Разпореждане по дело №56506/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30012
Дата: 9 ноември 2021 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20211110156506
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 30012
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110156506 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 61787/30.09.2021г. от П К Б за издаване на заповед за
изпълнение срещу В. П. СТ. за сумата 500 лева, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № .. от 17.08.2020г. ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 100,60 лв. за периода от 10.09.2020г.
до 10.07.2021г., неплатено възнаграждение за закупенa услуга „Ф“ в размер на 150 лева,
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф“ в размер на 400 лева, мораторна лихва в
размер на 155,98 лева за периода от 11.09.2020г. до 29.09.2021г., както и сумата 30 лева,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претенциите за възнаграждение за предоставени допълнителни услуги:
В случая се твърди, че на длъжника са предоставени пакети от допълнителни и
незадължителни услуги „Ф“ и „Ф“, описани в чл. 15 от общите условия към договорa,
даващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства и др. Услугите са предоставени
срещу възнаграждение в размер на 550 лв., разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
1
50 лв., дължима ведно с месечната погасителна вноска по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга „Ф“ не
попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на
услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при
изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение
възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е
предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или
не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на
кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл.
10а, ал. 2 ЗПК).
Горните мотиви важат и по отношение на заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Ф“. От анализа на общите условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план
може да се стигне единствено при постигнато съгласие с кредитора, което на практика
възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат
самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението ми страните са в състояние да
изменят погасителния план.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги
представляват общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същите
следва да бъдат прибавени като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за допълнителни услуги плащания не са възникнали, съответно за длъжника
не е налице задължение за плащането им.
По отношение на претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сумата за
административни разноски за събиране на просрочено задължение не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи насрещна престация, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
2
забава, респективно служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това следва да се
приеме, че е налице противоречие със закона, респективно уговорката се явява нищожна и
заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 61787/30.09.2021г. по описа на СРС, подадено от П К Б, ЕИК
..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. П. СТ., В ЧАСТТА по
отношение на вземанията за сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за
предоставена услуга „Ф“, за сумата 400 лева, представляваща възнаграждение за
предоставена услуга „Ф“ и за сумата 30 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3