Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.05.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14133 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.09.2020г., гр.д.16633/19г., СРС, 29 с-в
оставя без уважение искането на Н.А.Б. за допълване на решение №
59215/05.03.2020г. по същото дело.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от Н.А.Б.. Счита, че предявеният от нея иск
е за признаване недължимост на остатък от главница и
законна лихва върху нея, поради което съдът дължи произнасяне по искането за
лихва. Налице е правен интерес, т.к. върху главницата се начислява законна
лихва в рамките на изпълнителното дело. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се уважи молбата за допълване на първоначалното решение.
Въззиваемият – ответникът по иска „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Подадена е молба по чл.250, ал.1 ГПК.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от Н.А.Б. срещу „Е.М.“ ЕООД иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата 3 102,44 лв. - остатък от
главница по изпълнителен лист от 10.10.2007г., гр.д. 19616/07г., СРС, 26 с-в, предмет
на принудително събиране по изп.д. 479/07г., ЧСИ И.Ч.,
рег. № 783 КЧСИ, преобразувано в изп.д. 3221/18г.,
ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 КЧСИ.
С влязло в сила като необжалвано решение
от 05.03.2020г., първоинстанционният съд признава за установено, че ищцата Н.А.Б. не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД сумата 3 102,44 лв., представляваща
остатък от главница по изпълнителен лист от 10.10.2007г., издаден на основание
чл.237 вр. чл.242-248 ГПК /отм./ по гр.д. №19616/2007г.,
СРС, 26 състав, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20189250403221 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег.№ 925 при КЧСИ и осъжда ответника
да заплати на ищцата сума 864,18 лв. - разноски.
Постановено е произнасяне с мотиви и
диспозитив по цялото сезиране, а именно очертания в исковата молба според
предмет за недължимост единствено на остатък от
главния дълг. Исканото произнасяне свръх петитум и за
недължимост на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на молбата по чл.237 ГПК/отм./ за издаване на изпълнителния
лист, би било процесуално недопустимо. Молбата по чл.250, ал.1 ГПК за допълване
на решението следва да се отхвърли като неоснователна.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да потвърди.
Пред настоящата инстанция въззив
не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.09.2020г., гр.д.16633/19г., СРС, 29 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.