Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 393 24.10.2019 година град
Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд
граждански състав
На втори октомври Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в
състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Тодор Хаджиев
2.Мария Иванова-Г.
Секретар:П* Д.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№529 по описа на
съда за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 379/06.06.2019г.,постановено по гр.д.№3021/2018г. Районен съд-Хасково:ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Г.
против „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София,отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:да се признае за установено,че не дължи
сумата от 3 479лв.,от която 1500лв.-главница и 1979лв.-лихва за
забава,като неоснователен;ОСЪЖДА М.Д.Г. да заплати на ОТП “Факторинг България“ЕАД-гр.София
направените по делото разноски в размер на 300лв.
Недоволна
от така постановеното решение е останала въззивницата М.Д.Г.,която чрез
пълномощника си адв.З.З. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност.Твърди,че неправилно и в противоречие с установените по делото
факти и обстоятелства,първоинстанционният съд приел,че вземането на банката/в
последствие цедирано на ответното дружество/ било различно от задължението на
ищцата.В тази връзка поддържа,че още в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК се установявало,че спор между
страните по делото относно произхода и естеството на задължението-предмет на
иска не е имало.Счита,че още с отговора на исковата молба ответното дружество
потвърждавало изцяло твърдяната в исковата молба фактическа обстановка.Счита,че
при постановяване на обжалваното решение било допуснато нарушение и по чл.235
ал.2 от ГПК ,тъй като съдът направил едностранна и формална преценка на
събраните по делото доказателства.Излагат се и доводи за непълнота на доклада
на съда по чл.146 от ГПК,тъй като в същия липсвали указания,сочещи на съмнение
относно идентификация на процесното задължение.Претендира от въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да
постанови ново по съществото на спора,с което да уважи предявения иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК и да присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран
писмен отговор на подадената въззивна
жалба от въззиваемото дружество „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София,чрез
упълномощения юрисконсулт,с който жалбата се оспорва и се излагат доводи за
нейната неоснователност.Поддържа,че действително между страните по делото не
съществува спор относно произхода и естеството на задължението-предмет на
иска.Няма спор по отношение размера на задължението и че се касае за едно
единствено задължение.Не съществува спор,че вземането е прехвърлено въз основа
на Договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012г.,сключен между Банка
„ДСК“ЕАД-гр.София и „ОТП Факторинг България“ ЕАД.Поддържа също,че ответното
дружество е придобило вземането срещу ищцата,произтичащо от Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка „ДСК“ЕАД от
30.08.2007г.Въпреки обаче липсата на спор по отношение на фактическата
обстановка се поддържа,че предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално недопустим,тъй като ищцата няма правен интерес от воденето на този
иск по чл.124 ал.1 от ГПК,а процесното вземане е погасено по давност и спрямо
ищцата не са предприети каквито и да било действия по принудително изпълнение.В
тази връзка излага доводи за недопустимост на исковата претенция и счита,че същата
не е следвало да се разгледа по същество,а производството по
делото да се прекрати.Прави искане от въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково.Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от ищеца М.Д.Г.,чрез
пълномощникът й адв.З.З.-*** против ответника „ОТП Факторинг
България“ЕАД-гр.София.Ищецът е претендирал от съда за признае за установено
спрямо ответника,че не дължи сумата от 3 479лв.,в това число главница в
размер на 1 500лв. и лихва за забава в размер на 1979лв.
От
събраните по делото доказателства се установява,че между ищцата и Банка „ДСК“ЕАД-гр.София е
съществувала облигационна връзка,породена от сключен между тях Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 30.08.2007г. и
анекси към същия.По повод възникналите корелативни права и задължения между
страните по договора и поради неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателят, банката е предприела действия по издаването на заповед за
незабавно изпълнение пред РС-Хасково.Подадено е заявление пред РС-Хасково за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и по
същото е било образувано ч.гр.д.№563/2012г. по описа на РС-Хасково.Не е
спорно,че заявлението е било уважено,като по посоченото дело е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК на 07.03.2012г.,както и изпълнителен лист
от 08.03.2012г.Съдът е разпоредил длъжникът М.Д.Г. да заплати на Банка“ДСК“ЕАД,Финансов център-Хасково сумата
от 2 224,93лв.,от които 1 500лв.-главница, 512,18лв.-договорна лихва
от 30.08.22007г. до 05.03.2012г-. и 212,75лв.-наказателна лихва от 20.10.2010г.
до 05.03.2012г.,ведно с направените по
делото разноски в размер на 44,50лв. за ДТ, 207лв.-юристконсултско
възнаграждение и законна лихва върху главницата от 05.03.2012г.
От събраните по делото доказателства
се установява,че между страните по
делото не съществува спор относно произхода и естеството на задължението-предмет
на иска по чл.124 ал.1 от ГПК.Няма спор
и по отношение размера на
задължението-главница-1 500лв. и лихва за забава- 1979лв.,както и
относно факта,че се касае за едно
единствено задължение,произтичащо от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на Банка „ДСК“ЕАД от 30.08.2007г.По делото
не съществува спор,че вземането на банката е прехвърлено
на ответното дружество въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания от
12.07.2012г.,сключен между Банка „ДСК“ЕАД-гр.София и „ОТП Факторинг България“
ЕАД.Безспорно е също,че срещу ищцата няма образувано изпълнително производство,не
са предприемани каквито и да било действия по принудително изпълнение,а
ответното дружество прави признание по делото,че вземането-предмет на
предявения отрицателен установителен иск действително е погасено по давност.
Предвидените в действащия ГПК
правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадената по реда на
чл.417 от ГПК заповед за изпълнение,са предмет на ясна и детайлна
регламентация.В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в
заповедното производство-подаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение по реда и в сроковете по чл.414 ал.2 от ГПК
или пред въззивния съд,на основанията и в срока,визирани в разпоредбата на
чл.423 от ГПК,когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането.След подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК кредиторът следва
да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл.422 в срока
по чл.415 ал.1 от ГПК.При липса на възражение в срок или след влизане в сила на
съдебното решение,с което установителния иск е уважен,заповедта влиза в сила
според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК,с което се преклудират и фактите и обстоятелствата,относими към
ликвидността и изискуемостта на
вземането,включително и тези,относими към действителността на породилото го
основание,освен ако не са налице
специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.Новооткритите
обстоятелства и доказателства са
основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК,а на
новонастъпилите, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК.Новите
факти,обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК следва
да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на
чл.416 от ГПК.При всички хипотези на чл.416 от ГПК,настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл.417от ГПК.Предвидените специални способи за
защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение/исковете по
чл.424 и чл.439 от ГПК/ обосновават извода,че при настъпване,респективно
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане,то не може да се оспорва от длъжника по
съображения,твърдения и факти,които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила.Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,е
недопустимостта на последващ процес,основан на факти,несъвместими с
материалното право,чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед.Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу
правото,установено в заповедта,но не ги е упражнил надлежно и в срок,те се
преклудират.В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение
на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила,съответно
стабилизирането й.
В настоящият случай обаче съдът счита,че не е предявен иск нито с
правно основание по чл.424 от ГПК,нито с
правно основание по чл.439 от ГПК.Напротив според фактическите твърдения на
ищцата,включително и пред настоящата инстанция, се поддържат факти и
обстоятелства,обуславящи предявяването на отрицателен установителен иск с
правно основание единствено и само в хипотезата на чл.124 ал.1 от ГПК,но не и
хипотезите на чл.424 и чл.439 от ГПК.Този отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК ,според настоящият
съдебен състав е недопустим ,тъй като ищцата няма правен интерес от
предявяването му ,макар и да има твърдения за погасяване на вземането по
давност.Този иск би бил допустим,ако е бил предявен в срока за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК.Тъй като обаче по делото липсват доказателства за
предявяването на този иск в посочения срок,същия е процесуално недопустим и не
следва да се разглежда по същество.При наличието на стабилизирана заповед за
изпълнение/влязла в законна сила/,поради липсата на възражение по чл.414 от ГПК,
настоящият съдебен състав счита,че ищцата има право да се защити само със
специалните искове посочени по-горе,а именно :по чл.424 и чл.439 от ГПК при
наличието на предпоставките за това.Тя не притежава правен интерес от
предявяването на отрицателен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК и в тази връзка следва да се отбележи следното:
Правният интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК трябва да е винаги
конкретен и да зависи от обстоятелствата по делото.Когато ищецът иска да
установи,че не дължи определено вземане поради изтекла давност,той следва да
посочи конкретните обстоятелства,които обуславят правния му интерес от предявяването
на този установителен иск.В случая
самият ответник,не оспорва,че вземането е погасено по давност и именно
поради това не е предприел,каквито и да било процесуални действия по събирането
на това вземане.По делото е направено признание,включително и пред настоящата
инстанция,че вземането спрямо ищцата е
погасено по давност.Възможността в бъдеще ответното дружество да предприеме
изпълнителни действия е абстрактна и не може по никакъв начин на обуслови
наличието на правен интерес за ищцата.
С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав счита,че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е
недопустим,поради липса на положителната процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск-липса на правен интерес и ето защо постановеното
решение от РС-Хасково по съществото на този иск е процесуално недопустимо и
следва да бъде обезсилено,а производството по делото прекратено.
Предвид изхода от спора и прекратяване на
производството по делото съдът счита,че ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски и за двете
инстанции в общ размер на 600лв.-юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №379/06.06.2019г.,постановено по гр.д.№3021/2018г. на Районен
съд-Хасково и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото,поради недопустимост на предявения иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН**********
от гр.Хасково,със съдебен адрес *** офис 501,адв.з.З.-*** ,да заплати на „ОТП
Факторинг България“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр-София,р-н“Оборище“ ,бул.“Княз Александър дондуков“ 019 ет.2 направените по
делото разноски в размер на 600лв.-юристконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.
.
.