Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,10.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи за разглеждане
Докладвано от съдия Маркова в.гр.д.№ 14572 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.В.Л., ищец
пред СРС, срещу решение № 183411 от 02.08.2019
г., постановено по гр.д. 16967 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 44-ти състав, в частта, в която претенцията му е отхвърлена по отношение
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 2700
лв. до пълния претендиран размер на иска - 3500 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, в
която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди в размер на 12000 лв. от
договор за спонсорство от 03.12.2013 г. и в размер на 10000 лв. по договор за
спонсорство от 21.10.2014 г., както и в частта за разноските.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно, защото според
въззивника присъденото обезщетение за неимуществени вреди е твърде
ниско. Като пострадал оценявал неимуществените вреди в размер на 5 000
лв., който сума сама по себе си била ниска. От тази сума застрахователят
заплатил сумата в размер на 1 500 лв. и то три години и половина по-късно.
От СРС били присъдени още 2 700 лв. или общо 4 200 лв. Счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал свидетелските показания,
както и депозираната медицинска експертиза в тяхната съвкупност. Сочи, че съдът
не бил взел предвид, че ищецът е известен български спортист по културизъм.
Счита, че един спортист, готвещ се в този момент за участие в състезания не
търпи същия обем болки и страдания като човек, работещ на бюро; за ищеца
загубата била по-голяма, тъй като в случая тялото му било негово оръдие на
труда. Съдът не бил обсъдил факта, че за белези по тялото според правилата на
Федерацията, се отнемали точки. А вследствие на ПТП ищецът имал останал такъв
белег. Сочи, че участието в едно престижно състезание се предшества от месеци
тежка спортна подготовка преди това, обстоятелство, в което съдът не успял да
вникне. При тези тренировки ищецът вдигал тежести над 100 кг, което било не
само невъзможно, но и ужасно опасно с увреден крак. По отношение на претенциите
за имуществени вреди съдът също не обсъждал фактите в цялост или ги
интерпретирал неправилно. Неправилно били тълкувани договорите за спонсорство;
съдът не навлязъл в спецификата на тези договори. Това не бил договор за
услуги, а сумите по тези договори не представлявали просто доход, който ищецът
е пропуснал да реализира, а доход, който ищецът бил реализирал, а след това
поради неизпълнение бил върнат. Затова били налице реално претърпени
имуществени вреди. Самите суми по договорите за спонсорство към момента на ПТП
били вече използвани за подготовката на ищеца, така че неправилен бил извода на
СРС, че не било доказано от ищеца за какви цели ще се използват. Сочи, че
автентичността на договорите била установена от заключението на
съдебно-почерковата експертиза. А това за какви цели се използват сумите по
договорите за спонсорство, било доказано от свидетелските показания- треньор,
зала, усилено хранене, хранителни добавки, медикаменти за възстановяване,
спортни масажи и др., т.е. целта на тези средства била една – да се яви и да
участва в състезания. Към момента на ПТП ищецът бил започнал изпълнението на
договорите, което също се установило от показанията на свидетелите.
Неизпълнението на тези договори от страна на ищеца било породено от получените
травми вследствие на процесното ПТП, т.е. невъзможността ищеца да се подготви и
участва в състезанието било пряка последица от получените травми от ПТП,
състояло се на 01.07.2014 г. Травмата на крака, заради която ищецът трябвало да
преустанови тренировките и вместо тях да провежда рехабилитация, било
установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза. От показанията
на свидетелите било доказано, че не може едновременно да се извършват
тренировки и рехабилитация, тъй като кракът не трябвало да се натоварва.
Доказано било, че всеки ден без тренировки се наваксва със седмици. А в случая
прекъсването било с месеци. Доказано било с надлежен документ, че ищецът е бил
записан за участие в състезание под № 68 в категория „Културизъм ветерани 40-49
г. над 80 кг“, но не се явил. Затова вредите не били хипотетични. Налице било
закономерно настъпване на имуществена вреди в сферата на ищеца. Съгласно КЗ
застрахователят дължал обезщетение на всички вреди, които са в пряка връзка с
деликта, и неимуществени и имуществени. Сочи, че е ангажирал доказателства във
връзка с доклада на съда, обективиран в определението от 20.02.2018 г. Други
указания във връзка с доказателствената тежест не му били давани. Затова съдът
не следвало да отхвърли претенциите му.
Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и
да се постанови друго, с което претенциите му да бъдат изцяло уважени.
Претендира разноски.
От З. „А.“ АД, ответник в производството пред СРС,
е постъпил отговор по въззивната жалба, в който отговор се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно и съобразено с представените по делото доказателства. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и
процесуален закон. Счита, че присъдената сума отговаря на претърпените от ищеца
болки и страдания. Ищецът бил напълно възстановен. Счита, че имуществените
вреди били недоказани. В случая ищецът щял евентуално да търпи пропуснати
ползи, а не претърпяна вреда. Отделно от това ищецът не бил доказал, че не е
могъл да участва в състезанието, за да спечели претендираните суми, съответно
12 000 лв. и 10 000 лв. Задължението на ищеца по договорите за
спонсорство било да участва, а не да спечели състезанието. По делото не било
доказано състезанията да са се провели, респ. ищецът да е изпълнил задълженията
си по договора за спонсорство. Претендира разноски за юриск.възнаграждение.
В частта, в която претенциите са били уважени, решението като необжалвано е
влязло в сила.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 04.09.2019
г., въззивната жалба е подадена на 18.09.2019
г., следователно същата е в срок.
Тъй като в частта, в която решението на
първата съдебна инстация се обжалва, не са били уважени
претенциите на въззивника –ищец в
производството пред СРС, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване,
следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
С исковата молба, подадена от П.В.Л. са предявени при условията на
обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травми в резултат от ПТП,
настъпило на 1.07.2014г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 1.07.2014г. до окончателното плащане; 2/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 3 КЗ /отм./ за сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
същото ПТП във връзка с Договор за спонсорство от 3.12.2013 г.; 3/ иск с правно основание чл. 226, ал.
1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 3 КЗ /отм./ за
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от същото ПТП във връзка с Договор за спонсорство от
21.10.2014 г.; 4/ иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1225,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.02.2015 г. до 17.02.2016г. върху главницата от 12000 лв., и 5/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1349,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2014г. до 17.02.2016г. върху
главницата от 10000 лв.
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, че справедлив размер е такъв равен на 4 200 лв.,
от които 1500 лв., платени от ответника /застраховател/. Затова е присъдил 2700
лв., а за разликата до претендирания размер от 3 500 лв. е приел, че
претенцията е неоснователна.
СРС се е позовал
на чл.52 ЗЗД и т.2 от ППВС № 4/1968 г. Съдът е приел като се е базирал освен на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и на показанията на
свидетел, че е било налице и засягане на мускула и свързания нерв. Същевременно
е прието, че получените наранявания в областта на подбедрицата и глезенната
става не са увредили сериозно и необратимо здравето на ищеца, а били засегнали
временно движенията на пострадалия крайник, който бил напълно възстановен, без
остатъчни последици за двигателните функции. Отчетено е, че уврежданията, макар
и изцяло физически излекувани, са оставили кожни
белези в наранените участъци от подбедрицата, при това няколко на брой- два
относително малки и един по-голям, всичките
трайно загрозяващи външния вид на кожата. Лечението, обаче, било изцяло
домашно-амбулаторно, без да е бил наложителен болничен престой и извършване на
оперативни и други сериозни интервенции, предвид повърхностния характер на
нараняванията. Установили се и допълнителни методи на лечение – различни
рехабилитационни процедури. Цялостното възстановяване на ищеца продължило сравнително
дълго – около месец-месец и половина за постигане на общо физическо оздравяване
на наранения крайник, през което време ищецът е търпял болки и страдания с невисок
и бързо отшумяващ интензитет. Прието е още, че освен телесните увреждания ПТП е
дало сериозно негативно отражение върху ищеца в личностен и емоционален план. Инцидентът е повлиял на професионалната спортна кариера на
ищеца, като получените травми освен, че препятствали процеса на активна
подготовка за предстоящи състезания по културизъм, рефлектирали и занапред върху постиженията му в спорта поради
останалите белези по кожата. Всичко това неминуемо предполагало преживян
стрес в много по-висока от житейски очакваната в подобна ситуация степен.
Относно обезщетението за имуществени вреди е прието, че в
обхвата на застрахователното покритие е включено и обезвреда под формата на
пропуснати ползи, настъпили като пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане. Това означавало, че за да се ангажира отговорността на ответника по
смисъла на чл.267, ал.1,т.3 КЗ, отм., трябва да е налице лишаване на ищеца от
сигурната възможност за увеличаване на имуществото му в резултат именно от
настъпилото ПТП. В случая връзката между претърпените от ищеца вреди и
настъпилото ПТП била опосредена, което изключвало отговорността на ответника.
Релевираните
вреди не било доказани да са реално претърпени. Представените разписки,
подписани от спонсорите имали характер на частни свидетелстващи документи, били
оспорени от ответника, а за верността им ищецът не ангажирал доказателства.
Дори да бил доказал, че получените от спонсорите средства са им били върнати,
нямало сигурност, че ако не бил пострадал при ПТП, ищецът щял да се ползва от
тези средства по предназначение, изпълнявайки всички условия по договорите за
спонсорство. Възможността ищеца да реализира целите на договора за спонсорство
била условна, но не и сигурно установена. Освен това тези средства представлявали и бъдеща инвестиция
с оглед бъдещо реализиране на приходи при призово класиране, а застрахователят
не дължал обезвреда за онези разноски, които пострадалото лице било направило,
за да увеличи имуществото си.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при
определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на
обезщетението се определя от съда по
справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - тежестта
на уврежданията, обстоятелствата при които са извършени, възрастта на
пострадалия, интензивността на причинените физически и психически страдания на
ищеца. Всички тези обстоятелства в случая следва да бъдат обсъдени при съвкупен
анализ на заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените и гласни
доказателства.
Де факто, първоинстанционния съд правилно е
достигнал до извода относно нанесените на ищеца вследствие на ПТП увреждания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза,
което е изготвено въз основа на
представената по делото медицинска документация и след извършен от вещото лице
преглед на ищеца, се установява, че П.Л. е претърпял травматични увреждания на
долния ляв крайник, изразяващи се в охлузвания с подлежащи кръвонасядания на
меките тъкани на подбедрицата и контузия на глезенната става. Посочените
наранявания според вещото лице се дължат на действието /чрез удар, натиск,
триене/ на твърди предмети, каквито са и външните части на автомобил и
мотоциклет, като по своя вид и характер отговарят да са получени от ищеца по
време и начин съобразно данните за процесното ПТП, т.е. в резултат именно от
установения автомобилен инцидент. Съобразявайки локализацията и морфологията на
травмите /дълбоки охлузвания – ожулвания/, експертът заключава, че същите са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
засягащо движенията на левия долен крайник, които са били краткотрайно
ограничени – за период от около три седмици, при обичаен възстановителен
процес. На ищеца е било предписано третиране на пострадалите участъци от
крайника с компреси, като му е бил издаден болничен лист от личен лекар за
домашно-амбулаторно лечение за срок от 14 дни, продължен впоследствие с нов
болничен лист от ОЛКК за срок от още 15 дни. Вещото лице посочва, че
възстановяването на ищеца е било съпроводено с болки и страдания в рамките на
около две седмици, по-силно изразени през първата седмица и с нарастваща
интензивност при движение и физическо натоварване на наранения крак. Отделно от
направените констатации въз основа на изследваните документи, вещото лице
установява допълнително, при лично проведен преглед на ищеца, че в резултат от получените увреждания са
останали кожни белези по повърхността на лявата му подбедрица под формата на
видими отблизо обезкосмени белезникави участъци от кожата, локализирани на три
места с размери съответно около 5/1 см., 1,5/1 см. и 1/1 см.
При постановяването на обжалваното по настоящето
дело решение, обаче, въззивната инстанция приема, че СРС не е достигнал до
правилно определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, защото: прието е, че ищецът е
имал нараняване на мускула и свързания с него нерв, но не е обсъдил показанията
на свидетеля Вълков, в частта, в която последния сочи, че възстановяването на
нерва е между 3-6 месеца, с процедури. Свидетелят е рехабилитатор и е извършил
процедурите по възстановяване на ищеца. Лично той му е забранил по време на
рехабилитацията да спортува за целия период на възстановяване. На крака си
ищецът е имал открита рана не повече от 10 см., която не е позволявала на ищеца
да тренира подбедрицата. От показанията на другия свидетел – Н., също
състезател по културизъм, се установява, че ищецът е бил с бинтован крак, не е
можел да стъпва и е куцал; оплаквал се е от болки в тялото. Не е могъл да
тренира поне около 2 месеца, един изобщо; по време на рехабилитацията-също.
Свидетелят сочи, че ищеца преди ПТП е бил започнал да се готви за
републиканското първенство, което е важно състезание, защото е квалификация за
Световното първенство. П. /ищеца/ не се е явил на републиканското, защото не е
можел да тренира, не е могъл да влезе във форма след претърпения инцидент. Според
свидетеля 2-3 месеца са достатъчни, за да изгуби форма един състезател. П.
много се е тревожел, че не може да тренира. В началото дори не се е знаело
колко време ще отнеме възстановяването. П. е знаел само, че времето напредва,
но той не може да тренира. Пълното възстановяване на тренировките е настъпило
след 5-6 месеца. Според свидетеля, ако се е явил на състезанието, то е щял да
се класира на първо място. Свидетелят пояснява, че този състезател, който се
класира първи на републиканското печели квота и представлява България на
Световното първенство. На състезанието в Стара Загора, което се провеждало
преди републиканското, ищецът също не се е явил да участва макар да е бил
записан. Всъщност ищецът е бил записан за участие на всички есенни турнири. Свидетелят
сочи, че след ПТП П. е бил сринат, защото е бил положил много труд, който е
отишъл на вятъра. Свидетелят е сигурен, че ако П. не е бил претърпял инцидента,
щял е да участва в състезанията.
Действително, физически ищецът се е възстановил
напълно след ПТП, но му е останал един по-голям белег /около 5-6 см. / на левия
крак, който се вижда и има формата на кръг, както и два по-малки. В правилата
на състезанията по културизъм е посочено, че кожата на състезателите трябва да
е гладка; при наличието на белег, който се вижда, затова му отнемат точки, обстоятелство,
което се установява и от разпита на свидетеля, който е и съдия по културизъм.
Основателен е довода на въззивника, че СРС не е
съобразил последиците в професионален план от претърпяното ПТП. Не се спори, че
ищецът е състезател по културизъм, т.е. това е неговото занятие. Белезите,
които са останали по тялото му, вследствие на ПТП освен, че довеждат до
емоционален дискомфорт у ищеца, се отразяват негативно на кариерата му като
състезател.
Ето защо налага се извод, че СРС се е позовал на приетите
в горе-цитираното ППВС №4/1968 г. обективни критерии за определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, но не е определил справедлив по
смисъла на чл.52 ЗЗД, такъв.
Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен
иска по чл.226, ал.1 вр. с чл.267, ал.1,т.1 КЗ, отм. относно неимуществените
вреди, е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено.
Претенцията ще следва да бъде уважена за разликата
над 2 700 лв. до пълния предявен размер от 3 500 лв.
С оглед, че при
непозволено увреждане лихвата се дължи от датата на настъпването му, арг от
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, в конкретния случай това е 01.07.2014 г., то
решението на СРС и в тази му част се явява неправилно и като такова ще бъде
отменено като разликата от 800 лв. /3500 лв.- 2 700 лв./ се присъди ведно
със законната лихва до окончателното изплащане.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Ищецът претендира
да е претърпял имуществени вреди в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
тъй като се е наложило да връща, получените от него суми по два договора за
спонсорство, изпълнението по които от негова страна е било обвързано с участие
в състезания. Тъй като е претърпял травматични увреждания от ПТП, ищецът не
могъл да се яви на състезанията.
Видно от договора
за спонсорство, сключен на 03.12.2013 г., спонсорът – Д.Й.Д. се е задължил да
предостави на ищеца сумата в размер на 12 000 с оглед подпомагането на
неговата спортна подготовка през 2014 г. по културизъм с цел участието на
спонсорирания – П.В.Л. на Републиканското държавно първенство, което е
квалификация за участие на Световното първенство по културизъм-чл.1. Самият
договор служи за разписка за получаването на сумата. Срещу получената сума
спонсорираният се задължава да рекламира спонсора и дейността на управляваното
от него дружество –„Л.Т.“ ЕООД. Съгласно чл.10 от договора при неизпълнение на
задълженията от страна на спонсорираното лице на Републиканското първенство, то
се дължи връщане на сумите.
От представеното
напомнително писмо с дата 03.02.2015 г. се установява, че спонсора е развалил
договора поради неизпълнение от страна на спонсорираното лице да участва на Републиканското
първенство.
Представена е
разписка с дата 16.02.2015 г. за връщане на сумата в размер на 12 000 лв.
Аналогични са и
уговорките във втория договор за спонсорство- този от 05.03.2014 г. с другия
спонсор – А.В.В..
Представена е
разписка с дата 21.10.2014 г. за връщане на сумата в размер на 10 000 лв.
В конкретния
случай предоставянето на имотна облага от страна на спонсориращия се извършва
срещу реклама, която е задължителен елемент от съдържанието на договора за
спонсорство като търговска сделка.
Касае се до двустранен възмезден договор и е налице връзка на зависимост на
задължението за заплащане на възнаграждение от изпълнението на насрещното
задължение за извършване на рекламни дейности.
Действително,
автентичността на тези договори, както и на разписките е била оспорена от
ответника. Противно на приетото от СРС, обаче, автентичността е доказана от
заключението на изслушаната, приета по делото и неоспорена от страните
съдебно-почеркова експертиза, която по категоричен начин е достигнала до
извода, че на 100 % подписите върху разписките и договорите са на лицата,
посочени като техни издатели, виж л.54 поделото пред СРС, както и заявеното от
вещото лице в публичното съдебно заседание, състояло се на 05.06.2018 г. при
изслушването на заключението.
Неправилно СРС
приема, че ищецът не е ангажирал доказателства, че състезанията са били
проведени. Точно обратното, от представените с исковата молба доказателства –
протоколите за класиране на Държавно първенство по културизъм и фитнес,
гр.Бургас и турнир „Августа Траяна“, гр.Стара Загора е видно, че те са били
проведени съответно в периода 12-14.09.2014 г. и 06.09.2014 г.
Пак от там е
видно, че ищецът не се е явил макар да е
регистриран за участие.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата
закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК, постановено
по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
В конкретния
случай това не е така.
Ето защо макар и
с други мотиви правилен е крайният извод на СРС, че връзката между претърпените
от ищеца вреди и настъпилото ПТП е опосредена, което изключва отговорността на
ответника по смисъла на чл.267, ал.1,т.3 КЗ, отм.
Налага се извод,
че обжалваното решение в частта, в която
е отхвърлена претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 12000 лв.
по договор за
спонсорство от 03.12.2013 г. и в размер на 10000 лв. по договор за спонсорство
от 21.10.2014 г. или с обща цена в размер на 22 000 лв., е правилно и като такова в тази му част ще следва да бъде
потвърдено.
Относно лихвата за забава по отношение на
сумите претендирани като имуществени вреди, съответно в размер на 1225,18 лв., изтекла за периода 16.02.2015 г.
до 17.02.2016 г. и 1 349,49 лв., изтекла за периода от 21.10.2014 г. до
17.02.2016 г. , претенцията като акцесорна, също се явява неоснователна;
решението и в тази му част ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ищеца се следват разноски, както следва:
Разходи за съдебни експертизи – в размер на още 92 лв. /присъдени от
СРС в размер на 308 лв. при направени такива в размер на 400 лв./; за адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на още 109,25 лв. /тази сума ще
следва да бъде присъдена в полза на адв.М./.
На ответника разноските се
следват в размер на 309 лв. или при присъдени от СРС такива в размер на 316,40
лв., за разликата над 309 лв. решението
ще следва да бъде отменено.
В тежест на ответника ще
бъде възложена на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер още на 32
лв. в полза на СРС.
Пред въззивната инстанция:
Въззиваемият ще следва да бъде
осъден за адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 100 лв. /тази сума ще следва да бъде
присъдена в полза на адв.М./, определено съобразно редакцията на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, обн.ДВ, бр.45 от
15.05.2020 г.
Ще следва да бъде
присъдена в полза на СГС държавна такса
по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 25 лв.
За частта, в
която беше прието, че обжалваното решение е правилно, на въззиваемият се следват разноски в размер на 150 лв.-
юриск.възнаграждение, което се присъжда в пълния претендиран размер с оглед
заявеното от пълномощника на въззивника, че няма възражение по този размер.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 183411 от 02.08.2019 г., постановено по гр.д. 16967 по описа за 2016
г. на СРС, ГО, 44-ти състав, в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от П.В.Л., ЕГН **********, срещу „ЗАД А.“, ЕИК *******,
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, отм.,
по отношение на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
травми в резултат на ПТП, състояло се на 01.07.2014 г. в гр.София, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 01.07.2014 г., за разликата над сумата от 2700 лв. до пълния претендиран размер на
иска - 3500 лв., както и в частта
за разноските в полза на „ЗАД А.“, ЕИК *******, за
сумата над 309 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на П.В.Л., ЕГН ********** съдебен адрес: ***-адв. А.М. и адв.М. М., на основание чл.226, ал.1 КЗ, отм., сумата
в размер на 800 лв., представляваща разликата между присъдената от СРС сума
в размер на 2 700 лв. и дължимата такава в размер на 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получени травми в резултат на ПТП, състояло се на
01.07.2014 г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
01.07.2014 г. до окончателното изпащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183411 от 02.08.2019
г., постановено по гр.д. 16967 по описа
за 2016 г. на СРС, ГО, 44-ти състав, в
частта, в която са отхвърлени претенциите за
имуществени вреди в размер на 12000 лв. по договор за спонсорство от 03.12.2013
г. и в размер на 10000 лв. по договор за спонсорство от 21.10.2014 г., както и в частта за лихвата за забава, съответно в
размер на 1225,18 лв., изтекла за
периода 16.02.2015 г. до 17.02.2016 г. и 1 349,49 лв., изтекла за периода
от 21.10.2014 г. до 17.02.2016 г.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на П.В.Л., ЕГН ********** съдебен
адрес: ***-адв. А.М. и адв.М. М., сумата
в размер на 92 лв., представляваща разликата между присъдените такива от
СРС в размер на 308 лв. и действително дължимите в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.М.М. Я.-М., САК, адрес:
гр.София, ул.“********, сумата в размер
на 109,25 лв., представляваща разликата между присъдената от СРС сума в
размер на 365,75 лв. и действително дължимата такава.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.А. М., САК, адрес: ***, сумата в размер на 100 лв., за адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.В.Л., ЕГН ********** съдебен
адрес: ***-адв. А.М. и адв.М. М., да
заплати на „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 150
лв.-юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в
полза на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в
размер на 32 лв., представляваща разликата между определената от СРС сума в
размер на 108 лв. и дължимата такава в размер на 140 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в
полза на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в
размер на 25 лв., за въззивно обжалване.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280, ал.ал.1 и 2 ГПК в частта относно потвърдителната част; в останалата
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: