Решение по дело №18923/2017 на Районен съд - Пловдив

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

         №    1746                14.05.2018г.                    Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти гр. състав в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18923 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, гр. София, против Р.В.И.,***, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 342.46 лева – главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № ******/13.08.2015 г.; сумата от 113.20 лева – договорна лихва за периода от 31.08.2015 г. – 07.01.2017 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми включително е издадена Заповед № 9294/03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15080/2017 г. на ПРС, ІІІ бр. с-в. 

            В исковата молба ищецът сочи, че на 13.08.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и Р.В.И., като кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ******. Съгласно сключения договор за кредит ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а последния от своя страна се задължил да върне сумата, като дължимата главница към момента на подаване на заявлението сума възлизала на 342.46 лева. По – конкретно, сочи, че ответницата на 31.08.2015 г. е изтеглила 300 лева, а на 04.09.2015 г. – 100 лева. Излага, че срокът за погасяване на текущо задължение, включващо усвоена и непогасена главница е посочен в чл. 3, ал. 2 от Договора, а именно: второ число на месеца. Твърди се също, че ответницата е извършвала плащания по договора, като постъпилите суми са разнасяни по пера в поредността, визирана в чл. 12, ал. 2, Раздел ІІІ от Договора, поради което и дължимата главница към момента на подаване на заявлението възлиза на 342.46 лева.

 Ищецът твърди, че е сключил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 10.08.2017 г. с „Аксес Файнанс“ ООД, по силата на което процесното вземане било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се в исковата молба, че била постигната договорка в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на ответника платежен инструмент – кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата.

Ответникът дължал и договорна лихва в размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора, която се начислявала ежедневно в размер на 0.12 % върху усвоената и непогасена главница. В процесния случай начислената договорна лихва е в размер на 113.20 лева за периода от 31.08.2015 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 07.01.2017 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/.

Излага, че крайният срок на договора е 13.08.2021 г. Твърди още, че съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Сочи, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 07.01.2017 г., като от тогава до подаването на заявлението, сроковете на всички задължения са изтекли, а ответникът продължава виновно да не изпълнява същите.

          Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

         

            Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата на 21.02.2018 година, чрез съпруга й, на адреса посочен в исковата молба, като от същата писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 02.04.2018 година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договор за кредит Бяла карта № ****** от 13.08.2015г., рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г., уведомление за цесия може да се направи извода за вероятната основателност на исковете. 

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрк. възнаграждение, за които представя списък.  Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на сумата от 475 лева. Внесената държавна такса по исковото производство е в размер на 75 лева, а дължимото на юрисконсулта възнаграждение съдът определя на 100 лева, съобразно член 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

          В полза на ищеца ще се присъдят и извършените от него разноски по заповедното производство – държавна такса от 25 лева и 50 лева за юрк. възнаграждение.

          С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

          Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.В.И.,*** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр. София парично вземане в размер на сумата от 342.46 лева – главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № ******/13.08.2015 г.; сумата от 113.20 лева – договорна лихва за периода от 31.08.2015 г. – 07.01.2017 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9294/03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15080/2017 г. на ПРС, ІІІ бр. с-в. 

           ОСЪЖДА Р.В.И., ЕГН: ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* с адрес: гр. София разноски по заповедното производство от държавна такса от 25 лева и 50 лева за юрк. възнаграждение, както и разноски по исковото производство в размер на 75 лева платена държавна такса и 100 лева за юрк. възнаграждение.

              Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала: П.П.