№ 42
гр. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЯН. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.
„**************“ №2, вх.А, ет.5, ап.15 срещу Наказателно постановление /НП/ №
618/15.01.2021 г., издадено от Директора на РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1,
т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на
земеделието и храните и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на жалбоподателката са наложени две отделни административни
наказания: 1. глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.188, ал.3
вр. чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ - за неупражнен контрол, вследствие на което са
отсечени 43 бр. дървета от бук, немаркирани с контролна марка; 2. глоба в размер 300 лв. за
нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.188, ал.3 вр. чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите
/ЗГ/ - за неупражнен контрол, вследствие на което са изградени 2 бр. тракторни пътища с
дължина 100м. и 120м., които не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела.
В жалбата се сочи, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи наказателното постановление.
Такова нарушение била липсата на конкретна дата на извършване на нарушението, като при
липса дори на един от реквизитите по чл.42 (за АУАН), съответно- чл.57 ЗАНН (за НП),
наказателното постановление било незаконосъобразно. На следващо място в жалбата се
сочи, че липсват каквито и да е доказателства, че за периода от 06.12.2019г. до 17.07.2020г.
са отсечени 43 бр. дървета и са изградени два броя тракторни пътища, а изводът, че
жалбоподателката е нарушила чл.257, ал.1, т.1 ЗГ се градят според нея именно на този факт.
Освен това, предположението за периода на извършване на нарушението не почивало на
1
никакви факти, а недоказаността на времето на извършване на нарушението водела до
недоказаност на извършване въобще на нарушението, тъй като не можело да се твърди кога
точно жалбоподателката е „бездействала“, предвид че не е установено кога е извършена
незаконната сеч и са направени пътищата. В жалбата се сочи още, че неустановяване на
времето на сечта и направата на пътищата препятства преценката дали е била налице
обективна възможност на тази дата тя да изпълнява служебните си задължения, тъй като за
периода от 27.01.2020г. до 21.02.2020г. жалбоподателката е била на очни занятия, а от
30.03.2020г. вече е служител на ТП „ДГС“- Пирдоп, т.е. през по-голямата част от сочения в
АУАН и НП период не е била на работа. Относно посочените в НП 2 бр. изградени
тракторни пътища жалбоподателката заявява, че има доказателства, че са били изградени
през месец април 2020г., когато тя вече не е била служител на Общинско звено „Гора“ към
община З.. Изложеното се счита, че влече съществени нарушения, които са основание за
отмЯ. на обжалваното НП.
Впоследствие жалбоподателката е ангажирала допълнителни мотиви към жалбата чрез
упълномощения адв.М.П.. В допълнението към жалбата се сочи, че е допуснато съществено
нарушение на производствените правила, изразяващо се в липсата на компетентност на
контролния орган да състави АУАН, тъй като чл.274, ал.1, т.3 ЗГ предвижда за горските
територии на територията на съответната община нарушенията да се установяват с актове на
кметове или лица, заемащи длъжности в общински структури, за които се изисква
лесовъдско образование, поради което служителите на РДГ не са компетентни да
установяват нарушения във връзка с изграждането на пътища и добив на дървесина. На
следващо място, АУАН бил съставен със свидетел Н.М., който не е присъствал при
установяване на нарушението, което е в нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като е имало
достатъчно лица, които са присъствали на установяване на нарушението. Освен това, в
Констативния протокол липсвала година на установяване на нарушението, като
административнонаказателният орган /АНО/ се опитал да санира този пропуск като е
дописал годината – 2020г., без да става ясно от къде черпи основание да сочи именно тази
година, а и пропускът имал такъв характер, че не можел да бъде саниран по избрания начин.
Този пропуск препятствал и възможността да се установи на коя дата точно е установено
нарушението, а от там не ставало ясно и дали АУАН е съставен в 3-месечния срок от
установяване на нарушението. На следващо място, адв.П. сочи, че доверителката му не е
осъществявала трудова дейност в община З. през по-голямата част от процесния период
между 06.12.2019г. и 17.07.2020г., тъй като след 27.03.2020г. трудовите й правоотношения с
община З. са били прекратени. Така се поставяло под основателно съмнение авторството на
деянието заради обективната невъзможност на Я.П. да извърши нарушението през част от
посочения период, тъй като не е била длъжностно лице по смисъла на чл.108, ал.2 ЗГ.
Според адв.П. самият факт на посочване на период от време за извършване на нарушението
води до незаконосъобразност на НП, тъй като ЗАНН не предвижда наличието на
продължавано административно нарушение. На следващо място адв.П. счита, че е налице
опит на АНО да изправи неправилно посочената от актосъставителя цифрова квалификация
2
на деянието, така че същата да кореспондира с обстоятелствената част на АУАН-а. между
АУАН и НП не съществувало единство на словесното и цифрово описание на нарушения
закон, тъй като в АУАН било записано, че Я.П. не съобразява правилото за поведение,
разписано в чл.257, ал.1, т.1 и т.3 и чл.190, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ, докато в НП е посочено, че
жалбоподателката е нарушила чл.257, ал.1, т.1, пр.1 и чл.190, ал.2, т.1 ЗГ. Това според адв.П.
е порок, който не подлежи на саниране на етап издаване на НП. На следващо място, АНО не
бил съобразил разпоредбите на чл.17 и чл.18 ЗАНН и наложил две отделни
административни наказания за едно и също нарушение- неупражнени контролни
правомощия. От фактическото описание на административното нарушение било видно, че г-
жа П. е наказана за нарушение, извършено в условията на допустителство, а съгласно чл.10
ЗАНН допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ,
а такова предвиждане в Закона за горите нямало. Отделно от това, не било доказано това
допустителство, тъй като не е установено по несъмнен начин, че същата е знаела, че друго
лице осъществява незаконна направа на пътища и сеч, а и тя няма нормативно задължение
да пази подотделите денонощно, за да не осъществи някой в тях неправомерно деяние, още
повече, че в действителност през по-голямата част от сочения период Я.П. не е била
служител на община З. и не е била отговорна за опазването на процесните подотдели.
Нямало как в случая да се установи връзка на „допустителя“ с деянието, наличието на
интелектуален и волеви момент за извършването му и съответно вина като задължителен
субективен елемент на нарушението. Друго съществено нарушение, допуснато от
актосъставителя и АНО се сочи да е погрешната квалификация на деянието за направата на
извозни пътища. След като за подотдела, където те са изградени, имало издадено
позволително за сеч, то адресат на административнонаказателната норма се сочи, че е
лицето, на чието име е издадено позволителното, а квалификацията на деянието е тази по
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии. Липсвали в
АУАН и НП конкретни факти, които да визират съставомерността на деянието, тъй като
нарушенията не са описани пълно и точно. В АУАН не била указана и въззможността за
депозиране на възражение в 3-дневен срок, което недопустимо ограничавало правото на
защита на уличеното като нарушител лице. В допълнението на жалбата адв.П. отбелязва, че
за подотдел 455 „е“ е издадено за първи път позволително за сеч едва след като Я.П. е била
вече прекратила трудовите си правоотношения с община З., което обстоятелство изключва
изначално възможността за търсене на административнонаказателна отговорност от Я.П.,
тъй като предпоставка за ангажиране на отговорността било наличието на издадено писмено
позволително за мястото на установяване на нарушението и липсата на последното води до
ангажиране на друг вид отговорност срещу съвсем друг извършител на деянието. Във
връзка с всички изложени аргументи, адв.П. моли съда да постанови решение, с което да
отмени издаденото на Я.П. НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост.
В първото съдебно заседание жалбоподателката ЯН. Р. П. се явява лично, заедно с
упълномощения адв.М.П. от АК-Пловдив, който я представлява и в последното съдебно
3
заседание, като през цялото време поддържа жалбата и допълнението към нея, а в хода по
същество на делото моли съда да намери издаденото НП за незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, постановено при грубо нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Поради подробно изложените в жалбата аргументи
адв.П. моли да им бъдат присъдени сторените разноски по делото. В допълнение, след
последното съдебно заседание, депозира писмени бележки, в които доразвива доводите от
жалбата на основание на събраните в процеса доказателства. Адв.П. счита, че от
свидетелските показания станало ясно, че посочените като начална и крайна дата на
извършване на нарушението са произволно избрани и тяхното посочване не почива на
каквито и да е факти. От показанията на актосъставителя С.Б. станало ясно, че за начална
дата на извършване на нарушението е ползвал началната дата на издаване на
позволителното за сеч в съседния подотдел, което няма каквато и да е логика. Липсата на
конкретна дата за извършване на нарушението разколебавала цялата фактология по делото,
включително авторството на деянието. Свидетелят М. пък заявил с категоричност, че е
установил нарушенията през януари 2020г. и е уведомил РДГ, т.е. става ясно, че АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението,
предвиден в ЗАНН. Последното само по себе си следвало да води до отмЯ. на НП. Логични
пък били свидетелските показания на инж.К., според който процесните пътища са
съществували в подотдела, били са предвидени по технологичен план, освен това тяхното
почистване било извършено през април-май, когато Я.П. вече не е била служител на
Община З.. Показанията на И.К. кореспондирали и с показанията на свидетеля Г.Г., тъй като
и двамата посочват, че вероятната причина за извършване на установените нарушения е
допуснатата от свидетеля Г. грешка при очертаване на лявата част на подотдела. При
погрешно поставени граници за подотдела, за г-жа П. било изначално невъзможно да
предположи, че дървесина се сече в друга буква от отдела. С оглед на събраните
доказателства и предвид, че не било установено по категоричен начин дали, кога и от кой е
извършена незаконната сеч, се иска от съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна Регионална Дирекция по горите- София /РДГ-София/ не изпраща
представител в проведените съдебни заседания. Депозира се писмена защита от директора
на РДГ-София, с която се иска от съда да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно във връзка с изложените в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2
ЗАНН и допълнителни доводи. Сочи се, че в АУАН и НП пълно и точно е описано
нарушението, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Описаното деяние представлявало
административно нарушение, установено от овластено длъжностно лице, а НП било
издадено от упълномощено лице. Правилно бил приложен законът при определяне
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Безспорно бил доказан
фактът на извършеното нарушение и че то е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП.
Не били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказвала по-ниска степен на
опасност в сравнение с предвидената от закона, а нарушението засягало важни обществени
4
отношения. Размерът на санкцията бил правилно индивидуализиран. С оглед на тези доводи,
въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП
като правилно и законосъобразно. Изразява становище за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2020 г. длъжностни лица при РДГ – София извършили проверка в отдел 701,
подотдел „ж“ /по ново означение „г“/ – общинска горска територия, в землището на с.К.,
общ.З., при която установили, че в подотдела има незаконна сеч на 48 броя дървета от бук и
са изградени два броя тракторни пътя с дължина 100м и 120м, които не са отразени в
одобрения технологичен план. Установеното било обективирано в протокол от 17.07.2020г.,
подписан от присъствалите при проверката служебни лица. На 19.08.2020г. на ЯН. Р. П. /в
качеството й на длъжностно лице по чл.108, ал1, т.2 ЗГ/ бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бл.№ ******. Въз основа на съставения АУАН,
директорът на РДГ-София издал Наказателно постановление № 618 от 15.01.2021 г. -
предмет на обжалване по настоящото дело.
Фактическата обстановка по делото се установява въз основа на показанията на
свидетелите С. СТ. Б., Г. ИВ. Г., И.К.К., Н. Н. М., Г. ЦВ. ГР., ТР. Д. ГР. и Г.П. Д.-С., дадени
от тях в хода на съдебното следствие, както и въз основа на приобщените писмени
доказателства: Констативен протокол №005454/17.07.2020г.; АУАН бл.
№******/19.08.2020г., издаден от инж. С.Б.; възражение от ЯН. Р. П.; позволително за сеч
№0531536/03.12.2019г.; позволително за сеч №0532605/30.12.2019г.; Заповед №
468/08.11.2018г. на кмета на община З.; Заповед № 181/16.04.2020г. на кмета на община З.;
Доклад от инсп. С.Б. до директора на РДГ-София; технологичен план за отдел 455, подотдел
„е“; Трудов договор №6/27.03.2020г. между ЯН. Р. П. и ТП ДГС-Пирдоп; уверение
№241/13.02.2020г. от Лесотехнически университет-София; Заповед №10/24.03.2020г. на
кмета на община З. за прекратяване на трудово правоотношение; Заповед №РД 49-
199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните.
Видно от приложената към жалбата заповед № 10/24.03.2020г. на кмета на община З.,
по взаимно съгласие, считано от 30.03.2020г. е прекратено трудовото правоотношение
между Община З. и ЯН. Р. П., заемала длъжността „***********“ към общинско звено
„Гора“ към Община З.. Видно от представения трудов договор от 27.03.2020г., считано от
30.03.2020г. ЯН. Р. П. е започнала работа към ТП „ДГС Пирдоп“ като „лесничей“. Видно от
приложеното Уверение № 241/13.02.2020г. от Лесотехнически университет-София ЯН. Р. П.
е била записана в трети курс за учебната 2019/2020г., с очни занятия от 27.01 до 21.02.2020г.
Приложен е по делото констативен протокол от 17.07… г., издаден от служител на
РДГ-София – инж.С.Б., относно извършена проверка в подотдел 455 „е“. В проверката,
5
видно от КП №005454 са участвали инж.С.Б., Г. ИВ. Г. и Т.Г. /последните двама
изпълняващи длъжност „горски инспектор“ към РДГ-София/, както и Г.Д. С.- ръководител
звено „Гора“ към Община З.. В протокола е посочено, че проверката е във връзка с писма от
община З., като извън констатациите, касаещи подотдел 455 „е“, е установено че е
извършена незаконна сеч (по маркирани-идентични дървета) в подотдел 455 „ж“ (ново „г“) и
са изградени два тракторни пътя по хоризонтал. Посочено е още, че за подотдел 455 „ж“
(ново „г“) не е имало издадено позволително за сеч. Проверката е извършена без участието
на жалбоподателката ЯН. Р. П..
Видно от АУАН серия Р014, бланков № ******, съставен на 19.08.2020г. от инж. С.
СТ. Б., на длъжност „горски инспектор” при РДГ-София, в присъствието на свидетелите Н.
Н. М. и Г. ИВ. Г., срещу ЯН. Р. П., ЕГН: **********, същият е съставен за това, че в
качеството си на длъжностно лице по чл.108, ал.1, т.2 от Закона за горите, не е изпълнила
задълженията си да следи правилата за сеч само на отбелязани с Контролна горска марка
/КГМ/ дървета, изготвените и отразени в технологичния план извозни пътища, в следствие
на което е допуснала изграждане на два тракторни пътя с дължина от 100 и 120м. и
незаконна сеч – изсичане на 43 броя дървета от бук в подотдел 455 „ж“, ново „г“, без да има
издадено позволително за сеч и 455 „е“ с Позволително за сеч /ПС/ № 0531536/03.12.2019г. и
ПС №0532605/30.12.2019г., с което е нарушила чл.257, ал.1, т.1 и т.3 ЗГ във вр. чл.188, ал.3
във вр. чл.190, л.1, т.1 и т.2 ЗГ. В акта, в графа „дата на извършване на нарушението“ е
отразен период - от 06.12.2019г. до 17.07.2020г. и е посочено, че нарушението е открито на
17.07.2020г. АУАН е съставен в присъствие на ЯН. Р. П., в качеството й на нарушител,
който в графа „обяснения на нарушителя” е отразил: „Гореизложеното не отговаря на
истината“. Я.П. е подписала АУАН-а и е получила екземпляр от същия на датата, на която е
съставен, а именно: 19.08.2020 година. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН Я.П. е подала писмено
възражение срещу акта с вх. № РДГ14-7224/21.08.2020г., в което е посочила, че не е
извършила вменените й нарушения, за което се е обосновала. Фактът, че АУАН е съставен
на Я.П. е докладван от актосъставителя С.Б. на директора на РДГ с нарочно изготвен
доклад.
Въпреки подадените от административно-привлеченото лице възражения, въз основа
на обсъдения по-горе АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 618 от
15.01.2021г. от инж. С.Ц.Т. – директор на Регионална дирекция по горите - София, с което
ЯН. Р. П., ЕГН: ********** е наказана по административен ред.
Приложени са по делото две позволителни за сеч за отдел 455, подотдел „е“ – едното
за периода от 06.12.2019г. до 30.12.2019г., другото за периода от 02.01.2020г. до
30.12.2020г., който подотдел се установява от свидетелските показания, че е съседен на
процесния подотдел „ж“ /нова буква „г“/. Видно от Заповед №468/08.11.2018г., издадена от
кмета на община З., на ЯН. Р. П. на длъжност „***********“ в ОЗ „Гора“ е било вменено да
охранява и експедира определени отдели, сред които и 455. Охраната на този отдел е била
вменена на друго лице с нова Заповед № 181/16.04.2020г. на кмета на община З..
6
Приложен е към делото Технологичен план, от който се вижда, че през отдели 455,
подотдели „е“ и „ж“, които са един под друг, има преминаващи два съществуващи извозни
пътища.
Разпитани са като свидетели по делото лицата С. СТ. Б., Г. ИВ. Г., И.К.К., Н. Н. М., Г.
ЦВ. ГР., ТР. Д. ГР. и Г.П. Д.-С..
Актосъставителят С. СТ. Б. заявява пред съда, че си спомня за процесния случай и
актът на г-жа Я.П. е написан въз основа на жалба от страна на кмета на община З. и във
връзка с приемо-предаване на поста „Директор“ на звено „Гора“ към община З.. Свидетелят
потвърждава, че за процесния подотдел именно той е съставил АУАН на Я.П., тъй като тя
фигурирала като *********** в заповед на кмета и по длъжностна характеристика трябвало
да охранява тази горска територия и лично да отговаря за насажденията в тях. Нарушенията
били за извършена сеч извън разрешената територия. Имало подотдел, за който е разрешена
сеч и имало издадено позволително за сеч, сечта била приключила, сечището било
освидетелствано, но имало превишаване на отсечена едра дървесина, която попадала в
близкия подотдел и се изразявала в отсичане на 43 броя дървета, като новият директор
твърдял, че дървесината е отсечена в другия подотдел, което проверяващите в
действителност констатирали с GPS в присъствието на комисия, назначена от кмета и
директора на РДГ. Установило се, че наистина има сеч извън разрешения подотдел. Според
свидетеля Б. сечта е извършена, тъй като не е установено, че се навлиза в друг подотдел. Не
уточнява кой е извършил сечта, защото не знае. Свидетелят Б. казва, че когато не знаят
точна дата на нарушението, както в случая, вписват възможния период. Свидетелят твърди
и, че в процесния подотдел е имало незаконно изградени с тежка техника пътища, чиято
ширина и дължина са измерили. В случая, тъй като нямало издадено позволително за сеч за
подотдел „ж“, като начална дата на нарушението посочили датата на издаване на
позволителното за сеч в съседния подотдел, защото случващото се в двата подотдела било
идентично, а Я.П. била горския стражар, въвел фирмата, спечелила конкурса за извършване
на дейност в съседния подотдел. Крайната дата на нарушението била датата на проверката.
Свидетелят твърди, че е бил наясно при съставяне на АУАН, че от март 2020г. Я.П. вече не е
служител на ОЗ „Гори“- З., но тя е продължила да е отговорна за процесния подотдел, тъй
като нямало протокол, с който да е прехвърлила отговорността на друго лице. Свидетелят
сочи, че е потърсил отговорност и от лицето, заместило Я.П. на предишната й длъжност в
ОЗ „Гори“- З. и дори бил на мнение, че трябва да напише АУАН-а на него, но по документи
той не отговарял за нарушението. Свидетелят Б. твърди, че екземпляр от АУАН е връчил на
Я.П., която е имала възражения.
Свидетелят Г.Г. твърди, че е свидетел по АУАН и е присъствал и на установяване на
нарушението. Ставало въпрос за това, че имало нарушения в подотделите, съседни на тези,
които се работят. Свидетелят Г. твърди, че имало отсечени доста дървета, за които нямало
издадено позволително за сеч.
Разпитан е като свидетел И.К.К., който е бил началник на ОЗ „Гора“- З., където
7
работил от 03 декември 2016г. до 20 юни 2020г., през което време – до март 2020г. Я.П. е
била негова служителка, след което се преместила в ТП ДГС-Пирдоп. Свидетелят е запознат
с процесния случай и има своя версия за събитията, предшествали установяване на
нарушението. Свидетелят счита, че е станала грешка при маркирането. Твърди, че изпратил
другия ***********- Г.Г., да очертае отдела със спрей, тъй като между отделните букви не е
бил очертан, но когато е очертавал лявата част на буквата „е“, малка част от съседната буква
„ж“ е очертал в тази. Тази грешка в маркировката свидетелят твърди, че я е видял
впоследствие лично на мястото. След това отделът бил продаден на търг и било издадено
позволително на лицензирания лесовъд на фирмата, който лицензиран лесовъд според
свидетеля носи отговорност за това, че е отсечена дървесина от друга буква. Относно
пътищата, които е констатирано, че са изградени, свидетелят К. сочи, че това са стари
пътища, предвидени в технологичния план, които само са почиствани и подновявани, което
е станало през април или май. Свидетелят К. счита, че Я.П. няма никаква вина. Определя я
като един от добрите служители и казва, че е било невъзможно тя да следи 24 часа за
нарушения и нарушители.
Свидетелят Н. Н. М., който е бил кметски наместник на с.К., твърди че установил
нарушението в отдел 455, буква „ж“ и докладвал в РДГ, като първо се обадил на кмета на
община З.. Това станало през януари 2020г. Тогава видял направени нови пътища и
отсечени дървета. След това от РДГ идвали два пъти, като той присъствал на две от
проверките. Доколкото разбрал, АУАН е съставен на Я.П. защото тя е отговаряла за този
участък и не е осъществила контрол в извозването, маркирането и направата на пътища.
Свидетелят сочи, че буква „ж“ се е застъпила с други букви и имало маркировка, че
територията попада в друг подотдел, която според него била погрешна.
Свидетелят Г. ЦВ. ГР. твърди, че работи на длъжност „***********“ в ОЗ „Гора“ към
община З. и познава Я.П., като счита, че тя е осъществявала съвестно функциите си на
***********. Знае, че тя е наказана по административен ред. Свидетелят твърди, че той е
маркирал в отдел 455, подотдел „е“ и че има допусната грешка в маркирането, защото GPS-
ите дават отклонения когато се сменят сателитите. Я.П. не присъствала на маркирането,
защото експедирала точно тогава дървесина в друг отдел. Свидетелят твърди, че е възможно
грешната маркировка да е довела до отсичане на дървета в съседния подотдел 455 „ж“.
Според свидетеля няма практика в общинското звено „Гора“, нито вътрешно нормативно
правило, според което ако някой напуска да трябва да предаде своите отдели с приемо-
предавателен протокол. Свидетелт Г. е присъствал на установяване на нарушението и
заявява, че в подотдел 455 „е“ нямало допуснати нарушения, просто маркировката влизала в
буква „ж“, тъй като са граничи. Твърди, че в процесния период- 06.12.2019г.-17.07.2020г.
всички колеги – той, Я., шефът им, са ходили в отдела и на него не му е направило
впечатление, че има извършени нарушения, защото всичката сеч е била до границата на
маркировката.
Свидетелят ТР. Д. ГР. е горски инспектор в РДГ-София и си спомня за осъществената
8
на 17.07.2020г. проверка. Твърди, че имало 2 или 3 писма от техния началник да извършат
проверката, тъй като смЯ.та на директори в общинското звено го изисквала. Извършвали
проверка на един подотдел, за който имало разрешително за сеч, но установили, че има
нарушение в съседния, в който сечта е навлязла. Според свидетеля Г., за да се стигне до този
резултат, не бил осъществен контрол от горския стражар и от лицензирания лесничей на
фирмата. Тъй като установили, че Я.П. отговаря за района на нарушението, за което имало
заповед на кмета, именно на нея бил съставен АУАН. Въпреки че установили, че към
момента на проверката Я.П. вече не работи в ОЗ „Гора“- З., тя не била издала обекта.
Последната разпитана свидетелка- Г.П. Д.-С. понастоящем е ръководител на ОЗ
„Гора“ към община З., считано от 01.07.2020г. Спомня си за осъществената проверка на
17.07.2020г. в отдел 455, подотдели „е“ и „ж“, на която присъствала. Нарушението било, че
има повече сеч от определената с позволителното. Проверката била по сигнал на кмета н
с.К.. Заявява, че не знае кое лице е санкционирано за нарушенията, които са установени, а за
Я.П. казва, че вече не работела в ОЗ „Гора“ когато свидетелката започнала работа там. По
заповед е видяла, че именно Я.П. отговаряла за проверения отдел. Според свидетелката е
редно при смЯ. на постове служителите да си предават отделите, но не може да каже дали в
случая това е правено, тъй като това не е било по нейно време. Според свидетелката С.
пътищата в отдела са правени не 2020г., а още 2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
7-дневен срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от
13.05.2020г.) - НП е връчено на 19.01.2021 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на
26.01.2021 г. и е входирана в РДГ София на 26.01.2021г.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и
служебно законосъобразността на наказателното постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Процесното НП е издадено от компетентен орган. Тук следва да се посочи, че съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателката във връзка с компетентността
на органа за съставяне на АУАН и НП. Такова ограничително тълкуване на закона, каквото е
предложено в жалбата - че само кметът, кметските наместници и лицата, които заемат
длъжност в общините или общинските структури, за която се изисква лесовъдско
образование, могат да съставят АУАН за нарушения в горските територии на общините – не
може да се възприеме. Изброените лица имат такава компетентност, но тя не изключва
компетентността на служителите на ИАГ, а и не би следвало, доколкото в хипотези като
настоящата соченото за нарушител лице е част от състава на общинската структура и не би
било логично нарушенията на такива лица да се установяват от техни колеги от същата
9
структура. Напротив служителите на ИАГ и нейните структури са компетентни да
извършват проверки и да установяват нарушения в горите на територията на цялата страна,
като съответно ако АУАН е съставен от служител на ИАГ, то НП се издава от
оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжности лица от РДГ
/Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ/. АУАН в случая е издаден от компетентен орган- длъжностното лице
С.Б., който заема длъжността „горски инспектор“ в РДГ-София. Компетентността на
издаващия наказателното постановление директор на РДГ се извежда от изричен акт на
министъра на земеделието и храните - Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е
определено кои лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, сред които лица са Директорите на РДГ.
До тук обаче се изчерпва законосъобразността на оспорваното НП. От формална
страна АУАН и НП съдържат реквизитите, изискуеми от разпоредбите на чл.42 ЗАНН и
чл.57 ЗАНН, но при анализ на всеки от тези реквизити, се установяват пропуски. На първо
място, нарушение има допуснато при посочване на датата на нарушението. Според
настоящия състав не съществува забрана, в случаите, в които конкретната дата на
нарушението не е ясна, да се посочи, че то е извършено на неустановена дата в определен
период. В случая обаче е посочен само период, което в действителност създава
впечатлението за едно продължавано нарушение, каквото настоящото не е и не може да
бъде, както правилно отбелязва адв.П.. Освен това, при избиране на периода, който е
посочен в АУАН и НП, контролният орган и административнонаказващият орган не са
съобразили спецификите на конкретния случай и са действали типизирано, прилагайки
подхода, който прилагат във всички случаи, когато моментът на нарушението не е
установен. По този начин са допуснали процедурни грешки, тъй като не са съобразили, че за
част от периода, който посочват, е невъзможно да вменят отговорност на лицето, което са
посочили- Я.П., тъй като същата няма как да е носила каквато и да е отговорност за
нарушенията, които й се вменяват, предвид че считано от 30.03.2020г. вече не е била
служител на ОЗ „Гора“- З.. Допълнително, датата на извършване на нарушението е особено
съществена с оглед проверка за спазването на правилата по чл.34 ал.1 ЗАНН относно
уредените преклузивни срокове за образуване на административнонаказателно
производство, които в случая не могат да бъдат проверени.
Освен порок относно датата на нарушението, порок съществува и относно описанието
на самото нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Установи се един факт,
който бе неясен до момента на провеждане на съдебното следствие, а именно: причината за
проведената незаконна сеч, която се свежда до грешка в маркировката на подотделите, при
която част от подотдел „ж“ е очертана в подотдел „е“. Този факт е от изключителна
значимост за случая, защото е основен за извода кои правила за дейността в горите не са
били спазени, съответно- не са били проследени от соченото за нарушител лице. Този факт
следваше да намери отражение в АУАН и НП, щом като, установимо от свидетелските
показания, е бил ясен. Записано е в АУАН и НП, че Я.П. не е изпълнила контролните си
задължения да следи за правилата за сеч, в това число да се секат само отбелязаните за сеч
10
дървета. Установи се обаче, че незаконно отсечените дървета са били отбелязани за сеч, тъй
като са били маркирани с контролна горска марка, което макар да е направено погрешно,
доколкото те в действителност не са попадали в подотдела, за който има позволително за
сеч, е равносилно на причисляването им към подотдела, имащ позволително за сеч.
Следователно погрешно е описан фактът, че не е изпълнено задължението да се следи само
за сеч на маркирани дървета и че са било отсечени 43 бр. дървета немаркирани с контролна
горска марка, защото дърветата в случая са били маркирани. Относно незаконно
изградените пътища описанието в АУАН и НП също е неточно, защото е записано, че те „са
изградени“ и че „не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела“. Установи се
от свидетелските показания, че пътищата не са новоизградени, а само почистени стари
пътища и че те съществуват в технологични план, което е видно и от самия този план.
Мястото на извършване на нарушението е описано противоречиво в АУАН и НП.
Според АУАН мястото, където е извършено нарушението, е общинска горска територия,
землище с.К., подотдел 455 „ж“ и подотдел 455 „е“, а според НП нарушението е само за
подотдел 455 „ж“. Това е в ущърб на правото на наказаното лице относно възможността да
разбере за какво му се вменява нарушение.
Отделно от това, съществуват и други разминавания между АУАН и НП, които и
процесуалният представител на жалбоподателката е забелязал, а именно: в квалификацията
на нарушението. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.257, ал.1, т.1 и т.3 ЗГ във вр.
чл.188, ал.3 вр. чл.190, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ. В НП обаче тази квалификация е стеснена, като са
премахнати някои от цитираните точки и нарушението вече е с квалификация чл.257, ал.1,
т.1 във вр. чл.188, ал.3 вр. чл.190, ал.2, т.1 ЗГ. Това несъмнено рефлектира в правната сфера
на жалбоподателката и нарушава нейното право на защита.
Друг съществен процесуален порок на оспорваното НП, който се откроява, е
нарушение на правилата за наказуемост на броя нарушения. В конкретния случай от
описанието на нарушението и от събраните доказателства се установява, че то е само едно -
неупражнени контролни правомощия от лице с функции по опазване на горските територии
/лице по чл.190 ЗГ/. Въпреки това Я.П. е била наказана за извършване на две различни
деяния, макар административнонаказващият орган да им е дал една и съща квалификация,
само защото последиците от евентуалното нарушение са две- незаконна сеч и незаконна
направа на пътища. Получило се е обаче смесване между нарушенията. В действителност
незаконната сеч и незаконното изграждане на горски пътища са две самостоятелни
нарушения, в случая обаче, не се наказват тези нарушения, а те се визират като последица от
едно единствено друго предхождащо ги нарушение- неупражняването на контролна
дейност. Незаконосъобразност и абсолютна процесуална предпоставка за отмЯ. на НП
представлява вменяването на повече на брой нарушения от действително извършените.
Налице са и други процесуални нарушения, които процесуалният представител на
жалбоподателката правилно е откроил и маркирал като такива, а именно: непосочване в
АУАН на възможността за подаване на възражения в 3-дневен срок, както и включване като
11
свидетели по АУАН на лица, които не са очевидци на установяване на нарушението, като
те, макар и несъществени, също са нарушения.
Най-същественият мотив на съда обаче да счете за незаконосъобразно оспореното НП
е, че от съдържанието на гореобсъдените събрани и кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателката да е извършила
вмененото й нарушение. Административнонаказващият орган е този, който следва да
докаже, че нарушението е извършено и че е извършено именно от привлеченото към
отговорност лице. Тази своя доказателствена тежест РДГ- София не изпълни. В настоящия
случай Я.П. би могла да носи отговорност само за период, в който е упражнявала функцията
на „***********“ към общинското звено „Гора“- З.. Нужно е било да се изследва дали през
инкриминирания период, в който се предполага, че е извършено нарушението – 06.12.2019г.-
17.07.2020г., Я.П. е упражнявала тази длъжност. За част от периода безспорно я е
упражнявала- от 06.12.2019г. до 30.03.2020г. За следхождащия датата 30.03.2020г. период
обаче е невъзможно Я.П. да е отговорна, че не е упражнила контролни правомощия, тъй
като такива тя вече не е имала. Необяснима е за съда логиката, която проверяващите горски
инспектори са използвали при вземане на решението да вменят на Я.П. нарушението,
независимо, че са били наясно, че считано от 30.03.2020г. тя вече е служител на друго място.
Свидетелите С.Б. и Т.Г. споделят, че са били наясно с факта, но тъй като П. не била предала
своите отдели с приемо-предавателен протокол продължавала да носи отговорност за тях.
Това е изцяло грешна преценка, с която актосъставителят изначално е опорочил АУАН-а,
тъй като е вменил отговорност за неустановено нарушение. Нещо повече- по делото се
установи, че е приложена заповед от 16.04.2020г. на кмета на община З., от която по
недвусмислен начин се вижда, че охраната и експедирането на дървесина в процесния отдел
455 от датата на заповедта е вменена на друго лице, различно от Я.П., а именно Г.И.Г.. В
настоящия случай, който е по-различен в сравнение с подобни други хипотези,
компетентните контролни органи е следвало да положат повече усилия за установяване кога
точно е извършено нарушението или поне за ограничаване на дългия период, в който може
то да е било извършено, за да стеснят и възможностите за броя отговорни лица, защото в
противен случай изводът на адв.П., че периодът, на нарушението е произволно избран, е
правилен. По-лесно е било за компетентния орган да изпълни напълно формално
задълженията си и да впише в документите, че нарушението е извършено евентуално в
периода на действие на позволителните за сеч за съседния подотдел, вместо да използва
ресурсите си за установяване кога е извършена незаконната сеч и са изградени горските
пътища, от където да се почерпи извод, че тогава именно не е бил упражнен контрол. В
случай, че нарушенията на правилата за сеч и технологичния план, които са били открити в
подотдел 455 „ж“, са били извършени след 30.03.2020г., което остава неустановена, но
възможна хипотеза, то нарушението, предмет на НП, не е било извършено от лицето, на
което е вменено- жалбоподателката П., следователно наказанието спрямо нея следва да бъде
отменено.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява по
12
безспорен начин извършеното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 ЗГ, самоличността на
нарушителя и неговата вина и санкцията за това, както и за допуснатите процесуални
нарушения, е отмЯ. на оспореното НП.
С оглед изхода на делото и предвид, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските
за адвокатски хонорар в размер на 200 лв., който хонорар не се явява прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тези разноски, съобразно чл.143, ал.1 АПК,
следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал отменения акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 618, издадено от Директора на РДГ-София
на 15.01.2021 г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на ЯН.
Р. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „**************“ №2, вх.А, ет.5, ап.15, са
наложени две наказания „ГЛОБА“ в размер на по 300 лв. всяко, за нарушаване на чл.257,
ал.1, пр.1, т.1 ЗГ във вр. чл.188, ал.3 ЗГ вр. чл.190, ал.2, т.1 ЗГ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- СОФИЯ, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Аксаков“ №14 ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. Р. П., ЕГН: **********,
с адрес: гр.З., ул. „**************“ №2, вх.А, ет.5, ап.15 сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
13