Р
Е Ш Е
Н И Е 171/9.4.2020г.
гр.Ямбол........09.04........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................девети...март.……….........................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При
секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като
разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3048
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България против М.С.К. ***, с която се претендира да бъде установено,
че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от
М.С.К. в размер на 981.54 лв., представляваща главница по револивращ
кредит; 189.86 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.; 51.19 лв., представляваща
обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., или общо дължима сума 1222.59
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, както и присъждане на направените по делото разноски. Същата
претенция е предявена и като евентуална осъдителна. Твърди се, че
ответникът е сключил с ищеца договор за покупка на стоки и услуги, както и му е
бил отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит
1000 лв. К. е преустановил обслужването на кредитната карта на
1.07.2018 г. с баланс минус 1171,40 лв., поради което същата била блокирана от
ищеца. Въпреки отправените му покани и опити за контакт от страна на
ищеца, ответникът не е погасил натрупаните задължения до днес.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения
представител на ответника. Исковете се оспорват изцяло като неоснователни
и се желае отхвърлянето им. Исковете се считат неоснователни, тъй като
ответникът не е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Твърди се, че ищецът и ответникът не са били обвързани валидно в
облигационно взаимоотношение, тъй като липсват доказателства за сключване на
договора и за реално получаване на кредитна карта от ответника. Налице е и
разлика между посочените от ищеца потребителски паричен кредит с номер ***, по
който се твърди, че е отпуснат кредита и е предоставена кредитната карта с
номера на самата кредитна карта ***, посочена в платежното нареждане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител, а с
писмено становище поддържа предявените искове.
Ответникът също редовно призован за съдебно заседание не се явява, а чрез
особения си представител поддържа възраженията по отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление от 27.06.2019 г.
по чл. 410 от ГПК със заявител БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
длъжник М.С.К. ***, с което се претендира вземане в размер 981.54 лв.,
представляваща главница по револивращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта; 189.86 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.; 51.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до
11.06.2019 г., както и законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Съдът е уважил заявлението и
е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя претендираните по
заявлението суми, както и разноски в размер 75 лв. Длъжникът К. е призован
по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което заявителят в срока по
чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е предявил настоящият иск.
В настоящото установително производство за доказване на претенцията си,
ищецът е представил договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
заявление за издаване на кредитна карта ***. По този договор от 19.10.2017
г. ищецът е предоставил на кредитополучателя К. кредит в размер 7500 лв., със
застрахователна премия 1119,36 лв., при 48 бр. месечни погасителни
вноски по 216,79 лв., определени съгласно погасителния план в този договор. В
чл.12 от условията по договора е посочено, че кредитора ще предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с лимит 10 000 лв., като
всички задължения, свързани с кредитната карта ще възникнат само след
активирането й. Съгласно чл.13 кредитният лимит представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване
посредством кредитната карта. В чл. 15 от условията е уговорено, че
договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност
на кредитната карта е различен. В чл.20 е предвидена възможност за
кредитора при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски да
блокира картата, а в случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2 месеца
от последното плащане да се приложат разпоредбите на чл.5. Според тези
разпоредби в този случай кредита става предсрочно изискуем без да е нужно
изпращане на уведомление за това до кредитополучателя. Отделно от това е
налице приложение към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
заявление за издаване на кредитна карта ***, ***, дата 19.10.2017 г., съгласно
което на кредитополучателя се отпуска револвиращ кредит в размер 1000 лв. при определени
годишни такси и разноски за ползването му. С исковата молба са представени
още СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, документи във
връзка със сключване на договор за застраховка и месечно извлечение по кредитна
карта от 1.12.2018 г. за периода 16.10.2018 г. – 15.11.2018 г.
БНП Париба Пърсънъл Файненс е отправило до К. на 11.12.2018 г.
последна покана за това, че на 1.07.2018 г. е преустановил плащането на
вноските по договора и дължи общо 1172,77 лв. Поканата е получена
лично, видно от представената разписка за връчване от куриер.
По искане на ищеца по делото бе назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на
21.02.2018 г. чрез функционалността „Превод на пари по сметка" по
револвиращ кредит ***, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
- кредитор е наредила чрез платежно нареждане за кредит превод сумата в
размер на 1000 лв. по личаната бакова сметка на М.С.К. -
кредитополучател открита в „Уникредит Булбанк" АД с IBAN ***. Задължението
на ответника М.С.К. към 27.06.2019г. - датата на завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК е в общ размер на 1 227,02 лв. в т.ч.: главница
981,54 лв., лихви 189,86лв. и законна лихва за забава в размер на
55,62 лв., изчислена върху главницата в размер на 981.54 лв. за периода
от 06.12.2018 г. до 27.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следите правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и чл.9 от ЗПК. Съдът намира предявеният иск за
допустим, а разгледан по същество и за напълно основателен.
На първо място неоснователно е възражението на ответника за това, че в
действителност липсва валиден договор за издаване на кредитна карта, тъй като е
налице разлика между представения такъв *** и посоченото и потвърдено от вещото
лице извършено от ищеца предоставяне на кредитна карта с лимит 1000 лв. по ***.
От приложените към исковата молба договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта заявление за издаване на кредитна карта *** и приложение към него за ***,
двата с дата 19.10.2017 г. за съда е безспорно установено, че е налице договор
за предоставяне на кредитна карта на К.. Вещото лице в тази връзка е
категорично, че на 21.02.2018 г. чрез функционалността „Превод на пари по
сметка" по револвиращ кредит ***, „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД - кредитор е наредила чрез платежно нареждане за кредит превод сумата
в размер на 1000 лв. по личаната бакова сметка на М.С.К..
Неоснователно е възражението на ответника за това, че липсват доказателства
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, което води до
неоснователност на заведеното заявление по чл.410 от ГПК, съответно
установителният иск. Характерът на договора за издаване на кредитна карта
е такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а
предоставената като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване,
като няма изискване да бъде регулярно или ритмично, т.е картодържателят може да
ползва сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни
размери. Договорът за кредитна карта е безсрочен, поради което не следва
да се прилагат правилата на чл.60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост. Договорът
има револвиращ характер, както е посочено и в него, т.е. клиентът не може да
изтегли повече от договорения лимит, от него се приспадат начислените лихви,
такси и застраховки. Когато от клиента постъпи сума за плащане с нея се
погасяват дължимите суми в поредицата разноски, лихви и главница докъдето стига
сумата. Усвояването на сумата включва всички тези начислени лихви и такси,
освен изтеглените в брой суми от клиента или заплатените с тях стоки и услуги. Поради
това процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка
ответникът в качеството на клиент е усвоил претендираните суми еднократно, но
не е издължил претендираните от ищеца начислени главница и лихви.
По тези съображения съдът счита, че ищецът в настоящото производство доказа
по безспорен начин посредством представените писмени доказателства и
изготвената по делото експертиза наличието на задължение от страна на ответник
към него, включващо главница и лихви, както и неговият размер, поради което
установителният иск следва да бъде уважен. Искът е основателен за общата сума
1222,59 лв., в която сума са включени задълженията на ответника към ищеца
за главница и лихви.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в пълен размер, както следва: в заповедното
производство в размер 75 лв. и в установителното производство в
размер 690,58 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в размер
100 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и чл.9 от ЗПК, че М.С.К., ЕГН
********** *** има задължение към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в
размер на 981.54 лв., представляваща главница по револивращ кредит; 189.86
лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.; 51.19 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до
11.06.2019 г., или общо дължима сума 1222.59 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.С.К. с посочени данни да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България разноските направени в заповедното производство в
размер 75 лв.
ОСЪЖДА М.С.К. с посочени данни да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България направените в настоящото производство разноски в
размер на 690,58 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: