Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 25.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети
ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1713 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Съдът е
сезиран с искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
Бизнес Център, против З.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че
страните се намирали в облигационни отношения, чиято регулация се подчинявала
на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество. Последното било изправна страна по така възникналата обвързаност
между страните, като в периода 23.05.2019г. – 22.10.2019г. доставило на
ответницата за електроснабден имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Б.“ № * с
ИТН 300134580170 електрическа енергия. На свой ред ответната страна била
неизправна такава, т.к. не заплатила дължимите към дружеството суми, които били
фактурирани, както следва: фактура № *********/30.06.2019г. на стойност 101.08
лв. за периода 23.05.2019г. – 21.06.2019г.; фактура № ***/31.07.2019г. на
стойност 97,48 лв. за периода 22.06.2019г. – 22.07.2019г.; фактура № ****/30.09.2019г.
на стойност 87.42 лв. за периода 23.08.2019г. – 21.09.2019г и фактура № ***/31.10.2019г.
на стойност 68.45 лв. за периода 22.09.2019г. – 22.10.2019г.
Така посочените задължения по
фактурите към настоящия момент и с оглед приетото в посочените Общи условия,
станали изискуеми, а общият размер на непогасеното задължение към дружеството,
ведно с начислена към всяка от процесните фактури лихва, възлизало на 444,19
лв. – главница и 19,57 лв. – лихва за забава за периода 26.07.2019г. до
25.02.2020г.
Твърди се, че ищцовото дружество
подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като в производството по ч.гр.д. №
512/2020г. на КРС била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата било
депозирано възражение, което препятствало влизането й в сила. Това обусловило
интереса на дружеството от предявяване на настоящите положителни установителни
искове.
Ищецът сочи, че в случай, че
депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
512/2020г. не касае цялото вземане, предмет на заповедта, то следвало да се
обявят за безспорни вземанията, които не се възразяват и за тях да бъде издаден
изпълнителен лист.
Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че длъжникът З.Г.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи и следва да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес център, сумите както следва:
- 445,19
лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
23.05.2019г. – 22.10.2019г;
- 19,57 лв. – законна лихва за забава, считано от
26.07.2019г. до 25.02.2020 г.;
-
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и разноските направени в заповедното производство, както и тези в настоящото
такова.
В
случай, че са налице предпоставките за това ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото
си на отговор чрез назначения му особен представител. Сочи на недопустимост и
неоснователност на заявената претенция предвид липсата на доказателства, които
да обвържат ответната страна.
В съдебно
заседание
депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея въз основа на
предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът – оспорва същата.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и че продажбата
на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
От постъпилата
справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания е видно, че за
ответната страна има вписани задължения за разходвана електрическа енергия за
процесния имот.
Приложени са и заверени копия от процесните фактури
с потребител ответника,
по клиентски номер 300134580170, за обект в гр. Кюстендил, ул. „Б.“ № *, на
обща стойност 445,19 лв. за периода 23.05.2019г. – 22.10.2019г., както следва: фактура № ***/30.06.2019г. на стойност 101.08 лв. за периода 23.05.2019г. –
21.06.2019г.; фактура № ****/31.07.2019г. на стойност 97,48 лв. за периода
22.06.2019г. – 22.07.2019г.; фактура № ***/31.08.2019г. на стойност 90,76 лв.
за периода 23.07.2019г. – 22.08.2019г.; фактура № ***/30.09.2019г. на стойност
87.42 лв. за периода 23.08.2019г. – 21.09.2019г и фактура № ***/31.10.2019г. на
стойност 68.45 лв. за периода 22.09.2019г. – 22.10.2019г.
Данни за
консумираната от ответната страна за процесния обект електрическа енергия по H-kWh за периода 30.09.2017г. – 31.08.2020г. са изложени в заверено копие на
Справка за консумация на клиенти – л. 18 от делото.
Представени
са още изходящи от ответната страна Заявление за разсрочване на задължения за
електрическа енергия за процесния обект от 10.06.2013 г. за периода
02.12.2012г. – 04.04.2013г. в размер на 436,04 лв.; такова от 10.01.2014 г. за
разсрочване на задължения за периода от 11.2013г. до 12.2013г. в размер на 236,00
лв., както и споразумителен протокол (по заявление № 001010069479/10.01.2014г.)
за разсрочване на задължение от 239,73 лв. за периода 04.10.2013г. –
04.12.2013г.
Видно от
приложената на л. 65 и 66 от делото Спавка № 671267/14.06.2021 г. от АВ относно
извършвани вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето З.Г.С., се
установява, че такива са извършвани в периода 2007г. – 2015г.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, изготвено от вещото лице
М. В., установява следното: В представените извлечения по партидата на
ответника са отразени начисления за главница, лихви, внесени суми, съдебни
такси, планове за разсрочено плащане за периода 25.03.2010 г. до 23.09.2020г.
Процесните фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество, като
няма данни за извършени плащания по тях. За процесния обект има открита партида
на името на С. с абонатен номер 300134580170, като има данни за начислени
задължения и извършени плащания за предходни периоди. Общият размер на
дължимата сума по фактурите възлиза на 445,18 лв., а размерът на законната
лихва е 19,59 лв. Така, задължението е от 464,77 лв.
Приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. П. също
сочи на наличието на партида в системата на дружеството на името на С. с аб. н.
********** и кл. № (ИТН) 300134580170. За процесния период за обекта е монтиран
електромер с фабр. № 2192068. Последният е годно измервателно средство,
отговарящо на метрологичните и технически характеристики за СТИ. Експертът
установява размер на задължението за главница за процесния период от 445,19 лв.
с вкл. ДДС.
Приложено е и ч.гр.д. № 512/2020 г. на
КРС, по което е издадена Заповед № 104/06.03.2020 година за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя за
сумите, предмет на исковата молба в настоящото производство. Същата е връчена
на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, (а не както твърди ищцовото дружество, сочейки, че срещу същата е
депозирано възражение по чл. 414 от ГПК), което препятства влизането й в сила. Поради това и заповедният съд е дал съответни указания по см. на чл. 415 от ГПК, като исковата молба на ищеца е подадена в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Останалите доказателства
по делото не променят крайните изводи на съда, заради което не се обсъждат
подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл.
410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 512/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск.
При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в
хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването
и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
Предявените искове са предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и са с правно основание вр. чл. 79, ал., 1
предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДи чл. 107 от ЗЕ.
В случая между страните липсва спор относно
обстоятелството, че ищцовото
дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция, както и че продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи
условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и че в процесния период обект, находящ се в гр. Кюстендил, ул.
„Б.**“ № * е бил присъединен към електропреносната мрежа.
В Закон за енергетиката, ред. ДВ, бр. 18 2005 г., на понятието "потребител" е дадена легална дефиниция в § 1, т. 42 ДР, а именно: "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Едва с ред., ДВ, бр.
54/2012 г., §1,
т. 42 ЗЕ е отменен и е приет § 41б., в сила от 17.07.2012 г.), съгл. който
"Потребител на енергийни услуги" е: а) (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г.,
в сила от 15.05.2015 г.) краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ.
Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по енергетиката.
Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник
с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е
уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа
енергия за същия имот (така и решение № 205 от 28.02.2019 г. по
гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III
ГО). Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на
ищцовото дружество. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "потребител на електрическа
енергия за битови нужди", а именно –
физическо лице, което е собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Според чл.
4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия
за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с
учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи
солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че
ответникът е потребител на енергия, съответно, че общите условия са произвели
действие.
Предвид посочените
законодателни постановки и в конкретиката на
настоящия случай следва да бъде посочено, че липсват възражения досежно качеството
на потребител на ответница, като не са ангажирани и доказателства за закриване
на партидата, водена на нейно име. В тази насока, не съществува и съмнение, като
се изхожда и от договорната свобода, предвидена с чл. 9 от ЗЗД, която допуска клиент на доставена ел. енергия за битови нужди да е и
друг правен субект, различен от собственика или носителя на правото на
ползване. Нещо повече, в тази насока по делото са представени заявления за
разсрочване на задължения, изходящи от С., както и Споразумителен протокол, в
който последната признава наличието на задълежние към дружеството за конкретна
сума неплатена електрическа енергия, касателно процесния имот (спр. л. 62 до 64
от делото). Те касаят предходни периоди, но дават увереност, че титуляр по
партидата е имено ответника. От данните в Справка №
671267/14.06.2021 г. от АВ относно извършвани вписвания, отбелязвания и
заличавания за лицето З.Г.С. също не може да се обоснове извод, че тя не е
титуляр на правото на собственост. И не на последно място следва да се отбележи, че
ответницата дори е адресно регистрирана на адреса, посочен като такъв на
електроснабдения имот, с което се налага категоричен извод, че абонат и
задължено лице по смисъла на закона, за потребената в процесния обект
електрическа енергия е именно ответницата.
Освен това,
според заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. К. П., на което съдът се доверява, наличието на
партида в системата на дружеството на името на С. с аб. н. ********** и кл. №
(ИТН) 300134580170, е безспорно. За процесния период за обекта е монтиран
електромер с фабр. № 2192068. Последният, според експерта, е годно измервателно
средство, отговарящо на метрологичните и технически характеристики за СТИ.
Експертът установява размер на задължението за главница за процесния период от
445,19 лв. с вкл. ДДС.
В този смисъл са изводите в заключението
по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която, изготвено от вещото лице М. В., което като пълно и
обективно също се възприема от съда. С това се налага установеност, че в
представените извлечения по партидата на ответника са отразени начисления за
главница, лихви, внесени суми, съдебни такси, планове за разсрочено плащане за
периода 25.03.2010 г. до 23.09.2020г. Процесните фактури са отразени в
счетоводството на ищцовото дружество, като няма данни за извършени плащания по
тях. За процесния обект има открита партида на името на С. с абонатен номер 300134580170,
като има данни за начислени задължения и извършени плащания за предходни
периоди. Общият размер на дължимата сума по фактурите възлиза на 445,18 лв., а
размерът на законната лихва е 19,59 лв. Така, задължението е от 464,77 лв.
Посоченото е достатъчно за да се възприеме основателност
на главната претенция.
-
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 19,57 лв. – законна лихва за забава, считано от
26.07.2019г. до 25.02.2020 г., като според заключението на експерта дължимата мораторна лихва за забава е именно в този размер.
Предвид
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вкл. и на тази
направени в хода на производството по ч.гр.д. № 512 от описа на КРС за 2020г.
(спр. т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК).
Ангажирани
са доказателства за сторени такива в размер на 87 лв., сторени в хода на
заповедното производство, в т.ч. 25 заплатена държавна такса и 62 лв. адв.
възнаграждение, както и 908,92 лв., в хода на исковата производство, в т.ч. 75
лв., заплатена държавна такса, 133,92 – заплатено адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС, 300 лв. – заплатено
възнаграждение за особен представител, и 400 лв. – платени възнаграждения за
вещи лица.
В
хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски
на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство,
регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава
възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството
му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. В. Р. следва да бъде
изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото, в който смисъл
съдът се е произнесъл в съдебно заседание от 03.11.2021г.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че З.Г.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумите както следва:
- 445,19
лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки) – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 23.05.2019г. –
22.10.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 05.03.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и
- 19,57 лв. (деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки)
– законна лихва за забава, считано от 26.07.2019г. до 25.02.2020 г.;
за които суми в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в хода на
производството по ч.гр.д. № 512/2020 г. на КРС.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
сумата от 87,00 лв.(осемдесет
и седем лева и нула стотинки), сторени в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 512 от описа на КРС за 2020 г., както и 908,92 лв. (деветстотин и осем лева и деветдесет и две стотинки),
сторени такива в хода на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния
съд по
ч.гр.д. № 512 от описа на КРС за 2020 г.
Съдия при Районен съд – Кюстендил____________