Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2172
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.и е.ц.” АД твърди, че с договор от 08.06.2016 г. му е прехвърлено
вземане на „Р.“ ООД срещу ответника М.НА Т., информационните технологии и
съобщенията в размер на 343780.23 лева,
заедно с всички лихви и привилегии. За извършеното прехвърляне ответникът е
уведомен от цедента на 14.07.2016 г. Посочва, че вземането представлява
неправомерно усвоена от ответника на 19.03.2013 г. сума по банкова гаранция,
издадена от ТБ „И.“ АД по нареждане на „Р.“ ООД, от името на ДЗЗД „Консорциум М.-Р.“,
във връзка с поето задължение за обезпечаване на изпълнението по сключен между
Консорциума и ответника договор № 74/29.12.2004 г. за строителство. Посочва, че
цедентът и „М.“ АД са съдружници в ДЗЗД „Консорциум М.-Р.“, при участие
съответно 37.86%/62.14 %, като водещият съдружник е изпълнявал качествено и в
срок задълженията си по договора за строителство. В процеса на изпълнение на
договора, с писмо от 22.10.2008 г. ответникът уведомява цедента „Р.“ ООД, че
дружеството няма договорни отношения с Министерството, защото не е страна по
договора за строителство, тъй като Министерството счита участието на „Р.“ ООД в
Консорциума за прекратено и отправя изрично изявление за продължаване на
строителството само от другия участник в ДЗЗД - „М.“ АД. Поддържа, че „Р.“ ООД
никога не е изразявал желание да се оттегли от Консорциума, поради което
отстраняването му от участие по възложения с обществена поръчка договор е
незаконосъобразно. С оглед едностранното
прекратяване на договора от страна на Министерството, цедентът „Р.“ ООД е
отправил покана от 08.12.2008 г. за освобождаване на неговата част от гаранцията по договора 343780.23
лева. Две години след това, ответникът уведомява цедента „Р.“ ООД, че поради
открито с решение на СГС от 02.03.2011 г. производство по несъстоятелност на
другия участник в Консорциума „М.“ АД,
Министерството разваля договора за строителство. С нова покана от 11.03.2013 г.
цедентът „Р.“ ООД отново иска освобождаване на неправомерно задържаната негова
част от предоставената по договора банкова гаранция, но вместо това
Министерството усвоява сумата по гаранцията в общ размер на 553 235 лева.
За реализирането на банковата гаранция цедентът е уведомен с писмо от
28.03.2013 г. Преведената от банката на Министерството сума по процесната
банкова гаранция в частта, касаеща обезпечението от страна на цедента, е изцяло
платена на банката от цедента. Предвид изложеното ищецът поддържа, че
ответникът е получил частта от банковата гаранция, съответна на участието на
цедента в Консорциума без основание, което е довело до неоснователно
обогатяване на ответника. Министерството е поканено да върне тази сума, но с
писмо от 27.05.2014 г. Министерството отговаря, че гаранцията се дължи
независимо от валидността и действието на договора. Ищецът поддържа, че текста
в банковата гаранция, обективиран в израза че „плащане се дължи независимо от
валидността и действието на договора за строителство“ противоречи на закона и
добрите нрави. Ищецът иска от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от
343 780.23 лева, представляваща получена без основание от ответника сума,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата от 104966.80 лева, представляваща дължима лихва за забава върху
главницата от 343 780.23 лева за периода от 06.07.2014 г. до 06.07.2017 г.
Претендира направените по производството разноски.
Ответникът М.НА Т.,
информационните технологии и съобщенията оспорва исковете,
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че е усвоил банковата гаранция,
учредена въз основа на договора за строителство на 19.03.2013 г., но поддържа,
че това е направено предвид неизпълнението на поетите от Консорциума по
договора задължения, доколкото обектът не е завършен и пуснат в експлоатация.
Поддържа, че цедентът „Р.“ ООД е
напуснал Консорциума по свое желание и извършеното от него изпълнение по договора
не може да се вземе предвид, тъй като страна по договора е Консорциумът, а не
отделните съдружници в него. След напускането на дружеството по ЗЗД на цедента,
останалият съдружник „М.“ АД е заявил желанието си да продължи изпълнението на
договора от името на Консорциума и съгласно условията на договора това е
разрешено от Министерството възложител. След откриването на производство по
несъстоятелност на „М.“ АД, по искане, както на Министерството, така и на
синдика на дружеството, договорът е прекратен. Оспорва за цедента да е
съществувало право на получи обратно платената от него част от банковата
гаранция, поради което твърди, че сключеният между ищеца и „Р.“ договор за цесия е нищожен поради липса
на предмет. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
„Консорциум „М.-Р.” е гражданско дружество по смисъла на ЗЗД, създадено с
договор от 21.12.2004 г., сключен между „М.“ АД и „Р.“ ООД с цел съвместното изпълнение на строително-
монтажните работи по проекта за изграждане на Зимовник на 39 речни кораба,
плаващи по р. Дунав – Етап ІІІ, с възложител М.НА Т. и съобщенията. С това
споразумение съдружниците уговарят, че делът на всеки от съдружниците ще се
определи след завършване и предаване на обекта, съразмерно на обема и
стойността на реално изпълнените от всеки от тях строително-монтажни работи.
Постигнато е съгласие всеки съдружник да поеме за своя сметка разноските,
свързани с временното строителство на обекта и организацията по подготовката и
изпълнението на строително-монтажните работи, съобразно обема на извършваните
от него видове работи съгласно количествената сметка, подписана от двамата
съдружници, приложена към договора като приложение № 1, съставляваща неразделна
част от него. С това приложение № 1, подписано на същата дата, съдружниците
договарят дялове от гражданското дружество, съответно 37.86 % за "„М.“ АД
и 62.14 % за „Р.“ ООД. Страните уговарят, че консорциумът се прекратява при
завършването и предаването на готовия обект на възложителя или при обективната
невъзможност за изпълнението на задълженията и на двамата съдружници.
Предвидена е възможност съдружник да прекрати участието си в консорциума,
като предизвести другия съдружник поне 3
месеца преди прекратяването.
Страните по делото не
спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 29.12.2004
г. между Мнистерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в
качеството на възложител и Консорциум „М.-Р.”,
в качеството на изпълнител, е сключен
договор за изпълнение на
обществена поръчка с предмет: „Строителство на Зимовник на АППД-Русе при км 491
на р. Дунав - III етап”. В чл. 11
от този договор /редакцията, съгласно договор за изменение от 17.02.2006 г./, страните
постигат съгласие изпълнителят да предостави банкова гаранция за изпълнение на
договора в размер на 553234.55 лева, представляваща 5 % от стойността на
договора, със срок на валидност до 3 дни след получаване на разрешение за
ползване на обекта. След започване изпълнение по договора, през м. март 2008 г.
съдружникът в консорциума „М.“ АД е уведомил възложителя, че другият съдружник
„Р.“ ООД му е отправил официално предизвестие за прекратяване на
участието си в консорциума на 27.02.2018 г. С последващо
писмо „М.“ АД уведомява Министерството, че срокът на предизвестието на другия
съдружник за напускане на консорциума е изтекъл, поради което единствен
представител на Консорциума- изпълнител на строителството остава „М.” АД. Оставащият
съдружник в консорциума „М.” АД е изразил готовност да поеме всички оставащи
видове работи по изграждане на обекта, като е декларирал изрично, че ще продължи да поддържа издадената от името на
консорциума банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на договора за строителство.
Съгласно подписаните от страните към договора специални условия /40.2/,
възложителят може да даде съгласие за промяна в състава на консорциума. Такова
съгласие ответникът - възложител е дал с писмо от 09.06.2008 г., като е приел, че
след оттеглянето на „Р.“ ООД, изпълнението по договора от името на консорциума
ще продължи от „М.“ АД, който е поел ангажимент за това. По делото е
представена разменена между Министерството и „Р.“ АД кореспонденция от края на
2008 г., в която „Р.“ АД поддържа, че не
е преставал да бъде съдружник в консорциума и отправеното предизвестие до
другия съдружник в консорциума има значение само във вътрешните отношения между
дружествата и другият съдружник не е имал право да огласява същото пред трети
лица, включително и пред възложителя. Затова намира за необосновани действията на
възложителя да приеме, че изпълнението на договора ще продължи само от един от
участниците в Консорциума.
С решение от
02.03.2011 г. е открито производство по
несъстоятелност на „М.“ АД и временният синдик на дружеството е отправил към
възложителя на 11.05.2011 г. изявление по чл. 658, ал. 1, т. 6 вр. чл. 644, ал.
1 от ТЗ за прекратяване на процесния договор.
Във връзка с това обстоятелство, на 26.07.2011 г. е съставен акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, поддписан от
представители на Консорциума изпълнител, възложителя, строителния и техническия
надзор и проектанта, видно от който възложената с договора работа не е
изпълнена в цялост.
Банковата гаранция по договора за строителство в размер на
553 235 лева е представена в полза на възложителя в ТБ „И.“ АД, като не се
спори, че на 11.03.2013 г. възложителят
е отправил към банката искане за плащане на сумата и е получил същата на 19.03.2013
г. На 14.05.2014 г. на ответника е връчена нотариална покана от „Р.“ ООД, с
която се иска възложителят да върне неоснователно усвоената от него част от
банковата гаранция, съответна на дела на „Р.“ ООД в консорциума, в размер на
343780.23 лева, в срок от 10 дни от получаване на поканата.
С договор от
08.06.2016 г. „Р.“ ООД прехвърля на ищеца свое вземане срещу ответника в размер
на 343780.23 лева, представляващо внесена от „Р.“ ООД сума по банкова гаранция,
издадена от ТБ „И.“ АД за изпълнение на договор за обществена поръчка от
29.12.2004 г. за извършване на строителство и въвеждане в експлоатация на обект
„Строителство на Зимовник на АППД-Русе при км 491 на
р. Дунав - III етап”, сключен между Консорциум „М.-Р.“ и Министерството, заедно
с всички лихви и привилегии. На 14.07.2016 г. ответникът е уведомен за тази
цесия от цедента „Р.“ ООД.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални
фактически състава на неоснователно обогатяване, като първият от тях касае
получаването на имуществена облага при начална липса на правно основание,
разбирано като валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което
получава. В настоящия случай ищецът твърди, че цедентът му „Р.“ ООД е платил, съответно ответникът е получил без
правно основание сумата от 343 780.23 лева
- част от усвоената банкова гаранция, издадена за обезпечение на
изпълнението по договор от 29.12.2004 г. Именно плащането на недължимо е юридическият
факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и от който
произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването на
другата. Този правопораждащ факт не се установява от доказателствата по делото.
В случая сумата е предоставена като банкова гаранция с цел да бъде обезпечено изпълнението
на задълженията по договора, поети от Консорциум, имащ качеството на гражданско
дружество по ЗЗД. При установено по
делото неизпълнение на договора, ответникът възложител има право да поиска
плащане на издадената в негова полза безуслова гаранция. В този смисъл същият
има правно основание да получи това плащане. Наведените от ищеца доводи за
недължимост на това плащане са относими към разпределението на правата и
задълженията между съдружниците в консорциума, които вътрешни отношения няма как да се противопоставят на
възложителя. Гаранцията е предоставена от консорциума, който е и надлежната
страна по договора. Затова ответникът не дължи връщане на част от гаранцията,
съответна на дела на цедента в консорциума. Цедентът може да търси тази сума от
другия съдружник в коносорциума, ако докаже, че е нарушена еквивалентността при
разпределението на разходите и приходите от дейността на консорциума в
отклонение от постигнатото съгласиеа между страните за разпределението им.
Съгласно разпоредбата на чл. 442 от ТЗ, с банковата гаранция банката
писмено се задължава да заплати на посоченото в гаранцията лице /бенефициер/
определена сума пари, съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция
е вид търговска сделка - формална, банкова, едностранна и обезпечителна. С
оглед последното, същата има акцесорен характер, тъй като възникването,
съществуването и изпълнението й е обусловено от наличието на друго
правоотношение /т.нар. валутно правоотношение/ между бенефициера и трето лице -
наредител, изпълнението на чието договорно задължение се гарантира от
банката.Тази акцесорност не води автоматично до извод, че във всички случаи
банковата гаранция има каузален характер. Зависимостта на факта на възникване
на гаранционното задължение от неизпълнението на това по валутното
правоотношение е безспорна, тъй като абсолютната абстракция /отделянето на
задължението на банката от всякаква кауза/ би било в противоречие с принципа на
правото за недопускане настъпването на определен правен, съответно имуществен
резултат без определена причина, следствие от което би било неоснователното
разместване на блага. Ето защо определянето на характера на конкретната банкова
гаранция като каузален или абстрактен, зависи от степента на тази обвързаност с
валутното правоотношение, уговорена в самата нея. Гаранцията ще бъде приета за
условна /каузална/ тогава, когато в нея се допуска като условие за плащане
доказването на неизпълнението по валутното правоотношение и обратно - в случай,
че е предвидено като достатъчно за възникване задължението за плащане
неизпълнението на валутното задължение само да се декларира от бенефициера,
това определя банковата гаранция като абстрактна сделка /безусловна/. В случая
издадената банкова гаранция е безусловна, тъй като с нея банката се е задължила
безусловно и неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора от
29.12.2004 г. да заплати определената в
максимален размер сума при получаване на писмено искане за плащане, съдържащо
декларация, че изпълнителят Консорциум „М.-Р.“ Ямбол 2013 г. е в нарушение на
задълженията си по договора. Доколкото законът и приложимите съм договора за
банкова гаранция търговски обичаи позволяват издаването на безусловна гаранция,
то необосновани се явяват доводите на ищеца за нищожност на същата поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Предвид извода на съда, че не съществува право на цедента
да получи процесната сума от 343 780.23 лева от ответника, като получена без основание, то
няма как такова вземане да бъде прехвърлено на ищеца с договора за цесия от 08.06.2016
г. Предвид изложеното предявеният иск за главницата се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за неоснователност на претенцията
по чл. 55 от ЗЗД, неоснователен се явява и предявеният иск за присъждане на
лихва за забава при плащането на главницата.
При този изход на
производството, ответникът има право на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. В случая липсват доказателства за
направени от ответника разноски, поради което на същия се дължи единствено
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно нормата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, предвид материалния интерес по
делото /448747.03 лева/, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер от 450 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Д.и е.ц.”
АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.НА Т.,
информационните технологии и съобщенията, гр София, ул. „********, искове с правна калификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 343 780.23 лева, представляваща получена
без основание от ответника сума по банкова гаранция, издадена за обезпечаване на
изпълнението по договор № 74/29.12.2004 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Строителство на Зимовник на АППД-Русе при км 491 на р. Дунав - III етап” и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 104966.80 лева,
представляваща дължима лихва за забава върху главницата от 343 780.23 лева
за периода от 06.07.2014 г. до 06.07.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.и е.ц.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на М.НА Т.,
информационните технологии и съобщенията, гр София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: