Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр.Русе,
12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдия Йосифов
к.а.н.д. № 441 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по жалба на Д.В.Т. *** против
решение № 260088/25.09.2020 г., постановено по АНД № 1011/2020 г. по описа на РРС,
с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №
3583720, издаден от ОД на МВР – гр. Русе, с доводи, че така постановеното
решение е неправилно. Твърди, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени
решението на Русенския районен съд, като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по касационната жалба –
ОДМВР – гр. Русе в депозирано по делото възражение от процесуалния
представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда,
решението на РРС да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирани от касатора разноски за адвокат.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Неева, взема мотивирано становище за неоснователност
на подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 260088/25.09.2020
г.,постановено по АНД № 1011/2020 г. по описа на Русенския районен съд, с което
решаващият съд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 3583720, издаден от ОДМВР – Русе, с който електронен фиш на Д.В.Т.,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание – Глоба в размер на 600 лв.
За да постанови съдебния си акт, Русенския
районен съд е приел, че оспорваният електронен фиш за налагане на глоба е
законосъобразен от формална страна, съдържа всички изискуеми реквизити и е бил
надлежно връчен на жалбоподателя. Анализирайки събраните доказателства,
въззивният съд е намерил за безспорно установено, че Т. е извършил твърдяното
административно нарушение и че правилно и законосъобразно за така извършеното
от него административно нарушение, му е наложено съответстващото
административно наказание.
Районният съд е разгледал подробно и
отхвърлил мотивирано всички възражения на наказаното лице. Съдът е приел, че с
оглед правната природа, същността и съдържанието на електронния фиш, както и на
специфичното производство, в рамките, на което той се издава, отчитането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН е неприложимо, а следва да се приложат
сроковете, уредени в НК, съобразно които административнонаказателната
отговорност на касатора, ангажирана с издаването на процесния електронен фиш не
е погасена по давност. В случая съдът установил липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и безспорна установеност и доказаност
на процесното нарушение, авторството на деянието и на всички факти и
обстоятелства, при които то е извършено, с което обосновал изводите си за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства от Русенския
районен съд и наведените от касатора възражения, намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, както и на пороците, твърдяни в жалбата на Д.Т., поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, постановено от
първоинстанционния съд – като правилно – да бъде оставено в сила. Съображенията
на съда за това са следните:
На първо място, необходимо е изрично
да бъде посочено, че всички доводи за незаконосъобразност на оспорвания
електронен фиш, които са били изложени пред районния съд, са обсъдени от този
съд, и съдът в постановеното решение, е изложил убедителни мотиви защо счита
тези доводи за неоснователни. В тази връзка настоящата инстанция намира, че не
е нужно тяхното преповтаряне и в настоящото решение на основание чл. 221, ал. 2
от АПК. По същество развитите пред настоящата инстанция възражение преповтарят
доводите на наказаното лице, поддържани и пред въззивната инстанция.
Административният съд също счита, че
от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство пред районния съд,
безспорно се установяват всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение, за което касаторът е санкциониран с оспорвания
електронен фиш. Неоснователно се твърди неяснота на снимковия материал.
Липсва и твърдяния от касатора порок
на електронния фиш, свързан с приспадане на допустимия толеранс в установената
скорост на движение на автомобила. Безспорно от снимковия материал е видна
установената скорост на движение на касатора – 103 км/ч, както и факта, че в
електронния фиш като установена скорост е посочена 100 км/ч. Макар изрично да
не е посочено, че разликата се дължи на приспадане на допустимия толеранс, от
посочените стойности безспорно се установява, че толерансът е признат в полза
на касационния жалбоподател. Липсата на изрични словесни мотиви в тази посока
не опорочава издадения електронен фиш.
По отношение на другото възражение на
касатора за изтекла погасителна давност по чл.34 от ЗАНН, настоящата инстанция
намира изводите на районния съд за достатъчно подробни и с тях е даден
обоснован отговор възраженията на наказаното лице, които и настоящия съд намира
за неоснователни. Както вече се посочи преповтарянето на тези изводи и в
настоящото решение не е необходимо.
Ето защо, настоящият касационен
състав на Административен съд - Русе намира, че постановеното от Русенския
районен съд решение не страда от пороци, които да обосновават неговата
неправилност. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, като не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата на Д.В.Т.
като неоснователна – да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което
искане е своевременно заявено в депозираното по касационната жалба възражение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът определя
неговия размер на 80 лева. Както се
приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на
ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260088/25.09.2020
г., постановено по АНД № 1011/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
Д.В.Т., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора
Теодор Атанасов Атанасов, сумата от 80
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: