Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 15270 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Л.С.С. –
длъжник по изпълнително дело № 20108380406416 по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838,
подадена чрез пълномощника адв.С.М.срещу
отказ от 10.09.2018 г. на ЧСИ М.Б.., да прекрати изпълнително дело № 20108380406416, обективиран в съобщение с
изх.№ 83388/10.09.2018 г. В жалбата са изложени подробни доводи, че в периода
от образуване на производство по изп.дело на 10.12.2010 г. до 18.05.2017 г., не
са искани, нито извършвани изпълнителни действия, поради което делото е прекратено,
поради настъпила на 10.12.2012 г. перемпция. Жалбоподателят излага доводи също
така, че е налице и основанието за прекратяване на делото и по чл. 433, ал.1,
т. 5 ГПК, тъй като инициираната от ЧСИ съдебна процедура по чл. 448 ГПК е
приключила с определение още на 05.06.2018 г. В тази връзка жалбоподателят моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство.
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнението – В.П.Х.не е подал възражение и не взема
становище по жалбата.
ЧСИ М.Б.е
изложил мотиви по чл.436, ал.3
от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В разпоредбата на чл.
435, ал. 2 ГПК са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника. Съгласно
посочената разпоредба е предоставена процесуална възможност на длъжника да
обжалва прекратяването на изпълнителното производство. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен
срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА:
Прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege с
изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при
всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е
и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят
винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина,
законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Законодателят
изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен
срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от
търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването
на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на
изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В случая при преценка висящността на конкретното
изпълнително дело съдът намира че е налице
период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал.
В настоящия случай съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че за времето от 18.03.2011 г. до 18.03.2013 г. - период от 2 години, взискателят по
изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради
което предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство са били налице. В случая, след образуване на
производството по изп.дело на 10.12.2010 год., взискателят
е направил искане за извършване на изпълнителни действия по делото, с
молба на 18.03.2011 г., след което едва с молба от 23.04.2013 год., поради което считано от 19.03.2013
г. съдът намира, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Проследявайки
хронологията, когато са извършени изпълнителните действия /независимо
от това дали прилагането им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/ съдът намира, че са налице законовите
основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на
взискателя. В случая безспорно се установява, че по изпълнителното дело е изтекъл
законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433 ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни
действия. Следователно към 23.04.2013 г., когато е подадена последваща молба от
взискателя с обективирано искане за предприемане на изпълнителни действия,
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона
поради неговото бездействие в продължение на предвидения в закона двугодишен
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с което е осъществен фактическият състав на
посочената разпоредба и конкретното основание за прекратяване на производството
по делото.
В
настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по
процесното изпълнително дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8
на чл.433,ал.1 от ГПК, в който не са извършвани изпълнителни действия.
Обжалваният отказ на ЧСИ М.Б.за прекратяване на
производството по изп.дело № 20108380406416/2010 г. е неправилен и незаконосъобразен, и
като такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението,
който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал.1 и ал.2 от ГПК и съдът няма
правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне
на ЧСИ М.Б.., с рег.№ 838
при КЧСИ, с район на действие СГС, с указания да издаде постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 20108380406416 на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК, тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за
това.
Водим от горното СГС, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Л.С.С. – длъжник по изпълнително дело № 20108380406416 по описа на ЧСИ М.Б.., с
рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС, отказ от
10.09.2018 г. на ЧСИ М.Б.., да прекрати изпълнително дело № 20108380406416/2010
г. , обективиран в съобщение с изх.№ 83388/10.09.2018 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б.., с рег.№ 838 при
КЧСИ, с район на действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно
мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.