№ 36361
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110127913 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на А. Й., гражданин на Федерална република Германия с ЛНЧ:
......, обективирано в Заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя „Луфтханза Техник София“
ООД, както и за осъждане на „Луфтханза Техник София“ ООД да заплати на А. Й. сумата от
10 500.00 лева, представляваща обезщетение за оставанета му без работа поради
уволнението за периода от 18.04.2023г. до 18.10.2023г.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор, по силата на което заемал длъжността
„авиомеханик входящо ниво“ в ответното дружество и което било прекратено с връчване на
18.04.2023г. на заповед за дисциплинарното му уволнение. Счита уволнението за
незаконосъобразно, оспорвайки мотивираността на заповедта, с която е извършено,
подчертавайки в тази насока, че от акта за прекратяване неясни остават както точното време
на извършване на вменените му нарушения на трудовата дисциплина- закъснения и
преждевременни напускания на работа, така и конкретните обстоятелства, мотивирали
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Наред с това, оспорва описаните в
атакуваната заповед деяния да покриват критериите за квалифицирането им като нарушения
по чл. 190, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, обосноваващи налагане на най- тежкото дисциплинрано
наказание. Независимо от това, изяснява, че за неявяванията си на работа в двата посочени в
заповедта дни- 25.10.2022г.- поради здравословни проблеми, и 24.11.2022г., уведомил
надлежно прекия си ръководител, като отговорност на последния било да отрази промяната
в работния график. Твърди, че доколкото живеел извън гр. София- в жилищен комплекс
край с. Нови хан, а автомобилът му се развалил, се наложило да пътува за работа с влак,
чието разписание невинаги се спазвало, поради което в някои дни се налагало да хване по-
късния влак- този в 11:30 часа, за да отиде на работа, като в тези случаи уведомявал прекия
си ръководител и компенсирал закъснението, като извършвал възложените му дейности,
вкл. в съботните дни. По изложените съображения претендира оспореното уволнение да
бъде отменено като незаконосъобразно, а работодателят да бъде осъден да му заплати
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който отвтеникът оспорва исковете, поддържайки, че заповедта за
дисциплинарно уволнение е в достатъчна степен мотивирана, доколкото в нея, както и в
приложението към нея, надлежно връчени на служителя, са посочени точните дни на
1
допуснатите закъснения, преждевременни напускания на работното място,
продължителността на същите, както и дните, в които ищецът изобщо не се е явил на
работа. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 4 от трудовия договор с ищеца при сключването му
служителят изрично се е съгласил със сменен график, а съгласно чл. 14 от Правилника за
вътрешния трудов ред, който бил на разположение на работещите в дружеството в отдел
„Човешки ресурси“, работните графици се публикуват и са достъпни за служителите
посредством приложение, помествено на сървъвра. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Правилника
служителите са длъжни да спазват зададените им работни графици за труд и почивка, като
са длъжни да се регистрират в системата за отчитане на работното време в началото на
работния ден, както и при напускане на работа, като ответникът изяснява, че за целта
работните помещения на дружеството били оборудвани със специална система за
регистрация и отчитане на работното време посредством пръстов отпечатък на съотвтения
служител. Така, въз основа на отчетите от тази система се установявали допуснатите от
ищеца закъснения, които в част от дните били с над 4 часа, преждевременни напускания,
както и неявявания на работа. Ответникът поддържа, че за тези отклонения от работното
време на служителя липсват изрични разрешения от прекия му ръководител, както и
оправадавщи ги доказателства. С оглед на това, долкокото се касае за многобройни случаи
на закъснения и преждевременни напускания в периода от 24.10.2022г. до 15.02.2023г., част
от които с продължителност от над 4 часа, вкл. по три в рамките на един календарен месец,
и за необосновани неявявания на работа, работодателят счита, че обосновано е наложил на
най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Като самостоятелен довод за
неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
сочи недоказаността на обстоятелството ищецът да е останал без работа през сочения от
него период. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск с правно основание
чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 4705.80 лева, представлявща
обезщетение, дължимо от служителя при прекратяване на трудовото правоотношение
поради дисциплинарното му уволнение, който съобразно нормата на чл. 314, ал. 2 ГПК не
следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
2
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК, за които факти понастоящем ищецът не сочи доказателства.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищецът е заемал
дклъжността „авиомеханик входящо ниво“ в ответното дружество, че правоотношението е
прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на
18.04.2023г.
Представените от ответника с отговора на исковата молба документи следва да бъдат
допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни
за предмета му обстоятелства.
По искането на ответника следва да бъде допуснато събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от него в първото
по делото открито съдебно заседание за установяване извършването на вменените на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина.
По исканията на ответника за допускане извършването на съдебно- техническа
експертиза и за задължаване на ищеца да представи трудовата си книжка съдът ще се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушване на страните по
реда на чл. 145 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане за съвместно
разглеждане на предявения от него срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ.
ПОСТАНОВЯВА отделяне на производството по насрещния иск от настоящото
производство, като за целта ДА БЪДАТ ИЗГОТВЕНИ заверени преписи от отговора на
исковата молба, приложенията към него и от настоящото определение, които да бъдат
докладвани на ръководителя на II ГО в СРС за извършване на преценка за образуване на
самостоятелно производство.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да заяви дали и на какво ниво разбира и владее български език, като
му УКАЗВА, че в случай че не разбира български език, в същия срок следва да посочи език,
който владее писмено и говоримо с цел обезпечаване на възможността му за пълноценно
участие в настоящия процес.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване извършването на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
3
УКАЗВА на страните, че по исканията на ответника за допускане извършването на
съдебно- техническа експертиза и за задължаване на ищеца да представи трудовата си
книжка съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след
изслушване на страните по реда на чл. 145 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия
период, както и за последното получено от него за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение, обосноваващо размера на претендираното от него обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2023г. от
11:50 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4