Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 432
гр.Русе, 12.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в публично
заседание 12-ти март през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4418
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Централна кооперативна банка“АД-София, ЕИК ********* е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа
на сключен между страните договор за банков кредит тип
„Кредитна карта“.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на
15.04.2014 г. между банката и ответника е сключен договор за международна кредитна
карта Мастъркард с кредитен лимит 2000 лева. Ответникът е преустановил плащанията
по картата след 28.09.2017 г. Поканили ответника да изпълни задължението си, но
на посочения от него адрес не е връчено съобщението, при което се счита, че е уведомен
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Общият размер на задълженията му по договора, които
не били изплатени били 800 лв. – главница, 149.37 лв. - лихва за забава за периода
от 28.09.2017 г. до 21.03.2019 г. Претендирали сумите по реда на заповедното производство
по приложеното ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РсРС, по което длъжника отново
бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания
за установяване на задълженията му по исков ред. Въз основа на тези твърдения се
претендира за установяване на задълженията му. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът Д.Х.А. /Д.И.А./ е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Назначена е като особен представител адв. К. – Р., която в срок е подала отговор
на исковата молба. С отговора иска се оспорва. Счита, че е недоказан. Оспорва ответника
да е получил карта от банката, ПИН – код за същата и да е теглил суми от картата.
Счита, че ответникът
няма договор с ищеца и не му дължи претендираните суми. Счита,
че липсват доказателства за усвояване на кредита, а дори да е налице сключен договор,
същия е недействителен и е прекратен с изтичане на срока на валидност на картата.
Излага правни доводи за недействителността на договора поради противоречие с императивни
разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Прави се и възражение за противоречие
на договора с Директива 93/13/ ЕИО на Съвета. Счита, че уговорения годишен процент
на разходите противоречи на добрите нрави.
Счита, че неправилно в размер на главница са включени и лихви. Счита, че акцесорния иск за лихва за забава е недоказан, а уговорките
за заплащане на такава също са недействителни. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането на ищеца. Плащанията по договора е следвало да се извършват
до датата на падежа всеки месец по 50 лева. Тъй като изплащането на кредита е ежемесечно
счита, че следва да се приложи практиката
за тригодишна давност. Счита, че задължението на ответника е периодично. Позовава
се на ТР № 3/ 2011 г. в тази насока. Счита, че не е налице предсрочна изискуемост
на кредита, тъй като договора е прекратен без да се поднови на осн. чл. 2 от договора,
а съобщението до длъжника не му е връчено. Счита, че ако се установят плащания от
страна на длъжника, прави възражение за погасяване на задължението.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
С представения по
делото препис от договор за разплащателна сметка и издаване на кредитна карта
„Мастъркард“ от 15.04.2014 г. се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит тип „Кредитна карта“. С
договора ищецът е предоставил на ответника паричен кредит лимит по картова
сметка в размер на 2000 лв. Уговорени са условията за ползване, разрешените
лимити в страната и чужбина, условията за възстановяване на суми и лихвите при
забава. Уговорен е срок на действие на договора /2 години/ и автоматичното му
подновяване за нов двегодишен период при липса на писмено уведомление от страна
на картодържателя за прекратяването му. Със заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че последната дата, на която е осъществено
възстановяване на кредитен лимит от длъжника е на 28.09.2017 г., когато е
направена вноска от 150 лева. Тази вноска е направена от разплащателната му сметка
към картата. Вещото лице установява още, че е налице неизплатен остатък в
размер на 800 лв., който представлява чиста непогасена главница. Поради липса
на осъществени плащания след тази дата и невъзстановяване на кредитния лимит в
размер на 800 лв. е осъществено олихвяване по правилата на чл.3 от договора в
размер на 12 % за периода до 21 март 2019
г. или дължима договорна лихва в размер на 144 лв. При така установеното съдът
счита, че предявеният иск е частично основателен. Установи се сключването на
договора между страните и изпълнението на задълженията на банката по него.
Договорът не предвижда задължение за удостоверяване предаването на издадената
кредитна карта на картодържателя. С предоставянето на кредитния лимит, което се
удостоверява с договора се доказва изпълнението на основното задължение на
банката по него. Освен това обстоятелството, че от разплащателна сметка на
ответника е извършвано захранване на картовата сметка има характер на
извънсъдебно признание на ответника за това обстоятелство, с оглед на което
съдът приема същото за доказано по категоричен начин. Договорът не съдържа
неравноправни клаузи и ГПР над законовите лимити, а начислената договорна лихва
е в годишен размер от 12 % и е начислена на основание конкретните правила по
чл.3 от договора, което се потвърждава от заключението на вещото лице по
приетата е-за. Сумата обаче е в по-нисък размер – 144 лв., до който следва да
се уважи, а за горницата до 149,37 лв. искът за лихва следва да се отхвърли. С
оглед последната дата, на която е осъществено възстановяване на кредитен лимит от
длъжника е на 28.09.2017 г. и датата на подаване на заявлението по заповедното
производство – 22.03.2019 г., възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
Предвид частичното уважаване на иска ответникът дължи на ищеца разноски
съразмерно с уважената част.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането
на „Централна кооперативна банка“АД-София, ЕИК ********* срещу Д.Х.А., ЕГН:********** в размер на 800
лв. - главница по договор за кредитна карта „Мастъркард“ от 15.04.2014 г.,
както и 144 лв. - договорна
лихва за периода от 28.09.2017 г. до 21.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2012 г. до окончателното
плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
лихва за горницата над 144 лв. до 149,37 лв.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН:********** да заплати на „Централна кооперативна банка“АД-София,
ЕИК ********* сумата в размер на 730,81 лв.- разноски по делото и 24,86 лв. – разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. №****/19 г. на РРС.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен
съдия: