Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….03.2015 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря Г.С., разгледа докладваното от
съдията К. Иванов в. гр. дело № 69 по описа на съда за
2015 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба на “Енерго–Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, ”Варна Тауърс-Г”, подадена чрез
процесуален представител срещу Решение № 5460/19.11.2014 год., постановено по
гр. дело № 2899/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХІ-ви
състав, в частите, с които:
- дружеството – въззивник
“Енерго–Про Продажби” АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ж.С.К.,***, сумата от 1421,
15
лева
(хиляда четиристотин двадесет и един лева и 15 ст.), съставляваща сбор от надвзети
суми по заплатена ел.
енергия за периода месец януари 2011г. до месец юни 2013г., както и
сумата от 125, 95 лева (сто двадесет и пет лева и 95 ст.), представляваща
заплатена частична стойност на корекция на ел. енергия за периода
14.02.2013г.-16.08.2013г., за която е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева, от която: сумата от 86,
45 лева
главница; 1,50 лева неустойка; 19 лева за възстановяване на спряно ел. захранване и 19
лева –
доплащане за
експресно възстановяване на ел. захранването, ведно със законната лихва върху сумите от
1421, 15 лева и 125, 95 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда –
07.03.2014г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД;
- е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж.С.К. ЕГН ********** ***, не
дължи на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г сумата от 334,86 лева представляваща
незаплатена частична стойност на осъществена от ответника корекция на потребена
ел. енергия за периода 13.02.2013г. – 16.08.2013г., за която е издадена фактура
№ **********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
ІІ. Въззивна жалба на Ж.С.К. ЕГН **********
***
срещу същото Решение № 5460/19.11.2014 год., постановено по гр.
дело №
2899/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХІ-ви състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от Ж.С.К., ЕГН ********** ***, срещу „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 273,
15 лева
представляваща стойност на реално консумирана ел. енергия за периода
м.07.2013г. – 16.08.2013, за която сума са издадени фактури № **********/22.07.2013г.
на стойност 134, 41 лева и № 01000450839/21.08.2013г. на стойност 138,
74 лева.
В жалбата на “Енерго–Про
Продажби” АД, с ЕИК ********* са наведени оплаквания, че решението в
атакуваните от дружеството части е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите
на първоинстанционния съд за недопустимост на извършената корекция като се
излагат подробни доводи за действителността на клаузите от ОУ, регламентиращи
това правомощие на доставчика на ел. енергия. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител,
въззиваемият Ж.С.К. /ищец по предявените искове/ оспорва жалбата. Счита
решението за правилно в атакуваните от дружеството части и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на сторените съдебни разноски.
В жалбата на Ж.С.К. са
наведени оплааквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и
необосновано. Неправилен е изводът на съда, че претендираните от дружеството
суми по фактури
№ **********/22.07.2013г. на стойност 134, 41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева, представляват
стойността на реално доставена ел. енергия за периода юли 2013 год. до 16.08.2013
год. /датата на която е подменен електромера/, тъй като е безспорно установено
по делото, че вкл. и в процесния период електромерът е отчитал с грешка извън
допустимата доставената и съответно и реално потребена от обекта му ел.
енергия, т. е., отчетите са направени въз основа на неизправно СТИ, поради
което и тези суми са недължими.
Отправено
е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго,
с което искът му за недължимост на сумата от 273,
15 лева да бъде
уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуален
представител, насрещната страна “Енерго–Про Продажби” АД, с ЕИК ********* /ответник
по исковете/ оспорва жалбата. Счита решението за правилно в атакуваната от ищеца
част и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените съдебни
разноски.
В
съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата си и оспорва жалбата на
насрещната.
Съдът
съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано
по предявени от Ж.С.К.,*** срещу “Енерго–Про Продажби”
АД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна в условията на обективно кумулативно
съединяване четири иска, както следва:
иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1421,15 (хиляда
четиристотин двадесет и един лева и 15 ст.) лева съставляваща сбор от
надвзети суми по
заплатена ел. енергия за периода месец януари 2011г. до месец юни 2013г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане 76, вх. Г, ет. 2, ап. 66, по партида с
кл. № **********, получена от ответника без основание, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 125,
95 лева, представляваща
заплатена на ответника частична стойност на корекция на сметка
за ел. енергия
за периода 14.02.2013г.-16.08.2013г., за която е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421,31 лева, от която: 86,45 лева главница; 1,50 неустойка; 19 лева за възстановяване на
ел. захранване и 19 лева - доплащане за експресно възстановяване, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане;
отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 334,86 лева, представляваща част от
стойността на начислена му като корекция на потребена, неотчетена
и незаплатена стойност на електроенергия за
периода 13.02.2013г. – 16.08.2013г., за която сума е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421,31 лева;
отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 273,15 лева – стойност на реално
консумирана ел. енергия за периода м.07.2013г. – 16.08.2013, за която сума са
издадени фактури № **********/22.07.2013г. на стойност 134,41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138,74 лева.
В
исковата си молба ищецът Ж.С.К. *** твърди, че е потребител на ел. енергия в обект, находящ се
в гр. Варна, ж. к. Възръждане 76, вх. Г, ет. 2, ап. 66, по партида с кл. №
********** и аб. № **********. Посочва, че на 16.08.2013г. служители на
„Енерго ПРО Мрежи” АД са демонтирали електромера /СТИ/, отчитащ доставявата на
обекта му ел. енергия и са монтирали нов. Демонтираният СТИ с фабр. № 4592142 бил изпратен за
експертиза на БИМ, от която се установило, че същият измерва погрешно
преминалата през него ел. енергия с положителна грешка „плюс 79,73 %”. При така
изложеното ищеца твърди, че от датата на поставяне на СТИ № 4592142, а именно
на 09.02.2007г. до подмяната му на 16.08.2013г. е заплащал в полза на ответника
ел. елегия завишена със 79,73 %. За периода м. януари 2011 год. до м. юни 2013
год. общо надплатената от ищеца сума е в размер на 1421, 15 лева.
Твърди също, че за периода
13.02.2013г.-16.08.2013г., ответното дружество е извършило корекция на
потребена от него ел. енергия, за която е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева, от която
сума ищеца е заплатил 86,45 лева главница, както и сумите от 1, 50 неустойка; 19 лева за възстановяване на преустановено
ел.
захранване и 19 лева – доплащане за експресно възстановяване на ел. захранването в обекта му. Счита, че
сумата по фактура № **********/04.12.2013г. на обща стойност 421,31 лева е
недължима, съответно и платените от него суми по тази фактура са платени без
основание. Излага, че доставчикът на ел. енергия не е разполагал с правото едностранно да коригира сметката му за потребена ел. енергия за минал период. Клаузите, уреждащи корекционната процедура, съдържащи се в Общите условия са нищожни, тъй като са с неравноправен характер
по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Към датата на провеждане на проверката на изправността на СТИ и
към датата на извършването на корекцията Законът на енергетиката в тогавашната
му редакция, както и подзаконовите актове по прилагането му, не са предвиждали възможност за
едностранно коригиране от страна на дружеството на сметките на потребителите на
електрическа енергия.
Твърди още, че за м.07.2013г. до
16.08.2013г., ответника претендира заплащане на 273,15 лева като стойност на доставена
ел. енергия, за
която сума са издадени фактури № **********/22.07.2013г. на стойност 134,
41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева. Ищецът сочи,
че не е консумирал ел. енергия на посочената стойност в периода юли 2013 год.
до 16.08.2013 год., тъй като количество ел. енергия на тази стойност за този
период не му е била доставена.
В съответствие с наведените
твърдения са и отправените искания: 1/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1421,15 лева, съставляваща сбор от
надвзети суми по
заплатена ел. енергия за периода месец януари 2011г. до месец юни 2013г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане 76, вх. Г, ет. 2, ап. 66, по партида с
кл. № **********, получена от ответника без основание, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 2/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 125,
95 лева, представляваща
заплатена частична стойност на корекция на сметка за ел. енергия за периода
14.02.2013г.-16.08.2013г., за която е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева, от която: 86,
45 лева
главница; 1,
50 лева неустойка; 19 лева за възстановяване на
ел. захранване и 19 лева – доплащане за експресно възстановяване, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане; 3/ за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 334, 86 лева представляваща част от стойността на начислена му като корекция на потребена, неотчетена
и незаплатена стойност на електроенергия за
периода 13.02.2013г. – 16.08.2013г., за която сума е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева и 4/ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 273,15 лева, начислена като стойност на реално потребена ел. енергия за
периода м.07.2013г. – 16.08.2013, за която сума са издадени фактури №
**********/22.07.2013г. на стойност 134, 41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете си.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Не се оспорва, че доставя ел. енергия на ищеца на обект на потребление
в гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.76, ап.66. Сочи, че в съответствие с клаузите на
чл. 38, ал. 3,т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на 18.09.2013г. е извършена корекция на
доставените на абоната количества ел. енергия за предвидения в ОУ на ДПЕЕЕМ
период от 180 дни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен протокол № 1100280/16.08.2013 год. се установява, че на същата
дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД” са извършили техническа проверка на
електромер с фабр. № 4592142, монтиран на обекта на ищеца, при която
електромерът е демонтиран и изпратен за
експертиза на БИМ.
От констативен протокол от
Българския институт по метрология № 0920/05.09.2013 год. на БИМ, ГД „МИУ” РО –
гр. Варна за извършена метрологична експертиза на СТИ с фабр. № 4592142 е видно, че при извършената експертиза е установено, че
електромерът е неизправен, измерва с грешка „плос 79,73 %”, която е над
допустимата от +/- 2%. Не е констатирано вмешателство във вътрешността на
СТИ.
Въз основа на
експертизата от БИМ РО – Варна, „Енерго-Про Мрежи” АД е съставило справка от
18.09.2013 год. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, на
основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ – при наличие на
конкретен измерител на отклонението, за периода от
13.02.2013 год. до 16.08.2013 год. за процесния обект, като въз
основа на справката е издадена фактура № **********/04.12.2013г. за сумата от
421, 31 лева.
От заключението на
комплексната съдебно – счетоводна и техническа
експертиза на в. л. Павлова и
Куюмджиев, се установява, че при проверка в БИМ РО Варна е
констатирана повреда на СТИ, което е измервало доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия с отклонение с положителен знак от „+ 79,73 %”, което отклонение е над
допустимите 2 %. Установява се още, че процесния СТИ е преминал през
първоначална метеорологична проверка през 2006 год. Не е констатирано неправомерно
вмешателство в СТИ, като неточното измерване на ел. енергия е в резултат на повреда
в електромера. В. л. Павлова сочи, че за периода от м.01.2011г. до м. 06.2013г.
общо дължимата сума за консумирана ел. енергия възлиза на 2799,79 лева, от
която са заплатени 2526, 64 лева, а неплатените възлизат на 273, 15 лева. Сумата
от 273, 15 лева е стойност на отчетена ел. енергия по фактури от 22.07.2013г.
за сумата от 134, 41 лева и от 21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева. Експертът
посочва, че за периода м.01.2011г. до м. 06.2013г., от общо платената сума
2526,64 лева, след коригиране на потреблението с коефициент „+ 79,73 %”, надплатената
от потребителя сума за периода е 1 421, 15 лева. За периода
14.02.2013г.-16.08.2013г. е извършена корекция на количествата доставена на
абоната ел. енергия, която корекция е извършена за аналогичен период на
потребление от предходната година, като от общо коригираната сума от 421, 31
лева, на 27.02.2014г. е заплатена сумата от 86,45 лева главница, заплатена е и неустойка,
такси за включване от по 19 лева, общо платената сума на посочената дата
възлиза на 125, 96 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По иска с правно осн. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1421, 15 лева съставляваща
сбор от надвзети суми за заплатена ел. енергия за периода м.01.2011г. до
м.06.2013г.:
От събраните по делото
доказателства е установено, че в резултат на неизправност на СТИ, монтирано на
адреса на потребление на ищеца, е осъществено измерване на електрическа енергия
с положителна грешка от плюс 79,73 %, т. е., значително над максимално
допустимата грешка +/- 2 %. От заключението на комплексната СТСчЕ, кредитирано
от съда като обективно и безпристрастно, е установено, че върху СТИ не е
осъществявано неправомерно вмешателство, в резултат на което електромерът не
измерва точно доставяната на обекта на ищеца ел. енергия. Установено е, че СТИ
е преминало първоначална метрологична проверка през 2006 год. и през 2007 год.
е монтирано на обекта на абоната. От момента на монтажа до метрогичната му
проверка на 05.09.2013г., няма данни по делото, че СТИ е преминало последваща
проверка за точността му на измерване, с оглед на което и доколкото задължение
за поддръжка в изправност на СТИ е на неговия собственик, т. е., на енергопреносното
дружество, се налага извода, че за посочения в исковата молба период от месец
януари 2011г. до месец юни 2013г. СТИ е отчитало неточно доставяната от
дружеството-ответник и потребена от ищеца ел. енергия с положителна грешка от
„плюс 79,73” %.
С оглед изложеното и съобразно
заключението на експертизата, съдът приема, че за процесния период ищецът е
надплатил на ответника сумата от 1 421, 15 лева за количество ел. енергия, което
не му е доставено.
Следователно сумата от 1 421,
15 лева е получена от ответника без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
същият дължи връщането й на ищеца.
По тези
съображения искът е основателен и подлежи на уважаване.
Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 125, 95 лева, представляваща заплатена частична стойност на корекция на сметка за
ел. енергия
за периода 14.02.2013г.-16.08.2013 год., по фактура №
**********/04.12.2013 год. на обща стойност
421,31 лева, от която: 86,45 лева главница; 1,50 лева - неустойка; 19 лева за възстановяване на
ел. захранване и 19 лева - доплащане за експресно възстановяване на ел. захранването, получена от ответника без
основание:
Установено е, че начислената
служебно (след корекция) електроенергия е за периода 14.02.2013 год. –
16.08.2013 год., в който период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ /2007
год./ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем
наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, приложими в отношенията между
страните. Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от
страните съдържание на договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е
въпросът дали клаузите по чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3,
т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния период
императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото.
Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната съдебна
практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и
имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната
инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите
от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение №
79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение №
189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по
г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.д. № 885/2009г.,
Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия
смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ,
Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните решения. За процесния период – 14.02.2013 год. –
16.08.2013 год.–отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката,
Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от
11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ
Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49
от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване на
едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал
период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в
случая. При липса на предвидена в действащото през периода 14.02.2013
год. – 16.08.2013 год. законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите
условия.
Наведените от ответника доводи че
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена
ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите
ел. енергия е установена в ЗЕ – чл. 83, т. 6; чл. 98а и чл. 104а от ЗЕ,
редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., и цитираните
разпоредби разкривали волята на законодателя в полза на провежданите
корекционни процедури, съдът намира за неоснователни.
С нормата на чл. 83 т. 6 ЗЕ,
тълкувана във вр. чл. 21 и чл. 98 от ЗЕ е предвидена възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени
правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 ЗЕ/.
Цитираната норма няма тълкувателен характер. Касае се за ново правомощие на
доставчика, на което законодателят не е придал обратно действие. И след като
това е така, то е необходима нова намеса на регулаторния орган, на когото
законодателят е делегирал правомощието да приема правила, по които да бъдат
реализирани корекционните процедури. Аргумент за това е и обстоятелството, че
нищожните към релевантния за спора момент /датата на извършване на проверката/
клаузи от ОУ не могат да бъдат санирани.
Такива правила към датата на
проверката /демонтажа на електромера и корекцията не са били приети. Приетите
нови ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., в които
е предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността
на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от
абонатите ел. енергия в случая са неприложими, доколкото процесните
правооотношения са се осъществили при друга нормативна уредба.
По изложените съображения съдът приема, че сумата от
421, 31
лева, е недължима, съответно и
сумата от 86, 45 лева, представляваща заплатена част от сумата по корекция на
сметка за ел. енергия за периода 14.02.2013г. – 16.08.2013г., за която е
издадена фактура № **********/04.12.2013г. на обща стойност 421,31 лева, както
и сумите от 1, 50 лева - неустойка; 19 лева за възстановяване на ел. захранване
и 19 лева - доплащане за експресно възстановяване на ел. захранването, са
получени от ответника без основание и същият дължи връщането им на ищеца.
Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от сумата от
125, 95 лева е основателен и подлежи на уважаване.
Обжалваното решение в тази част също е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 334, 86 лева представляваща част от стойността на начислена му като корекция на потребена, неотчетена
и незаплатена стойност на електроенергия за
периода 13.02.2013г. – 16.08.2013г., за която сума е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева:
С оглед приетото по-горе относно неправоремността
на извършената корекция на сметката на абоната за периода 13.02.2013г. –
16.08.2013г., и недължимостта на начислената сума по фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева, искът за
недължимост на сумата от 334, 86 лева, представляваща част от сумата по горната фактура /представляваща разликата
над платените от ищеца 86,45 лева до служебно начислените му по корекцията 421, 31
лева/ също е основателен и подлежи на уважаване.
Обжалваното решение и в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 273, 15 лева
представляваща стойността на реално потребена ел. енергия за периода м.07.2013г. – 16.08.2013, за
която сума са издадени фактури № **********/22.07.2013г. на стойност 134,41
лева и № 01000450839/21.08.2013г. на стойност 138,74 лева, съдът
намира следното:
Установено е, че процесните суми са
начислени по партидата на ищеца като текущи отчети за реално доставена от
дружеството – доставчик ел. енергия за периоди на отчитане, съответно:
15.06.2013 – 15.07.2013 год. по фактура №
**********/22.07.2013г. на стойност 134, 41 лева и 16.07.2013 год.–16.08.2013 год. по
фактура № 01000450839 от 21.08.2013г. на стойност 138, 74
лева. Установено е също, че количеството ел.
енергия за посочените два отчетни периода е отчетено /измерено/ с електромер с
фабр. № 4592142.
В случая тежест на ответника е да
установи, че средството за търговско измерване през отчетните периоди
15.06.2013 – 15.07.2013 год. и 16.07.2013 год. – 16.08.2013 год. е
било в изправност и че отчетената ел. енергия, чието заплащане дружеството
претендира от ищеца е реално доставена на последния.
Не е установено по делото, че през
отчетните периоди 15.06.2013 – 15.07.2013 год. и 16.07.2013 год.
– 16.08.2013 год. СТИ с фабр. № 4592142 е бил изправен и е отчитал точно
доставяната на ищеца ел. енергия. Обратно – от доказателствата е установено, че
електромерът е бил неизправен, съответно, метрологично негоден да измерва с
предвидената в нормативните актове точност доставяните от дружеството –
доставчик на ищеца количества ел. енергия.
По тези съображения съдът намира, че
ответникът не установи по несъмнен начин, че начислените като текущи отчети
суми за периодите на отчитане, съответно: 15.06.2013 – 15.07.2013 год. по
фактура № **********/22.07.2013г. на стойност 134, 41
лева и 16.07.2013 год.
– 16.08.2013 год. по фактура №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева му се дължат в посочения размер,
поради което и ищецът не дължи тяхното заплащане.
С оглед изложеното искът е
основателен е подлежи на уважаване.
Обжалваното решение в тази част е
неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът на
ищеца за недължимост на сумата от 273, 15 лева представляваща
стойност на реално консумирана ел. енергия за периода м.07.2013г. – 16.08.2013,
за която сума са издадени фактури № ********** от 22.07.2013г. на стойност 134,
41 лева и №
01000450839 от 21.08.2013г.
на стойност 138, 74 лева да бъде уважен.
С оглед резултата от този иск първоинстанционното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени
разноски в размер на 79, 85 лева.
С оглед изхода от делото разноски на
ответника “Енерго–Про Продажби” АД – Варна не се присъждат.
Предвид изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 425 лева, от които: 25
лева – заплатената държавна такса за въззивното производство и 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 97, 79
лева, съставляваща разликата до пълния размер на сторените в първата инстанция
съдебни разноски.
Възражението на ответника “Енерго–Про
Продажби” АД – Варна за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лева е
неоснователно.
Материалният
интерес по делото е 2 155, 11 лева, а минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 380 лева – чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС. Т. е., заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца вразмер на сумата
от 400 лева е в рамките на установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимум.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5460/19.11.2014 год., постановено по гр. дело № 2899/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХІ-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения от Ж.С.К., ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата
от 273,
15 лева, представляваща стойност на реално консумирана
ел. енергия за периода м.07.2013г. – 16.08.2013, за която сума са издадени
фактури № **********/22.07.2013г. на стойност 134, 41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева, както и в
частта му, с която Ж.С.К., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г разноски за производството в размер на сумата от 79, 85 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ищецът Ж.С.К.,*** не дължи на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г сумата от 273, 15 лева /двеста седемдесет
и три лева и 15 ст./, представляваща стойността на реално консумирана ел. енергия за периода м.07.2013г. – 16.08.2013 год. по
партида с кл. № ********** и аб. № ********** за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане бл.
76, вх. Г, ет. 2, ап. 66,
за която сума
са издадени фактури № **********/22.07.2013г. на стойност 134,
41 лева и №
01000450839/21.08.2013г. на стойност 138, 74 лева;
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
5460/19.11.2014 год., постановено по гр. дело № 2899/2014 год.
по описа на РС – Варна, ХХІ-ви състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО: 1/ “Енерго–Про
Продажби” АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, Варна Таурс – Г е осъдено да заплати на Ж.С.К.,***, сумата от 1421, 15 лева (хиляда четиристотин двадесет и един лева и 15
ст.), съставляваща
сбор от надвзети суми по заплатена ел. енергия за периода месец януари 2011г. до месец юни 2013г., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска /07.03.2014
год./ до окончателното й изплащане; 2/ “Енерго–Про Продажби”
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, ВАРНА ТАУРС – Г е осъдено да заплати на Ж.С.К.,***, сумата от 125, 95
лева (сто двадесет и пет лева и 95 ст.), представляваща заплатена
частична стойност на корекция на ел. енергия за периода 14.02.2013г.-16.08.2013г.,
за която е издадена фактура № **********/04.12.2013г. на обща стойност 421,
31 лева, от
която:
сумата от
86, 45
лева главница;
1,50
лева
неустойка;
19 лева за
възстановяване
на спряно
ел.
захранване и 19 лева - доплащане за експресно възстановяване на ел. захранването, ведно със законната лихва върху
горната сума,
считано от предявяване на иска /07.03.2014 год./ до окончателно й изплащане; 3/ е
прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът Ж.С.К. ***, не дължи на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г сумата от 334, 86 лева, представляваща
част от стойността на начислена му като корекция на потребена, неотчетена
и незаплатена стойност на електроенергия за
периода 13.02.2013г. – 16.08.2013г., за която сума е издадена фактура №
**********/04.12.2013г. на обща стойност 421, 31 лева;
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г да заплати на Ж.С.К. ЕГН ********** *** сумата от 425
лева /четиристотин двадесет и пет лева/ разноски за настоящата инстанция, от
които: 25 лева – заплатената държавна такса за въззивното производство и 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и сумата от
97, 79 лева, съставляваща разликата до пълния размер на сторените в първата
инстанция съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.