Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 11372 по описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 384882 от 15.04.2018г., постановено по гр.д.№ 45192 по описа за 2017г. на СРС, 74-ти състав, е осъден
ответникът „Л.И.“ АД да заплати на
ищцата Г.Д.И., сумите както следва: сумата от
3 144,57 лв. по предявения иск по чл.226 КЗ отм. за имуществени вреди настъпили от ПТП на 20.07.2012г., ведно със
законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 2 520 лв. - заплатени средства за
съхранение на лек автомобил ****,
представляващи вземане за имуществени вреди настъпили от ПТП на
20.07.2012г., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от
724,67 лв. разноски по делото, като за
разликата до пълния размер искът по чл.266 от КЗ е отхвърлен.
С решението
са отхвърлени предявените от Г.Д.И. срещу „Л.И.“
АД искове за сумата от 500 лв. - заплатени средства за данъци и такси за лек
автомобил ****, представляващи вземане
за имуществени вреди настъпили от ПТП на 20.07.2012г., ведно със законната
лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението; предявените
искове по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1
418.94 лв. претендирана като лихва за
забава върху дължимото обезщетение в общ размер от 4 653.93 лв. за периода
20.07.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 36.60 лв. претендирана като лихва за забава върху обезщетението от
120лв. за преиода 20.07.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
259.09 лв. върху главницата от 990 лв.
претендирана като лихва за забава
за преиода 22.12.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
97.96 лв. претендирана върху главницата
от 960 лв. като лихва за забава за преиода 18.07.2016г. - 19.07.2017г.; по
чл.86 от ЗЗД с цена на иска 23.02 лв.
претендирана върху главницата от 300лв. като лихва за забава за преиода 17.10.2016г.
- 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 4.38лв. претендирана върху
главницата от 450лв. като лихва за
забава за преиода 15.06.2017г. - 19.07.2017г.
като неоснователни и недоказани.
В
тежест на ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК са възложени разноски в размер
на от 150 лв.
- за процесуално
представителство.
Недоволна от
така постановеното решение, ищцата Г.Д.И. го обжалва в срок с въззивна жалба, в частта му с
която предявените искове са били отхвърлени. Поддържа, че същото е неправилно,
в обжалваните от нея части, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че определената
сума от 3 114,57 лева за обезщетение на претърпените имуществени вреди е
занижена и неправилно определена. Твърди, че неоснователно е била отхвърлена
претенцията за обезщетение в размер на 300 лева за платени суми за данъци и
такси за увредения автомобил, както и исковете за лихви върху главниците,
съгласно уточнителна молба от 21.07.2017г., предявени по реда на чл.86 от ЗЗД. По
изложените съображения моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и
постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, „Л.И.“ АД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор, с който е взела
становище по въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност,
респективно – за правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно
решение, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението, в обжалваните части, да бъде потвърдено като правилно.
Решението, в частта, с която е бил уважен искът с правно основание чл.226 КЗ отм за сумата от 3
144,57 лв., за имуществени вреди
настъпили от ПТП на 20.07.2012г., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 2 520 лв. - заплатени средства за
съхранение на лек автомобил ****,
представляващи вземане за имуществени вреди настъпили от ПТП на
20.07.2012г., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, не е обжалвано и е влязло всила.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му от въззивника част. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд
също следи служебно. По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, настоящият състав приема от
фактическа и правна страна следното:
На 20.07.2012 г., в гр. София, на бул.
"Околовръстен път" срещу №36, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил Мерцедес С 320 с per. №****,
собственост на "Х.-Б." ООД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК: ****, управляван от К.А.с адрес: гр. София, кв. "Симеоново", ул.
"****, ЕНЧ: ****, лек автомобил Мерцедес CLK 200 с per. №****, собственост
на Г.Д.И. с адрес: ***, ЕГН: ********** - паркиран, и лек автомобил Форд Фокус
с per. №****, собственост на С.Р.А.- аварирал, при което на Г.И. са причинени
имуществени вреди. Причините и обстоятелствата за настъпване на произшествието
са отразени в констативен протокол №К699/20.07.2012 г., съставени от СДВР,
отдел "Пътна полиция". За изясняване на причините и обстоятелствата
за настъпването на ПТП е образувано досъдебно производство №11443/2012 г. по
описа на РТП - ПР - СДВР, пр. пр. №27348/2012 г. по описа на СРП. След анализ
на събраните по досъдебното производство материали е установено, че на
20.07.2012 г., около 22.30 ч., К.А.управлявал лек автомобил Мерцедес С 320 с
per. №****, в гр. София, по бул. "Околовръстен път", с посока на
движение от бул. "Черни връх" към бул. "България", и в района
на №36 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1 и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно
произшествие. Виновният водач не видял светлините на авариралия лек автомобил
Форд Фокус с per. №****, както и на спрелият зад него лек автомобил Мерцедес
CLK 200 с per. №****, при което станал причина за верижен удар на трите
автомобила и по непредпазливост е причинил на Г.И. имуществени вреди. След
приключване на досъдебното производство разследващият полицай е изготвил
заключение с мнение за предаване на съд. С постановление от 02.11.2012 г. на М.
Д. - прокурор при СРП, е направено предложение обвиняемият К.А.да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С
решение от 21.05.2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти
състав, постановено по НАХД №20655/2012 г. по описа на СРС, К.А.е признат за
виновен по предявеното обвинение, като при наличие на предпоставките на чл. 78
а от НК му е наложено административно наказание. Виновният за произшествието
водач К.А.е представил застрахователна полица "Гражданска
отговорност" на автомобилистите - полица №22112001582083, сключена в ЗК
"Л. И." АД за лек автомобил Мерцедес С 320 с per. №****, валидна към
датата на произшествието.
По делото е изготвено и прието заключение
по изслушаната САТЕ, което настоящия състав също напълни кредитира. Други
релевантни за спора доказателства не са били приети.
Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като
съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 273 КЗ /отм./ и клаузите
на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, в
разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН
Наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на
КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение
обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание
за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 208, ал.3 КЗ /отм./,
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др./. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.4 КЗ /отм./, тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, като в
този случай се изискват доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС –
ал.3. При тотална щета, застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите
на годните агрегати, възли и детайли.
Въз основа на доказателствата по
делото, настоящата инстанция, както и първоинстанционният съд, приема, че в
процесния случай е налице тотална щета на увреденото МПС по смисъла на чл.193,
ал.4 КЗ /отм./. От заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установява,
че стойността на разходите за необходимия ремонт за възстановяване на
автомобила (9 199,06 лева ) надвишават
действителната такава - 6 995 Според утвърдената практика на ВКС, когато при
тотална щета увреденото имущество има остатъчна стойност /запазени части ,
които могат да се използват / стойността
на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на вещта
(виж Определение № 92/ 20.02.2014г. по т.
д. № 2662/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС , постановено по реда на чл.288 от ГПК
; Р. № 165/ 24.10.2013г. по т. д. № 469/
2012г. на 2-ро т. отд. на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГПК ; ). От
заключението на САТЕ се установява ,че автомобила има запазени части . След приспадане на
запазените част от действителната стойност на автомобила,размера на дължимото
обезщетение по заключението на в.л. е сумата 4 897 лв. От тази сума следва да се приспадне
заплатената от застрахователя сума в размер на 1 782.43 лв. и остатъка от 3
114.57 лв. да се присъди на ищеца.
По тази причина настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд правилно и съобразно закона и съдебната
практика, която в смисъла е последователна, е определил размера на дължимо
обезщетение, доколкото напълно възприема за адекватна така определената пазарна
стойност на автомобила. Ето защо оплакването на въззивника, че не е определена
правилно пазарната стойност на автомобила се явява неоснователно.
По претенцията в размер на 500
лв. за заплатени данъци и такси за процесния автомобил, въззивният съд, също
като СРС намира същата за неоснователна. Липсва пряка и непосредствена причинна
връзка между настъпилото ПТП и сторените от ищцата разходи за платени данъци и
такси. Правилен е изводът на СРС, че предвид естеството си същите представляват
публичноправни вземания, които ищцата е изпълнила в качеството си на собственик
на процесният лек автомобил и липсва непосредствена причинна връзка между
настъпилото ПТП. Поради това исковата претенция в тази част е неоснователна и същата следва да се
отхвърли.
Възражението, че неправилно са
отхвърлени претендираните лихви за
забава от СРС, въззивният съд намира за правилен изводът на СРС за тяхната
недължимост и напълно се солидаризира с мотивите, изложени от
първоинстанционния съд по реда на чл.272 от ГПК. В случая, когато се касае за „тотална
щета“ изплащането на застрахователното обезщетение е обусловено от представяне на
писмени доказателства пред застрахователя за дерегистрацията на МПС / чл. 193
ал.3 от КЗ /. Непредставянето на писмени доказателства за прекратяване на
регистрацията няма отношение към основателността на претенцията за обезщетение
,но има значение за изпадането на застрахователя в забава. В случаите на
тотална щета, застрахователят няма да изпадне в забава от датата на настъпване
на застраховователното събитие, а от датата на представя пред него на писмени
доказателства от увреденото лице за дерегистрацията на автомобила ( В този
смисъл Решение № 44/ 02.06.2015г. по т. д. № 775/ 2014г. на 1-во т. отд. на ВКС
, постановено по реда на чл.290 отм. от ГПК). Поради изложеното така
предявените искове по чл.86 от ЗЗД с цена
на иска 1 418.94 лв. претендирана като
лихва за забава върху дължимото обезщетение в общ размер от 4 653.93 лв. за
периода 20.07.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 36.60 лв. претендирана като лихва за забава върху обезщетението от
120лв. за преиода 20.07.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
259.09 лв. върху главницата от 990 лв.
претендирана като лихва за забава
за преиода 22.12.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
97.96 лв. претендирана върху главницата
от 960 лв. като лихва за забава за преиода 18.07.2016г. - 19.07.2017г.; по
чл.86 от ЗЗД с цена на иска 23.02 лв.
претендирана върху главницата от 300лв. като лихва за забава за преиода
17.10..2016г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 4.38 лв. претендирана върху главницата от 450лв. като лихва за забава за периода 15.06.2017г.
- 19.07.2017г. правилно са отхвърлени
като неоснователни.
Предвид
съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, въззивната жалба на ищцата следва
да бъде оставена без уважение, а решението на Софийския районен съд, като
правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна „Л.И.“ АД, която е направила изрично искане в тази насока ето защо в нейна полза
следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
При изхода на спора и предвид съвпадението в изводите на двете съдебни
инстанции, присъдените на страните разноски за първонстанционното производство
не следва да бъдат редуцирани.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384882 от 15.04.2018г., постановено по гр.д.№ 45192 по описа за 2017г. на СРС, 74-ти състав, в
частта с която е отхвърлен искът по чл.226
от КЗ отм. разликата над 3144,57 лева до
пълния предявен размер от 4653,93 лева както
и в частта, с която са отхвърлени
предявените от Г.Д.И. срещу „Л.И.“ АД искове за сумата от 500 лв. - заплатени
средства за данъци и такси за лек автомобил ****, представляващи вземане за имуществени вреди
настъпили от ПТП на 20.07.2012г., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението; предявените искове по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1 418.94 лв.
претендирана като лихва за забава върху
дължимото обезщетение в общ размер от 4 653.93 лв. за периода 20.07.2014г. -
19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 36.60 лв. претендирана като лихва за забава върху обезщетението от
120лв. за преиода 20.07.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
259.09 лв. върху главницата от 990 лв.
претендирана като лихва за забава
за преиода 22.12.2014г. - 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска
97.96 лв. претендирана върху главницата
от 960 лв. като лихва за забава за преиода 18.07.2016г. - 19.07.2017г.; по
чл.86 от ЗЗД с цена на иска 23.02 лв.
претендирана върху главницата от 300лв. като лихва за забава за преиода 17.10.2016г.
- 19.07.2017г.; по чл.86 от ЗЗД с цена на иска 4.38лв. претендирана върху
главницата от 450лв. като лихва за
забава за преиода 15.06.2017г. - 19.07.2017г. като неоснователни и недоказани, както и в частта на присъдените с решението
разноски пред СРС.
ОСЪЖДА Г.Д. И.ЕГН: ********** да заплати на „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******* сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени в
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: