Р Е Ш Е Н
И Е
№ 163 30.06.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Й.
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 133 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН.
Адв.К.Й.С. *** като пълномощник на Й.А.Н. *** обжалва
решението по а.н.д.№884/2020г. на РС – Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с ангажиране на отговорността на дееца
за две отделни нарушения на ЗДвП според описанието в НП. Моли за отмяна на
решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответното
РУ - Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение,
което моли да се потвърди като законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд,
намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект
с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0348-000502/24.08.2020г.
на началника на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на Й.А.Н. за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на
16.08.2020г. срещу дееца е съставен АУАН за това, че на посочената дата в 23.15
часа в гр.Дупница на ул.“Цар Освободител“ в посока центъра е управлявал
посочения в НП лек автомобил, негова лична собственост след употреба на
алкохол, като водачът лъхал силно на алкохол, имал нечленоразделна реч и
отказал да бъде изпробван с техническото средство за употреба на алкохол. На
водачът е издаден ТМИ №0059185, в който е посочен отказа на дееца от извършване
на проверка с техническото средство. От приобщените като доказателства Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози и медицинския журнал от ФСМП –
гр.Дупница е установено, че Н. отказал да даде кръв за алкохолна проба в 23.30
часа. В НП е допълнено, че водачът отказва проверка с техническо средство и не
е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Показанията на св.П, св.К и
св.П са потвърдили описаната в НП фактическа обстановка. Съдът не е дал вяра на
показанията на св.Я относно извършена проверка на водача с техническо средство,
т.к. същите противоречат на останалия доказателствен
материал.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО, липса на допуснати
съществени нарушения на процедурата по издаване на НП, наличие на реквизитите
по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и доказано противоправно
деяние по отказ на водача да бъде извършена проверка за алкохол в първата от
двете форми на изпълнителното деяние по състава на нарушението по чл.174,
ал.3,пр.1 от ЗДвП. Съдът е установил виновно поведение на дееца при условията
на пряк умисъл. Наложените административни наказания е преценил като
законосъобразни. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От
събраните доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено
производство по правилата на ЗАНН и доказано противоправно
деяние.
При
пълнота на доказателствения материал съдът е извел
правилен извод за съставомерно деяние. По делото е
безспорно установено, че на посочената в НП дата и място касаторът
е имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Качеството водач на МПС и
отказът за проверка са единствените съставомерни за
отговорността елементи от санкционния състав по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Деянието е извършено виновно и като такова е наказуемо с наложените в НП
административни наказания.
Неоснователно
касаторът релевира наличие
на две отделни нарушения в съдържанието на НП. Описанието за управление на
лекия автомобил след употреба на алкохол не е въздигнато от АНО в отделно
административно нарушение, а представлява описание на констатациите на
контролните органи по АУАН досежно състоянието на
дееца, наложило и мотивирало органите да вземат решение за проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Нито в
обстоятелствената част, нито в обвинителната или разпоредителната такава на НП
се съдържа самостоятелно волеизявление за друго административно нарушение.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260096/10.03.2021г. по а.н.д.№884/2020г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.