие с регламентираните указания в т. 12 от ДНФ 7/22.12.2010г. Сумата на депозираното от Община Провадия искане за средства възлиза на минус 1 166 233.36 лв. В искането са описани/включени разходооправдателни документи на обща стойност 3 025 120.60 лв. с ДДС или 2 653 290.70лв., без ДДС (в т.ч. 592 281.02 лв. с ДДС посочени като съфинансиране от бенефициента). По проекта не е установено наличие на положителна промяна в наетните приходи в резултат на нови видове източници на приходи и/или промени в политиката на тарифите, за което Община Провадия е уведомена с писмо изх. № 08-00-4423/26.10.2015г.

Сумата на неверифицираните разходи е 4 417 958.71 лв., която включва:

1. Разход за ДДС в размер на 371 829.90 лв. от окончателното искане за средства, представляващи възстановим ДДС, т. е. недопустим за финансиране по ОПОС разход, включително като съфинансиране от бенефициента. Сумата включва 1300лв. по фактура № 735/21.04.2009г., представляваща ДДС неправилно посочена като разход за съответната дейност във формуляра на искането и 108 869.11лв. и 26 833.33лв. по фактура № 36/05.11.2013г., които при неверифицирането им в искане за средства № 10 са приспаднати от стойността на разхода за ДДС, респ. следвало е да бъдат описани като разход за ДДС. Не включва сумите 41 666.67лв. по фактура № 29/21.-8.2013г., 41 666.67лв. по фактура № 32/23.08.2013г. и 41666.67лв. по фактура № 36/05.11.2013г. поискани като разход за ДДС, които е следвало да се посочат като основа, тъй като в исканията за средства в които е поискана разликата по съответната фактура стойността е била приспадната изцяло от основата.) Не се верифицират без да подлежат на приспадане от окончателното искане за средства и разходи за ДДС по искания за средства № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 на обща стойност 2 239 126.98лв., представляващи възстанови ДДС, следователно недопустим за финансиране по ОПОС разход. От тях 2 074 134.91лв., изплатени от ОПОС, които подлежат на възстановяване от НАП по сметка на МОСВ, съгласно предоставената от ГД ОПОС на НАП информация по общини за размера на подлежащите на връщане средства, изплатени за финансиране на ДДС, и 164 992.07лв., неизплатен ДДС по искания за средства № 9 и 10.

2. Сума в размер на 1500лв., без ДДС по фактура № **********/21.04.2009г. за плащане към „Водно строителство- Варна“ ООД за изготвяне на работен проект за обект „Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона“. Разходът в размер на 6500лв. без ДДС (7800лв. с ДДС) е извършен по фактура без сключване на договор с изпълнител. Съгласно разпоредбите на чл. 91, т. 2 от ОУ на ДБФП разход за доставка или услуга е допустим за възстановяване без сключване на договор в размер до 5000лв., без ДДС.

3. Разход за държавна такса в размер на 93.00лв., превишаващи одобрения в бюджета размер.

4. Финансова корекция в размер на 2 117 817.62лв., представляваща 25%от стойността без ДДС на договор № 101/15.05.2012г. (след приспадане размерът на неустойка, прихваната от бенефициента от задължения по договора) въз основа на указания/писмо на УО на ОПОС изх. № 08-00-423/23.01.2014г., в това число 544 345.56лв. отчетени по фактура № **********/05.11.2013г. стойност на финансова корекция, приспадната в искане за средства № 10, поискана повторно в окончателното искане за средства без към момента на издаване на уведомлението финансовата корекция да е отменена и 1 573 472.06лв. остатък до пълния размер на определената за целия договор финансова корекция.

5. Финансова корекция в размер на 756 909.06лв., представляваща 25% от стойността на договор № 102/15.05.2012г. въз основа на указания/писмо на УО на ОПОС изх. № 08-00-423/23.01.2014г.

6. Финансова корекция по договор № 163/14.12.2011г. в размер на 50 750.00лв., определена с писмо № 08-00-1420/11.04.2014г., представляваща 25% от стойността без ДДС на договора (след приспадане размерът на неустойка, прихваната от бенефициента от задължения по договора).

7. Сума в размер на 1 032 059.13лв. по договор № 101/15.05.2012г., за която липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора.

8. Сума в размер на 87 000лв. по договор № 163/14.12.2011г., за която липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора.

Окончателният размер на допустимите разходи по проекта е 9 306 906.66лв., от които 8 961 620.42лв. безвъзмездна финансова помощ и 345 286.24лв. съфинансиране от бенефициента.

От стойността на БФП са приспаднати разходите в размер на 77 144.23лв. за подготовка, организация и управление на проекта над максимално допустимите 10%, определени в процедурата и разходи в размер на 11 888.14лв. за публичност над максимално допустимия 0.2%, определен в процедурата.

Окончателният размер на верифицираните допустими разходи по проекта за сметка на БФП е 8 872 588.05лв.

Размерът на одобрената/верифицирана сума за сметка на БФП е минус 5 426 229.66лв.

От верифицираната сума е приспаднат изплатеният аванс по ДБФП на стойност 3 599 072.94лв.

Верифицираните по проекта допустими разходи за сметка на собствения принос на бенефициента са в размер на 345 286.24лв.

От размерът на посочената по-горе одобрена/верифицирана сума със знак минус се прихваща/приспада стойността на неплатените/удържани суми поради достигнат максимален размер на междинните плащания по искания за средства № 9 и 10 както следва: 35 578.62лв. верифицирани разходи без ДДС (неплатени по искане за средства № 9) и 568 221.51лв. верифицирани разходи без ДДС (неплатени по искане за средства № 10).

Предвид гореизложеното Ръководителят на УО на ОПОС е извел извода, че бенефициентът следва да възстанови по банкова сметка *** „Околна среда 2007-2013г.“ сумата от 4 822 429.53лв., както и натрупаната лихва.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещите лица лицензирани одитори дават заключение, че фактури № 36, 38, 29, 32 и 39 от 2013г., издадени от ДЗЗД Консорциум Проватон на Община Провадия са изплатени по банков път или чрез прихващане и са приложени по делото. Сумите в актовете за извършена работа съответстват на фактурираните. Фактура № 29/21.08.2013г., издадена от ДЗЗД Проватон е платена от Община Провадия с платежно нареждане от дата 22.08.2013г. на стойност 1 213 395.57лв. За съответната сума е представена Обобщена сметка № 5 и протокол от сертификат № 5 за извършена работа за периода 01.03.2013г. до 02.05.2013г. на стойност 1 219 496.31 лв. и ДДС 243 899.26лв. Приспадната е неустойка от 250 000 лв. по Споразумение за прихващане от 21.08.2013г.

Фактура № 32/23.08.2013г., издадена от ДЗЗД Проватон е платена от Община Провадия с платежно нареждане от дата 27.08.2013г. на стойност 1 241 352.61лв. За съответната сума е представена Обобщена сметка № 6 и протокол от сертификат № 6 за извършена работа за периода 03.05.2013г. до 10.06.2013г. на стойност 1 553 492.30 лв. Приспадната е неустойка от 250 000 лв. по Споразумение за прихващане от 21.08.2013г.

Фактура № 36/05.11.2013г., издадена от ДЗЗД Проватон е платена от Община Провадия с две платежни нареждания от дата 08.11.2013г. на стойност 2 612 858.66лв.+161 000 = 2 773 858.66лв. За съответната сума е представена Обобщена сметка № 7 и протокол от сертификат № 7 за извършена работа за периода 11.06.2013г. до 07.07.2013г. на стойност 3 149 852.77 лв. Приспадната е неустойка от 250 000 лв. по Споразумение за прихващане от 05.11.2013г.

Фактура № 38/14.12.2013г., издадена от ДЗЗД Проватон е платена от Община Провадия с платежно нареждане от дата 21.12.2013г. на стойност 92 800.70лв. За съответната сума е представена Обобщена сметка № 8 и протокол от сертификат № 8 за извършена работа за периода 08.07.2013г. до 29.07.2013г. на стойност 1 156 440.01 лв. Приспадната е неустойка от 202 003.40 лв. по Споразумение за прихващане от 14.12.2013г.

Фактура № 39/14.12.2013г., издадена от ДЗЗД Проватон на обща стойност с ДДС за 619 235.48лв. е платена от Община Провадия с платежно нареждане от дата 21.12.2013г. на стойност 539 179.75лв. Приспадната е неустойка от 80 055.73 лв. по Споразумение за прихващане от кмета от 21.12.2013г.

2. Наложена е неустойка по договор № 101/2012г. на ДЗЗД Консорциум Проватон в размер на 1 032 059.13лв. (952 003.40лв. без ДДС) на основание споразумение от 19.08.2013г., с което страните са се споразумели дължимата неустойка от ДЗЗД Консорциум Проватон съгласно договор № 101/2012г. за неспазени срокове за изпълнение на дейностите и СМР, част от които са: изпълнение на обект „Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС-3 до съществуваща изливна шахта“ извън заложените 35 календарни дни, обект „Проектиране, строителство, пускане в експлоатация, обучение на експлоатационния персонал и отговорност в периода на гаранционния срок на ПСОВ Провадия извън заложените 340 календарни дни за СМР, съставяне акт 15 извън предвидения срок 25.05.2013г., 92 дневно обучение експлоатационния персонал и функционални тестове в цялостни експлоатационни условия на ПСОВ която неустойка е определена от цената на договора без да включва 5% непредвидени разходи. Сумата е изплатена чрез прихващане от дължимите суми за извършена работа по фактури № 36, 38, 29, 32, и 39.

Наложена е неустойка по договор № 163/2011г. на ДЗЗД Консорциум Хил в размер на 87 000 лв. на основание 11.2 от договор № 163/14.12.2011г. с уведомително писмо изх. № РД2600-1434/24.10.2013г. на Община Провадия за неизпълнение на задълженията си за строителен надзор на обектите по посочените по-горе договори за строителство за срочно приключване на заложените в графика за изпълнение дейности. Със съобщение за прихващане с изх. № РД-2600-1839/27.12.2013г. се определя неустойка както следва 29 000 лв. (10%от стойността на договора) и 58 000лв. (20%от стойността на договора) Сумата и изплатена чрез прихващане по фактури № 13/06.12.2013г. (66 120лв.) и № 14/09.12.2013г. (17 000лв.) в размер на 85 520лв. и задържа част от внесената гаранция от изпълнителя в размер на 3480лв.

Общата стойност на проекта въз основа на реално извършените разходи е в размер на 15 964 177.97лв., включително ДДС по реално извършени разходи от бенефициера.

За извършените от Община Провадия плащания по договори № 101/2012г., № 102/2012г. и № 163/2011г. са възстановени от МОСВ общо суми в размер на 15 769 152.49лв.

По договор № 101/2012г. Община Провадия е изплатила сума в размер на 10 371 936.39лв. разпределена по следните фактури: аванс по договор 2 476 941.92лв., фактура № 12/2013г. – 580 833.85лв., фактура № 16/05.02.2013г. – 147 141.74лв., фактура № 19/27.02.2013г. – 315 269.58лв., фактура № 24/28.03.2013г. – 991 162.01лв., фактура № 29/21.08.2013г. – 1 213 395.57лв., фактура № 32/23.08.2013г. – 1 241 352.61лв., фактура № 36/05.11.2013г. – 2 773 858.66лв., фактура № 38/14.12.2013г. – 92 800.70лв. и  фактура № 39/14.12.2013г. – 539 179.75лв. Средствата са възстановени от МОСВ.

 По договор № 102/2012г. Община Провадия е изплатила сума в размер на 3 633 163.50лв. разпределена по следните фактури: аванс по договор 778 015.52лв., фактура № 14/25.01.2013г. – 158 548.87лв., фактура № 17/05.02.2013г. – 255 291.90лв., фактура № 20/27.02.2013г. – 91 372.74лв., фактура № 13/25.01.2013г. – 463 638.92лв., фактура № 18/05.02.2013г. – 343 388.87лв., фактура № 21/27.02.2013г. – 336 163.31лв., фактура № 25/28.03.2013г. – 473 859.29лв., фактура № 30/21.08.2013г. – 538 380.20лв. и  фактура № 31/21.08.2013г. – 194 503.88лв. Средствата са възстановени от МОСВ.

По договор № 163/2011г. платените суми от Община Провадия са в размер на 49 590лв. за 2012г. и 298 410лв. за 2013г. или общо 348 000лв.

Преведените суми от МОСВ във връзка с тези договори, структурирани по искания са платени както следва:

Сума от 3 599 072.94лв., получена на 29.06.2012г. по авансово искане за плащане;

Сума от 3 254 957.44лв., получена на 31.10.2012г. по искане №2; Сума от 1 252 611.64лв., получена на 25.02.2013г. по искане №3; Сума от 1 538 218.14лв., получена на 07.05.2013г. по искане №4; Сума от 1 514 611.30лв., получена на 23.05.2013г. по искане №5; Сума от 168 159.99лв., получена на 21.08.2013г. по искане №6; Сума от 2 689 545.24лв., получена на 18.11.2013г. първо плащане по искане №7; Сума от 324 173.14лв., получена на 18.11.2013г. второ плащане по искане №7; Сума от 200 024.48лв., получена на 02.12.2013г. по искане №8. Общият размер на сумите получени до 31.01.2014г. е 14 541 374.31лв. До 30.04.2014г. няма други преведени суми. Сума от 1 227 778лв., получена на 02.12.2014г. по искане № 10. Общ размер на сумите получени до 31.12.2014г. – 15 769 152.49лв. По всичките 11 искания поисканата сума възлиза на 16 311 426.69лв., а възстановената от МОСВ на 15 769 152.49лв.

Размерът на финансовата загуба вещите лица по изслушаната експертиза са изчислили в размер на 195 025.48лв., представляваща разликата между направените разходи за изпълнение на проекта в размер на 15 964 177.97лв. и възстановената сума от МОСВ в размер на 15 769 152.49лв., без да се има предвид наложената финансова корекция от Управляващия орган след прилагане на твърдените неправомерни критерии за възлагане обществените поръчки по договора.

Управляващият орган е извършил проверки по процедурите по двете обществени поръчки относно законосъобразността и качеството на същите и след приемането им е дал ход на изпълнението на договора.

С писмо изх. № 08-00.230/22.01.2016г. на Ръководителя на УО оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ до кмета на Община Провадия, във връзка с Процедурата по регистриране, докладване и последващо проследяване на случаи на нередности в рамките на оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, регистрираната нередност с национален идентификационен номер ОПОС/14/КФ/145; Име на проекта: „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ – гр. Провадия; Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС – 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия; Битова канализация в кв. 4, 9, 10 в южната промишлена зона – гр. Провадия; реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км. 42+787 на р. Провадийска – гр. Провадия, подобект Укрепване на реконструкция на водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия“ с номер ДБФП: DIR-51011116-С0009; характер на нередността: наложена финансова корекция в размер на 25% по сключени договори № 101/15.05.2012г. и № 102/15.05.2012г., считано от 12.11.2015г. е закрита на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 (възстановяване на недължимо платените и надплатените суми, както и неправомерно получените или неправомерно усвоените средства, включително лихвите върху тях) от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз, приета с Постановление № 285 на МС от 30.11.2009г.

Финансовата корекция е била определена и с писмо изх. № 08-00-1420/11.04.2014г., като основание за налагане на тази корекция е полученото от страна на УО на ОПОС, от Европейската комисия (ЕК) писмо ARES (2013) 3574478/27.11.2013г. на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, с което българските институции се задължават да предприемат действия по отношение на оперативните програми. В съдържанието на писмото на ЕК са посочени конкретни варианти за действия, които се очаква от УО да изпълни, за да се преодолеят установените недостатъци, обосновали спирането на плащанията по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г“ (чл. 90, § 2 от Регламент (ЕО) № 1083/2006г.). Едно от тези корективни действия е извършване на повторна управленска проверка на всички разходи, декларирани пред ЕК за всички години от 2010 до 2013г. включително, като обхватът на проверката може да включва всички процедури за възлагане на обществени поръчки на бенефициентите на ОПОС, чиито стойности, попадат над праговете по Директива 2006/18/ЕО. В чл. 4 от посочените от ЕК корективни действия, изрично е посочено, че УО и Одитния орган следва да налагат подходящи финансови корекции за всички установени нередности, като се съобразяват с Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да се налагат спрямо разходите, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд, при неспазване на правилата относно обществените поръчки. В писмо изх. № 04-00-2/16.12.2013г. Одитният орган, в лицето на ИА ОСЕС са дадени указания до всички Управляващи органи, за начина на изпълнение на корективните действия, които подход ще бъде приложен на етап проследяване на изпълнението им. Съгласно текста на писмо ARES (2013) 3574478/27.11.2013г. Одитният орган следва да представи на ЕК данни, чрез които да удостовери адекватността на повторните проверки, както и подробни сведения за наложените впоследствие на тези проверки корекции.

Одитният орган, в съответствие с чл. 62 от регламент (ЕО) № 1083/2006г. и чл. 16 от Регламент (ЕО) 1828/2006г., отправя задължителни за Управляващия орган на ОПОС препоръки за определяне на въведените изисквания на възложителя като ограничителни и в нарушение на принципа на свободна, честна и лоялна конкуренция. Такива условия, въведени от бенефициерите по ОПОС при възлагането на дейностите по проекта, са квалифицирани като нарушения на основните принципи на ЗОП за равнопоставеност на всички участници в процедурите за възлагане на обществени поръчки и се явяват предпоставка за ограничаване на броя участници в процедурата. От това следва, че се стига до възпрепятстване и евентуално представяне на по-благоприятни ценови и технически предложения (оферти на участниците) за възложителя, което от своя страна се явява предпоставка за неефективно разходване на бенефициента на предоставените средства за финансиране на проведената обществена поръчка. В резултата на дадените указания от страна на УАА ОСЕС, УО на ОПОС е наложил на Община Провадия финансова корекция в размер на 25% от сключения договор № 163/14.12.2011г. с Консорциум „Хил Консулт-БСК“. При извършения повторен преглед на проведената от страна на възложителя община Провадия процедура, УО на ОПОС е счел, че използването на одобрената от възложителя методика за оценка на ценовите оферти противоречи на ЗОП, тъй като чрез нея за изпълнител може да се определи участник, чиято оферта не е икономически най-изгодна. В този смисъл най-много точки би получило предложението на участник, чиято цена е най-близка до средноаритметичната стойност от цената на всички допуснати оферти. Методът средна цена, използван като критерий за възлагане е констатиран като нередност, свързана с незадоволителното оценяване на офертите. Налице бил двойствен подход на оценяване на ценовите предложения в зависимост от броя на реално допуснатите до етап разглеждане на документите в плик № 3 оферти. Такава методите е намерена за в нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП, което е основание за налагане на финансова корекция. С писмо с изх. № 08-00-774/10.02.2015г. УО на ОПОС е уведомил бенефициера, че в Окончателния одитен доклад на ИА ОСЕС (Пети одит на операциите по ОПОС 2007 – 2013г.), одитният орган потвърждава констатациите си и предлагания размер финансова корекция по посочения договор остава 25%, което съвпада с наложената от УО на ОПОС финансова корекция по договора.

С писмо изх. № 08-00.231/22.01.2016г. на Ръководителя на УО оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ до кмета на Община Провадия, във връзка с Процедурата по регистриране, докладване и последващо проследяване на случаи на нередности в рамките на оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, регистрираната нередност с национален идентификационен номер ОПОС/14/КФ/198; Име на проекта: „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ – гр. Провадия; Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС – 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия; Битова канализация в кв. 4, 9, 10 в южната промишлена зона – гр. Провадия; реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км. 42+787 на р. Провадийска – гр. Провадия, подобект Укрепване на реконструкция на водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия“ с номер ДБФП: DIR-51011116-С0009; характер на нередността: наложена финансова корекция в размер на 25% по сключен договор № 163/14.12.2011г. с Консорциум „Хил Консулт-БСК“, считано от 12.11.2015г. е закрита на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от Европейския съюз, приета с Постановление № 285 на МС от 30.11.2009г.

 

При така установените по делото факти, релевантна нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка на оспорения акт съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят оспорва цялото решение, следователно и в частта, представляваща покана за доброволно изпълнение, без да развива конкретни оплаквания. Настоящият съдебен състав, приема, че решението, в частта представляваща покана за доброволно възстановяване на сума от 4 822 429.53 лв., верифицирани и изплатени като безвъзмездна финансова помощ средства, предвид обстоятелството, че поканата не е индивидуален административен акт, в тази е налице основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото в тази част. В този смисъл Решение № 444 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2016 г., VII о.

Неоснователни са възраженията но ответника за недопустимост на жалбата. Актовете на ръководителя на управляващия орган на оперативна програма, с които се налага финансова корекция и които са били оспорени по съдебен ред, следва да бъдат разгледани по реда на чл. 27, ал. 1, т. 5 -7 ЗУСЕСИФ - § 10, ал. 2. Това значи по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Процесният акт е акт на ръководителя на Управляващия орган. Ръководителят на Договарящия орган е управляващият орган на оперативната програма при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съгласно чл. 2, т. 1 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г. (ПМС № 121). Следователно оспореният акт е акт на визирания в § 10, ал. 2 ЗУСЕСИФ орган и довода на ответника за неприложимост на § 10, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е неоснователен. Оспореният акт е акт, с който органът отказва да признае разход на частния жалбоподател във връзка с предмета на договора за безвъзмездна финансова помощ. Следователно това е акт, с който органът прави изявление за финансова корекция по смисъла на  чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ и той подлежи на оспорване пред съда. В този смисъл Определение № 3393 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2016 г., VII о.

Неоснователно съдът намира позоваването от страна на ответника на Определение № 14192/22.12.2016г. по адм. дело № 11759/2016г. на ВАС, доколкото същото касае различна фактическа обстановка, а именно липса на висящо пред съда дело пред административния съд към момента на влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Частният жалбоподател в цитирания казус не е бил подал жалба срещу този акт до влизането на закона в сила, за да може да се позове на §10, ал. 2 ЗУСЕСИФ, ако съдебното производство по оспорване на този акт е било висящо към датата на влизане на закона в сила. С оглед на това за него единствената възможност е исковата защита. Подадената на 30.11.2015 г. жалба в настоящия случай е поставила в ход административно производство и към датата на влизане на закона в сила е било налице висящо административно производство.

Неверифицирането на разход и налагането на финансова корекция са два самостоятелни, основани на различно правно основание правни института. Неверифицирането на разходите, с оглед на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, значи, че претендираните за възстановяване разходи не отговарят на нормативно установените изисквания. Финансовата корекция, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представлява отнемане на предоставената подкрепа или намаляване на допустимите, т.е. верифицираните разходи, за да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право – на Европейския съюз и на страната. Следователно финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на верифицираните разходи.

Както се посочи, оспореният акт е издаден от компетентен орган. В случая издателят на административния акт не е ръководителят на управляващия орган, а неговият заместник лицето М.Л., изпълняваща длъжността заместник-главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда, на която е предоставено по заместване право да упражнява функциите на УО на ОПОС в отсъствието на титуляря Я.Г.. По делото е представена заверено копие от Заповед № РД-ОП-85/03.10.2014г. Принципно действащият закон също позволява ръководител на управляващия орган да бъде лице оправомощено от ръководителя на администрацията. Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Преди издаване на писмата за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекциите.

Съгласно чл. 143 (1) Регламент №1303/2013 държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент №1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Така формулираното задължението на държавите членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването нередността. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент №1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. а) действие или бездействие на икономически оператор. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице Община Провадия има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент №1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове и национално съфинансиране. Спорът по делото е налице ли са вторият и третият елемент на определението, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна. б) действие или бездействие, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. Аналогично, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

За спазване на националното и европейското законодателство при изпълнение на оперативните програми Република България е приела национални мерки като основна част от тях се съдържат в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а преди влизането му в сила - Методология и Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата).

Методологията и Наредбата са част от действащото законодателство при издаване на оспореното писмо от 12.11.2015 г., като с изключение на Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, са приети и влизат в сила преди провеждане на обществените поръчки, въз основа на които са сключени договор № 101 и 102 от 15.05.2012 г. и №163/14.12.2011г., за който са наложени финансовите корекции. Независимо от това новата правна уредба не може да бъде пренебрегната при тълкуване на правните институти, които първи път са цялостно и детайлно регламентирани на ниво закон със приемането на ЗУСЕСИФ, защото са по повод обществени отношения, съществували и преди. Аргумент в подкрепа на подобна възможност може да бъде извлечен и от т. 3 от диспозитива на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 26 май 2016 г. по съединени дела J. N., С-260/14 и J. B., С-261/14, ECLI: EU: C: 2016:360, според която "Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, при условие че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба, което е компетентна да провери запитващата юрисдикция, отчитайки всички релевантни обстоятелства, разглеждани в главното производство". Въпреки това при съобразяване на основните принципи за действие на правните норми във времето от правно значение за определяне на категориите нередности и препоръчителните размери на финансовите корекции не е възможно да бъдат пренебрегнати правните норми, действали към момента на осъществяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка за сметка на правните норми, които са действащо право в по-късен момент, а именно към датата на издаване на оспореното пред първата инстанция писмо.

По отношение наложената финансова корекция по договор № 101/15.05.2012г. общата стойност на представените за верифициране фактури (№ 1/20.07.2012г., № 12/25.01.2013г., № 16/05.02.2013г., № 19/27.02.2013г., № 24/28.03.2013г., № 29/21.08.2013г., № 32/23.08.2013г., № 36/05.11.2013г., № 38/14.12.2013г., № 39/14.12.2013г.) е в размер на 9 503 329.61лв. без ДДС. УО на ОПОС е приспаднал стойността на наложената от страна на община Провадия неустойка в размер на 1 032 059.13лв. и върху така верифицираната сума от 8 471 270.48лв. е наложил финансова корекция от 25%, определена в писмо с изх. № 08-00-423/23.01.2014г., която е в размер на 2 117 817.62лв., каквато сума е посочена в обжалваното писмо. В писмо с изх. № 08-00-423/23.01.2014г. (л.149-150 от делото) е посочено, че се предлага финансова корекция и в тази връзка следва междинното звено на ОПОС да предприеме необходимите действия за изпълнение на препоръките от окончателния одитен доклад на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“.

По отношение на наложената финансова корекция по договор № 102/15.05.2012г., общата стойност на приложените първични счетоводни документи фактури (№ 2/20.07.2012г., № 4/26.01.2012г., № 5/26.11.2012г., №8/30.11.2012г., №9/30.11.2012г.,  № 30/21.08.2013г., № 25/28.03.2013г., № 21/27.02.2013г., № 20/27.02.2013г., № 18/05.02.2013г., № 17/05.02.2013г., № 14/25.01.2013г., № 13/25.01.2013г. и № 31/21.08.2013г.) е в размер на 3 027 936.26лв. без ДДС. От страна на ОПОС са верифицирани всички направени от страна на община Провадия разходи по договор № 102/2012г. Върху така верифицираната сума от 3 027 936.26лв. без ДДС е наложил финансова корекция от 25%, определена в писмо с изх. № 08-00-423/23.01.2014г., която е в размер на 756 909.06лв., каквато сума е посочена в обжалваното писмо.

Писмо изх. № 08-00-423/23.01.2014г. на Ръководителя на УО оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ до Ръководителя на междинното звено на „ОПОС 2007-2013г.“ и копие до кмета на Община Провадия (л.149 от делото) е за налагане на финансова корекция във връзка с извършена проверка на проведената обществена поръчка и сключени договори № 101/15.05.2012г. и договор № 102/15.05.2012г. Предлаганата финансова корекция е в размер на 25% от стойността на сключените договори. В рамките на извършения четвърти одит на операциите по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, одитният орган в лицето на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ е констатирал допуснати нарушения във връзка с проведена обществена поръчка от бенефициента община Провадия. За част от сертифицираните разходи на Община Провадия от МОСВ се приема, че следва да се наложи финансова корекция. Установените нарушения се отнасят до ограничителни условия и неясни и ограничителни условия относно икономическите и финансовите възможности на участниците. Констатациите са обективирани в анекс 19 от окончателен доклад от 30.12.2013г. за резултатите от одита на операциите за сертифицираните разходи в периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. по ОПОС. С констатациите от анекс 19 на окончателния доклад, одитният орган е препоръчал да бъде наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на сключените договори № 101/15.05.2012г. и № 102/15.05.2012г., сключени с изпълнител ДЗЗД „Обединение Проватон“. Първият договор е на стойност 12 384 709.62лв. с ДДС, а вторият е на стойност 3 890 077.65лв. с ДДС. По отношение на ограничителните условия относно техническите възможности на участниците е установено, че в нарушение на чл. 25, ал. 5 и 6 и чл. 51, ал. 1 от ЗОП, в т.ІІІ.2.3) „Технически възможности“ т. 7 от обявлението за обществена поръчка и в т. 2.1.4., б. „и“ от Документите за участие е посочено, че участникът трябва да доказва технически възможности, както следва: „Участникът трябва да разполага с минимален брой работници на трудов договор 150 човека“; В нарушение на чл. 25, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП, в т.2.4. Технически изисквания, подточка в)1. от документацията за участие, възложителят е формулирал изискване за ръководителя на екип „строителен инженер магистър с 10 години опит в областта на инфраструктурните проекти в областта на водния сектор и опит като ръководител на минимум три обекта за инженеринг, изпълнявани по европейски програми“. Неясни и ограничителни условия относно икономическите и финансовите възможности на участниците: в т. ІІІ.2.2) Икономически и финансови възможности от обявлението аз обществена поръчка: Годишният оборот на участника за последните три години – 2008, 2009 и 2010г. да е не по-малко от 30 милиона лева. Минималният оборот от дейности, сходни с предмета на поръчката за последните три години трябва да бъде не по-малко от 15 милиона; В т. ІІІ.2.2 от обявлението също така било посочено, че „през всяка от последните три години минимум 80% от приходите на участника да са от проектиране и/или строителство“. При формулиране на изискването и изискуемите документи възложителят е допуснал противоречие, тъй като 80% от 30 000 000лв. не са 15 000 000лв., а са 24 000 000лв. Одитният орган е счел, че така формулираните изисквания са неясни и ограничителни. Поставени са обективни пречки пред участниците да разберат какви са изискванията, на които трябва да отговарят, както и пред комисията, която трябва да оцени съответствието на получените оферти с изискванията на възложителя. Тази неяснота е създала условия за неясно третиране на участниците и разубеждаване на потенциалните участници да подават оферти. В допълнение, въведеното от страна на възложителя изискване през всяка от последните три години минимум 80% от приходите на участника да са от проектиране и/или строителство, ИА ОСЕС е счел за необосновано, тъй като съотношението между оборота от проектиране и строителство и другия оборот, който не е свързан с предмета на поръчката, не доказва финансова стабилност на участника и не оказва влияние на годността му да изпълни поръчката. Одитният орган е счел, че установените нарушения имат финансово влияние в размер на 25% от стойността на двата засегнати договора за изпълнение, или 3 096 177.41лв. по договор № 101/15.05.2012г. и 972 519.41 лв. по договор № 102/15.05.2012г. Така описаните констатации на ИА ОСЕС са подробно изложени в приложения по настоящото дело Анекс 19 на окончателния доклад на ИА ОСЕС от 30.12.2013г. за резултатите от одита на сертифицираните разходи в периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. по ОПОС. Предвид това, УО на ОПОС е наложел финансова корекция по договорите с посочените размери с писмо с изх. № 08-00-4954/12.02.2014г. На Община Провадия е дадена възможност да изложи своите мотиви и възражения по отношение констатациите на одинтния орган, които са взети предвид при определяне на окончателния размер на финансовата корекция по двата договора. Актът, с който е наложена предложената от страна на одитния орган финансова корекция се твърди да е писмо с изх. № 08-00-4954/12.02.2014г. та УО на ОПОС (л. 146-147 от делото), но то е за повторна верификация на искане № 10 на междинно плащане и в него се споменава само финансова корекция в размер на 653 214.67лв. по договор № 101/15.05.2012г. въз основа на писмо на УО на ОПОС изх. № 08-00-423/23.01.2014г.

По делото са налице данни  пред КЗК да е обжалвана заповед № 1568/17.09.2011 година на Кмета на Община Провадия, с която е обявено класирането на участниците в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ - гр. Провадия, Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС - 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия, Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона - гр. Провадия, Реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км. 42+787 на р. Провадийска - гр. Провадия, подобект Укрепване на реконструкция водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия". КЗК е обсъдила възраженията като е приела, че някои от тях са недопустими, а други неоснователни. Срещу тази заповед № 1568/17.09.2011 г. на Кмета на Община Провадия, пред Комисията за защита на конкуренцията са били подадени четири жалби, по които са образувани различни преписки, обединени с определение № 1848 от 10.11.2011 г. на КЗК за съвместно разглеждане в общо производство, като новата преписка се води под № КЗК - 1186/1187/1188/1275/2011 година.

По реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП) по адм. дело № 16025/2011г., приключило с Решение № 1998/ 09.02.2012г. е било предмет на контрол от страна на Върховния административен съд решение № 1616 от 24.11.2011 г. по преписка № КЗК - 1186/1187/1188/1275/2011 г., на основание чл. 122г, ал. 1, т. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията, с което са оставени без уважение жалбите на Консорциум "Провадия 2011", ДЗЗД "Консорциум Арема - Понс Провадия 2011", Обединение "САД - Одесос Провадия" и ДЗЗД "Консорциум ПСОВ Провадия - 2011" срещу Заповед № 1568/17.09.2011 г. на кмета на Община Провадия за класиране и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ - гр. Провадия, Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС - 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия, Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южна промишлена зона - гр. Провадия, Реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км. 42+787 на р. Провадийска - гр. Провадия, подобект Укрепване на реконструкция водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия". КЗК в решение № 1616 от 24.11.2011 г. по преписка № КЗК - 1186/1187/1188/1275/2011 г. е приела, че макар и действително оценяването по показател Т1 да се извършва по експертна оценка, т.е. без прилагане на предварително зададени изчислителни методи, изискванията на закона относно законосъобразността на оценяването, за което КЗК е оправомощена да следи, са спазени. По аналогични съображения КЗК е приела за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че в условията на субективност комисията на възложителя е разгледала и офертите на останалите участници, като оценките на избрания за изпълнител Обединение "Проватон" са завишени, тъй като комисията на възложителя е спазвала същия подход при оценяването и на този участник. Видно от протокол № 2 от заседанието на 14.09.2011 г., тя е описала подробно техническите предложения на всички участници, допуснати до етап разглеждане и оценка на техническото предложение, включително на класирания на първо място, като е изложила подробни мотиви за констатираните несъответствия и недостатъци както общо по предложенията, така и за присъдените от нея точки по показател Т1 и всеки от формиращите го подпоказатели, тоест, оценителната комисия е действала при спазване на разпоредбите на ЗОП и при спазване на принципа за публичност и прозрачност, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП. КЗК е посочила, че при присъждане на точки по субективна преценка на членовете на оценителната комисия, доколкото това действие се извършва в условията на оперативна самостоятелност на възложителя, то тя не може да упражнява контрол за законосъобразност по отношение на така присъдените точки, тъй като те излизат извън рамките на осъществявания от нея контрол. Правната рамка за законосъобразност на така извършените действия се очертава от прилагането на нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗОП, т.е. назначаване на комисия, която се състои от експерти, притежаващи необходимия опит и квалификация в съответствие с обекта и сложността на обществената поръчка, спазването от страна на оценителната комисия на методиката (т.е. присъдените точки да се съотнасят към конкретното техническо предложение на участника и да са в посочения в методиката диапазон) и мотивиране на извършеното оценяване, което служи за обосновка на извършените действия от страна на оценителната комисия, като всички тези изисквания в случая са спазени. Затова КЗК е счела, че действията на оценителната комисия относно извършеното оценяване на представеното предложение на "Консорциум Провадия 2011", както и на класирания на първо място участник по показател Т1, са законосъобразни. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че от протоколите на оценителната комисия не става ясно каква е връзката между констатациите на комисията и присъдените точки по показател Т1 - предложение за изпълнение на поръчката и незаконосъобразно прилагане на методиката за оценка. Разликата в присъдените точки предопределя крайното класиране, като не става ясно защо Обединение "САД - Одесос Провадия" получава по Т1 - 25.00 точки, Консорциум "Арема - Понс Провадия" - 23.00 точки, Консорциум "Провадия 2011" - 23.00 точки, а Обединение "Проватон" - 38.00 точки. КЗК се е позовала на Протокол № 2 от 14.09.2011 г. като е посочила, че комисията на възложителя в едно и също заседание е разгледала подробно техническите предложения на участниците и е извършила оценяването по показател Т1, като тези действия са последователно и детайлно описани в протокола - посочени са констатациите на помощния орган относно техническите предложения, а след това и мотивите за присъждане на конкретните точки, поради което е налице яснота относно начина на оценяване, като съображенията на оценителната комисия кореспондират изцяло с направеното предложение от участника и служат като обосновка за присъдените точки. На това място КЗК е посочила, че правният интерес на жалбоподателя се отнася единствено до извършеното оценяване на собственото му техническо предложение, като по отношение на присъдените точки по показател Т1 на офертите на останалите участници жалбоподателят няма правен интерес от тяхното обжалване, доколкото те касаят упражняването на чуждо процесуално право на защита, което не може да се реализира от него, а по отношение на присъдените точки по показател Т1 на Обединение "Проватон", комисията е изложила подробни мотиви, които обосновават така извършеното оценяване. Относно твърдението, че оценката по показател Т1 предопределя крайното класиране и предвид факта, че същият е с най-голяма относителна тежест в комплексната оценка в сравнение с останалите технически показатели, формира се като сбор от точките по няколко подпоказателя, всеки от които като максимални възможни точки е съпоставим с всеки от останалите технически показатели и в същото време е равностоен на ценовия показател, КЗК е отчела, че действително значението му при оформяне на крайното класиране е съществено, но доколкото е било установено, че извършеното оценяване по Т1 е законосъобразно, то този факт е без правно значение, тъй като не би могъл да промени извода за законосъобразността на крайното класиране въпреки безспорното предимство, което участникът, класиран на първо място е получил при оценяването по оспорения показател. А освен това за пълнота КЗК е отбелязала, че и по останалите показатели за оценка, включени в методиката и при които резултатите се получават след прилагане на математически формули, избраният за изпълнител е получил най-много точки, макар и с по-малка преднина пред останалите. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че с оглед субективизма на оценителната комисия, офертата на Консорциум "Провадия 2011" е класирана на четвърто място, въпреки че е предложена най-ниска цена за изпълнение на поръчката, КЗК е посочила, че тъй като в случая избраният критерий за оценка на офертите е "икономически най-изгодната оферта" и в комплексната оценка на офертите е включен освен показател за оценка на финансовото предложение на участниците (Оц), и технически показател (От), състоящ се от показателите Т1, Т2 и Т3, с обща относителна тежест 60 %, т. е. на последния е придадено по-голямо значение при избора на най-изгодна оферта, затова най-ниската цена, предложена от даден участник, не е гаранция, че именно той ще бъде определен за изпълнител. А освен това, съгласно протокол № 3 от 15.09.2011 г. оценителната комисия на възложителя е извършила оценяване на финансовите предложения на участниците след прилагане на предвидената формула, като видно от резултатите, финансовото предложение на жалбоподателя не е оценено с най-много точки. Съгласно одобрената методика за оценка на финансовите предложения на участниците, ценовият показател е с относителна тежест 40 %, като видно от условията за оценяване на офертите, точките се присъждат по формула, която се базира на съотношението между предложената цена на участника и средна цена от ценовите предложения на участниците при подадени 3 и повече офертиа според условията на методиката, в този случай най-ниската цена не получава най-много точки, както е твърдението на жалбоподателя, а тази, която се доближава най-много до формираната средна цена. Като краен извод КЗК е посочила, че влязлата в сила методика като част от документацията е приложена законосъобразно от страна на оценителната комисия и заповедта на възложителя за извършеното класиране и избор на изпълнител на процесната обществена поръчка не страда от релевираните твърдения за незаконосъобразност.

КЗК е направила извод, че не е налице твърдяното нарушение от страна на оценителната комисия при извършеното оценяване на предложенията на участниците.

От страна на одитния орган Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ е извършен Пети одит на операциите на ОПОС, като ИА ОСЕС е извършил проверка на извадка от 34 искания за плащане по 24 проекта, в който попада и процесния ДБФП и проект. При провеждане от страна на жалбоподателя на открита процедура за възлагане на обществена поръчка и сключени договори № 101 и № 102 са установени нарушения на ЗОП, изразяващи се в ограничителни условия, заложени в документацията за участие и обявлението за обществена поръчка, одобрени от възложителя – Община Провадия. Следва да се има предвид, че при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, възложителят е длъжен да спазва принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП възложителите са длъжни в обявлението и документацията за участие да не посочват изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в процедурата. На следващо място следва да се посочи, че според текста на чл. 25, ал. 6 от ЗОП изискванията относно годността на участниците и документите, с които се доказва изпълнението им трябва да са съобразени и да съответстват на сложността на предмета и на обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 50, ал. 3 и чл. 51, ал. 1 от ЗОП минималните изисквания относно финансовото и икономическото състояние на участниците, техните технически възможности и професионална квалификация трябва да са съобразени със стойността, характера, количеството и обекта на поръчката.

По отношение на наложената финансова корекция по договор № 163/14.12.2011г., общата стойност на приложените първични счетоводни документи фактури (№ 14/09.12.2013г., № 13/06.12.2013г., № 12/06.12.2013г., № 2/23.01.2013г., № 3/23.01.2013г., № 4/23.01.2013г. и № 6/23.01.2013г.) е в размер на 290 000 лв. без ДДС. От страна на ОПОС е приспадната стойността на наложената от страна на община Провадия неустойка в размер на 87 000 лв. и върху така верифицираната сума от 203 000 лв. без ДДС е наложил финансова корекция от 25%, определена в писмо с изх. № 08-001420/11.04.2014г. (л.142 от делото), която е в размер на 50 750 лв., каквато сума е посочена в обжалваното писмо. Налагането на финансова корекция е извършено във връзка с повторен преглед на договори с изпълнители по проекти, финансирани по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, които попадат под праговете по Директива 2004/18/ЕС. Същата е във връзка с получено писмо ARES (2013) 3574478 от 27.11.2013г. от Гладна Дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия, Управляващият орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ изпълнява план за действие, включващ корективни мерки с оглед възстановяване на процедурите по разглеждане на междинни искания за плащане от страна на ЕК по ОПОС. Като част от цитирания план за действие, УО на ОПОС е извършил повторна управленска верификация на всички обществени поръчки, попадащи над стойностните прагове по Директивите на ЕС за обществени поръчки, по които има декларирани разходи към ЕК за периода от 2010г. до 2013г. включително. При извършения повторен преглед на процедурата за обществена поръчка от община Провадия по Договор за безвъзмездна финансова помощ DIR-51011116-С009/26.04.2012г., № от ИСУН BG161РО005-1.0.06.0015-С0001, и сключен договор № 163/14.12.2011г. с избрания изпълнител Консорциум „Хит Консулт-БСК“ е констатирано, че възложителят некоректно е задал условията за участие, налице е несъгласуваност между обявлението и документацията за участие. Налице са ограничителни и дискриминационни изисквания, целящи да докажат техническите възможности на участниците (раздел ІІІ.2.3 от обявлението). Налице е методика, която не отговаря на изискванията на ЗОП по отношение двойствения подход при оценяване ценови предложения с оглед конкретен брой реално оценявани оферти. Методът „средна цена“, използван като критерий за възлагане, е незаконосъобразен и в този смисъл е класифицират като нередност, свързана с незадоволително оценяване на офертите. Методиката е в противоречие на чл. 28, ал. 2 от ЗОП. За констатираното нарушение и съгласно чл. 65, ал. 1 от Общите условия на сключения ДБФР е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на сключения договор № 163/14.12.2011г. с Консорциум „Хит Консулт-БСК“.

По отношение на финансова корекция от 25%, определена в писмо с изх. № 08-001420/11.04.2014г. (л.142 от делото), която е в размер на 50 750 лв. по договор № 163/14.12.2011г., каквато сума е посочена в обжалваното писмо следва да се приеме, че финансовата корекция безспорно е наложена с писмо с изх. № 08-001420/11.04.2014г. на УО на ОПОС (л.142 от делото) и същото безспорно е съобщено на Община Провадия. Същото не е обжалвано в срока по чл. 140 от АПК, независимо от неотбелязването на срок и възможността за това, поради което сумата 50 750 лв. се явява определена с влязъл в сила съдебен акт и са налице законни основания да бъде включена в сумата на неверифицираните разходи.

Не така стоят нещата с договори № 101 и 102 от 15.05.2012г. В частност в приложената административна преписка е видно, че издаването на оспореното уведомително писмо с изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. е предшествано от предходно изявление на Ръководителя на УО на ОПС изх. № 08-00-423/23.01.2014г., съдържащо за първи път данни за допуснати от страна на Община Провадия нарушения при възлагане изпълнението на договорите за осъществяване на проекта и намерение за налагане на финансови корекции. Не може да се приеме, че с писмо изх. № 08-00-423/23.01.2014г. (л.149-150 от делото) се налага финансова корекция, тъй като същото дори не е адресирано до кмета на Община Провадия, а до ръководителя на междинното звено на „ОПОС 2007-2013г.“ и не съдържа никакъв цифров израз на препоръчаната финансова корекция в размер на 25%. Не представлява налагането на такава и писмо изх. № 08-00-4954/12.02.2014г., доколкото последното касае уведомление за верифициране на суми и в него е посочен като неверифициран разход само сумата 653 214.67лв., само по договор № 101/15.05.2012г. и нищо по отношение на договор № 102/15.05.2012г., която сума не кореспондира с посочената в оспореното писмо сума от 2 117 817.62лв. за финансова корекция по договор № 101. Може да се приеме единствено, че писмата са подготвителна част от административното производство по налагане на финансовите корекции по договори № № 101 и 102/15.05.2012г., които се абсорбират от окончателният административен акт, срещу констатациите на които община Провадия депозира жалба, съдържаща подробни съображения за отмяната му преди обнародване на ЗУСЕСИФ. Отчитайки съдържанието на оспореното уведомително писмо с изх. № 08-00-4700 от 12.11.2015г. на Ръководител на УО на ОПОС, а не неговото наименование, следва да се приеме, че обективира крайното решение за налагане на финансова корекция и приключване на проекта, тъй като представлява едностранно изявление за налично парично задължение с конкретен правен субект, какъвто е Община Провадия чрез окончателно определяне размера на финансовата корекция, извършеното принудително изпълнение посредством отказа за верификация на реално извършени и допустими за възстановяване разходи по приключил процес на верификация на искане № 11 за окончателно плащане и извършено прихващане с непризнати вземания на бенефициера. Този извод следва от характера на правоотношенията между УО и бенефициера, получаващ публична помощ и от преценката, че с изявлението, съдържащо се в акт се изчерпва нормативно регламентирания процесуален ред за налагане на  финансова корекция за нарушения, допуснати в процедурите по обществени поръчки и верификация на извършените разходи. За разлика от писмо изх. № 08-00-1420/11.04.2014г., с което Община Провадия е уведомена за налагане на финансова корекция във връзка с извършен повторен преглед на договор № 163/14.12.2011г., то по договори № 101 и 102/15.05.2012г., видно и от писмо изх. № 08-00-423/23.01.2014г. (л.149-150 от делото) се препоръчва междинно звено на ОПОС да предприеме необходимите действия за изпълнение на препоръките от окончателния одитен доклад на ИА „ОСЕС“, а писмо изх. № 08-00-4954/12.02.2014г. (л.146-147 от делото) на УО на ОПОС, с което в съдебно заседание се твърди да е наложена финансовата корекция, е уведомление за неверифицирани суми касаеща само договор № 101. При това положение, доколкото липсва изричен акт за налагане на финансова корекция по договори № 101 и 102, то такива или изобщо не са наложени, въпреки инициирана процедура за това, при което неоснователно са включени сумите по тях при неверифицираните разходи, или следва да се приеме, че финансовите корекция се налагат с оспореното в настоящото производство писмо. Т. е., ако се приеме, че по отношение на договор № 101 и 102 няма изричен акт за налагане на финансова корекция, то няма как с оспореното в настоящото производство писмо изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. да не се верифицират разходи в размер на 2 117 817.62лв., представляваща финансова корекция в размер на 25% от стойността без ДДС на договор № 101 и 756 909.06лв., представляващи финансова корекция в размер на 25% по договор № 102/15.05.2012г. Втората хипотеза, че финансовите корекции в размер на 25% са наложени с настоящото оспорено писмо изисква разглеждането по същество на същите:

Доколкото на органа е доказателствената тежест с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, за да се приеме за законосъобразен акта му по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ се поставя въпроса какво точно трябва да докаже той. Първото, което органът трябва да докаже досежно този елемент на фактическия състав на нередността е нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая органът твърди, че са налице нарушения множество нарушения на ЗОП. Тези нарушения, ако са осъществени, биха попадали в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ – нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се „посочват“ в акт на Министерския съвет. Съгласно §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. – 2013 г. Законодателят не е посочил изрично, както в алинея 3, че приетите от Министерския съвет до влизане в сила на закона нормативни актове, които уреждат обществени отношения – предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. – 2013 г., дотолкова, доколкото не противоречат на закона. Но това следва първо, от изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове, който е lex specialis по отношение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове досежно устройството и действието на нормативните актове, и второ, от езиковото, логическото и систематично тълкуване на §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Ако се приеме, че всички регламентирани с нормативните административни актове на Министерския съвет обществени отношения, свързани с програмния период 2007 – 20013 г. се регламентират от приетите преди влизане на закона в сила нормативни административни актове следва, че фактически §8, ал. 2 ЗУСУСИФ суспендира действието на закона по отношение на обществените отношения, свързани с програмния период 2007 г. – 2013 г. Такъв извод не може да се направи нито от буквалното съдържание на §8, ал. 2, нито може да се изведе поне идея за такова тълкуване от мотивите на закона. В мотивите на закона изрично е посочено, че „чрез приемането на закона ще бъде преодоляна настоящата фрагментарност на нормативната уредба и ще се осигури необходимата степен на устойчивост и предвидимост.“ Изменението на §8, ал. 2 ЗУСЕСИФ, публикувано в Държавен вестник, бр. 43 от 07.06.2016 г., не променя горния извод.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Т.е прилага се онзи материален закон, който е в сила към момента на издаването на административния акт. Разпоредбата на §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред, се отнася само за процесуалните норми, но не и за материалните разпоредби. Ето защо нарушенията в случая е следвало да се квалифицират по Методологията (отм.) в редакцията и преди 24.06.2014г. Изложеното по-горе води до извод за неправилна квалификация на констатираната от страна на административния орган нередност. Съдът обаче не може да преквалифицира установената от УО нередност и да наложи финансова корекция за действителното нарушение. Правилната правна квалификация на констатираното от УО нарушение, за което е наложена финансова корекция, е въпрос, който е свързан с правилното тълкуване и приложение на материалния закон от страна на УО. Неправилното посочване на квалификацията на нарушението води до извод за неправилно прилагане на материалния закон, което е основание за отмяна на акта в тази част.

Нарушенията на ЗОП се разграничават от нарушенията, за които се налагат финансови корекции. Последните са изчерпателно изброени в Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Задължение на органа при издаване на акт, с който се налага корекция е да сочи нарушението, за което се налага корекция като доказва всички елементи от фактическия му състав. В тази насока, според съда не е достатъчно органът да посочи, че дадено действие нарушава конкретна разпоредба от ЗОП, а мотивирано да обоснове това нарушение на ЗОП какво нарушение съобразно разпоредбите на Методологията представлява. Само за тези нарушения органът има задължение за налагане на финансова корекция, а не за всички нарушения на ЗОП. В този смисъл Решение № 14224 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева. В случая УО не е посочил приложимото правно основание съгласно Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, на основание на което се налага корекцията. Липсата на посочено правно основание за налагане на корекцията от УО е съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на акта, с който се налага корекцията. В този смисъл Решение № 14384 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2016 г., VII о.

С оглед на горното съдът прилага съществуващата до приемането на закона нормативна административна уредба дотолкова, доколкото не противоречи на закона. С Методологията Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции – чл. 6, ал. 1 и приложението към него. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. – 2013 г. следва да се приеме, че именно Методологията отм. е актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Както се посочи по-горе обаче не само в оспореното писмо, но и в предхождащите го такива няма позоваване и препращане към методологията.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Методологията, тя урежда определянето на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки или на договори по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и при изпълнението на сключените договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци". Съгласно ал. 2 на същия член, целта на финансовите корекции е да се гарантира или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство. Съобразно ал. 3, с извършването на финансови корекции се цели и подобряване на контрола и намаляване случаите на нередности. Нормата на § единствен от ДР на Методологията уточнява, че "налагане на финансова корекция" е процедурата за определяне на приложимия размер на финансова корекция съгласно приложението по чл. 6, ал. 1 във връзка с установено нарушение при възлагане на обществени поръчки, избор на изпълнител, сключване или изпълнение на договори, а "извършване на финансова корекция" е намаляването на размера на безвъзмездната финансова помощ за съответния проект с размера на определената финансова корекция. Когато това се извършва за сметка на бенефициента, корекцията се прилага към проекта, засегнат от нарушението, чрез финансово и счетоводно коригиране на бюджета му.

Процесуалният ред за налагане на финансова корекция на бенефициера за нарушения, допуснати в процедурите по обществени поръчки е регламентиран в чл. 13 от Методологията, предвиждащ уведомяването му за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция, срещу което бенефициентът може да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейния размер и изчерпването му с издаването на окончателно мотивирано становище за налагане на корекция. Този акт засяга непосредствено правата и законните интереси на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ, тъй като по същността си е акт за установяване на публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съобразно чл. 13, ал. 6 от Методологията само въз основа на него може да се започне принудително изпълнение за събиране на определените парични суми.

Органът трябва да докаже и вторият елемент на фактическия състав на нарушението, а именно че нарушената национална разпоредба е свързана с правото на Европейския съюз. Националният законодател приел, че визираните в приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията нарушения на Закона за обществените поръчки са свързани с прилагането на правото на Европейския съюз. В чл. 5 от Методологията той изрично посочил, че нарушенията по чл. 6, ал. 1 са свързани с неспазване на основни принципи при възлагане на обществени поръчки публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, както и със свободното движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, които произтичат пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. Така приетото е в съответствие с т. 1.2.2. от Насоките, където изрично се сочи, че възложителите от държавите членки трябва да се съобразяват с правилата и принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз като посочените принципи са именно тези, визирани в чл. 5 от Методологията. Наред с това в Насоките се сочи, че неспазването на националното законодателство може да доведе до налагане на финансова корекция въз основа на критериите и по скалата, определени в раздел 1.3 и 2. Това национално законодателно решение е и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, който приема, че нарушение на националното право, което регламентира обществените поръчки, които не попадат в обхвата на регламентация на правото на Съюза, е нарушение на разпоредба, свързана с правото на Европейския съюз (виж решение N., С-260/14 и С-261/14, EU:C:2016:360, т. 46, което се отнася до Регламент №1083/2006).

Жалбоподателят, във връзка с твърдението си за липсата на нарушение, излага довод за извършено от Управляващия орган предварително съгласуване на процесната обществена поръчка и липса на реална вреда. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на ЕС, и в частност Регламент №1303/2013 г., поставят като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент №1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – „има или би могло да има“. Това тълкуване на разпоредбата е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент №2988/1995, Регламент №1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение I. v C., С-199/03, EU:C:2005:548, т. 31; решение C. L., С-465/10, EU:C:2011:867, т. 47, както и последното решение W., EU:C:2016:562, т. 44). Нарушението на правото на Съюза и в частност на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза.

Съгласно т. 44 от Решение от 14.07.2016 г., Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562 „нарушението на правото на Съюза представлява нередност ... само ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. Следователно подобно нарушение трябва да се счита за нередност, доколкото само по себе си може да има отражение върху бюджета. За сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение“. Следва да се отбележи, че дори нередности без точно финансово изражение могат в значителна степен да засегнат финансовите интереси на Съюза“ В този смисъл т. 47 от решение от 21.12.2011 г., I’Indre, С-465/10, EU:C:2011:867. Задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез нередност, не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са били спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима - т. 50 от Решение от 26 май 2016, Neamt, С-260/14 и С-261/14, EU:C:2016:360.  Задължението за връщане на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, не нарушава принципа на законността. Всъщност това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане.“ - решение от 04.06.2009 г. по делото Pometon, С-158/08; решение от 14.09.2014 г. по делото Cruz, С-341/2013, т. 45 решение от 18.12.2014 г.  по делото Somvao, С-599/13, т. 36.

Органът се позовал на нарушения на ЗОП, без да направи препратка с Методологията и без да изложил мотиви за възможността да бъде определена реалната вреда за бюджета на Съюза, но в случая, с оглед на характера на нарушенията е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Няма как да се установи колко други кандидати биха участвали в конкурса и какви условия биха оферирали, за да се определи точно разликата между употребените средства при и без нарушението. Следователно липсата на мотиви досежно невъзможността да се определи точното финансово изражение на вредата в конкретния случай не е съществено, защото обективно, с оглед на характера на нарушението, е видно, че точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата – чл. 9, ал. 2 от Методологията. Това законодателно решение е в съответствие с Насоките на Европейската комисия и приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Установените от законодателя ставки (показател на корекцията в процент) би следвало да са определени при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 от методологията. И тъй като това е валиден нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба, а е и в съответствие с Насоките на Европейската комисия следва да се приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на пропорционалност. В приложение 1 на чл. 6, ал. 1 от Методологията обаче не всички показатели на корекция са определени в точна стойност. В случая е стигнал до извод, че за нарушенията следва да бъде наложена финансова корекция в размер на 25 процента от стойността на засегнатите договори № 101 и № 102. Но органът не изложил никакви мотиви защото счита, че точно 25% са приложимия в случая размер на финансовата корекция. Следва да бъде отчитан и фактът, че същият този орган не е бил съгласен с определеният от ИА ОСЕС финансов ефект на констатираното нарушение и за някои от тях в коментара по одита УО на ОПОС е счел, че определеният размер на финансова корекция за някои нарушение следва отпадне изобщо или да се редуцира. От оспорвания акт по никакъв начин не става ясно и дали наложената финансова корекция в размер от 25% по всеки един от договорите е кумулирана или е за някое от всички нарушения и ако е така за кое, а за останалите не се налага допълнителна финансова корекция.

Определянето на 25% финансова корекция, без органът да изложи какъвто и да е мотив, без такъв мотив да се съдържа за всяко едно от нарушенията и в инкорпорирания одитен доклад прави оспорения акт незаконосъобразен. Съдът не може вместо органа да извърши преценка на тежестта на нарушенията, за да може да прецени законосъобразно ли е определен размерът на корекцията. Съдът може само да провери съответни ли са мотивите на органа на фактите. При липса на мотиви съдът не може да извърши контрол за законосъобразност.

Видно от изложеното органът не е посочил основанието за налагане на финансовата корекция по отношение на описаните нарушения; не е изложил никакви мотиви досежно определения размер, който в хипотезите на т. 3, т. 4, т. 8, т. 9 и т. 11 на приложение 1 на чл. 6, ал. 1 от Методологията не е точно определена стойност, а може да бъде 25 на сто, 10 на сто или 5 на сто. Това прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото размерът на корекцията е елемент на фактическия състав на акта и от изключително значение за законосъобразността на акта. Целта на финансовата корекция е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Без да е мотивиран определения размер на вредата възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент от фактическия състав на финансовата корекция. В този смисъл Решение № 9251 от 27.07.2016г. по адм. дело № 6588, VІІ о. и Решение № 9404 от 02.08.2016г. по адм. дело № 5692/2016г., VІІ о. на ВАС. Без мотиви за размера на корекцията актът се явява незаконосъобразен и съдът следва да го отмени. Преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне по размера на финансовата корекция.

Допуснатото от община Провадия като възложител на обществена поръчка нарушение е свързано с правото на Европейски съюз, тъй като съгласно § 58 и § 85 от Закона за обществените поръчки (отм.) с него са въведени изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. Освен това в чл. 5 от Методологията е предвидено, че нарушенията, за които се налагат финансови корекции, са свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществените поръчки, като публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободно движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, произтичащи пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. Нарушението на правото на Европейския съюз и в частност на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, свободна и лоялна конкуренция, които обективно се явяват нарушени при поставяне на критерии за подбор, които не са свързани и не са пропорционални на предмета на поръчката (т. 10 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията), защото се ограничава възможността на икономическите оператори за участие в конкурса за възлагане на обществената поръчка, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на ЕС. В конкретния случай това означава, че ако община Провадия, като възложител на обществената поръчка, беше спазил изискването на закона и не беше предоставил на потенциалните кандидати изисквания, което създават необоснована икономическа тежест в твърде дълъг период от време, в конкурса биха могли да участват и други кандидати и това би довело до по-ефикасно разходване на предоставените от ЕС финансови средства. Затова има основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установеното нарушение, общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. В случая не може да се определи какво е точното финансово изражение на вредата, което представлява основание за определяне на размера на финансовата корекция по пропорционалния метод. От съдържанието на разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Методологията, регламентиращи определянето на размера на финансовата корекция се налага извода, че УО няма право на избор кой от двата метода (диференциален или пропорционален) за определяне на финансовата корекция да приложи, а прилагането им е обусловено от предвидените в Методологията предпоставки. В случая е приложен пропорционалния метод при наличие на основанието по чл. 9, ал. 1 от Методологията, тъй като не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.

На следващо място, финансовата корекция е определена като 25% от "стойността без ДДС на договора" по двата договора № 101 и 102 от 15.05.2012г. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет и дори върху собствения принос на община Провадия, защото финансирането на проекта, а с оглед на това и на процесните обществени поръчки включват процент от Европейския фонд за регионално развитие, от националния бюджет и  собствен принос.

Преди всичко следва да се посочи, че финансовите корекции имат за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Факта, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредите на действащия чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ. Законът няма за предмет регламентирането на правоотношенията възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това дефиницията на "нередност" - чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2 (7) Регламент № 1083/2006, визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на националното съфинансиране. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Така и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Безспорно е, че съгласно чл. 143 (2) Регламент № 1303/2013 държавите членки извършват необходимите финансови корекции, които се изразяват в отмяната на целия или на част от публичния принос за дадена операция. Безспорно е, че съгласно чл. 2 (15) Регламент № 1303/2013 публичен разход е всеки публичен принос за финансирането на операции, източникът на които произхожда от бюджета на национален, регионален или местен публичен орган, от свързания с Европейските структурни и инвестиционни фондове бюджет на Съвета, от бюджета на публичноправни организации или от бюджета на сдружения на публични органи или публично правни организации. Безспорно е също, и без нарочно съществуваща правна норма, че тогава, когато един проект, финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е съфинансиран и от държавния бюджет, по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), или от бюджет по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗПФ, и при неговото изпълнение е установена нередност, която има или би могла да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, такава вреда се нанася и на бюджета на съфинансиращия национален, регионален или местен публичен орган. Но от тези безспорни нормативни регламентации и очевидни фактически последици не може да се направи извод, че ръководителят на управляващия орган е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране. Вярно е, че разпоредбата на чл. 62 от Закона за публичните финанси задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, но тази разпоредба по никакъв начин не е обвързана със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тя е едно законово пожелание, което докато не е конкретно обезпечено със законово установени правомощия на конкретния орган и ред, по който да се извършат "необходимите действия" не може да обоснове правомощие на ръководителя на управляващия орган в производството по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове да налага финансова корекция и на националното съфинансиране.

С оглед на така съществуващата в националното право нормативна уредба и нерегламентирането от правото на Европейския съюз на въпроса за налагането на финансови корекции на националното съфинансиране на проектите ръководителят на Управляващия орган няма правомощие да определя финансова корекция и по отношение на разходите по проект, които представляват национално съфинансиране. В този смисъл Решение № 2471 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13298/2016 г., VII о.

В случая, наложената финансова корекция и върху националното съфинансиране е в нарушение на закона. Налагането на финансовата корекция и на собствения принос, не само няма правно основание, но и превръща финансовата корекция в санкция. Първо, финансовата корекция не е санкция - чл. 4 (2) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) изрично установява, че финансовата корекция не е санкция. И второ, санкция, без изрична правна норма не може да се налага, а норма, която да установява възможност за налагане на санкция върху собствения принос на бенефициера липсва в позитивното право. Отделен е въпросът, че в решението органът от една страна наложил финансова корекция върху собствения принос, а от друга приел, че финансовата корекция върху собствения принос е недопустим разход. Предвид всичко гореизложено, по отношение на неверифицираните разходи в размер на 2 117 817.62лв., представляваща финансова корекция в размер на 25% от стойността без ДДС на договор № 101/15.05.2012г. и 756 909.06лв., финансова корекция в размер на 25% от стойността на договор № 102/15.05.2012г. актът следва да бъде отменен.

 

По отношение на неверифицираната сума в размер на 371 829.90лв. разход за ДДС от окончателното искане за средства, представляващи възстановим ДДС, т. е. недопустим за финансиране по ОПОС разход, са представени фактура № 560/21.12.2010г., 32/02.05.2012г., № 674/04.10.2013г., № 682/04.11.2013г., № 683/11.11.2013г., № 688/03.12.2013г., № 156/29.11.2013г., № 117/02.05.2013г., № 20/20.07.2012г., № 33/27.04.2012г., № 90/23.05.2012г., № 559/21.12.2010г. и № 735/21.04.2009г., ведно с платежно нареждане и задание за проектиране; приемо-предавателен протокол от 16.11.2008г., образец от подписа, хонорарна сметка, приемо–предавателен протокол от 06.01.2009г., заповед № 635/21.04.2009г., обяснителна записка от кмета на община Провадия по отношение изпълнението на договор с Водно строителство Варна ООД. Разходите, което не са верифицирани от страна на УО на ОПОС от окончателното искане за средства, които съставляват възстановим ДДС, т. е. недопустим за финансиране по ОПОС разход, включително като съфинансиране от бенефициента, са получени в резултат на разпределението за възстановяване разходи, извършени и платени през периода, както следва: невъзстановим ДДС по фактура № 679/04.10.2013г. на стойност 22.99лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 682/04.11.2013г. на стойност 4.33лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 683/11.11.2013г. на стойност 318.76лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 688/03.12.2013г. на стойност 14.67лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 708/27.04.2014г. на стойност 929.16лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/29.11.2013г. на стойност 888лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 71543/05.03.2014г. на стойност 1244лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 117/02.05.2012г. на стойност 4800лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/21.12.2010г. на стойност 160лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/21.10.2010г. на стойност 240лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 32/02.05.2012г. на стойност 2400лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 90/23.05.2012г. на стойност 5880лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 1008/28.02.2014г. на стойност 560лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 20/20.07.2012г. на стойност 2800лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 735/21.04.2009г. на стойност 1300лв., погрешно посочени като Подготовка на обект и строителни дейности, включително непредвидени разходи; невъзстановим ДДС по фактура № 12/05.12.2013г. на стойност 10440лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 31/04.10.2013г. на стойност 30421.81лв.+1995.50лв. съфинанасиране от бенефициента; невъзстановим ДДС по фактура № 38/14.12.2013г. на стойност 15466.79лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 39/14.12.2013г. на стойност 45631.79+44231.50лв. съфинансиране от бенефициента; невъзстановим ДДС по фактура № **********/07.11.2012г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/07.02.2013г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/07.02.2012г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/12.08.2012г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/15.08.2012г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № **********/07.11.2012г. на стойност 5.83лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 36/05.11.2013г. на стойност 108 869.11лв.+26833.33лв. съфинанасиране от бенефициента, погрешно посочени като Подготовка на обект и строителни дейности, включително непредвидени разходи; невъзстановим ДДС по фактура № 6/19.08.2013г. на стойност 4833.33лв. съфинанасиране от бенефициента; невъзстановим ДДС по фактура № 12/05.12.2013г. на стойност 580лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 13/06.12.2013г. на стойност 11 020лв. невъзстановим ДДС по фактура № 14/09.02.2013г. на стойност 2900лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 38/14.12.2013г. на стойност 33 667.23лв.; невъзстановим ДДС по фактура № 39/14.12.2013г. на стойност 13 342.62лв.

В искането за средства за окончателно искане на община Провадия погрешно като невъзстановим ДДС са посочени сумите по фактури № 29/21.08.2013г. и 32/23.08.2013г. и 36/05.11.2013г., което съставляват данъчна основа и са верифицирани от УО на ОПОС.

С Указание № 91-00-137/24.03.2014г. на министъра на финансите се дават правила относно третиране на данък добавена стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативни програми. Постановление № 62 на Министерски съвет от 21.03.2007г. въвежда понятието „възстановим данък добавена стойност“ и го определя като недопустим разход за финансиране от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Съгласно приложение № 2 от цитираното споразумение, когато бенефициент е община, която извършва дейност (каквато е дейността по процесния ДБФП) по проектиране, изграждане, разширение, реконструкция и модернизация на водоснабдителни и канализационни мрежи на територията на Република България, съгласно Закона за водите, общините предоставят право да експлоатират ВиК инфраструктурата за трайно задоволяване на обществените потребности трети лица по водоснабдяване на ВиК оператори чрез договори, сключени по Закона заводите или по Закона за концесиите. По силата на тези договори ВиК операторите признават имуществени права върху ВиК инфраструктурата с изричното условие да извършват инвестиции в размер на начислените амортизации на инфраструктурата, т. е. налице е бартер, при който дейността на общината е облагаема по ЗДДС, поради което за получените стоки и/или услуги, свързани с проектиране, изграждане, разширени, реконструкция и модернизация на ВиК системите и съоръженията за общината възниква право на приспадане на данъчен кредит, следователно начисленият ДДС е възстановим и бенефициентът следва да го изисква за възстановяване от НАП, а не от ОПОС. Община Провадия е регистрирана по ЗДДС и видно от представената по делото опис-декларация, бенефициентът е поискал за възстановяване сумите за ДДС по проекта на НАП.

С писмо от 31.03.2015г. Европейската комисия е уведомила българските власти, че от началото на прилагането на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ направените от общините разходи за данък добавена стойност по водните проекти, подпомагани в рамките на приоритетна ос 1 на програмата, са недопустими за финансиране средства на европейските Структурни фондове и Кохезионен фонд, тъй като на крайния етап от експлоатацията на изградената В и К инфраструктура (доставката на вода на населението) се генерират приходи, облагаеми с ДДС. На национално ниво са инициирани допълнения в Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 41 от 2015г.), като с ПЗР към ЗДДС е създаден преходен режим, с който на общините, като собственици на В и К инфраструктурата, изградена в изпълнение на финансираните по приоритетна ос 1 на ОПОС проекти, се предоставя възможност да упражнят право на данъчен кредит за начислен ДДС по получени след 01.01.2007г. доставки. С преходната норма се предлага установеният от приходната администрация данък за възстановяване да се възстановява на общините чрез директен превод по банкова сметка, ***. и 2016г., до размера на подлежащите на връщане от общините средства, изплатени от ОПОС за финансиране на ДДС, начислен за получен от тях доставки на стоки и/или услуги.

С оглед на гореизложеното с писмо изх. № 08-00-4773/16.11.2015г. на ръководителя на УО ОП “ОС 2007-2013г.“ сумата на нередност № ОПОС/14/КФ/198 по проект № DIR-51011116-14-49 „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ - гр. Провадия; Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС – 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия; Битова канализация в кв. 4, 9, 10 в южна промишлена зона – гр. Провадия; Реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км.42+787 на р. Провадийска – гр. Провадия, подобект Укрепване и реконструкция на водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия“ е преизчислена считано от 06.11.2015г. стойността на нередност № ОПОС/14/КФ/198 на стойност 35 283.33лв. Това се е наложило, тъй като първоначалното остойностяване е извършено въз основа на всички верифицирани разходи по договора с изпълнител, вкл. и верифицирания ДДС, а и съобразно допълненията в ЗДДС изплатеният данък добавена стойност със средства от ОПОС подлежи на възстановяване на оперативната програма от НАП и/или бенефициента в зависимост от периода, за който се упражнява правото на данъчен кредит. Именно във връзка с горното, както и с оглед да не бъде допуснато надвземане на една и съща сума за ДДС (веднъж при предприемането на действия по събиране на нередната сума, част от която е изплатения ДДС, и още един път при възстановяването му от НАП (бенефицент), стойността на нередността е преизчислена.

По същите причини с писмо изх. № 08-00-4748/16.11.2015г. на ръководителя на УО ОП “ОС 2007-2013г.“ сумата на нередност № ОПОС/14/КФ/145 по проект № DIR-51011116-14-49 „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ - гр. Провадия; Основен ремонт на канализационен тласкател от КПС – 3 до съществуваща изливна шахта гр. Провадия; Битова канализация в кв. 4, 9, 10 в южна промишлена зона – гр. Провадия; Реконструкция на водопровод и битова канализация по ул. Дунав от км. 42+422 до км.42+787 на р. Провадийска – гр. Провадия, подобект Укрепване и реконструкция на водопровод и канализация по ул. Дунав чрез изграждане на подпорна стена в гр. Провадия“ е преизчислена считано от 06.11.2015г. стойността на нередност № ОПОС/14/КФ/145 на стойност  2 712 003.25лв.

Заради изискването на Европейската комисия още от ноември 2014г. УО на ОПОС е преустановил възстановяването на ДДС по водните проекти на общините. Община Провадия е следвало да подаде декларация до НАП до 31.07.2015г., когато данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от януари 2007г. до ноември 2013г. включително. Ако изискуемият данък е за периода след декември 2013г., срокът за подаване е от 01.01.2016г. до 31.07.2016г. Установеният от приходната администрация данък за възстановяване се превежда на общините по сметка, посочена от Министерството на околната среда и водите, до размера на подлежащите на връщане от местните администрации средства, изплатени от оперативната програма за финансиране на ДДС. Дори да се приеме за доказан фактът Община Провадия е депозирала искане пред Националната агенция за приходите за упражняване на правото си на приспадане на данъчен кредит за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчните периоди от януари 2007г. до ноември 2013г. и размерът на данък върху добавената стойност за периода 26.04.2012г. до 30.11.2013г. са възстановени по сметка, посочена от Министерство на околната среда и водите, то това не обосновава верифицирането на сумата. Неверифицираната сума в размер на 371 829.90лв. в случай, че е налице имуществена вреда за Община Провадия следва да бъде търсена по гражданскоправен ред. Актът в тази част, като законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.

 

По отношение на неверифицираните суми по Договор № 101/15.05.2012г. в размер на 1 032 059.13лв. и по Договор № 163/14.12.2011г. в размер на 87 000лв., представляващи наложени от община Провадия неустойки за забава на изпълнителите по тези два договора и не са реално платени, като липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договорите, които са приложени към делото. Актът в тази част, като законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна по следните съображения:

По силата на сключения на 15.05.2012г. договор Обединение Проватон са е задължило да изпълни СМР подробно описани в договора, срещу цена от 10 320 591.34лв., без ДДС, която цена е окончателна до пълното изпълнение на предмета на договора. С договора ДЗЗД Обединение Проватон доброволно е поел ангажимента при неспазване на определения срок за изпълнение на отделните задачи или поръчката като цяло да заплати на възложителя неустойка от 0.5% на ден от цената на договора, но не повече от 10% от неговата стойност. Съгласно чл. 82 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Поетата с договора работа е изпълнена от ДЗЗД Обединение Проватон качествено и в пълен обем, но е допуснато закъснение на отделни етапи от строителството и дейностите според заложеното в обществената поръчка, с което е реализиран съставът на чл. 10.8 от Договора. На 19.08.2013г. страните по договора в споразумение за прихващане констатират периодите на забавя по отделните етапи на СМР и дейност и доброволно прихващат дължимите насрещни престации. Тъй като дните на забавата умножени по заложения в чл. 10.8 от договора процент от 0.5% на ден надхвърлят 10% от цената на договора, то дължимата в полза на Община Провадия неустойка е равна на 1 032 591.34лв., реално прихваната от страните и надлежно осчетоводена. Не се спори, че сумата 1 032 059.13лв. реално не е плащана и за нея няма платежни документи под формата на платежни нареждания. Възприемане на заетото от жалбоподателя становище би довело до обогатяване на Община Провадия за сметка на разходите по ОПОС със заявената за верифициране неплатена сума. Получаването на паричното обезщетение е станало по повод на изпълнение на проектите и е логично да бъде компенсирано със средствата на ЕС, като дори и да е налице неоправдана разместване на имуществените блага, обуславящи неоснователно обогатяване, както се твърди в писменото становище на жалбоподателя, то това е чисто гражданскоправен спор.

Абсолютно аналогично на 14.12.2011г. ДЗЗД Хил Консулт БСК се задължава да извърши строителен надзор на реализирания проект срещу сумата от 290 000 лева без ДДС и уговаря 0.5% неустойка от цената на договора, но не повече от 10%. С оглед на приетото и подписано със строителната фирма двустранно споразумение от 19.08.2013г. писмо изх. № 08-00-3650/08.10.2013г. на междинно звено за неверифицане на сума в размер на 29 000 лв. по договор № 163/14.12.2011г. и писмо на Община Провадия до Фил Консулт БСК за прихващане на насрещни задължения е констатирано забавяне в изпълнението на строителния надзор, като счетоводно са извършени прихващания за сума в размер на 87 000 лв., представляваща неустойка по чл. 11.2 от договора. От приобщената по делото съдебно счетоводна експертиза става ясно, че сумите по неустойките са прихванати и това надлежно осчетоводено. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че по повод на несвоевременното изпълнение Община Провадия следва да бъде обезщетена в личен план и за нея остане обезщетението от неустойката, а не да бъде прихванато от финансираните от еврофондовете средства. Възприемането на противното би създало потенциална възможност забавеното изпълнение да носи лична изгода като източник на средства за Община Провадия.

По отношение на сумата 1 032 059.13лв. по договор № 101/15.05.2012г. липсват платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора. По същия начин, по отношение на сумата от 87 000 лв. по договор № 163/14.12.2011г. липсват платежни документи – фактури, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора. Посочените разходи представляват наложена неустойка от страна на възложителя по цитираните договори, поради забавяне изпълнението на задълженията на изпълнителя. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ПМС 24/2007г., за да бъдат допустими разходите по проекти, съфинансирани в рамките на настоящата процедура, следва да отговарят на редица общи условия. За да са допустими, разходите следва да са заложени в договора за БФП, да са извършени в парична форма, да са извършени срещу съответните разходооправдателни документи – фактури и/или други документи с еквивалентна доказателствена стойност. Предвид факта, че бенефициентът не е представил платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора, посочените разходи не могат да бъдат верифицирани и платени от страна на УО на ОПОС.

 

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че сумата от 1500лв., без ДДС по фактура № **********/21.04.2009г. за плащане към „Водно строителство – Варна“ ООД е възстановима за плащане като допустим разход. Съгласно разпоредбите на чл. 91, т. 2 от ОУ на ДБФП разход за доставка или услуга е допустим за възстановяване без сключване на договор в размер на 5000 лв., без ДДС. Разходът в размер на 6 500лв., без ДДС (7800лв. с ДДС) е извършен по фактура без сключване на договор с изпълнител. В този смисъл разхода от 1500 лв. без ДДС по фактура № **********/21.04.2009г. за плащане към „Водно строителство – Варна“ ООД за изготвяне на работен проект за обект „Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южната промишлена зона“. Съгласно чл. 91 от Общите условия на ДБФП, независимо от възможността по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки, ако ще иска разходите на изпълнителите, определени по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки да бъдат възстановени чрез безвъзмездната финансова помощ, бенефициерът се задължава да сключи писмен договор в случаите, когато поръчката е за доставка на услуги и е на стойност равна или по-голяма от 5000 лв., без ДДС. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че за задължението за община Провадия да сключва писмени договори за извършване на разходи в размер над 5000лв. без ДДС е валидно едва след подписване на ДБФП – 26.04.2012г. Независимо от обстоятелството, че плащането е извършено през 2009г., бенефициерът е предявил този разход за възстановяване чрез безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, за което на основание чл. 91, ал. 2 от Общите условия на ДБФП, за да може УО на ОПОС да верифицира и плати разход на стойност над 5000лв. с ДДС, следва от страна на бенефициента да е сключен писмен договор за конкретната услуга. Разход за доставка или услуга е допустим за възстановяване без сключване на договор в размер на 5000лв. без ДДС, какъвто е размерът на верифицираната сума по представената от страна на бенефициента фактура.

Налице е и разход от 93.00лв. за държавни такси, превишаващи одобрения в бюджета размер;

По искане за средства № 9 в размер на 365.53 лв., сума в размер на 190.70лв. по фискални бонове за зареждане на гориво, съгласно командировъчна заповед № 278/11.10.2012г. на Г.Н. и преводно нареждане от 31.10.2012г. Командировката е извършена в периода 22-24.10.2012г., а е отчетена на 25.11.2012г., извън регламентирания в чл. 29 от Наредба за командировките в страната срок. Не са верифицирани и 1.51лв. с ДДС по фискални бонове за зареждане на гориво, съгласно Командировъчна заповед № 255/19.09.2012г. на Ц.Б.. Представен е фискален бон за зареждане на гориво по единична цена 2.79лв., платени три дни извън периода на командировката. Признава се единична цена за литър гориво 2.72 лв. за 52.29литра, което прави 142.23лв., а исканата за възстановяване сума по командировъчна заповед е била за 143.74лв.

Не са верифицирани и 4.08лв. с ДДС по фискални бонове за зареждане на гориво, съгласно Командировъчна заповед № 303/17.09.2012г. на Д.С.. Представен е фискален бон за зареждане на гориво по единична цена 2.69лв., платени два дни извън периода на командировката. Признава се единична цена за литър гориво 2.60 лв. за 57.32литра, което прави 149.03лв., а исканата за възстановяване сума по командировъчна заповед е била за 153.11лв. Не е признат и разход в размер на 169.24лв. по командировъчна заповед № 295/26.10.2012г. с поправки на срока на командироване и датата на заверката.

По искане за средства № 8 общо 24.95лв. не е признат разхода без ДДС по фактура № **********/29.06.2012г. на „Панда пен“ ООД за доставка на канцеларски материали – стойност на един брой пакет цветна хартия над заявеното и получено количество по приемо-предавателен протокол от 29.06.2012г.

По искане за средства № 6 общо 60.16лв. начислени разходи за възнаграждения за месец октомври 2012г. по договори № 56/12.06.2012г. и № 73/31.07.2012г., изплатени на трети страна без изричното съгласие на съответните служители. Определен е окончателния размер на допустимите разходи по проекта и процентите съфинансиране, съгласно определеното в ДБФП процентно съотношение 96.29% БФП и 3.71% собствен принос. Окончателния размер на допустимите разходи по проекта е 9 306 906.66лв.; Окончателен размер на БФП по проекта 8 961 620.42лв. Собствен принос от допустимите разходи 345 286.24лв.

По отношение на разходите за организация и управление: От окончателния размер на БФП по проекта – 8 961 620.42лв. е определено процентното ограничение на разходите за организация и управление, включени в бюджетни раздели 1, 4, 6 и 7 в размер на 10%, като в абсолютна стойност е 896 162.04лв. Извършените разходи по бюджетни раздели 1, 4, 6 и 7 съгласно Окончателен доклад за изпълнение на проекта към ОИС № 11, изготвен от бенефициента са 1 262 650.22лв., в т.ч. разходите за проектиране 450 000лв., включени в договор за инженеринг. От тях се приспадат финансовите корекции и неверифицираните разходи в общ размер на 251 843лв., както следва:финансови корекции 163 250лв. по договор № 163/14.12.2011г. в размер на 50 750лв. и по договор № 101/15.05.2012г. в размер на 112 500лв. (25% върху сумата 450 000 лв. за проектиране). Неверифицираните разходи по проекта са общо 88 593лв., които са: 1500 лв. по фактурата за 7800лв. с ДДС към „Водно строителство – Варна“ ООД за изготвяне на работен проект за обект „Битова канализация в кв. 4, 9 и 10 в южната промишлена зона, поради стойността на договора над 5000лв. без ДДС, изискващо сключен договор; 93лв. разход за държавни такси, превишаващи одобрения в бюджета размер; 87 000 лв. по договор № 163/14.12.2011г. липсващи платежни документи, удостоверяващи плащането на пълния размер на дължимите суми по издадените фактури по договора. Размерът на верифицираните допустими разходи за подготовка, организация и управление е в общ размер на 1 010 807.22лв., разпределени по съфинансиране както следва: Разходи за организация и управление за сметка на БФП 973 306.27лв. спрямо Разходи за организация и управление за сметка на Собствен принос 37 500.95лв. Превишението, което не подлежи на плащане е изчислено в размер на 77 144.23лв., представляващо разликата между извършените разходи за сметка на БФП са 973 306.27лв. и максималния размер за изплащане на БФП от 896 162.04лв.

По отношение на разходите за публичност, от окончателния размер на БФП по проекта 8 961 620.42лв. е определено процентно ограничение заложено в процедурата за разходите за публичност в размер на 0.20%, което в абсолютна стойност е 17 923.24лв. Извършените разходи от бенефициента по договор за информация и публичност са в размер на 30 960лв., което се разпределя по съфинансирането съответно: разходи за публичност за сметка на БФП – 29 811.38лв.; разходи за публичност за сметка на собствен принос 1 148.62лв. Превишението, което не подлежи на плащане е изчислено на 11 888.14лв., представляващо разликата между максималният размер на изплащане на БФП за разходи за публичност в размер на 29 811.38лв. и извършените разходи за сметка на БФП в размер на 17 923.24лв. Неоснователни съдът намира възраженията на жалбоподателя, че договорите със съответните лица са сключени преди изменение на договора за безвъзмездна финансова помощ, с който анекс е редуциран в намаление по проекта и това ще доведе до негативни последици за възложителя. Община Провадия в качеството си на бенефициер по Оперативна програма „Околна среда“ следва да се съобразява с бюджета на проекта, като неразделна част от договора. И по отношение на двете дейности – разходи за подготовка, организация и управление на проекти и публичност по проекта следва да се спазват максимално допустимите проценти, определени съответно на 10% и 0.2%. Суми над тези размери дори и да са дължими не подлежат на верифициране от страна на УО на ОПОС.

Отчетените от бенефициента допустими разходи без ДДС в Окончателни доклад към ОИС № 11, таблица „Финансово изпълнение“ са общо 13 353 521.08лв. Сумата е коригирана, тъй като в бюджетно перо командировки в общата стойност от 3 418.83лв. е включена сумата от 34.98лв. – ДДС по фактури за нощувки № **********/07.11.2012г., № **********/07.02.2013г., № **********/07.02.2013г., № **********/12.08.2013г., № **********/12.08.2013г. и № **********/12.08.2013г. Общо отчетените от бенефициента разходи без ДДС са в размер на 13 353 486.11лв. За да се достигне до размера на допустимите разходи, извършени в изпълнение на проекта от отчетените разходи се изваждат общо 4 046 579.45лв., които са наложените финансови корекции в общ размер 2 925 476.68лв. по договори, както следва: договор № 163/14.12.2011г. финансова корекция в размер на 50 750лв.; договор № 101/15.05.2012г. финансова корекция в размер на 2 117 817.62лв.; договор № 102/15.05.2012г. финансова корекция в размер на 756 909.07лв.

 

Видно от изложеното съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон досежно неверифицираните разходи с изключение на сумите по финансова корекция в размер на 2 117 817.62лв. по договор № 101/15.05.2012г. и финансова корекция в размер на 756 909.07лв. по договор № 102/15.05.2012г. С оглед на горното съдът следва да отмени Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител на УО на ОПОС в тази част и да върне преписката на органа при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК съдът следва да присъди на страните направените по делото разноски съразмерно уважената част на касационната жалба. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 11 150 лв. Доказателства за твърдените разноски по делото са ангажирани.

С оглед на изхода от спора, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура се намира органът ответник, да заплати на Община Провадия направените по делото разноски съразмерно на уважената част на жалбата. На ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част на жалбата от претендираните 450лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка със Закона за правната помощ.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд, гр. Велико Търново, пети състав

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       И: 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Провадия против Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител на УО на Оперативна програма Околна среда при Министерството на околната среда и водите в частта, с която е отправена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от датата на получаване на писмото и указание, че след този срок ще се пристъпи към удовлетворяване на вземанията в съответствие с регламентираните указания в т. 12 от ДНФ 7/22.12.2010г.

ПРЕКРАТЯВА в тази част съдебното производство по адм. д. № 136/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

 

ОТМЕНЯ     по жалба на Община Провадия с административен адрес гр. Провадия, ул. Дунав № 39, област Варна, представлявана от кмета Ф.К.Ф. Уведомление за верифицирани суми изх. № 08-00-4700/12.11.2015г. на ръководител на УО на Оперативна програма Околна среда при Министерството на околната среда и водите в частта, с която не са верифицирани сумите по финансова корекция в размер на 2 117 817.62лв. по договор № 101/15.05.2012г. и финансова корекция в размер на 756 909.07лв. по договор № 102/15.05.2012г.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ при Министерството на околната среда и водите за произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 22 да заплати на Община Провадия с административен адрес гр. Провадия, ул. Дунав № 39, област Варна, представлявана от кмета Ф.К.Ф. сумата 6646.52 лв. (шест хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Провадия с административен адрес гр. Провадия, ул. Дунав № 39, област Варна, да заплати на Министерството на околната среда и водите, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 22 сумата 181.75 лв. (сто осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) разноски по делото.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                        

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: