Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 25.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА
ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.
гр. дело № 950 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против
решение № 1546/15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 19046/2018 г. на ВРС, ХХХV-ти с-в, с което е прието за
установено между страните, че И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на
„Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна тауърс – Г, представлявано от Б.П.,
П.С., Я. Д. и Г. К., сумата от 965.78 (деветстотин шестдесет и пет лева и
седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/05.12.2018 г., за периода 07.02.2017 г.
до 14.11.2017 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Павел Милюков“ № 24, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат основания
за отмяна на решението, като се твърди, че са налице предпоставките на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и корекцията намира своето законово основание в неотменените
норми на ПИКЕЕ, и по конкретно - чл. 50 от Правилата.
Въззиваемата страна И.С.А.,
чрез адв. Р.С., е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който
жалбата се оспорва.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата молба, че е потребител на ел.
енергия в обект с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Твърди, че според ответното дружество е уведомен за извършена проверка, за
което е съставен протокол от 14.11.2017 г., в резултат на което е извършена
корекция на електроенергия по
фактура № **********/05.12.2018 г., за периода 07.02.2017 г. до 14.11.2017 г.
Оспорва се корекционната процедура,
както и начина, и методиката за начисляване на процесната сума по партидата на
ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил начисленото допълнително
количество ел. енергия, равняващо се на процесната сума.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго - Про Продажби” АД е
депозирал
писмен отговор, в който релевира подробни доводи за допустимост и
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 14.11.2017 г., в изпълнение на
чл. 44 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения
иск. Претендира се присъждане
на разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата
на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Павел Милюков“ № 24, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Видно от приложения
по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1104059/14.11.2017 г. се установява, че при контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на
ищцовото дружество с абонатен № ********** и клиентски № ********** са свалени показанията на СТИ.
Проверката е извършена в присъствието
на свидетелите А. И. Н. и Д.Г. А.. СТИ е подменено с ново и предоставено за експертиза
на БИМ, като преди това е поставен в индивидуална опаковка и запечатано с пломба № 448214.
От Констативен протокол № 2301/29.11.2018 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се установява, че отсъстват механични дефекти
на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера.
При софтуеърно четене е
установено
наличие на 005769,8
квтч. по тарифа 4, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното
заключение е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и същият съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище от 05.12.2018 г. за начисление на електрическа енергия относно
Констативен протокол № 2301/29.11.2018 г., за абонатен № ********** и клиентски № ********** е видно, че за периода от 07.02.2017 г. до 14.11.2017 г. е начислена електрическа енергия в размер на 5769 квтч. Начислението е извършено
на база софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура № ********** от дата 05.12.2018 г. на стойност 965,78 лева, представляваща левовата равностойност на
начислена за електромер № 1114021666887842 електрическа енергия за периода от 07.02.2017 г. до 14.11.2017 г.
От заключението на СТЕ на вещото
лице инж. Кирил Малеев се
установява следното: Електромер тип МЕ-162 с фабричен № 1114021666887842 е преминал първоначална метрологична проверка
през 2016 г.
Срокът на метрологичната
му годност е шест години. Не е констатирана намеса в схемата
на присъединяване на абоната. Количеството енергия в размер на 5769 квтч е
преминало през СТЕ и регистрирано в тарифа 4. Установена е намеса, изразяваща
се в препрограмиране на СТИ, при което част от потребеното количество
електроенергия се записва в тарифа, която не се визуализира на дисплея при
инкасиране. Извършените изчисления за начислена елекроенергия във фактура № ********** от дата 05.12.2018 г. са на база Становището за начисляване на електрическа
енергия от 05.12.2018 г. и са извършени математически
точно и съгласно определената цена от КЕВР.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между страните не се спори,
че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно
е дали е налице основание за начисляване на процесната сума.
Видно
е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал
период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие
при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г.,
както и действащите от м.ноември 2013г.
ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение
№ 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е
обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят
чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ АД, с ЕИК *********
и „Мартилекс 2“ ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ АД, и
„Мартилекс 2“ ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване
на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото
е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на
„ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На
практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да
бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за
извършване на корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши
метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и
т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ.
Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните
разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията,
определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното
мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към
настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл.
83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83
ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество
представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа
на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да
са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в
нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на
чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.,
според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.
5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ им възлага. Същите
не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По
всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за
извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите
норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества
енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата
в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то
липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел.
енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответника. Затова и сумата от 965,78 лева, начислена на соченото основание, е
недължима от абоната, с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът А. не дължи
начислената на посоченото основание сума. По изложените съображения и предвид
съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата
инстанция разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК И.С.А. е претендирал
присъждане на разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Извършването
на разноски в претендираните размери е удостоверено посредством представен
договор за правна защита и съдействие от 07.06.2019 г., в който е инкорпорирана
разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1546/15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 19046/2018 г. на ВРС, ХХХV-ти с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, да заплати на И.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 300 /триста лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.