Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
. … ноември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№12780 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 във връзка с чл.435,
ал.2,т.7 ГПК.
Делото е образувано по жалба с
вх.№69136/08.10.2020година, постъпила по изп.дело №20208510401592 по описа на
ЧСИ М. П., рег.№851 на КЧСИ, подадена от длъжника по делото „Т.С.“ ЕАД. С тази
жалба страната обжалва постановление за разноски от 24.09.2020година, с което
ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение от 400лева, както и
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че длъжникът е подал
възражение до ЧСИ за прекомерност на адвокатското възнаграждение във връзка с
получената покана за доброволно изпълнение, с което е поискано възнаграждението
да бъде намалено до минимален размер от 200лева. Възражението за прекомерност
не е уважено от ЧСИ, което действие е незаконосъобразно и това е така, тъй като
процесуалният представил на взискателя е подал само молбата за образуване на
изпълнително дело и други процесуални действия не са извършени. Самото
изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност, а самото
вземане на взискателя е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение. Не
подлежи на принудително събиране таксата за издаване на изпълнителен лист. Моли
съда да намали и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор на жалбата другата страна в
производството – взискателят „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ******** оспорва основателността
на жалбата.
Твърди, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съобразено с новата редакция на чл.10, т.1 от Наредба
№1/2004г., която е в сила от 31.07.2020 година. След подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е подал нова молба, с която
страната е указала на ЧСИ, че се отказва от определени изпълнителни способи,
посочени са други, като и конкретни банкови сметки, които действия са отделни
изпълнителни действия, предприети от страната. Депозирани са становища, което
също представлява отделно действие.
По отношение на таксата от 5 лева за издаване на
изпълнителен лист твърди, че тази такса представлява прилежащо вземане към
главното такова и следва да бъде включена в разноските по изпълнението и подлежи
на събиране от СИ. Съгласно договорът за цесия вземането се прехвърля в всички
принадлежности. Тази разноска е действително извършена, за което по делото са
представени доказателства. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира
разноските по това дело.
ЧСИ излага мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК,
за неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На
27.08.2020 година „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ********, подава молба до ЧСИ М. П.,за
образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително събиране на
присъдената от СРС сума по гр.д.№52802/2017г., за която е издаден изпълнителен
лист на 28.02.2020г., както и на сумата от 5,91лева, представляваща д.т. от
5лева и 0,91лева такса за банков превод. Моли ЧСИ да наложи запор на движимите
вещи на длъжника и върху притежаваните дружествени дялове, да възбрани недвижи
имоти, които са негова собственост.
Моли ЧСИ да събере тези суми, ведно със сумата от
3 лева за преведена такса към ЧСИ и платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 400лева.
Към молбата страната е представила изпълнителен
лист от 28.02.2020г., издаден по гр.д.№52802/2017г. в полза на Б.Т.В., за
сумата от 60,30лева, представляваща разноски по делото; договор за цесия
(датата не се чете), сключен от Б.Т.В., като цедент и „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера
присъдената му сума и платената държавна такса за издаване на изпълнителен
лист; пълномощно, с което „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ********, упълномощава адвокатско
съдружние „Б.И П.“ да го представлява пред съдебно-изпълнителните органи във
връзка с принудителното събиране на сумите по цитирания изп.лист; споразумение
за адвокатско възнаграждение от 24.08.2020година, по силата на което, страните
по упълномощителната сделка се съгласяват размерът на възнаграждението да е
сума от 400лева, за образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане; уведомление по чл.99, ал.3
и 4 ЗЗД; доказателства за внесена по сметка на СРС д.т. от 5 лева за изп.лист
по гр.д.№52802/2017г. и такса от 0, 91лева; доказателства за платено адвокатско
възнаграждение от 400лева; вносна бележка за внесена по сметка на ЧСИ сума от
69 лева за образуване на изп.дело.
Въз основа на тази молба е образувано изп.дело
020208510401592 по описа на ЧСИ М. П., рег.№851 на КЧСИ, по което на
27.08.2020година е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Т.С.“ ЕАД,
връчена на длъжника на 31.08.2020г. В ПДИ е обективирано постановление за
разноски, съобразно което дължимата сума за разноски е сумата от 408,91лева,
140,30лева такси по ТЗЧСИ, към 10.09.2020година.
По делото ЧСИ е съставил сметка, съобразно която
дължимите такси са 20лева за образуване на изп.дело; 20лева за връчване на ПДИ
и 15лева – за налагане на запор – общо сумата от 66 лева, за които е
удостоверено, че са платени.
На 28.08.2020 година по делото постъпва молба от
взискателя, с която указва на ЧСИ да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника,
оттегля част от посочените изпълнителни способи и иска налагане на запор върху
сметките на длъжника.
На 10.09.2020година по делото постъпва възражение
от длъжника касателно размера на дължимите разноски, съдържащо възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане същото да бъде редуцирано
до размер от 200лева, като се моли и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ съответно да бъде
намалена. Твърди, че таксата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист не е
предмет на принудителното събиране в изпълнителното производство.
В срока за становище взискателят оспорва
основателността на възражението.
На 24.09.2020 година е постановено постановление
за разноски, с което е отказано намаляване на разноските в частта на адвокатско
възнаграждение.
Постановлението е връчено на длъжника на
28.09.2020 година.
Жалбата е постъпила в срока за обжалване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество – тя е частично
основателна.
Упълномощеният адвокат е
подал молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното адвокатско
възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на
ВАС, е сумата от 200лв. Подадената молба от взискателя, чрез неговия адвокат, с
която се отказва от посочени изпълнителни способи и се сочат нови такива е
извършена, за да се симулира процесуална активност, но не обосновава извод за
извършени процесуални действия, тъй като с нея се допълва молбата за образуване
на изпълнително производство. Следователно минималното възнаграждение, което се
дължи на адвоката на взискателя е сумата от 200лв и в тази част жалбата е
основателна.
По дължимостта на държавната
такса от 5лева за издаден изпълнителен лист. По виждане на състава тази такса
подлежи на принудително изпълнение, тъй като нейното плащане е основание за издаване
на изпълнителен лист, който слага началото на изпълнителното производство.
Следователно, тази такса представлява част от разноските в изпълнителния процес
и подлежи на принудително изпълнение, ведно с платените от страната такси по
нейното внасяне.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на вземането е сумата от 266,21лв.
Съгласно б.“ б“ от цитираната норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума (тази по изпълнителния лист от 60,30лева+5,91лева
+200лева адвокатско възнаграждение), като при сума от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата
над 100 лв.
Следователно, общият размер на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ е сумата от 26,62лв. Към
тази сума следва да се прибавят и простите такси от 66 лева, в резултат на
което дължимите от длъжника разноски по изпълнението е сумата от 92,62лева, а
не посочената от ЧСИ в размер на 140,30лева. Т.е. по- малко от определената от СИ
сума. Ето защо и в тази част жалбата се явява основателна.
По разноските.
Съобразно
нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски. Направените
от него разноски са заплатената държавна такса от 25 лв. Дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50лв. При извод на съда за частична
основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя,
ответникът по жалбата, следва да заплати разноски в размер на 72лева, съобразно
уважената част от жалбата.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалба с вх.№69136/08.10.2020година,
постъпила по изп.дело №20208510401592 по описа на ЧСИ М. П., рег.№851 на КЧСИ,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, постановление за разноски от 24.09.2020г., както и постановление
за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, размера на
адвокатското възнаграждение над сумата от 200лв, както и такса по т.26 ТТРЗЧСИ
над сумата от 92,62лева, като оставя без уважение
жалбата на длъжника в частта касаеща държавната такса от 5лева и банкова такса
от 0,91лева, без уважение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК ********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по
делото в размер на 72лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.