№ 162
гр. Бяла Слатина, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101313 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от С. П. Г., ЕГН **********, от с.Д., обл. В., ул. „Елин
Пелин“ №15, чрез пълномощника му адв. В. К. Д. от ВрАК с адрес за съобщения и
призовавания: гр. В., ул. „Одрин” № 1, ет.4, ап.12, предявена против ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., 1000, район „Средец”,
ул.’’Стефан Караджа” № 2, представлявано от М.П. И.ов, заедно с всеки от Изпълнителните
Директори Д. Н. М., К.С.В. и М.П. И.ов, с която се иска да се осъди ответника, в качеството
му на застраховател да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
19 109,60 лв. представляващо разликата от действително претърпените по размер вреди и
изплатеното застрахователно обезщетение на собственият му лек автомобил марка БМВ,
модел 535 Д ХДРАЙВ, peг. № ВР 5586 СХ, цвят тъмно сив металик, с рама
№WBA5D71050D060766, по щета № 16020030100263 по описа на застрахователя, съгласно
застрахователна полица № 0306X0552025/06.04.2020г. за застраховки „КАСКО“ и
„ЗЛОПОЛУКА“ на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на исковата молба-25.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и
направените деловодни разноски в настоящето производство.
ИСКОВЕ с правно основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 343, ал. 1, вр.чл.386,ал.2 от КЗ и
чл. 394 и чл.86 ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД -С.,
чрез пълномощника си юрисконсулт И. Й. е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който спорил иска по основание и размер по изложените в него
съображения.
1
Навежда твърдение, че във връзка с настъпилото ПТП на 19.09.2020 г. документирано с
протокол за ПТП с бл. №1495259 на РУ - Мездра в ЗАД „Армеец” е заведена щета с №
16020030100263, въз основа на която е определено застрахователно обезщетение в размер
на 19 580,82 лева. От този размер на основание т. 28.1 от ОУ е прихваната сума в размер на
1239,30 лева, представляваща сбор от трета и четвърта разсрочени вноски от договорената
застрахователна премия. Разликата в размер на 18 341,52 лева е изплатена по сметка на
ищеца с платежно нареждане от 19.11.2021 г., като по този начин ответното дружество е
изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователна полица № 0306X0552025 за
имуществена застраховка „Каско на МПС“.
Заплащане на допълнително обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на
увреденото лице - ищец в настоящото производство.
В отговора се навежда твърдение, че към датата на процесното застрахователно
събитие, повредите по процесния автомобил „БМВ 535 Д“ с ДК №ВР 5586 СХ са възлизали
общо на 19 580,82 лева по средни пазарни цени и сумата е надлежно изплатена от ЗАД
„Армеец“.
Към датата на събитието действителната стойност на МПС е възлизала на сумата 43
000,00 лева и всяка вреда, надвишаваща 30 100,00 (тридесет хиляди и сто) лева,
представляващи 70% от действителната стойност попада в законовата дефиниция на
„тотална щета на МПС“.
Оспорва претенцията по размер, като твърди, че същата не отговаря на действително
претърпените вреди, като алтернативно твърди, че е налице тотална щета на МПС и от
дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на запазените части, годни
за реализация на вторичния пазар.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на
ищеца, като неоснователна и недоказана.
Желае да се присъдят на ответника направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и приета по делото САТЕ,
чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и
компетентно изготвено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца С. П. Г. твърди, че на 06.04.2020г. сключил застрахователен
договор със застрахователя ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД, съгласно приложената застрахователна
полица № 0306X0552025 за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, със
срок на валидност от 15:00:00 часа на 06.04.2020г. до 23:59:59 ч. на 05.04.2021г.
По силата на този договор Г. застраховал собствения си лек автомобил марка БМВ,
2
модел 535 D ХDRIVE peг. № ВР 5586 СХ, цвят тъмно сив металик, с рама
№WBA5D71050D060766, съгласно Свидетелство за регистрация на МПС част първа №
*********/27.03.2020г./л.12 от делото./
МПС-то е застраховано с покритие ПЪЛНО „КАСКО“ за застрахователна сума в
размер на 45000.00 лв. и застрахователна премия, съгласно приложената застрахователна
полица в размер на 2 478.60 лв.. Било договорено тя да бъде заплатена на четири равни
премиални вноски, всяка от които в размер на 619.65 лв. Падежът на първата вноска бил на
06.04.2020г.(датата на сключване на договора), на втората вноска е 06.07.2020г., на третата
вноска е на 05.10.2020г. и на четвъртата вноска е на 04.01.2021г.
Г. бил заплатил в срок първите две премиални вноски, както следва: сумата 619.65лв. с
квитанция № **********/06.04.2020г. и сумата 619.65лв. с квитанция №
**********/16.07.2020г.
На 19.09.2020т. сьс застрахованото МПС настъпило ПТП, съгласно КП за ПТП №
1495259/19092020г. издаден от органите на КАТ - Пътна полиция.
Застрахователят бил своевременно уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
за което била образувана претенция - щета № 16020030100263 по описа на
застрахователното дружество. Автомобилът бил представен за оглед, за което били
съставени 2 броя опис - заключение по щета № 16020030100263 от дата 23.09.2020г. и от
дата 25.09.2020г., приложени по делото.
Ищеца твърди, че на 19.11.2020г. ответното застрахователно дружество му превело
сумата от 18100,00 лв.
Останал недоволен от заплатеното обезщетение, ищеца направил запитване към „МиН
Партс” ООД гр. В., за стойността на необходимите за ремонта на автомобила части,
съгласно представените описи - заключения по щета. Това дружество му предоставило
Оферта № SO02905 от 20.11.2020г., съгласно която общата стойност на увредените по
автомобила оригинални нови части е в размер на 35221.80 лв., стойността на необходимите
за ремонта материали и консумативи е 580,80лв., а за труд цената възлиза на 1407,00 лв. и
общата сума за възстановяване на действително претърпените вреди е в размер на 37
209.60лв.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от съдебна защита
обективирана в петитумната част на исковата молба, с която е поискал да се осъди
„Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, да му
заплати сумата от 19 109.60 лв., представляваща разликата до размера на действително
претърпените и доказани по размер вреди по щета № 16020030100263 по описа на
застрахователя, съгласно застрахователна полица № 0306X0552025/06.04.2020г. за
застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“ на МПС, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-25.10.2022г. до окончателното
й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето производство
Ответното застрахователно дружество в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника
3
си оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на
ищеца, като неоснователна и недоказана и да му се присъдят направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищеца е представил препис от Комбинирана Застрахователна полица
№ 0306X0552025 за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, сключена па 06.04.2020г.,
ведно с Протокол № 3388-15861/45544 от 06.04.2020г.; Свидетелство за регистрация на МПС
ЧАСТ I №*********, Квитанция №********** за сумата от 619.65 лв. от 06.04.2020г. и
Квитанция № ********** за сумата от 619.65 лв. от 16.07.2020г.; Протокол за ПТП
№1495259/19.09.2020г. издаден от органите на КАТ - Пътна полиция, 2 броя Описи -
заключение по щета № 16020030100263 - от 23.09.2020г. и от 25.09.2020г., Оферта №
SО02905/20.11.2020г. и сметка-калкулация за труд и материали от „МиН Партс” ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана САТЕ, което се възприе
от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че действителната стойност на
лекия автомобил към датата на застрахователното събитие-19.09.2020г. е 42 500.00 лева, т.е.
преди настъпване на ПТП-то. Към датата на сключване на застраховка „Каско“ от
06.04.2020г. стойността на л.а. е 45 000.00 лева определена по Наредба № 24.
Пазарната стойност на необходимите резервни нови части, а не втора употреба с
включен труд и боядисване за възстановяване на автомобил марка БМВ, модел 535 D
ХDRIVE peг. № ВР 5586 СХ към дата 19.09.2020г. е 34 995,00 лева, без прилагане на
коефициент за обезценяване на частите.
Щетата, нанесена върху лекия автомобил с приложените коефициенти на овехтяване на
частите 0.7% и часова ставка е един нормо-час възлиза на обща стойност 26 256.00 лева.
Това е действителния размер на щетата на лекия автомобил, определена на база огледите и
на база ценовата база на резервните части.
Вещото лице отговорило на поставените въпроси, че ответното дружество е
обезценявало частите по друг начин, докато експерта оценил щетите по Наредба № 24,
приложение 1.6, която е за обезщетяване на ППС от застрахователя. Тази Наредба е
отменена от Наредба № 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, но приложенията към нея са валидни,
съгласно чл.15,ал.4 от тази Наредба.
Вещото лице е отговорило, че в случая не е налице тотална щета по лекия автомобил.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Договорът за застраховка „КАСКО на МПС“ е вид имуществена застраховка, по силата
на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие
4
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като предвидената в тази
норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на
сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на
вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му
на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки
съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже при
условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи
тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В настоящият случая е безспорно, че между страните по настоящето дело е сключен на
06.04.2020г. застрахователен договор, съгласно приложената застрахователна полица №
0306X0552025 за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, със срок на
валидност от 15:00:00 часа на 06.04.2020г. до 23:59:59 ч. на 05.04.2021г. покриваща риска
„Клауза П“-Пълно Каско, по силата на който ищеца Г. застраховал собствения си лек
автомобил марка БМВ, модел 535 D ХDRIVE peг. № ВР 5586 СХ, цвят тъмно сив металик, с
рама №WBA5D71050D060766, съгласно Свидетелство за регистрация на МПС част първа №
*********/27.03.2020г./л.12 от делото./
Договорената застрахователна сума е в размер на 45000.00 лв., като застрахователна
премия е в размер на 2 478.60 лв., платима на четири равни премиални вноски, всяка от
които в размер на 619.65 лв.
Безспорно е, че ищецът Г. заплатил в срок първите две премиални вноски от 619.65лв.
с квитанция № **********/06.04.2020г. и 619.65лв. с квитанция № **********/16.07.2020г.
Не се спори, че 19.09.2020г. застрахованото МПС е претърпяло имуществени вреди,
вследствие на настъпило ПТП, обективирано в КП № 1495259/19.09.2020г. издаден от
органите на КАТ - Пътна полиция, за което застрахователят бил своевременно уведомен и
била образувана претенция - щета № 16020030100263 по негов опис. Съставени са 2 броя
опис - заключение по щета № 16020030100263 от дата 23.09.2020г. и от дата 25.09.2020г.
след преглед на автомобила.
Не се спори по делото, че ответното застрахователно дружество е заплатило на ищеца
сумата от 18341,52 лв.( след прихващане на сумата 1239,30 лв.-сбора от трета и четвърта
вноска по застрахователната премия) с преводно нареждане на 19.11.2020г./л.58 от делото/,
5
а не както е отразено в исковата молба сумата 18 100,00 лв.
Със заключението на вещото лице по назначената и приета по делото САТЕ е
установен размера на пазарната стойност на необходимите резервни нови части (а не втора
употреба) с включен труд и боядисване за възстановяване на нанесените на застрахования
автомобил марка БМВ, модел 535 D ХDRIVE peг. № ВР 5586 СХ вреди към дата
19.09.2020г. в размер на 34 995,00 лева, без прилагане на коефициент за обезценяване на
частите.
При овехтяване на частите 0.7% и часова ставка е един нормо-час, действителният
размер на щетата възлиза на обща стойност 26 256.00 лева.
Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до приложимата
методика за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. С разпоредбата на
чл.400, ал.1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност
- стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл.400, ал.2
КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Съобразно разпоредбата на чл.400, ал.3 КЗ, ако не е уговорено
друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото. С оглед на тази въведена от закона оборима
презумпция, в тежест на въвелата възражението страна е да установи, че действителната
стойност на имуществото е различна от договорената застрахователна сума.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погИ.е или кражба този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество.
При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
6
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. в които е
прието, че размерът на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност";
решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. „Обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането”. Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ,
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008г., II т. о., ТК и Решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В процесният случай застрахования лек автомобил е претърпял ПТП със значителни
имуществени вреди, поради което и застрахователят следва да заплати на ищеца щетите по
действителна пазарна стойност на увреденото имущество след приспадане на вече
платената. Методиката на застрахователя - ответник в случая е неприложима, тъй като в
настоящия случай при изчисляване на обезщетението не следва да се прилага коефициента
на овехтяване.
Страните спорят и относно наличието на тотална щета. По делото не се установява
автомобилът да е дерегистриран, а липсват и такива твърдения.
По смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната стойност, като в случая вещото лице е отговорило, че не е налице тотална
щета по процесинят лек автомобил марка БМВ, модел 535 D ХDRIVE peг. № ВР 5586 СХ.
След приспадане на платеното обезщетение в размер на 19580,82 лв.(след прихващане
на сумата 1239,30 лв.-сбора от трета и четвърта вноска по застрахователната премия) от
сумата 34995,00 лв., неплатеният остатък от задължението възлиза на сумата от 15414,18
лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан, а в останалата част
до пълният предявен размер от 19 109,60 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Върху главницата от 15414,18 лева се дължи законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 25.10.2022г. до окончателното й плащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
Ищецът претендира разноски съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК в общ
размер от 2865,00, от които: 765,00 лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. за САТЕ(200,00
7
лв. +100,00 лв.), 1800,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответника съгласно приложения списък с разноски по чл.80 от ГПК обективиран в
писмена молба вх.№ 2572/22.05.2023г. претендира такива в размер на 200,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лв. за САТЕ(200,00 лв. +100,00 лв.)
Със същата молба е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и желае да се редуцира до
минималният размер определен в Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие между ищеца и
неговият пълномощник адв.В.Д. от ВрАК е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800,00 лв.(л.9 от делото).
В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
материалния интерес на исковото производство, определен по правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 1787,28 лв., което след закръгление е 1800,00 лв., колкото е договорено и
заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение в минимален размер
по горецитираната наредба.
Поради горното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца на
основание чл.78,ал.1 от ГПК общата сума от 2310,97 лв., представляваща сторените в
настоящето първоинстанционно производство разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 96,69 лв. направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., 1000, район „Средец”, ул.’’Стефан Караджа” № 2, представлявано от М.П.
И.ов, заедно с всеки от Изпълнителните Директори Д. Н. М., К.С.В. и М.П. И.ов, ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. Г., ЕГН **********, от с.Д., обл. В., ул. „Елин Пелин“ №15, чрез
пълномощника му адв. В. К. Д. от ВрАК с адрес за съобщения и призовавания: гр. В., ул.
„Одрин” № 1, ет.4, ап.12, сумата от 15 414,18 лв. (Петнадесет хиляди четиристотин и
четиринадесет лева и осемнадесет стотинки) представляваща застрахователно обезщетение
за разликата от действително претърпените по размер вреди и изплатеното застрахователно
обезщетение на собственият му лек автомобил марка БМВ, модел 535 D ХDRIVE peг. № ВР
5586 СХ, цвят тъмно сив металик, с рама №WBA5D71050D060766, по щета №
16020030100263 по описа на застрахователя ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД, гр.С., съгласно
8
застрахователна полица № 0306X0552025/06.04.2020г. за застраховки „КАСКО“ и
„ЗЛОПОЛУКА“ на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на исковата молба-25.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
2310,97 лв./Две хиляди триста и десет лева и деветдесет и седем стотинки/ представляваща
направени по делото разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част
от иска.
В останалата част над присъденият размер от 15414,18 лв. до пълно предявен размер от
19 109,60 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца С. П. Г., ЕГН **********, от с.Д.,
обл. В., ул. „Елин Пелин“ №15, чрез пълномощника му адв. В. К. Д. от ВрАК с адрес за
съобщения и призовавания: гр. В., ул. „Одрин” № 1, ет.4, ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на
ответника ЗАЕД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., 1000, район „Средец”, ул.’’Стефан Караджа” № 2, представлявано от М.П. И.ов,
заедно с всеки от Изпълнителните Директори Д. Н. М., К.С.В. и М.П. И.ов, направените по
делото разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 96,69 лв./Деветдесет и
шест лева и шестдесет и девет стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански
окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
9