О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №152
гр. Кюстендил 15.04.2020 г.
В
и м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в открито
заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
При
секретаря Вергиния Бараклийска и с участието на прокурора от КнОП КАМЕЛИЯ СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното
от съдия Цекова ЧНД № 134/2020 г. по
описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 437
и сл. НПК. Образувано е по МОЛБА,
изпратена с писмо вх. № 1960/16.03.2020 г. на за УПО на л.св. Б.Р.Н., ЕГН **********. от
изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание ЛС към днешна дата – от 1
месец 7 дни. Към предложението са представени: Справка за л.св., План на
присъдата, Скриниг за риска от вреди, Затворническото досие на осъдения и
Справка за актуалния остатък от наказанието.
В с.з. молбата се поддържа от лишения от
свобода и служебния му защитник адв.Г.Д. и се оспорва от представителя на
затвора и прокурора.
Ю.к.Г. изрази становището на
затворническата администрация за неоснователонст на молбата поради липса ав
втората предпоставка за УПО – достатъч(но доказателства за поправяне на
осъдения.
Аналогично
е и становището на представителя на КнОП.
Служебният защитник адв.Г. Д. изрази
становище за уважаване на молбата поради наличие и на двете предпоставки за УПО
– изтърпяно 2/3 от наказанието, липса на наказания,посещаване училището на
затвора и епидемиологичната обстановка в страната с оглед запазване живота и
здравето на осъдения.
Съдът, след преценяване на доводите на
страните заедно с доказателствата по делото, прие следното от фактическа и
правна страна:
Л.св.Б.Р.Н., ЕГН **********
*** е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, обл.Кюстендил, българин,
етн.принадл. – ****, неграмотен, неженен, категория – РЦ.
Постъпил в затвора гр.Бобов
дол на 13.05.2019 г. (задържан на 18.04.2019 г.)
Понастоящем изтърпява
наказание постановено с Протоколно определение
№61/02.05.2019 г. по НОХД
№660/2019 г. на Районен съд Кюстендил, осъден на 1
година и 3 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, за деяние извършено на
18.04.2019 г. в гр.К., ул.“******“ №**, е отнел чужди движими вещи на стойност
52,50 лв., собственост на Т.З.И. от гр.Кюстендил, от владението на Д.Т.И. от
гр.Кюстендил, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като престъплението представлява опасен
рецидив.
Приспада се времето на предварително задържане по мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от
18.04.2019 г.
Протоколното определение е влязло в сила на 02.05.2019 г.
Начало на наказанието: 18.04.2019
г.
Лишеният от свобода Н. се
характеризира като егоцентричен и е склонен към своеволие в постигане на
интересите си. В определени случаи проявява манипулативен начин на живот, като
пренебрегва доброто взаимоотношение с останалите лишени от свобода и изпитва
увереност в действията си, макар и неправомерно. Трудно признава грешките си.
Вижда това, което иска да види, не обича да променя решенията си. Слабо значими фактори, на които би трябвало да не
обръща внимание, предизвикват у него бурни реакции, раздразнителност, възбуда и
импулсивност.
Склонен е да отлага
проблемите си в условията на изолация, като
е ориентиран към близки и краткосрочни цели. Изпитва затруднения във
взаимоотношенията си с част от лишените
от свобода, среща трудности и изпитва негативни нагласи в
определени ситуации. Приема частично отговорността за криминалното си
поведение, липсва задълбоченост при коментирането, както и критичност по
отношение на извършеното деяние. Не е наясно с мотивите довели до извършването
на правонарушението и ги омаловажава.
Положителното към момента
е, че предпочита да сподели и разговаря с ИСДВР на групата, поставя и излага
проблема, но бяга от отговорност. В трудните моменти, които изпитва – запазва самообладание, но изпитва вътрешен
страх от останалите представители на общността, като продължава да търси
вербален и невербален контакт с тях.
В плана за изтърпяване на
присъдата се наблюдава частично положително поведение, относно „образование и
обучение“, тъй като същият е записан и
присъства в учебните занятия към училището в затвора гр.Бобов дол.
Във водените с него
индивидуални разговори и беседи се акцентира върху формирането на нагласи за
водене на законосъобразен живот, предвиждане на негативни последици от
собствени действия.
За престоя си в затвора не е
награждаван. Не е наказван. В живота му на свобода е осъждан многократно – има нарушена условна
присъда.
Към настоящия момент
осъденият е с пет дефицитни зони и три гранични, като се наблюдава дефицит в
„умения за мислене“, „междуличностни проблеми“, отношение към правонарушението“,
„криминално минало“ и „обучение и образование“.
Рискът от рецидив по „OAS“ е определен като среден към висок 76 т.
Рискът от вреди, имайки
предвид характера и начина на извършеното правонарушение, тежестта на
настъпилите вреди последици от тях е определен като среден. Среден е и за
пенитенциарния персонал.
Освободен от работа след
отказ да изпълнява възлаганите му задачи. Наказанието се изтърпява при
постановения от съда първоначален „строг“ режим.
Видно от Справката за съдимост на л.св.Н.,
в нея фигурират 16 осъждания преди последното му осъждане, наказанието по което
търпи в момента и те са предимно за престъпления по чл.195, 196 и 198 НК.
Записаното под № 16 осъждане е за извършено в затвора при предходно изтърпяване
на наказание”лишаване от свобода” за престъпление по чл.131 а във вр. с чл.129 НК и наказанието за него е изтърпяно на 5.01.2019 г. Престъплението по
настоящото му осъждане е извършено на 18.04.2019 г. и е по чл.196 НК.
Горните факти се установиха по несъмнен начин
от приложените към предложението и описани по-горе в хода на изложението
доказателства по делото.
От така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО
съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две
предпоставки: осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е
изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си.
Втората предпоставка по отношение на Н. е
налице към настоящия момент – той е изтърпял фактически 2/3 от
наложеното му наказание ЛС от 1 година 3 месеца, с остатък от наказанието ЛС
към днешна дата от 1 месец 7 дни.
Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017
г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира
от поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от
мнението на затворническата администрация.
От така установеното от
фактическа страна се налага правния
извод, че по отношение на Н. не е налице втората предпоставка за допускане на УПО
– достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, като съображенията на
съда за това са в 2 насоки. На първо място наличните му многобройни осъждания и
изтърпените по тях вкл. и ефективни наказания не са изиграли очакваната
превъзпитателна роля по отношение на Н., за да преодолее криминалните нагласи в
поведението си, които са очертани с трайна тенденция. Процесното престъпление е
извършено само 3 месеца след изтърпяване на предходно наложеното му наказание
„лишаване от свобода”. На второ място, това са констатираните 5 важни дефицитни
зони и три
гранични, като се наблюдава дефицит в „умения за мислене“, „междуличностни
проблеми“, отношение към правонарушението“, „криминално минало“ и „обучение и
образование“. затова съдът намира, че работата с него трябва ад продължи по
правилата на прогресивната пенитенциарна система въпреки малкия остатък от наказанието си и
той следва ад го изтърпи докрай.
Следва да се посочи, че
съдът не омаловажава положителните промени в поведението му – липса на
наказания, спазване на вътрешния ред/което междувпрочем е задължение, а не
привилегия за лишените от свобода/, споделяне и разговори с ИСВДР на групата.
Но това е недостатъчно за допускане на исканото от него УПО, а последното
обосновава необходимостта от оставането му в затвора за продължаваща работа с
ИСДВР на групата за максимално постигане целите на наказанието.
Що
се отнася до съображенията на защитата за извънредното положение в страната, те
са ирелевантни заеедлото, пък и
затворената общност на затвора е вероятно по-безопасно място от външната
среда към момента.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание
чл.440, ал.1 и 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА, изпратена с писмо вх. № 1960/16.03.2020 г. на
л.св. Б.Р.Н., ЕГН **********. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание”лишаване от свобода” с остатък към
днешна дата от 1 месец 7 дни, наложено му с Протоколно определение № 61/2.05.2019
г. на КнРС по НОХД № 660/2019 г. по описа на съда.
Определението може да се обжалва и
протестира в 7 - дневен срок, считано от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: