Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV а въззивен състав,
в публично заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Антоанета
Луканова, разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в. гр. д. № 3677 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 544414 от 24.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 44203/2017 г. по описа на
СРС, 57 състав, „Л.И.“ АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на „Д.З.“, ЕИК ******* на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 942, 35 лева, представляваща
остатъка от регресна претенция за платено застрахователно по имуществена
застраховка „Каско“, относно лек автомобил „Форд Куга“, с рег. *******НН,
поради настъпило в гр. Костинброд ПТП на 16.12.2013 г. по вина на водача на лек
автомобил „БМВ Х5“, с рег. №*******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговроност“ при „Л.И.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над
942,35 лева до пълния предявен размер от 1024,13 лева; на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД сумата от 283,14 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 942,35 лева за периода 14.05.2014 г. – 04.07.2017
г., като е отхвърлил иска за периода 04.07.2014 г. – 14.05.2014 г.; на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на 703,08 лева. С
решението ищецът е осъден да заплати на „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 12,51 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от
ищеца „Д.З.“ АД в частта, в която искът по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) е отхвърлен за сумата над 942, 35 лева до сумата от 1024, 13 лева. В тези части
обжалваното решение се счита за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че
сумата от 81,78 лева е включена в сумата от 5207,56 лева, представляваща
разходи за възстановяване на вредите по лек автомобил „Форд Куга“. Сочи, че от представените по делото доказателства
се установява, че посочената сума за транспортиране на процесния автомобил е
заплатена на „Е.А.Б.“ ЕООД. При така изложеното моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, в частта, в която искът по чл. 213 КЗ (отм.) е
отхвърлен и посочената претенция да бъде изцяло уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Л.И.“
АД, с който последната се оспорва изцяло. Сочи, че първоинстанционното решение
е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски
Решение № 544414 от 24.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 44203/2017 г. по описа на
СРС, 57 състав, в частта, в която искът по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) е уважен за
сумата от 942, 35 лева, както и в частта, в която искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД е
уважен за сумата от 283,14 лева е влязло в сила като необжалвано.
Жалбата и насрещната въззивна жалба са
подадени в законоустановените срокове и са допустими, разгледана по същество
основателна е насрещната въззивна жалба, а въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни
норми.
Съдът, като съобрази правните доводи на
страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
СРС, 165 състав, е бил
сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.); чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.);
е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.
74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.); встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
В
случая между страните спорен се явява въпросът за сумата 81,78 лева представляваща
разходи за транспортиране на лек автомобил „Форд Куга“ вследствие на
претърпяното процесно ПТП.
За
да отхвърли частично предявения иск по чл. 213 КЗ (отм.) първоинстанционния съд
е намерил, че посочената сума от 81,78 лева за транспортиране се включва в
сумата от 5207,56 лева. заплатено от ищеца обезщетение, за която е и отправена
регресна покана до „Л.И.“ АД /л. 42/.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд по следните причини:
Видно
от посоченото в исковата молба сумата от 81,78 лева с ДДС се претендира във
връзка със заплатена на „Е.А.Б.“ ЕООД оказана пътна помощ на процесния
автомобил.
Сумата
от 5207.56 лева е посочена като обща стойност за извършени
ремотно-възстановителни работи по процесния автомобил, за което са представени
фактури № 2163036 от 13.01.2014 г. и № 2163037 от 13.01.2014 г.
По
делото са представени уведомление за обслужени автомобили на застрахователно АД
„В.“ /чийто правоприемник е ищеца/ по договор за оказване на услуга от
01.12.2010 г. с „Е.А.Б.“ ЕООД за месец декември 2013 г., като под номер 11 в
списъка е посочено, че на 16.12.2013 г. /процесната дата/ лев автомобил с рег. *******НН
/процесния лек автомобил/ е бил репатриран по маршрут Костинброд, ул. „Охрид“ –
с-з до „Мотопфое“ на бул. „Сливница“, като маршрута е 47 кв., а цената на
услугата 81,78 лева. Представени са фактури № 2727/09.01.2014 г. и № 2728/09.01.2014
г. – издадени във връзка предоставените услуги по рамковия договор за месец
декември 2013 г., както и платежно нареждане, с което сумите по фактурите са
наредени по сметка на „Е.А.Б.“ ЕООД.
Представени
са и фактура № 2163036/13/01/2014 г. и фактура № 2163037/13.01.2014 г. изходящи
от „Мото Пфое“ ЕООД във връзка с осъществения ремонт на процесното МПС, като
видно от тях никъде не е посочена сума за репатриране на лекия автомобил.
По
искане на ищеца по делото е допусната ССчЕ единствено по въпроса дали са
постъпили по сметка на „Мото Пфое“ ЕООД и/или „Уникредит Булбанк“ АД сума в
размер на 5207,56 лева представляваща задължение на дружеството ищец по фактури
№ 2163036/13/01/2014 г. и № 2163037/13.01.2014 г..
Същевременно
не е поставена задача на вещото лице да провери дали са постъпили по сметка на
„Е.А.Б.“ ЕООД и/или „ИНГ-БАНК“ сума в размер на 2927,02 лева по фактури №
2727/09.01.2014 г. и № 2728/09.01.2014 г. – издадени във връзка предоставените
услуги по рамковия договор за месец декември 2013 г., в които е включена и
сумата от 81,78 лева за репатриране на процесния автомобил.
Поради
изложеното независимо, че настоящата инстанция намира, че претендираната сума
от 81,78 лева се явява сума различна и невключена в сумата от 5207,56 лева –
представляваща разходи за отстраняване на вредите по процесното МПС, то жалбата
на въззивника следва да бъде оставена без уважение, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, че действително е направено плащане по сметката на „Е.А.Б.“
ЕООД, доколкото разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че когато
плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. Това е така
доколкото от представеното платежно нареждане /л. 24/ се установява единствено,
че сумата от 2927,02 лв. е наредена по сметка на „Е.А.Б.“ ЕООД, но не и че
същата е постъпила по нея. Същевременно посоченото обстоятелство не е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото. С оглед на изложеното и
съобразявайки разпоредбата на чл. 154 ГПК, поради недоказване този изгоден за
ищеца факт, независимо, че изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, то правилно е отхвърлен предявеният иск по чл. 213 КЗ /отм./ за сумата над 942,35 лева до пълния предявен размер от 1024,13 лева.
При този изход на
въззивното производство и неоснователността на въззивната жалба право
на разноски има въззиваемата страна, която е претендирала юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева.
Предвид цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, ІV- a въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 544414 от 24.11.2018 г., постановено по гр. д. № 44203/2017 г. по описа на
СРС, 57 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 100 лева – разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.