РЕШЕНИЕ
№ 4475
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210988 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. С. Д. от гр. София*********** против
Наказателно постановление № 22-4332-013804/20.07.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят Д. не е знаела, че
управлявания от нея на инкриминираната лек автомобил е бил със служебно
прекратена регистрация, което изключвало виновното й поведение.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ход на делото е даден по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване.
В проведеното по делото съдебно заседание административно –
наказващият орган се представлява от пълномощника си –юрк.Панайотова,
1
която в дадения ход по същество пледира съдът да потвърди обжалваното
НП. Подробни аргументи за това излага в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски, ако същите надвишават минималния размер по Наредба № 1/2009 г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2022 г., около 09:37 часа по главен път Е-871 с посока на
движение от гр.София към с.Драгичево жалбоподателят Е. С. Д. управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. №
СА 33 18 СР, собственост на Симеон Емилов Димитров.
При разклона за с. Владая автомобилът бил спрян за извършване на
полицейска проверка от екип на СДВР –ОПП, при която се установило, че
същият е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от
01.02.2022 г.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 28.06.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че не са събрани каквито и да било доказателства, че Е. Д. е била
уведомена, че е била извършена служебна дерегистрация на управлявания от
нея лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно
производство и изпратил материалите по преписката на Началник отдел
„Пътна полиция“ за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административно–наказателно производство и налагане на административно
наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 20.07.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Е. С. Д. е санкциониран за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка -картон на водача, постановление на СРП за
отказ да се образува досъдебно производство от 28.06.2022 г. по пр.преписка
№ 27316/2022 г. по описа на СРП, Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г. и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи,
справка от КАТ за регистрацията на МПС - „Мицубиши Аутлендер“ с рег. №
СА 33 18 СР, справка от КАТ за собственост на МПС.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор
относно правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с
оглед приложените по делото Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г. и Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи. Спазена е
предвидената от закона писмена форма и реквизити, спазени са и
давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването му срещу подпис на жалбоподателя.
На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя
е бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022
г., както и че негов собственик е Симеон Емилов Димитров.
3
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят Е. С. Д. е знаела гореописаните
обстоятелства.
От представената от процесуалния представител на АНО справка за
регистрацията на МПС - „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № СА 33 18 СР се
установява, че още на датата на извършване на проверката и направената
констатация от страна на контролните органи, че управляваното от
жалбоподателката МПС е със служебно прекратена регистрация, е била
служебно възстановена регистрацията му, тъй като е било получено
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Д. не
е собственик на автомобила и в настоящия случай служебно прекратената
регистрация на същия, като факт от обективната действителност не е бил
известен за нея, макар и да е била водач на автомобила.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не е
поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и чл.63 д от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 22-4332-013804/20.07.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
4
жалбоподателя Е. С. Д. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140,
ал.1от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесулания представител на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5