Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260021
гр.
Шумен, 01.02.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №469 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260025/29.09.2020г. по
гр.д.№1497/2019г. НПРС е признал за установено, че ответникът
С.Н.А. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София, представлявано от Д.Б.Б.,чрез юрисконсулт М.С., сумите:1/главница-
в размер на 839.53лв. за периода от 08.12.2016г.до 25.05.2017г. включително, 2/договорна
лихва в размер на 86.45лв-за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г-.включително, 3/неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
185.20лв., ,4/обезщетение за забава /законната лихва за забава/ -.върху
неплатената главница в размер на 219.92лв. за периода от 30.12.2016г.
-30.07.2019г.. ,ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.07.2019г.до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №618/02.08.2019г. по ч.гр.д.№1025/2019г.по описа на
НПРС. Със същото решение са отхвърлени предявените от дружеството срещу А. положителни
установителни искове касателно дължимостта на сумите: 1/555.10лв.-
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.12.2016г.
до 25.05.2017г, 2/ за разликата над 185.20лв. до претендирания размер от
296.22лв.- неустойка за предсрочна изискуемост, 3/за разликата над 219.92лв. до
претендирания размер от 248.19лв.-обезщетение за забава за периода от
30.12.2016г., като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се
разноски.
Решението е обжалвано от ответника,
чрез назначения му особен представител адв.В.П. при ШАК, в частта, с която е признато за установено, че А. дължи на дружеството-ищец сумите: главница в размер на
839.53лв., договорна лихва в размер на 86.45лв., неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 185.20лв. и обезщетение за забава в размер на
219.92лв.. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно.. Неправилно съдът приел, че цесията била надлежно
сведена до знанието на длъжника, чрез връчването на уведомлението за
извършването й на особения му представител, по подробно изложени съображения.
Не била представена разписка, нито в договора за кредит било отразено, че А.
бил получил отпуснатата в заем сума. Не се доказало кога настъпило неплащането
на четири вноски, а и не била съобразена задължителната за настоящата инстанция
съдебна практика, обективирана в решение №58/15.04.2009г. по т.д.№584/2008г.,
ІІт.о. и решение №92/16.06.2009г. по т.д.№467/2008г., ІІт.о.. Моли решението да бъде отменено
в обжалваната част и вместо него
постановено друго, с което сочените
установителни претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на
депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София заявление, по реда на чл.410
от ГПК, е издадена заповед №618/02.08.2019г.
по ч.гр.д.№1025/2019г.
на НПРС,
по силата на която е разпоредено С.Н.А. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД сумата от 839.53лв.-главница, 86.45лв.-договорна лихва от
08.12.2016г.до 29.12.2016г., 555.10лв.-неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 08.12.2016г.до 29.12.2016г., 296.22лв.-неустойка за
предсрочна изискуемост, 248.19лв.- обезщетение за забава от 30.12.2016г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 31.07.2019г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 40.51 лв.-държавна такса и
50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение. Посочено е,че вземането
произтича от следните обстоятелства - задължение по договор за паричен заем №96008/17.11.2016г., сключен със „Сити
кеш“ООД.С приложение №1/31.10.2017г.към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.10.2017г.вземането е прехвърлено на настоящия
заявител.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за вземането. Последният в
дадения срок е сторил това и е предявил настоящия установителен иск срещу А. -
че в полза на дружеството
съществува вземане за сочените суми по договор за паричен заем, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. до окончателното
изплащане на вземането.
На 17.11.2016г. между „Сити Кеш“ООД и С.Н.А. бил сключен договор за паричен заем с
№96008, по силата на който дружеството
предоставило на ответника сумата от 900лв., при насрещно задължение на последния
да върне така получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва - общо
1000.06лв., на 27 на брой седмични вноски, всяка в размер на 37.04лв., първата
от които платима на 24.11.2016г., а последната на 25.05.2017г. В договора за
заем е посочен годишен фиксиран лихвен процент 40,08 % и ГПР 49,086%.
Съгласно уговореното в чл.4 от договора,
при неплащане на четири седмични месечни вноски или дължими неустойки, цялото вземане/включващо
главница,договорена лихва,обезщетения за забава и дължими неустойки/става
предсрочно изискуемо.,без да е необходимо изрично уведомяване на заемателя. В
този случай, при обявяване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да
начисли неустойка в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване сума -
представляваща непогасена главница,договорена лихва и неустойка,в случай,че има
начислена такава. В чл.8 от договора, страните са се споразумелите в случай, че
заемателят не представи в тридневен срок договореното обезпечение,или същото не
отговаря на условията,посочени в чл.9 ап.2 т.1 и т.4 от Общите условия към
договора за -заем,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер.на
601.02лв., с начин на разсрочено плащане, подробно описан в приложение №2. Според
чл.9 ал.2 страните имат право на обезпечаване изпълнението на договора,чрез
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на
няколко условия, сред които осигурителния им доход да е в общ размер на поне 7
пъти MP3, а в случай на двама поръчители - да е в размер на поне 4 MP3, да не
са поръчители по други договори за заем с този заемодател,да не са заематели по
непогасени договори за заем,да нямат кредити към банки, финансови институци и
ит.н.
Представен е и погасителен план към
договора. Планът и договорът са подписани от страните по него.
Съгласно заключението на назначената в
хода на първоинстанционното производство ССЕ, ответникът е платил общо по
погасителни вноски сумата от 120.00лв., както следва: на 24.11.2016г.- 60.00лв.
и на 30.11.2016г.- 60.00лв.. Остатъкът на задължението към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК/30.07.2019г-./,както и към датата на изготвяне
на ССЕ възлизала на: 1/главница- 839.53лв.за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г.включително, 2/договорена лихва -86.45лв./за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г-.включително, 3/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение
-555.08лв./за периода от 08.12.2016г. до 25.05.2017г.включително, 4/неустойка за
предсрочна изискуемост-296.22лв, начислена еднократно на 29.12.2016г.-датата на
предсрочната изискуемост 20% върху дължимата до пълно погасяване на договора
сума-1481.06лв., включваща 839.53лв.главница, 86.45лв. договорна лихва, 555.08лв.неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, 5/обезщетение за забава /законната
лихва за забава/ -за периода от 30.12.2016г./денят следващ датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението
-30.07.2019г-., както следва: вариант 1- върху непогасената главница от
839.53лв.обезщетението за забава за посочения период е 219.92лв., вариант 2-
върху неплатената главница и договорна лихва общо в размер на 925.98лв.
обезщетението за забава за посочения период е 242.56лв. и вариант 3 .-върху
неплатената по договора сума в общ размер на 1481.06лв.включваща
главница,договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,обезщетението за забава за посочения период е 387.92лв..
Видно от представения договор за продажба
и прехвърляне на вземания/цесия/ от 31.10.2017г., на сочената дата „Сити
кеш“ООД-гр.Шумен, в качеството на цедент, е прехвърло на ищеца, в качеството на
цесионер, свои вземания, сред които и вземанията по процесния договор за
кредит. Съгласно чл.4.5 от договора, цедентът е дал съгласието
си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички длъжници от негово
име, в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед сочената разпоредба, по
делото е представено и изрично
пълномощно в този смисъл.
При така установената по-горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с правно основание
чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница,
неустойка и лихви по договор за потребителски кредит.
Предмет на настоящото производство е
депозирана въззивна жалба срещу
решението само в частта, с която са
уважени установителните претенции касателно дължимостта на: главница- в размер
на 839.53лв. за периода от 08.12.2016г.до 25.05.2017г. включително, 2/договорна
лихва в размер на 86.45лв-за периода от 08.12.2016г.до 25.05.2017г-.включително,
3/неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 185.20лв., 4/обезщетение за
забава /законната лихва за забава/ -.върху неплатената главница в размер на
219.92лв. за периода от 30.12.2016г. -30.07.2019г.. Решението в частта, с която
са отхвърлени предявените от дружеството
срещу А. положителни установителни искове касателно дължимостта на сумите:
1/555.10лв.- представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 08.12.2016г. до 25.05.2017г, 2/ за разликата над 185.20лв. до
претендирания размер от 296.22лв.- неустойка за предсрочна изискуемост, 3/за
разликата над 219.92лв. до претендирания размер от 248.19лв.-обезщетение за
забава за периода от 30.12.2016г. до 31.07.2019г., не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответника, настъпване изискуемостта на
паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор, прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия
на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на
длъжника от първоначалния кредитор.
Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна
лихва, съответно неустойка.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Сити кеш“ООД-гр.София и С.Н.А. са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като кредиторът е
предоставил на кредитополучателя уговорената сума. В случая с подписването на
договора А. е потвърдил, че е получил сумата от кредитора/чл.4, ал.1 от
договора/. Същият е погасил и част от вноските по договора. Ответната страна не
е ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и
уговорената лихва по договора.
Установи се също, че кредиторът е
прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество - на „Агенция за
събиране на вземания“ООД-гр.София„ както и че цесията е била надлежно съобщена
на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на
назначения му особен представител. Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към същите.
Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, при наличие предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, на
ответника следва да се назначи особен представител. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици./ в
този смисъл решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І
т.о. на ВКС/. Независимо, че в
цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за
предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към
искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на
ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по
аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е
максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на
кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В
случая ответникът не е бил намерен на постоянния или настоящия си адрес, който
е сочен като негов адрес и в процесния договор, като поради това му е назначен и
особен представител. Да се приеме в тази хипотеза, че длъжникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а
това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в
чл. 9 от ГПК. Съгласно правната теория, особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. По аргумент на
по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от
съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия
ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда,
може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за
извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да
извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира,
че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да
се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на
основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на
делото.
В допълнение следва да се отбележи и
че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед
избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не
са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че
цесията е породила своето действие спрямо длъжника.
Съгласно ТР№8/2017г. на ОСГТК,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, съответно искът за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От ищцовото дружество се твърди настъпила
предсрочна изискуемост на 29.12.2016г.-поради неплащане в срок на четири
седмични погасителни вноски, но по делото не са представени надлежни
доказателстване тази предсрочна изискуемост да е сведена до знанието, обявена
на ответната страна преди депозиране на заявлението.
Неоснователно се явява твърдението на въззиваемото дружество, че тъй
като се явявало небанкова финансова институция,
постановките на ТР№4/2014г. на ОСГТК не намирали приложение по отношение
на него, съответно в случая била
настъпила автоматично предсрочна изискуемост
с просрочването на четири месечни вноски. Настоящата инстанция споделя
практиката, според която приетото в соченото тълкувателно дело се отнася и за
небанковите институции/решение №152/22.01.2010г. по т.д.№3131/2018г., ІІт.о./.
Що се касае до задължението за
начисляване на неустойка в размер от 20 % от оставащата част от главницата,
договорната лихва и неустойката, която ищецът счита, че е дължима поради настъпване
на предсрочна изискуемост, то настоящият състав счита,че не може да се приеме,
че предсрочната изискуемост е породила действието си, тъй като изявлението на
кредитора да упражни това свое право не е достигнало до длъжника. Както бе
посочено по-горе, съгласно приетото в т. 18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита.
Следва да се отбележи и че така
уговорената неустойка в чл. 7, ал. 4 от договора за обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата до пълното
погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Безспорно
е, че неустойката има освен обезщетителна и наказателна функция, съчетаването
на които обезпечава своевременното изпълнение от длъжника, но така договорения
в разглежданата хипотеза размер на неустойка, не цели осъществяването на тези
функции, а налага извод за несправедливо по съдържание съглашение, поради
неравностойност на насрещните задължения. Същата би довела и до неоснователно
обогатяване на кредитора, тъй като води до двукратно санкциониране за едно и
също неизпълнение.
Предвид изложеното и настоящата
инстанция намира, че за ответната страна
не е възникнало задължение да заплати претендираната сума за неустойка по чл.7,
ал.4 от договора в размер на неустойка за предсрочна изискуемост-296.22лв..
Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради недължимост на уговорените суми
за неустойка по чл.8 от договора/в тази част решението на първоинстанционния
съд не е обжалвано и е влязло в законна сила/, съдът следва да съобрази
извършените от ответника плащания и да присъди остатъка от дължимата сума, като
бъдат редуцирани плащанията извършени от А. за погасяване на неустойката по
чл.8 от договора, като цялата внесена от него сума от 120лв. следва да се
отнесе за погасяване само на главница и договорна лихва, като по този начин
ответникът остава да дължи сумата 806.28лв. главница и 73.78лв. договорна лихва / главница и договорна лихва
от пета до двадесет и седма вноска, както и част от главницата-28.16лв. по
четвърта вноска/. В случая още преди датата на депозиране на заявлението
е настъпил падежа на всички вноски по договора.
Ответникът не е ангажирал
доказателства в хода на процеса, досежно изгодния за него факт, че е изпълнил
изцяло задължението си по договора.
Предвид това и лихва за забава се следва само
върху непогасената част от главницата по сочените по-горе вноски, която сума съдът определи на основание чл.162 от ГПК и с помощта на програма за изчисляване на законна лихва/доколкото липсва
заключение на вещото лице касателно този
размер главница/, на 198.39лв.. В
останалата част до пълния предявен размер от 248.19лв., претенцията за
заплащане на лихва за забава по договор за паричен заем, от 30.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното, съдът намира, че
заявените претенции се явяват основателни за сумата 806.28лв.- главница, 73.78лв.-договорна
лихва и 198.39лв. лихва върху главницата за периода 30.12.2016г.-31.07.2019г...
В останалата част претенциите се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е признато за установено, че С.Н.А. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София, главница в размера над 806.28лв. до 839.53лв., договорна
лихва в размера над 73.78лв. до 86.45лв., неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 185.20лв. и обезщетение за забава /законната лихва за забава/ -.върху
неплатената главница в размера над 198.39 до 219.92лв. за периода от
30.12.2016г. -30.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №618/02.08.2019г. по ч.гр.д.№1025/2019г.по
описа на НПРС, като вместо това бъде постановено друго, с което установителните
претенции в сочените части бъдат отхвърлени.
Първоинстанцинното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която А. е осъден да заплати на дружеството
разноски в първоинстанционното производство в размера над 352.35лв. до 410лв.,
както и в заповедното произовдство в размера над 48.19лв. до 60лв., съобразно
уважената част от иска.
В останалата обжалвана част, решението
се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на ищцовото дружество
разноски пред въззивната инстанция в размер на 262.50лв./разноските са
изчислени на база внесено възнаграждение за особен представител на жалбоподателя
в размер на 162лв. и 162лв. юрисконултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразно уважената част от претенциите/.
Следващата се по делото държавна такса за въззивната инстанция следва да бъде
заплатена от страните по сметка на ШОС, съобразно горепосоченото правило, като „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД-гр.София следва да заплати такава в размер на 5.05лв. ,
а С.Н.А. - в размер на 21.57лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №260025/29.09.2020г. по
гр.д.№1497/2019г. на НПРС в частта, с която е признато за установено, че С.Н.А. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София, представлявано от Д.Б.Б., главница в
размера над 806.28лв. до 839.53лв., договорна лихва в размера над 73.78лв. до
86.45лв., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 185.20лв. и
обезщетение за забава /законната лихва за забава/ -.върху неплатената главница
в размера над 198.39 до 219.92лв. за периода от 30.12.2016г. -30.07.2019г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№618/02.08.2019г. по ч.гр.д.№1025/2019г.по описа на НПРС, както и в частта, с
която А. е осъден да заплати на дружеството
разноски в първоинстанционното производство в
размера над 352.35лв. до 410лв., както и в заповедното произовдство в размера
над 48.19лв. до 60лв., , като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София,адрес
на управление: бул.“...“№25, офис-сграда лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б.Б. срещу С.Н.А. с ЕГН********** ***, чрез особен
представител адв.В.П. при ШАК, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, че последният дължи на търговското дружество сумата над 806.28лв. до 839.53лв./33.25лв./-главница
по договор за паричен заем №96008/17.11.2016г., договорна лихва в размера над
73.78лв. до 86.45лв./12.67лв./, неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
185.20лв. и обезщетение за забава /законната лихва за забава/ -.върху
неплатената главница в размера над 198.39 до 219.92лв./21.53лв./ за периода от
30.12.2016г. -30.07.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №618/02.08.2019г. по ч.гр.д.№1025/2019г.по
описа на НПРС.
ОСЪЖДА С.Н.А. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД-гр.София, направени разноски пред въззивната инстанция в размер
на 262.50лв..
ОСЪЖДА С.Н.А. да заплати по
сметка на ШОС следваща се държавна такса
за въззивната инстанция в размер на 21.57лв..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София, да заплати по сметка на ШОС следваща се по
делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на 5.05лв..
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.