Решение по дело №4905/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 69
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 25 февруари 2023 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20222120204905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Б., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120204905 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ю. Г. Й.,
ЕГН: **********, адрес: гр. гр. Б., ж.к. ... против Наказателно постановление
№ 22-0769-002856/11.11.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Б., с-р
„Пътна полиция“ Б., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, изпраща
представител. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Прави искане за
разноски.
За ответника по жалбата, представител се явява в съдебно заседание
пред настоящия съд. Молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства.
Правят искане за разноски.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.06.2022г. около 08:35 часа в гр. Б., ж.к. “С.”, до бл. ..., в посока
бул. „Т.“, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.
№ ..., собственост на фирма „К.“ ООД, БУЛСТАТ: ... управлявал автомобил,
който не бил регистриран по надлежния ред – с прекратена регистрация по
административен ред от 14.06.2022г.
За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на
административно нарушение от 20.06.2022г., който нарушителят подписал,
без да посочи възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер
на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, като регистрацията на последния е била
прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
2
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай не
се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и
извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като
административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна,
следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от
14.06.2022 г., катo за това действие, няма как жалбоподателят да е бил
уведомен, тъй като той не е собственик на автомобила. Гореизложеното се
потвърждава от управителя на фирма „К.“ ООД, БУЛСТАТ: ... - свидетеля А.
Г., който също не е бил наясно със служебно прекратената регистрация на
автомобила.
Следователно, при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията, жалбоподателят нямащ качеството на собственик на
автомобила е бил в невъзможност да узнае този факт, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази
3
хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона, която предвижда
единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на
регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от
придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи,
което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143,
ал. 10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не
може да се очаква от водачите да са могли да предполагат, поради което не
може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е
действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал
виновно, още повече предвид обстоятелството, че същият не е собственик на
автомобила, а от там извършеното от него не съставлява административно
нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП Б., обективирани в
постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение
№ 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Б., Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. №
1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Б., Решение № 38 от
12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Б. и др.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат
присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
заплатени от АНО, на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Б.кият районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-002856/11.11.2022 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Б., с-р „Пътна полиция“ Б.,
упълномощен с с 8121з-1632/02.12.2021 г. против Ю. Г. Й., ЕГН: **********,
адрес: гр. гр. Б., ж.к. ..., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Началника група към ОДМВР гр. Б., Сектор Пътна полиция,
да заплати на Ю. Г. Й., ЕГН: **********, сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5