Решение по дело №190/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 359
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20227170700190
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

         № 359

                                         гр. Плевен, 14  юли 2022

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание, в съств:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от председателя Николаев АД № 190 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Делото е образувано по жалбата на „ЮКОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.К.“ № **, представлявано от Л.С.Г. - управител, против Заповед за налагане на ПАМ № 11181/08.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Плевен, бул. „Г.К.“ № ** стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.К.“ № **, представлявано от управителя Л.С.Г. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуално правните норми. Сочи се, че към момента на проверката са налични различия между данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП и данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 към информационната система на НАП. В НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, като посоченото обстоятелство е установено при извършената проверка. Твърди се, че липсват данни това обстоятелство да е било известно на „ЮКОН“ ЕООД, тъй като фискалното устройство /ФУ/, и нивомерната система, с които е оборудван обектът, са функционирали, без да дават индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. Сочи се, че данъчните служители не са установили на какво се дължи предаването на неверни данни в НАП. Счита се, че предположението, което се прави от органите на НАП, не навежда на извод за виновно противоправно поведение на „ЮКОН“ ЕООД или до такова, което уврежда или застрашава от увреждане правната система или обществото. Излагат се аргументи, че не може да се приеме за безспорно установено, че „Юкон“ ЕООД е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото от органите на НАП не е установена причината, поради която са подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива. Навеждат се доводи, че дори да е налице разлика, то не всяка разлика представлява нарушение на изискванията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Излагат се твърдения, че отклоненията може да се дължат и на обективни фактори или причини, за които търговецът не може да носи отговорност, поради което няма как да се приеме, че е налице нарушение, за което следва да се приложи ПАМ от типа на процесната. Счита се, че наличните в проверявания обект на търговеца документи са достатъчни, за да се установи, че процесните доставки са реализирани именно в бензиностанцията, стопанисвана от „Юкон“ ЕООД и находяща се в гр. Плевен, ул. “Г.К.“ № **. Твърди се, че при проверката е безспорно установено, че „Юкон“ ЕООД притежава нивомерна система за отчитане на полученото от него и налято в резервоарите дизелово гориво, както и че тя е отчела процесиите доставки. Твърди се също, че „Юкон“ ЕООД не укрива информация от контролните органи, тъй като в търговския обект продажбите на течни горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а регистрацията на продажбите се осъществява посредством издаването на касови бонове, като в случая не е установено жалбоподателят да е нарушил тези изисквания. Сочи се, че отчитането на приходите е обвързано с продажба, а не е покупка на стока /гориво/, какъвто е случаят, с оглед на което няма как да се твърди, че „Юкон“ ЕООД е целяло или на практика е укрило приходи, ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета на фиска с действията си. По отношение на направената констатация на 18.11.2021 г., за това, че търговецът не е изпълнил задължението си и не е подал данни към НАП чрез ЕСПФ на получена от него доставка за 10056 литра бензин А95Н се твърди, че не е налице нарушение от страна на търговеца доколкото в заповедта е посочено, че е направен опит от страна на търговеца да декларира доставката, но от служебния бон е видно, че „Операцията е временно недостъпна“.  Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1,6. "г" от ЗДДС за налагане на ПАМ, то продължителността на действието на тази мярка не се определя произволно от органа, издател на заповедта, по негово свободно усмотрение, а с оглед постигането на целта, заложена в закона, за която се налага. Сочи се, че не става ясно с налагането на мярка какъв резултат в полза на държавата и фиска се постига, след като не е ясно на какви причини се дължи резултатът, за който е съставена процесната Заповед - липса на постъпила коректна информация от ЕСФП от обекта. В случая не е ясно как с налагането на ПАМ за посочения в заповедта срок /14дни/ се постига целената превенция срещу констатираното противоправно поведение. Относно изписана мотивировка в заповедта се счита, че тя е обща и би могла да се напише за всеки аналогичен случай и не се отнася конкретно за процесния обект. Твърди се че, това е съществено процесуално нарушение, което не позволява да се извърши проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Сочи се, че мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи съдържанието на съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Не посочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. В заключение се моли да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. А.С., която поддържа депозираната жалба. Моли да се вземе предвид Предупреждението, направено от страна на органите на Приходната агенция, с които същите са установили, че установеното нарушение представлява маловажен случай.  Счита, че наложената принудителна мярка към настоящия момент не е необходима и не би изиграла целите и функциите, предвидени в закона. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, се представлява от гл. юрк. Ж.. Моли да се потвърди издадената заповед. Твърди, че нарушението е установено по безспорен начин, и поради факта, че е първо такова наказващият орган е наложил Предупреждение. Представя становище с изложени мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок предвид нормата на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че  при извършена проверка на 09.12.2021 г., в 10:09 ч., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция № 1, находящ се в гр. Плевен, бул. „Г.К.“ № **, стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********, е установено, че дружеството „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си, в качеството си лице, извършващо продажби на течни горива от търговски обект, да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, с което е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В обекта е инсталирана електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL, одобрена със свидетелство на БИМ № 169Р8/01.04.2019 г., с централно регистриращо устройство /ЦРУ/ модел tесs РР-800, с индивидуален номер на фискалното устройство 08006872 и индивидуален номер на фискална памет /ФП/ № 58006872, регистрирана в НАП с потвърждение № 4344140 на 29.09.2019 г. В хода на проверката от данъчно задълженото лице са изискани допълнително документи, описани подробно в протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682458/21.12.2021 г. и протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682459/31.01.2022 г. След извършен анализ на предоставените документи и направена справка в информационните масиви на НАП - „справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за РОК.ГО № 4403393 за периода от 18.11.2021 г. до 08.12.2021 г. е установено, че има разлики между получените количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта, както следва:

-на 18.11.2021 г. е получена доставка на гориво – 10056.00 литра бензин А95Н по АДД № **********/23.10.2021 г. с УКН № 0000000006433065, което е постъпило и потвърдено от нивомерната измервателна система, видно от предоставен служебен бон № 0442221/18.11.2021 г. Данъчно задълженото лице, в качеството си на получател по доставка на течни горива, не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за гореописаната доставка на гориво чрез наличната, въведена в експлоатация и работеща в обекта ЕСФП на датата на възникване на данъчното събитие, а именно 18.11.2021 г. От представените документи се установи, че е направен опит за въвеждане на доставката на гориво по документ, но неуспешен. Приложен е служебен бон от ЕСФП № 0442372/18.11.2021 г., на който е изписан следното съобщение: „Операцията временно е недостъпна. Моля, опитайте по-късно.“

            - на 19.11.2021г. е получена доставка на 1162.00 литра дизелово гориво по АДД № **********/10.11.2021 г. с УКН № 0000000006476425, но постъпилото и отчетено количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е 2975.00 литра при 15 градуса, видно от предоставените документи, отпечатани от ЕСФП / документална и нивомерна доставка/ и направена справка в информационните масиви на НАП. Установена е разлика между полученото количество гориво по документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 1813.00 литра повече.

- на 19.11.2021 г. е получена доставка на 6896.00 литра дизелово гориво по АДД № **********/14.11.2021 г. с УКН № 0000000006487988, но постъпилото и отчетено количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е 5069.00 литра при 15 градуса, видно от представените документи, отпечатани от ЕСФП/ документална и нивомерна доставка/ и направена справка в информационните масиви на НАП. Установена е разлика между полученото количество гориво по документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 1827.00 литра по-малко.

-   на 01.12.2021 г. е получена доставка на 2680.00 литра дизелово гориво по АДД № **********/23.11.2021 г. с УКН № 0000000006504158, но постъпилото и отчетено количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е 49**,00 литра при 15 градуса, видно от представените документи, отпечатани от ЕСФП/ документална и нивомерна доставка/ и направена справка в информационните масиви на НАП. Установена е разлика между полученото количество гориво по документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 2314.00 литра повече.

-на 01.12.2021 г. е получена доставка на 7435.00 литра дизелово гориво по АДЦ № **********/23.11.2021 г. е УКН № 0000000006504162, но постъпилото и отчетено количество чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/ е 50**.00 литра при 15 градуса, видно от представените документи, отпечатани от ЕСФП /документална и нивомерна доставка/и направена справка в информационните масиви на НАП. Установена е разлика между полученото количество гориво по документ и постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 2341.00 литра по-малко.

За нарушението е бил съставен Протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер. АА № 0285880/09.12.2021 г. Въз основа горното адм. орган е приел, че е осъществен състава на чл. 59а от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 10 от ЗДДС.

 На 08.02.2021г г. адм. орган е издал процесната заповед за прилагане на ПАМ № 11181, с която разпоредил запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Плевен, бул. „Г.К.“ № ** стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.К.“ № **, представлявано от управителя Л.С.Г. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  В заповедта АО изложил мотиви за продължителността на срока на ПАМ.

 По делото са представени АУАН сер. АИ № Р641705/31.01.2022 г., ПИП № протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер. АА № 0285880/09.12.2021 г. ведно с приложени документи, протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682458/21.12.2021 г., протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682459/31.01.2022 г., протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер. АА № 0285880/09.12.2021 г. ведно с приложени документи, протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682458/21.12.2021 г., протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1682459/31.01.2022 г., справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за РОКШ № 4344140.

На 19.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен Протокол за предупреждение № 636857-Р641705/19.05.2022 г. Наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, но с оглед на факта, че има подадени данни, макар и с разлики между получените количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта, както и предвид липсата на влезли в сила наказателни постановления за същото по вид нарушение, то налагането на предвиденото в чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр.с чл.185 ал.1 от ЗДДС наказание – имуществена санкция, дори и в минимален размер не съответства на изискването на Закона за налагане на най-справедлива санкция. Съобразявайки гореизложените обстоятелства е направил извод, че следва да се разгледа възможността, предоставена от наказващия орган по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не наложи административното наказание при наличие на маловажен случай, а да предупреди писмено съответното лице – нарушител, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, прието  и неоспорено от страните в съдебно заседание.По първия поставен въпрос вещото лице дава заключение, че в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №** са извършени следните доставки на дизелово гориво:

На 19.11.2021 г.

- доставка на 8 058 л при 15 грс два АДД, в т.ч.:

о АДД № **********/УКН №000000000006476425/10.11.2021 г./-1 162 л о АДД № ********** /УКН № 000000000006487988/14.11.2021 г./ - 6 896 л.

На 01.12.2021 г.

-      доставка на 10 115 л при 15 гр.С с два АДД, в т.ч.:

о АДД № ********** /УКН №000000000006504158/23.11.2021 г./-2680л о АДД № ********** /УКН № 000000000006504162/23.11.2021 г./ - 7 435 л

-      доставка на 6 028 л при 15 гр.С с:

о АДД № ********** /УКН № 000000000006504162/23.11.2021 г./

По втория поставен въпрос вещото лице е дало заключение, че Общото количество на полученото дизелово гориво в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №**:

На 19.11,2021 г.

доставка на 8 058 л при 15 гр.С, разтоварено в два  резервоара: о Резервоар 1:1 162 л при 15 гр.С

о Резервоар 3: 6 896 л при 15 гр.С

На 01.12.2021 г.

доставка на 10 115 л при 15 гр.С, разтоварено в два резервоара: о Резервоар 1: 2 680 л при 15 гр.С о Резервоар 3: 7 435 л при 15 гр.С - доставка на 6 028 л при 15 гр.С, разтоварено в един резервоар: о Резервоар 1: 6 028 л при 15 гр.С Общо: 16 143 л.

На третия поставен въпрос вещото лице е дало заключение, че Общото количество на отчетеното от нивомерната система за всеки един от резервоарите дизелово гориво на 19.11.2021 г. и 01.12.2021 г. в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №** е както следва:

На 19.11.2021 г.

-     доставка на 8 058 л при 15 гр.С, разтоварено в два резервоара: о Резервоар 1: 1 162 л при 15 гр.С, нивомера е отчел: 2 975 л о Резервоар 3: 6 896 л при 15 гр.С, нивомера е отчел: 5 069 л

Нивомера е отчел общо: 8 044 л

Отчетеното от нивомерната система полученото дизелово гориво в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №** не съответства на придружаващите го акцизни данъчни документи:

о АДД № ********** /УКН № 000000000006476425/10.11.2021 г./ - 1 162 л, отчетени повече 1 813 л.

о АДД № ********** /УКН № 000000000006487988/14.11.2021 г./ - 6 896 л, отчетени по-малко 1 827 л.

На 01.12.2021 г,

-     доставка на 10 115 л при 15 гр.С, разтоварено в два резервоара: о Резервоар 1: 2 680 л при 15 гр.С, нивомера е отчел: 4 9** л

о Резервоар 3: 7 435 л при 15 гр.С, нивомера е отчел: 5 0** л

Нивомера е отчел общо: 10 088 л

Отчетеното от нивомерната система полученото дизелово гориво в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №** не съответства на придружаващите го акцизни данъчни документи:

о АДД № ********** /УКН № 000000000006504158/23.11.2021 г./ - 2 680 л, отчетени повече 2 314 л.

о АДД № ********** /УКН № 000000000006504162/23.11.2021 г./ - 7 435 л, отчетени по-малко 2 341 л.

-     доставка на 6 028 л при 15 гр.С, разтоварено в един резервоар: о Резервоар 1: 6 028 л при 15 гр.С, нивомера е отчел: 6 225 л

Отчетеното от нивомерната система полученото дизелово гориво в обект Бензиностанция в гр.Плевен, ул.“Г.К.“ №** не съответства на придружаващите го акцизни данъчни документи:АДД №                       ********** /УКН № 000000000006504162/23.11.2021 г./ - 6 028 л. отчетени повече 197 л.

Общо: 16 143 л., нивомера е отчел: 16 313 л.

От заключението на вещото лице по назначената по делото компютърно –техническа експертиза, се установява, че от Електронната система за фискална паметОЙЛ СИС 2.0-Д-КL, която е регистрирана от „Юкон“ ЕООД  в бензиностанция в гр. Плевен, ул.“Г.К. №** на дата 18.11.2021г. е изпратена към НАП Документална  доставка, като отговора на НАП  се разпечатва на принтера – „Операцията временно е недостъпна. Моля опитайте по- късно“. Системата не отчита Документалната доставка за изпратена и не оставя съобщение на екран затова, че отговорът на НАП  е отрицателен.  На втория поставен въпрос, вещото лице е отговорило,  че  след направена справка в информационната система на НАП се установило, че за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2021 има регистрирани съобщения за прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП(31)  към НАП  за FDRID 4344140, като ги е посочило в табличен вид. Съдът кредитира заключението на съдебния експерт като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото писмени доказателства поради което го приобщава към същите.        

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (адм. преписка), началниците на дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" и чл. 187 ЗДДС. На дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бензиностанция, намираща се на посочения в заповедта адрес, и забрана за достъп до него за срок от 14  дни, поради извършено нарушение на чл. 59а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС – изразяващо се в неспазване на реда за подаване на данни за получените доставки на гориво.

Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и за промените в тях, е нормативно регламентирано задължение за субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Съобразно съдържанието на оспорената заповед, адресата на наложената с нея ПАМ е субект на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, изразяващо се в задължение за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него".

Органът следва да съобразява продължителността на срока на мярката с всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера / във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.

От събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към момента на проверката са налични различия между данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП и данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 към информационата система на НАП. Това означава, че в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, като посоченото обстоятелство е установено при извършената проверка. Липсват по делото каквито и да било данни това обстоятелство да е било известно на оспорващото дружество, доколкото и ФУ, и нивомерната система, с които бил оборудван обекта, са функционирали, без да дават индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. Данъчните служители не са установили на какво се дължи предаването на неверни данни в НАП. 

 Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това ( в т. см. реш. по адм. дело № 14190/ 2019 г. на ВАС).

На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

В случая извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и категоричен начин, опровергано от допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, а наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.

Самият орган е преценил, че  с оглед  на факта, че има подадени данни, макар и с разлика между получените количества горива  по документи и количества горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната  измервателна система в обекта, както и предвид липсата на влезли в сила наказателни постановления за същото по вид нарушение, то налагането на предвиденото наказание – имуществена санкция, дори и в минимален размер на съответства на Закона, поради което е счел, че деянието е с ниска степен на обществена опасност и може да се квалифицира като маловажен случай, поради което го е предупредил писмено, че при извършване   на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждение, за това друго нарушение ще му, бъде наложено административно наказание.

Определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК, сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път  незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на обекта не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни вреди за фиска. Ето защо оспорената принудителна административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена, се явява прекомерна.

При извод за материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона обжалваният акт подлежи на отмяна.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски има жалбоподателят, който своевременно ги е поискал и е представил доказателства със списъкът на чл. 80 от ГПК за реалното им извършване. На същият следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1050 лева, от които 50. 00 лева за заплатена държавна такса, 500 лева за възнаграждение на вещите лица  и 500 лева адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е направеното от страна на ответника възражение за редуциране на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са в минимален размер, отговарящ на посочения такъв в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № 11181/08.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Плевен, бул. „Г.К.“ № ** стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.К.“ № **, представлявано от управителя Л.С.Г. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати да заплати на „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.К.“ № **, представлявано от Л.С.Г.  сума в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лв.представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/